Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр.
Хасково, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 411 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.Н.Й.
***, подадена чрез пълномощник адв. А., против Решение №260070 от 16.03.2021г.,
постановено по а.н.дело №1136 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г. в
частта, в която е потвърдено Наказателно постановление №
20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд в обжалваната му част е постановено при неправилно
прилагане на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, в тази
връзка се излагат подробни съображения по отношение на първото вменено
нарушение, представляващо т.1 от НП, третото вменено нарушение, представляващо
т.3 и четвъртото вменено с наказателното постановление нарушение,
представляващо т.4 от НП. Моли се решението в обжалваната му част да бъде
отменено, като се отмени и изцяло обжалваното НП. Претендират се разноски.
Ответникът, Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна, с оглед на което се предлага да бъде
потвърдено решението на Районен съд – Хасково в обжалваната му част.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С оспореното пред настоящата
инстанция Решение № 260070/16.03.2021г., постановено по а.н.дело №1136 по описа
на Районен съд – Хасково за 2020г., състав на въззивния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, в частта, с която на Д.Н.Й. за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца / т.1 от НП /; за нарушение и на основание чл.174, ал.3, предл.
първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца / т.3 от НП / и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева / т.4 от НП /. С решението
въззивния съд е отменил Наказателно постановление №
20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, в частта му по т. 2 и т.5, като в тази част решението не е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
За да постанови този резултат,
въззивния съд е установил следната фактическа обстановка: на 05.10.2020г.,
около 01,40 часа, в гр.Х.,
на бул***
жалбоподателят Д.Й. управлявал лек автомобил Опел „Астра“ с рег.№ ***. По това време там се намирал
патрулен автомобил „253“ на РУ-Хасково с полицейските служители Петър Петров и
Борис Димитрис в него, които при преминаване покрай тях на автомобила Опел
„Астра“ забелязали, че водача не гледа напред в пътя, а главата му е обърната
настрани. Последвали го. След около 100 метра подали светлинен и звуков сигнал
на автомобила, за да спре и да му бъде извършена проверка. Лекият автомобил
Опел „Астра“ с рег.№ ***
не спрял, ускорил движението си и продължил по ул***, след това по ул***, по ул*** и когато достигнал улица *** спрял пред дом №1, водачът излязъл,
оставил автомобила и побягнал. Патрулният автомобил също спрял, полицейският
служител Петров слязъл и последвал водача на автомобила. Последният продължил
да бяга, стигнал до стълби, паднал от тях, изправил се и пак продължил да бяга.
След това достигнал стълби, водещи до вход и се скрил под тях, където бил
настигнат от полицейския служител П., който го извадил от там и установил самоличността му –
това бил жалбоподателя Д.Й.. След това му поставили белезници и бил отведен до
патрулния автомобил и откаран до РПУ. Тъй като Д.Й. миришел на алкохол било поискано
съдействие от Сектор „Пътна полиция“. Дошли К. М.и В. Д.– мл.автоконтрольори в
сектор „Пътна полиция“. Д.Й. отказал да бъде тестван с „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA-0065. Бил му връчен талон за медицинско
изследване №***,
но Й. отказал да даде кръв за медицинско изследване. Освен това Й. не носел у
себе си и не могъл да представи СУМПС, Контролен талон и Свидетелство за
регистрация част 2 / т.нар. „малък талон“ на МПС/. При тези факти контролните
органи съставили АУАН серия GA №278875/05.10.2020г. в присъствие на
жалбоподател, но същия отказал да го подпише, поради което и АУАН е оформен при
„отказ“, удостоверен с подписите на двама други свидетели.
На 12.10.2020г. началникът на Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково издал Наказателно постановление №
20-1253-001275/12.10.2020г., с което на Д.Н.Й. за пет установени нарушения са
наложени пет отделни наказания, а именно:
т.1. За това, че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната
част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган,
съставляващо нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца; т.2.
За това, че отказва да предаде документите си или осуетява извършването на
проверка от органите за контрол, съставляващо нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок то 6 месеца; т.3 За това, че отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване
с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологични
проби за химиколабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в
кръвта му, съставляващо нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата
разпоредба му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца; т.4 За
това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към нето, съставляващо нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо и второ му е наложена глоба в
размер на 10 лева; т.5 За това, че
не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, съставляващо
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.
3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
При постановяване на обжалваното решение
районният съд е приел, че наказателното постановление в частта на т.2 и т.5 е
незаконосъобразно и като такова го отменил. По отношение на нарушенията описани
в т.1, т.3 и т.4, съдът е приел, че жалбоподателя е осъществил състава на административните
нарушения по чл.103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
поради което и правилно нарушителят е наказан за посочените нарушения.
Настоящият състав на съда намира, че
така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, в която е
потвърдено Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от
началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, а именно за
нарушенията посочени в т.3 и т.4.
С т. 3 от наказателното постановление
Д.Н.Й. е санкциониран за това, че на 05.10.2020г., около 01,40 часа, в гр.Х., на бул*** в посока към ул*** управлявал лек автомобил Опел „Астра“
с рег.№ ***,
като при извършена проверка от контролните органи отказал да бъде изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 ARBA-0065. Издаден му е талон за медицинско
изследване №***,
но Й. отказал да даде кръв за медицинско изследване. Описаното нарушение е
определено като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Настоящият
състав на съда счита, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци на
НП в частта му по т.3. Административното нарушение е описано ясно и точно и
същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в качеството му на водач на
конкретно МПС. От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се
установява, че касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол с „Алкотест
Дрегер“ 7510 ARBA-0065, както и да му бъде взета проба за анализ в
лечебно заведение за установяване на същото обстоятелство.
Според
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 2001г. 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение
на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
В ал. 2 на същата норма е посочено, че неизпълнението на задължението по ал. 1,
с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните
органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата
на наркотични вещества или техни аналози – с тест.
В
настоящият случай отказът на лицето да бъде установено дали същото, като водач
на МПС е употребило алкохол, се установява по несъмнен начин от наличния по делото
талон за изследване № 0027949, където отказа на лицето да бъде тестван с
техническо средство и да отиде в лечебно заведение са удостоверени с подписите
на един свидетел, както и от показанията на разпитаните пред районния съд
свидетели, които напълно кореспондират на описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това
санкционираното лице не оспорва самия отказ като факт. Съдът следва да посочи и
това, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се
осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което правилно е била ангажирана отговорността на водача Д.Й.. Обратната теза
би била в нарушение на принципа „ne bis
in idem” и би довела до ангажиране на административно-наказателната
отговорност на касатора двукратно за едно и също бездействие.
За
нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания
са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна
разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че не
може въз основа на превратното упражняване на права нарушителят да извлича
благоприятни за себе си последици. При безспорно доказан отказ от страна на нарушителя
да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта и отказ да получи копие от акта
за установяване на административно нарушение и от талона за медицинско
изследване, изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление в тази му част, поради, според касатора редица
нарушения допуснати в хода на административнотонаказателното производство, са
неоснователни. Още повече, че свидетелските показания са непротиворечиви и са в
насока, не само, че водачът е лъхал на алкохол, но и че същия се е опитал да
осуети проверката на контролните органи, бягайки от тях и скривайки се под
стълбите на жилищна сграда.
С т.4 от Наказателно постановление №
20-1253-001275/12.10.2020г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Хасково, Д.Н.Й. е санкциониран за извършено на 05.10.2020г. нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Й. и
за това нарушение е правилно ангажирана, доколкото се установява, че към
момента на проверката жалбоподателя не е представил на проверяващите длъжностни
лица свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС, в нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда задължение за
водача на моторно превозно средство за носене на свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
като за неизпълнението на това задължение нормата на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП
предвижда с „глоба“ в размер на 10 лв.. В тази връзка не се споделят от съда
изложените от жалбоподателя доводи в касационната жалба обосноваващи отмяната
на НП в тази му част. Дори и да е имало някакво затруднение при упражняване на
правата му, така както твърди жалбоподателя, то това се дължи изключително и
само на действията и състоянието, в което се е намирал Й. при проверката.
Настоящият касационен състав намира
обаче за основателни твърденията на касатора, че въззивния съд при
постановяване на решението си е приложил неправилно материалния закон, досежно
нарушението описано в т.1 от наказателното постановление, с което на Д.Й. е
ангажирана отговорността на основание чл.103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за
спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителят на службата за контрол място. От показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че на 05.10.2020г.
пред управлявани по бул. ***
служебен автомобил се е движел управлявания от жалбоподателя Й. лек автомобил
Опел „Астра“, като същите забелязали че лицето постоянно гледало на другата
страна, без да гледа пътя напред. Поради това те го последвали и след 100-200
метра му подали звуков и светлинен сигнал, но водачът не се подчинил и
продължил движението си до ул***,
където спрял, хвърлил ключовете на автомобила и побягнал. И двамата свидетели
сочат, че подадения сигнал за спиране на водача е бил светлинен и звуков.
Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на
понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба
препраща към разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Последната задължава контролният
орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който
за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен
сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да
спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.
През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен
състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и
ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е
изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно
или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания.
В случая от събраните по делото
доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране
със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски
автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни
варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че
водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.
Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за
проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което
задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за
преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Следователно
подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП. По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на
жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители.
Съгласно действащата правна уредба,
подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава
полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При
подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за
пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни
от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по
смисъла на ЗДвП.
Нещо повече - съгласно чл. 207, изр. последно от Правилника
за прилагане на ЗДвП,
сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно
светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По аргумент за противното
подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се
полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не
съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.
Предвид изложеното по-горе
неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и
звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да бъде
квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган
за контрол и регулиране на движението. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя
не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Поради това,
решението на районния съд, с което е потвърдено НП, в частта му относно
наложените на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
е постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като бъде
отменено и НП в тази му част.
В останалата част по изложените
по-горе съображения решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото основателно
се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, като същите се определят съответно в размер на 533.33 лева, спрямо
посочения общ размер за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Хасково
ОТМЕНЯ решение №260070/16.03.2021г.,
постановено по АНД №1136/2020г. по описа на Районен съд Хасково, в частта, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1253-001275/12.10.2020г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково., в частта по т.1, с която
на Д.Н.Й., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1253-001275/12.10.2020г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.,
в частта по т.1, с която на Д.Н.Й., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№260070/16.03.2021г., постановено по АНД №1136/2020 г. по описа на Районен съд
Хасково, в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на Д.Н.Й.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за адвокат в размер на
533.33 лева за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.