ПРОТОКОЛ
№ 269
гр. Варна, 12.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Г. Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600243 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Ж. Д. К., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв.И. Д. Й. от АК – Шумен, редовно упълномощен.
Жалбоподател-частен обвинител А. С. Н. и Р. М. Н. и М. А. С., със
съгласието на законния си представител Р. М. Н., редовно призовани,
явяват се лично.
Адв.Б. И. Б. от АК – Шумен и Адв.М. П. М. от АК – София, редовно
призовани, не се явяват.
АДВ.Р.: - Колегите адв.Б. и адв.М. няма да се явят в съдебно заседание,
аз ще представлявам тримата жалбоподатели – частни обвинители,
представям пълномощно.
Адв.Я. В. Р. от АК - София представя пълномощно от АК „М. М. и
съдружници“ за преупълномощаване за защита правата и законните интереси
на тримата частни обвинители, надлежно упълномощен и приет от съда от
днес.
Частен обвинител М. М. С., редовно призована, не се явява. Не се явяват
и поверениците адв.Н. Н. Д. от АК – София и адв.Г. Г. Р. от АК – София,
редовно упълномощени.
Депозирана е молба на 11.09.2024 година в 16:30 часа по електронна
поща от адв.Н. Д. и адв.Г. Р. от АК София, които не се явяват в днешното
1
съдебно заседание в качеството им на повереници на М. М. С., частен
обвинител по делото, с което същите уведомяват съда, че поради служебна
ангажираност няма да се явят в днешното съдебно заседание, същото е
относимо и за частния обвинител С., не възразяват по даване ход на делото и
разглеждане на делото по същество в тяхно отсъствие. Вземат становище и
във връзка с евентуални доказателствени искания, които биха направили
страните, като възразяват с оглед процедурата по която е протекло
разглеждането на делото по реда на Глава 27, чл.371, т.2 НПК. Взема се
становище и по жалбата на подсъдимия. Молбата е за потвърждаване
решението на Окръжен съд – Шумен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Няма да соча
доказателства, не правя искания за отвод.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Й.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод. Аз ще
представя писмени доказателства, с оглед установеното по делото заболяване
на доверителят ми представям амбулаторни листи, за да се види, че той
продължава да посещава психиатър, както и уверение, че е редовно обучение,
преминал е първи курс и е записан за втори курс.
Искам да уточня, че анамнезата отразена в амбулаторните листи е
първоначалната, както е нормално и в следващата част се проследява
лечението, ако констатирате противоречие, че пише, че е ученик и не излиза
от дома си, това е било първоначално, сега вече е студент.
ПРОКУРОРЪТ: - Запознах се с представените доказателства, да се
приемат представените писмени материали.
АДВ.Р.: – Предоставям на съда по приемането на представените писмени
материали.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ намира, че към
настоящия момент, на първо място, не са налице процесуални пречки по
даване ход на делото.
На второ място, така представените писмени материали от защитата на
подсъдимото лице, касаещо неговото здравословно състояние и надлежно
заверени от защитата, като относими към предмета на доказване, с оглед
данните за личността и в частност здравословното състояние на подсъдимото
лице, следва да се приобщят към доказателствената съвкупност, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствената съвкупност
представените от защитника на подсъдимия писмени материали, а именно: 15
амбулаторни листи от 05.05.2023 година, 18.05.2023 година, 14.06.2023 година,
2
11.07.2023 година, 17.08.2023 година, 21.09.2023 година, 06.11.2023 година,
04.12.2023 година, 09.01.2024 година, 14.02.2024 година, 15.03.2024 година,
16.04.2024 година, 15.05.2024 година, 17.06.2024 година, 03.09.2024 година,
уверение № 24933/11.09.2024 година.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
въззивната жалба на подсъдимия без уважение като неоснователна.
От друга страна липса на подаден протест от ОП Шумен считам за
основателна жалбата на частните обвинителни. Становището ми е, че
исканото от защитата намаляване на наложеното наказание не съответства
нито на характера и тежестта на извършеното престъпление, на неговата
обществена опасност, нито на обстоятелствата свързани с извършването му и
най-вече данните за личността на подсъдимия досежно опита му като водач на
МПС и по-точно липсата на такъв опит при наличието само на 4 месеца
шофьорски стаж, проявената самонадеяност при управление на автомобила с
усилена музика, едновременно с това отклоняване на вниманието при смяна
на музиката, не на последно място имайки предвид управлението на
автомобила в града със скорост над 100 км/ч при максимално разрешената
скорост такава от 50 км/ч.
При наличието на тези обстоятелства считам, че наложеното наказание е
твърде снизходително и в тази връзка се солидаризирам с изложеното в
жалбата на частните обвинители, с която моля да съобразите своя съдебен акт.
Що се отнася до представените днес писмени доказателства считам, че те
не следва да повлияят на определяне на наказанието до колкото представените
медицински документи аз поне не видях заключение на медицински
специалист, в което да е отразено, че констатираното здравословно състояние
е несъвместимо с наказание лишаване от свобода.
От друга страна представения документ за това, че подсъдимия е записал
да учи като студент също по моему не следва да оказва влияние при
определяне на наказанието до колкото обратното би представлявало
прецедент, би дало възможност по всяко едно друго наказателно дело, при
всеки един подсъдим след извършване на престъплението и преди
постановяването на присъдата, записвайки се да учи или пък ако не е работил
до тогава започвайки да работи, да изтъква това обстоятелство като едва ли не
задължаващо съда да го вземе предвид при определяне намаление на
наказанието или при определяне на по-лек вид наказание.
В този смисъл моля за Вашето решение.
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че повдигнатото
обвинение е доказано по категоричен начин извън всякакво съмнение. Всички
3
съставомерни признаци, относно обективната и относно субективната страна
се установяват въз основа на анализа, поотделно и в съвкупност на
доказателствения материали, събрани в хода разследването и на съдебното
следствие.
Това положение не се отрича и във въззивната жалба на защитата.
До колкото намирам, че обвинението е доказано по несъмнен начин ще
взема подробно отношение, относно индивидуализацията на наказанието.
Считам, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3
години и 4 месеца е прекомерно леко и не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца. Следва да бъде наложено наказание при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, като този превес е както
количествен, така и съдържателен.
Младата възраст на подсъдимия, с оглед особеностите на извършеното
деяние следва да бъде разглеждана като смекчаващо обстоятелство със
сериозни резерви. Подсъдимият има незначителен стаж като водач на МПС,
по-малко от 4 месеца през които вече е бил санкциониран веднъж за
нарушение на ЗДвП и изначално, а още повече в конкретния случай е следвало
да прояви завишена бдителност и внимание към спазване правилата за
движение. А именно управлявайки автомобила в тъмната част на
денонощието, в градски условия, в близост до голям магазин и след
посещение на дентален лекар, който му е поставил упойка.
От показанията на свидетеля М.В. от 29.09.2022 година е установено, че
подсъдимият и в други случаи е управлявал МПС със скорост над максимално
разрешената. В процесния случай подсъдимият е управлявал автомобила с
повече от два пъти по-висока скорост от максимално разрешената като е
продължил да увеличава скоростта на движение дори когато наближил
кръстовището. По този начин сам е създал ситуация, в която настъпването на
обществено опасните последици е било неизбежно и непредотвратимо. Не е
предприел намаляване на скоростта или спиране за да пропусне участник в
движението, който е с предимство, при наличието на организация на
движението, която е в пълно съответствие с нормативната уредба.
От експертните заключения категорично следва, че при управление на
автомобила от подсъдимия с разрешената скорост изобщо не би настъпило
ПТП.
Липсва каквото и да било съпричиняване, поведението на пострадалите и
в частност управлението на другото процесно МПС е било изцяло
правомерно.
В решението, с което ВКС върна делото за ново разглеждане на въззивния
съд с основно посочено, че се касае до едни най-тежките нарушения на
ППЗДвП. Наред с това е установено, че подсъдимият е боравел с мобилния си
телефон по време на управлението на автомобила. След произшествието
подсъдимият не е предприел никакви действия, насочени към оказване на
помощ на пострадалите, а след като е намерил телефона си се е обадил
4
единствено на близките си.
Критичното отношение на подсъдимия към деянието и съдействието от
негова страна на органите на досъдебното производство, които
първоинстанционния съд приема за смекчаващи обстоятелства, ако изобщо са
налице, имат минимални обем и интензитет.
В хода на цялото ДП обвиняемият, понастоящем подсъдим,
последователно отрича да е шофирал със 103.7 км/ч, а това е обстоятелство,
което е категорично доказано по делото.
При разпита си от 22.09.2022 година обвиняемият не дава обяснения - том
1 от ДП, листи 7 и 8.
При разпита си от 03.10.2022 година заявява, цитирам: “Карах колата със
75-80 км/ ч“ - том 1 от ДП, листи 79 до 90.
При разпита си от 20.02.2023 година, заявява, цитирам: „Запознах се с
конкретизираното обвинение по делото. Изразявам учудване от установената
скорост, т.к. считам, че не съм управлявал автомобила с толкова висока
скорост. Последно до преди удара на километража пишеше 80 км/ч“ - том 9 от
ДП, листи 22 и 23.
На следващо място, както следва от протокола за оглед на труп и
аутопсия, съответно том 8, листи от 14 до 24 и КАТСМЕ - том 8, листи 96 -97
на пострадалата С. С. са причинени множество тежки увреждания на различни
части от тялото – главата, гръдния кош, гръдния отдел на гръбнака, корема,
таза, крайници, редица от които увреждания сами по себе си са напълно
несъвместими с живота.
На другата пострадала - М. С. са причинени две увреждания
съставляващи средна телесна повреда, а именно счупване на горното рамо на
лявата срамна кост и разкъсно-контузна рана на главата, както следва от СМЕ
по писмени данни, находяща се в том 8, листи 2 до 4 и КАТЕСМЕ - том 8,
листи 97 до 99.
Съгласно константната практика на ВКС многобройността на
причинените увреждания сама по себе си също е отегчаващо обстоятелство.
В този смисъл са например:
решение № 79/10.04.2017 година по НД № 110/2017 година, на второ НО
и
решение № 119/03.06.2021 година по НД № 391/2021 година на първо НО.
Категорично не може да бъде споделено приетото от окръжен съд –
Шумен, че младата възраст на пострадалите не е отегчаващо обстоятелство.
Първоинстанционния съд посочва, че е налице разнородна съдебна
практика по въпроса без да се позовава на нито един съдебен акт.
Напротив константна и безпротиворечива е практиката на ВКС в насока,
че младата възраст на пострадалия, когато не е съставомерен признак, е
отегчаващо обстоятелство, включително и при причиняване на смърт и
5
телесни повреди от престъпления по транспорта.
В този смисъл са например решения:
№ 443/25.02.2015 година по НД № 1337/2014 година на трето НО,
№ 497/12.03.2015 година по НД № 1562/2014 година, второ НО,
№ 356/01.10.2015 година по НД № 954/2015 година, първо НО,
№168/30.05.2017 година по НД № 400/2017 година, второ НО,
№ 60252/11.04.2022 година по НД № 849/2021 година, трето НО и
№ 427/16.11.2023 година по НД № 799/2023 година, второ НО.
С оглед на това считам, че е налице силно изразен превес на отегчаващите
обстоятелства и висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Категорично не са налице предпоставките по чл.66 от НК, като моля да
вземете предвид, че именно прилагането на института на условното осъждане
е основанието, на което ВКС върна делото за ново разглеждане, като прецени,
че условното наказание е явно несправедливо.
С оглед на това моля да измените първоинстанционната присъда като
наложите на подсъдимия наказание от 6 години лишаване от свобода и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 години.
Моля да потвърдите присъдата в частта, относно присъдените на
доверителите ми разноски.
АДВ.Й.: – Уважаеми Апелативни съдии, всъщност защитата няма
противоречия нито с държавното обвинение, нито с частното обвинение по
отношение на обстоятелството, че повдигнатото обвинение е доказано по
несъмнен начин. Точно поради тази причини сме заявили желанието делото да
протече по реда на чл.371, т.2 НПК като доверителят ми е признал фактите и
обстоятелствата така както са посочени в обвинителния акт.
Няма съмнение за неговата вина, която той признава още от началото на
ДП и на съдебното производство.
Разногласията между нас и противоречията между прокуратурата и
защитата са в друга посока, а именно индивидуализацията на наказанието,
правилното приложение на материалния закон и налагането на едно
справедливо в настоящия случай наказание на доверителя ми.
Шуменски окръжен съд, срещу чиито акт е образувано въззивното
производство, е допуснал едно разширяване на фактическата рамка на
обвинителния акт, което е преценено от ВАпС като недопустимо, а то е и
такова, с оглед производството по чл.371 от НПК и е включил в присъдата и
мотивите си констатациите, които излизат извън тази рамка.
Освен, че излизат от тази рамка, аз считам, че тези констатации са
неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.
В случая става въпрос за обстоятелството, че доверителят ми е боравил с
мобилния си телефон по време на причиняване на произшествието, или ровел
в него, както твърди частното обвинение на първата инстанция, което е
6
възприето и от съда.
Вътрешното убеждение на съда следваше да бъде формирано въз основа
на събраните по делото доказателства. Единственото доказателство за това
какво се е случило в автомобила по време на произшествието са показанията
на свидетеля М.В., първите от тях са от 29.09.2022 година, те са на една и съща
дата, разпитан пред разследващия орган и разпитан пред Шуменски окръжен
съд. В тези показания съвсем ясно В. казва, че до автоматичната скоростна
кутия има отделение за телефона, да стои, където доверителя ми е сменил
една песен, но това е било значително преди достигане на фаталното
кръстовище, значително преди това. И ако съобразим разстоянията, т.к. В.
казва, че това е станало след като са направили обратния завой, разстоянията
между мястото където те са се включили в булеварда, когато е станала смяната
на песента и фаталното кръстовище е значително. Т.е. смяната на тази песен
не може да бъде обстоятелство, което да е повлияло по какъвто и да е начин.
Освен това в същия разпит, който стои в основата на обвинителната теза
до голяма степен има и други обстоятелства, които не са отчетени по никакъв
начин, нито от първоинстанционния съд, нито са коментирани и от ВС. Това
са твърденията на свидетеля В., че той много пъти се е возил в този
автомобил, доверителят ми понякога е карал с 10, той казва 10-20, естествено
не може да каже точно колко, не го смята за голямо превишаване, но така му
били казали, че това е превишаване на скоростта и това действително е така.
Но във всички останали случаи когато доверителя ми е бил спиран за
проверка, ясно свидетеля е казал, че не са констатирани никакви нарушения,
т.к. той е бил изряден като водач. Нито превишава скорост, нито липса на
необходимите документи – застраховки и т.н., многократно проверяван за
алкохол и наркотици с отрицателен резултат. Това са също обстоятелства,
които съдът следваше да вземе предвид при индивидуализацията на
наказанието, но той не е сторил това.
Няколко пъти се обърна внимание на факта, че доверителят ми е веднъж е
санкциониран за управление на технически неизправно средство, става въпрос
за една изгоряла крушка, на задната крушка на задния номер. Разбирам, че
това е факт, има такова наказание, но не мисля, че изгорялата крушка на
задния номер по някакъв начин увеличава степента му на обществена
опасност като водач.
По тази причина Апелативен съд – Варна е изменил първоначалната
присъда като е отчел многобройните смекчаващи вината обстоятелства на
доверителя ми и е преценил, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо същия да бъде изолиран от обществото и да изтърпи наказанието
ефективно.
На първо място младежката възраст на доверителя ми е безспорно
смекчаващо вината обстоятелство, на 18 години, в момента на 19 години.
На второ място той е с отлични характеристични данни от училището
където е учил там тогава. Бил е приет за студент, продължава неговото
7
обучение и към момента в Техническия университет – Варна. Липсват каквито
и да било данни за някакви криминални прояви или противообществени
прояви от негова страна.
След трагичното събитие той е отключил и психическо заболяване, което
е установено с назначената СПЕ, коментирано е както в мотивите на Окръжен
съд, така и в мотивите на Апелативен съд. Окръжен съд го е игнорирал, но
Апелативен съд е обърнал внимание най-вече с оглед на личната превенция,
че случилото се е повлияло по един драстичен начин на доверителя ми и
продължава да влияе и в момента. Той изказва дълбоко съжаление, разкаяние
и страдание, които не са просто декларативни, а са установени от психиатрите
по какъв начин му се е отразило на него това събитие, как той продължава да
изпитва негативните последици от него, което всъщност стои в основата на
неговото поправяне. Защото целта на закона е той да не допусне повече да се
случи това, което вече веднъж се е случило. И с тази реакция негова и по
начина по който той преживява събитията аз съм убеден, че съвсем правилно
Апелативен съд – Варна е преценил, че няма той да допусне следващо такова
произшествие и по този начин индивидуалната превенция до голяма степен
вече е сработила.
