Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер….., 15.10.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 16952 по описа за 2017 г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.288 от ТЗ и
чл.228 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Е.Г.” ООД ***, ЕИК:*** против „ЗИВ” ЕООД гр.Варна, ЕИК:*** за съществуване и дължимост на сумата от 12120лв., представляваща неизплатен наем на строително оборудване (кофраж) по договор от 22.06.2016г., във връзка с който е издадена фактура № 466/21.12.2016г., на Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.06.2016г., между страните е сключен договор за наем на строително оборудване - хоризонтален/вертикален/ кофраж 1200кв.м., срещу месечна наемна цена от 10 300 лв. ДДС. Твърди, че след изтичане срока на договора се споразумели наемането на оборудването да продължи при същите условия докато е необходимо. Всеки месец, през който наемателят ползвал оборудването издавали фактура за наемната цена, която наемателят заплащал. За последния месец от ползването на кофража издали фактура №466/21.12.2016г. на стойност 10 100 лв. без ДДС /12 120 лв. с ДДС/, която била приета и подписана от представител на ответника, но не им заплатили. С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 11.07.2017г. ги поканили да заплатят доброволно исковата сума, като им дали подходящ срок за изпълнение. До настоящия момент, обаче, сумата не е издължена. С оглед горното подали заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за търсената сума, въз основа на което бе образувано ч.гр.д.№ 14093/2017 на ВРС. В предвидения от закона срок ответникът депозирал възражение. Молят съда, да постановите решение, с което да признаете за установено, че ответното търговско дружество им дължи сумата от 12 120 лв. - неплатен наем на строително оборудване /кофраж/ по фактура №466/21.12.2016г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ответното дружество.
Същият оспорва иска по основание и размер. Твърди, че между страните
действително е бил сключен договор за наем, който обаче през претендирания
период е бил прекратен. Дружеството е върнало на ищеца оборудването в периода
от 28.10.2016г. до 07.12.2016г. за което са съставени шест броя
приемо-предавателни протоколи, датирани както следва: 28.10.2016г.;
30.11.2016г.; 01.12.2016г.; 02.12.2016г.; 07.12.2016г. Последната фактура №
461/09.11.2016г. по повод наемното правоотношение, издадена от ищеца,
дружеството е приело, осчетоводило и платило. В нея е посочено, че
фактурираната наемна цена е за периода от 27.10.2016г. до 26.11.2016г.
Релевират доводи, че с връщане на оборудването, което е приключило на
07.12.2016г. е прекратено наемното правоотношение между страните. Представената
от ищеца фактура № 466 от 21.12.2016г. не отразява осъществена стопанска
операция и не е приета и осчетоводена от „ЗИВ“ ЕООД. В нея не е посочено за кой
период се отнася фактурираната наемна цена. Оспорват истинността на подписа на В.Д.
– представляващ ответното дружество „ЗИВ“ ЕООД, положен върху представената от
ищеца фактура № 466/21.12.2016г. Молят съда да отхвърли иска като
неоснователен. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
отговора. Претендира разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното по делото гр.д.№ 14093 по описа за 2018г. на ВРС се установява че по силата на Заповед № 7713/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, Длъжникът „З И В” ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес по Област Варна, Община Варна, гр.ВАРНА, район В.В. З.П.З., със законен представител В.П.Д.и осъдено да заплати на Кредитора Е.Г. ООД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***, чрез законен представител Н.П.С.и пълномощник И.И.Ж., сумата от 12 120,00 лева ( дванадесет хиляди сто и двадесет лева) - представляваща наемна цена за строително съоръжение (кофраж) по фактура № 466/21.12.2016г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.09.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 242,40 лв. (двеста четиридесет и два лева и 40ст.), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 420лв.( четиристотин и двадесет лева). Заповедта е оспорена от длъжника в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са представени сключен на 22.06.2016г. договор за наем, на строително оборудване - хоризонтален/вертикален/ кофраж 1200кв.м., срещу месечна наемна цена от 10 300 лв. ДДС. Срокът на договора е бил един месец. Страните не спорят че след изтичане на срока на договора се споразумели наемането на оборудването да продължи при същите условия докато е необходимо.
Предмет на делото е издадена фактура №466/21.12.2016г. на стойност 10 100 лв. без ДДС /12 120 лв. с ДДС/, която не е платена на ищеца. Представена е и нотариална покана, връчена на ответното дружество на 11.07.2017г., с която ги поканили да заплатят доброволно исковата сума, в подходящ срок за изпълнение.
От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № 466/21.12.2016г. с наименование на стоката/услугата – „наем кофраж“ е на стойност 10100лв. и 2020лв. ДДС. Същата е осчетоводена само в счетоводството на ищеца през м.декември 2016г.
Ответника с отговора е представил като писмени доказателства шест броя приемо-предавателни протоколи, както и фактури за наем на кофраж № 439/28.06.2016г.; № 450/15.08.2016г.; № 452/10.09.2016г.; № 455 от 06.10.2016г.; № 461/09.11.2016г. както и приемо –предавателни протоколи датирани както следва: 28.10.2016г.; 30.11.2016г.; 01.12.2016г.; 02.12.2016г.; 07.12.2016г. Последната издадена фактура № 461/09.11.2016г. по повод наемното правоотношение между страните, издадена от ищеца, ответното дружеството е приело, осчетоводило и платило. В нея ясно е посочено основанието на което се издава- наемна цена на кофраж за периода от 27.10.2016г. до 26.11.2016г.