ВКС в мотивите на решението си всъщност, коментирайки отделните
посочени в касационните тъжби касационни основания е установил, че липсва
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване
правата на защита на някоя от страните. Изобщо липсват нарушения на
процесуалните правила, които да поставят под съмнение извода на
Апелативен съд – Варна.
Отделно след както коментират отделните смекчаващи и единственото
отегчаващото вината обстоятелство, а именно високата скорост, върховните
съдии стигат до извода, че направените уточнения не водят до промяна на
изводите за превес на смекчаващите вината обстоятелства и не изискват
промяна в размера на наложеното наказание от 4 години и 6 месеца, което след
редукцията е определено на 3 години. Сочат, че не може да се пренебрегне и
обстоятелството, че освен превеса на смекчаващите обстоятелства, при
индивидуализацията на наказанието е от значение и съвкупната преценка и
значимост на различните фактически констатации и тяхната съпоставимост с
отегчаващите вината обстоятелства.
Т.е. няколко съдебни инстанции вече приемат, че е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства и аз мисля, че каквото и да твърдим в
обратната посока не можем да излезем от тази рамка.
Действително налице са причиняване на смърт и причиняване на телесна
повреда, но както правилно е отбелязал Апелативен съд - Варна това не може
да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство, до колкото то е елемент
от възприетата в обвинението правна квалификация и не може да бъде нещо
друго освен престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Такава е
практиката наистина, ние каквото и да посочим тук не можем да приемем, че
8
неща, които влизат в състава на изпълнителното деяние биха могли да бъдат
тълкувани като отегчаващи вината обстоятелства.
Смятам, че в настоящия случай, особено в случаите когато се касае за
непредпазливо деяние, водеща следва да бъда индивидуалната превенция за
сметка на общата. Шуменски окръжен съд в присъдата си си е позволил да се
позовава на обстоятелството, че са зачестили случаите на тежки ПТП. Всеки
един случай е индивидуален и доверителя ми носи отговорност за това, което
той е извършил, той е поел своята отговорност и считам, че постигане на
целите на индивидуалната превенция може да бъде приложението на
условното осъждане в неговия случай, както е направил и Апелативен съд –
Варна, аз лично нямам разминавания във вижданията с неговите изводи.
Затова ще Ви помоля да уважите първоначалната жалба срещу решението
на Шуменски окръжен съд, да редуцирате определеното наказание по начина
по който го е направил Апелативен съд – Варна, като му наложите наказание
от три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за максимално
предвидения в закона срок.
По отношение на срока за лишаване от правоуправление предоставям на
съда да прецени кой срок би бил справедлив и достатъчен за постигане на
целите на наказанието.
Доверителят ми продължава да се лекува, да посещава психиатър и в
констатациите на психиатъра, за което и представих амбулаторните листи все
още е налице тежка психо травма при него, продължаване на лечението, както
и болестно затормозено съзнание от случилото се.
Затова Ви моля да измените първоначалната присъда на Шуменски
окръжен съд в посочената от мен посока.
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Осъзнавам вината си, искрено съжалявам за
случилото се и страдам с пострадалите.
АДВ.Р.: /реплика/ – Имам две бележки, относно заявеното от защитата.
На първо място относно вида и характера на уврежданията, в контекста на
това дали те следва да бъдат третирани единствено като съставомерен признак
или като отегчаващо обстоятелство, считам, че от гледна точка на обществено
опасните последици от там и на обществената опасност на деянието
категорично не е все едно дали е причинена една средна телесна повреда или
две и съответно дали е причинено едно несъвместимо с живота увреждане или
няколко, дори 4-5 както е в процесния случай.
На второ място по отношение на обстоятелството от дали подсъдимият е
боравел с телефона си и дали това е повлияло на настъпилото ПТП и дали в
други случаи е управлявал МПС с превишена скорост ВКС изрично на
страница 7 от решението приема тези обстоятелства за категорично доказани
по делото и ирелевантни за индивидуализацията на наказанието.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Моля за условна присъда за да бъда полезен на
9
семейството си и да продължа обучението си в университета.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10