Предвид изложени възражения, че ответното дружество не е ползвало кофража през претендирания период м.декември 2016г. по делото са ангажирани гласни доказателства.
Св. М.С., заяви, че работи в „ЗИВ“ ЕООД като адм. Управител от 10 години, но пряко не отговаря за строителството, С ответното дружество „Е.Г.“ ООД лично не е имала търговски взаимоотношения. Като адм. управител отговаряла и за безопасни условия на труд във Захарни изделия, съответно за строежите, които се извършвали на тяхна територия и разрешителните режими на които те трябвало да отговарят пред държавните органи. Строителството на склада започнало през 2016г. към съществуващото им производство. Фирма „Е.Г.“ ООД предоставило куфража на Захарни изделия, където бил направен, за да бъде залята плочата и да започне строителството на склада за разширение на производството. На 09.09.2016г. започнало леенето на плочата на кота 0, където се случи инцидент, в резултат на който плочата пропаднала, леенето на бетона било прекратено и цялото ниво 0 се срутило.
Кофражът бил
една цяла маса с арматурата и бетона, която нямало как да бъде разделена след
падането на плочата. Невъзможно било практически прибирането му, тъй като той
бил част от цяла маса. Изхвърлен е на строителен отпадък. Разбиването на тази
маса беше около 4 месеца. След 9-ти септември започнало разбиването на тази
маса, за разчистване на терена, за да може отново да се започне процеса
отначало. В момента няма нищо, всичко е изхвърлено на строителни отпадъци.
Терена е разчистван 4 месеца, за да може да се продължи строителството. За друг
кофраж не знае да е вземан след това. Най вероятно е вземан, защото този, който
е бил на обекта, не е можело да бъде ползван.
Св. Г.Н.А., заяви в показанията си, че работи в Захарни изделия Варна като общ работник в строителството. Знае, че фирмата „ЗИВ“ ООД е вземала кофраж от фирма „ЕЛ ГЕПР“ ООД за направата на плоча. Той лично не е участвал в изграждането на тази плоча. Друга фирма с друга бригада го правила. Той бил общ работник. Мисли, че това е станало септември месец 2016г. Направили кофража, но когато изливали бетона плочата паднала. Кофража останал под бетона. После къртили бетона. От кофража нищо не останало, всичко се изхвърлило. Началото на септември паднала плочата. Друг кофраж не докарали. Един месец продължи почистването. После се направил нов кофраж. Твърди че те са го правили с техни материали. Той лично е участвал и едно друго момче. Твърди че „Е.Г.“ ООД си го взели останалите след падането части от кофража, което е оцеляло и си го прибрали.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като счита, че те кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: Въз основа на така представените и събрани в хода на процеса гласни доказателства съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Договорът за наем е реален договор и предаването на дадената под наем вещ е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на наетата вещ.
Наемодателят има три основни задължения, а именно да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойното ползване на наемателя от тази вещ. От своя страна наемателят е длъжен да плаща наемната цена, такава каквато е уговорена, да пази наетата вещ и да си служи с нея с грижата на добър стопанин и да я върне след прекратяване на наемния договор.
По делото няма спор, че кофражът е даден под наем от ищеца на ответника по силата на писмен договор от 22.06.2016г., който писмен договор е действал за срок от един месец, от датата на първия приемо-предавателен период. След това договорът за наем е станал неформален и е бил продължен при същите условия между страните. Последната фактура по него е за ползван кофраж в периода от 27.10.2016г. до 26.11.2016г. Същата е осчетоводена от ответното дружество и заплатена.
В настоящия процес ищецът не направи пълно и главно доказване на твърдяните права и факти, че страните са постигнали пълно съгласие по всички съществени елементи на договора за наем на кофраж за месец декември 2016г., във връзка с който е издадена процесната фактура № 466 от 21.12.2016г., както и че действително такъв кофраж е ползван в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба.
Установи, се от показанията на свидетелите, че вещите предмет на договора от 22.06.2016г. са погинали в началото на м.септември 2016г. и след това няма предавани други такива (нов кофраж) от ищеца. Ответника е върнал всички вещи по договора които са били налични след падане на плочата и сам е правил нов кофраж. Следователно за процесния период м. декември 2016г. не е съществувало валидно устно наемно правоотношение между страните, което да породи задължения за ответника да заплати фактурираната цена от 12120лв. с ДДС. Предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли от съда.
Въз основа изводите на съда и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, в размер на 150лв., представляващи внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.Г.” ООД ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, офис 116, представлявано от управителя Н.П.С.против „ЗИВ” ЕООД гр.Варна, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, р-н В.В. З.П.З., иск за съществуване и дължимост на сумата от 12120лв., представляваща неизплатен наем на строително оборудване (кофраж) по договор от 22.06.2016г., във връзка с който е издадена фактура № 466/21.12.2016г., на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.288 от ТЗ и чл.228 от ЗЗД, предмет на Заповед № 7713/19.09.2017г. издадена по ч.гр.д.№ 14093/2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Е.Г.” ООД ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, офис 116, представлявано от управителя Н.П.С., да заплати на „ЗИВ” ЕООД гр.Варна, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, р-н В.В. З.П.З., сумата от 150лв. представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: