П Р И С Ъ
Д А № 235
гр.Белоградчик,
01.11.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди
и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: Т.П.
Т.Т.
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на мл.прокурор СВЕТОСЛАВ П., като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 273 по описа за 2011г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.П.Г. - роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, разведен, с начално образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.03.2011г. и на 19.03.2011г. в с.Репляна,обл.Видин,
в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот: на 08.03.2011г. отнел от
владението на Ф.А.Ж. движими вещи на обща стойност 180,00 лв., без нейно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои и на 19.03.2011г. след
като се уговорил предварително с В.Н.С. отнел от владението на Ф.А.Ж. движими
вещи на обща стойност 151,00 лв., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като общата щета от престъплението му е на
стойност 331,00 лв., поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б.”а”
и "б" от НК вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затвор”.
ПРИЗНАВА
подсъдимия В.Н.С. - роден на ***г***, жив. в гр.Белоградчик,
обл.Видин, българин, български гражданин, женен, с основно образование,
осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 19.03.2011г. в с.Репляна,обл.Видин, в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, след като се уговорил предварително с М.П.Г. отнел от
владението на Ф.А.Ж. движими вещи на обща стойност 151,00 лв., без нейно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195,
ал.1, т.3 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 „а” и “б” от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затворническо
общежитие от закрит тип”.
ОСЪЖДА на
осн. чл.45 от ЗЗД : подсъдимият М.П.Г. /с посочена по-горе самоличност/ да
заплати на Ф.А.Ж. ***, с ЕГН ********** сумата от 255,50 лв. , а
подсъдимият В.Н.С. / с посочена по-горе самоличност/ да заплати на Ф.А.Ж. ***,
с ЕГН ********** сумата от 75,50 лв.
- обезщетения за имуществени вреди причинени с престъплението им.
На
осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите М.П.Г. и В.Н.С. /с посочени по-горе самоличности/ да заплатят
солидарно: по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото разноски, в размер на 30,00
лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М.П.Г. /с посочена по-горе самоличност/ да
заплати по сметка на ВСС държавна такса върху уважената спрямо него гражданска
претенция – в размер на 50,00 лв.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Н.С. /с посочена по-горе самоличност/ да
заплати по сметка на ВСС държавна такса върху уважената спрямо него
гражданска претенция – в размер на 50,00 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест
в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /01.11.2011г. по НОХ дело №273/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия М.П.Г. *** е
повдигнато обвинение затова, че на 08.03.2011г. и на
19.03.2011г. в с.Репляна,обл.Видин, в условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот: на 08.03.2011г. отнел от владението на Ф.А.Ж. движими вещи – 2
бр. котли с вместимост по 10 л. и трифазен ел. мотор, на обща стойност 180,00
лв., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои и на
19.03.2011г. след като се уговорил предварително с В.Н.С. отнел от владението
на Ф.А.Ж. движими вещи – 2 бр. котли с вместимост от по 20 л., 50 кг. картофи,
3 бр. лук, 10 буркана зимнина и 1 бр. дамаджана, на обща стойност 151,00 лв.,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата
щета от престъплението му е на стойност 331,00 лв. –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК във вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 НК вр. чл.194
ал.1 от НК във вр.чл.29 ал.1 б.”а” и "б" от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия В.Н.С. *** е повдигнато обвинение затова,
че на 19.03.2011г. в с.Репляна, обл.Видин, в условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, след като се уговорил предварително с М.П.Г. отнел от владението на Ф.А.Ж.
движими вещи - 2 бр. котли с вместимост от по 20 л., 50 кг. картофи, 3 бр. лук,
10 буркана зимнина и 1 бр. дамаджана, на обща стойност 151,00 лв., без нейно
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК във вр.чл.194,
ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 „а” и “б” от НК.
Предявените от пострадалата Ф.Ж. срещу двамата подсъдими по
реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански искове : срещу подс.Г.
за сумата от 255,50 лв. и срещу подс.С. за сумата от 75,50 лв. – представляващи
обезщетение за причинени й имуществени вреди, са приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес.
Пострадалата е конституирана като граждански ищци.
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" малко над
минимумите по съответните състави по закон, като се приложи чл.58А от НК, а
гр.искове – да се уважат изцяло.
Подсъдимите Г. и С., предвид допуснатото
предварително изслушване, правят пълни самопризнания относно фактическата
обстановка, изложена в обвин.акт, признават се за виновни, и молят съда за
снизхождение.
Защитникът
на подсъдимите, излага аргументи за смекчаващи вината обстоятелства, и моли за
определяне на минимални наказания, към които да се приложи хипотезата на чл.58А
ал.1 от НК, а относно гр.искове – предоставя на съда.
Пострадалата
поддържа гражданските си искове.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. М.П.Г. е роден на ***г***, живее в гр.Белоградчик,
обл.Видин, българин, български гражданин, с
начално образование, разведен, осъждан, ЕГН му е **********.
Подс.Г. е осъден с влязло в сила на
13.11.2002 г. споразумение по н.о.х.д. № 198/2002 г. на БРС подсъдимия на
"лишаване от свобода" за срок от една година, за деяние извършено на
13/14.08.2002 г. по чл.195 ал.1 т.5 НК. На осн.чл.66 НК се отлага изтърпяването
на наказанието за срок от три години.
С влязла в сила на 14.12.2002 г. присъда по н.о.х.д.№
199/2002г. на БРС, Г. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от
една година за деяние извършено на
13/14.12.2002 г по чл.195 ал.1 т.5 НК. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от три години.
С влязъл в сила на
04.05.2005 г. съд.акт по НОХД 16/2005 г. на БРС, Г. е осъден „лишаване от
свобода” за срок от една година при режим „общ” на осн.чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 НК вр.чл.194 ал.1 НК за деяние извършено на 15/16.11.2004 г. На осн.чл. 25 ал.1
и ал.4 НК във вр.чл.23 а.1 НК е определено едно общо наказание по НОХ дела
198/2002 г. и 199/2002 г. и двете на БРС - "лишаване от свобода" за
срок от една година. На осн.чл.66 НК отлага изтърпяването на наказанието
считано от 13.11.2002 г. На осн.чл.68 ал.1 НК е постановено подсъдимия да
изтърпи наложеното общо наказание при режим общ.
С влязло в сила на 15.02.2006 г. споразумение по НОХД №
30/2006 г. на БРС на подсъдимия Г. е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година за деяние
извършено на 23.05.2005 г. на осн.чл. 195 ал.1 т.4 и 7 НК.
С
влязла в сила на 05.04.2006 г. присъда по НОХД 32/2006 г. на БРС, на Г. е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година при
режим „общ” за деяние извършено на 18.04.2005 г. на осн.чл.195 ал.1 т.4, 5 и 7 НК. На осн.чл.23 - 25 НК е определено общо наказание по НОХД 16/2005 г.,
30/2006 г. и 32/2006 г. на БРС - "лишаване от свобода" за срок от
една година при режим „общ”. На осн.чл.68 ал.1 НК е постановено да изтърпи
отделно наложеното общо наказание по НОХД 16/2005 г., 198/2002 г. и 199/2002 г.
на БРС -"лишаване от свобода" за срок от една година при режим „общ”.
На осн.чл.68 ал.1 НК е зачетено изтърпяното до момента считано от 16.05.2005 г.
С протоколно определение 2169/03.11.2006 г. на ОС Враца е Г. освободен условно
предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода
с остатък от наказанието 2 мес. и 6 дни. На осн.чл.70 ал.6 НК е определен
изпитателен срок от 6 мес.
Подс. В.Н.С. е роден на ***г***, живее в гр.Белоградчик,
обл.Видин, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, осъждан, ЕГН му е **********.
- С
влязло в сила на 07.03.2007 г. определение по НОХД № 47/2007 г. на
БРС подсъдимия С. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от две
години при режим строг, за деяние извършено на 02.03.2007 г. по чл.196 ал.1 т.1
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и Б НК.
- С влязло в сила на 09.03.2007 г. определение по н.о.х.д.№
51/2007 г. на БРС, С. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от
две години при режим строг за деяние
извършено на 22.01.2007 г. по чл.196 ал.1 НК вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и
Б от НК.
- С влязло в сила на 05.06.2007 г.
определение по ЧНД 52/2007 г. на БРС, на осн.чл.23 вр.чл.25 НК, му е определено
едно общо най-тежко наказание по НОХ дела 47/2007 г. и 51/2007 г. – лишаване от свобода за срок от две години
при режим строг. На осн.чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с
6 месеца лишаване от свобода при режим строг. Зачетено е изтърпяването на така
определеното общо наказание считано от 16.03.2007 г. до 05.06.2007 г.
Определението е изменено с определение от 05.06.27 г. по дело 195/2007 г. на
ВОС, в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.24 НК. С писмо 113/2007г.
от 05.01.2009 г. на затвора Враца, съдът е уведомен, че С. се освобождава
поради изтърпяване.
- С влязла в сила на 26.02.2010 г.
присъда по НОХД № 19/2010 г. на БРС на
подсъдимия С. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от
десет месеца, при режим строг, което да се търпи в затвор за деяние извършено
на 21.01.2010г. по чл.196 ал.1 т.2 НК вр.чл.195 ал.1 т.2 НК вр. чл.194 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.А и Б от НК вр.чл.18 ал.1 НК. С писмо от 14.12.2010г. на
затвора Враца, съдът е уведомен, че осъдения С. се освобождава поради
изтърпяване на наказанието.
Преди
да са минали пет години от изтърпяване на наказанията по посочените присъди, М.П.Г.
и В.Н.С. са извършили деянието, предмет на настоящия обвинителен акт.
На 06.03.2011г. подс.М.Г. отишъл на гости
при свои роднини в с.Репляна, обл.Видин. В разговорите с роднините си , той
разбрал, че в съседство с тухния дом, се намира къща, която се обитава само
през лятото от собствениците и към момента няма никой в имота. На 08.03.2011г.
подс.Г. разрушил част от оградната мрежа на имота, собственост на пострадалата Ф.Ж.,
след което влязъл в стопанска постройка, находяща се в двора на имота. От
постройката Г. откраднал два медни котела с вместимост по десет литра и един
трифазен ел.мотор. Впоследствие инкриминираните вещи счупил на парчета и ги
продал в пункт за изкупуване на метали.
На
19.03.2011г. подс.Г. споделил пред подс.В.С., че в имота на пострадалата Ж. ***,
не живее никой и може да отидат и да откраднат метални предмети, които да
продадат като отпадъчно желязо. В.С. *** отишли в с.Репляна. До селото двамата
подсъдими били транспортирани от св.Н.Н.,*** при свои роднини. Подсъдимите,
след като пристигнали в с.Репляна се насочили към имота на Ж., преминали през
вече направения от Г. отвор в оградната мрежа и се насочили към мазето на
къщата. Подс.Г. взломил катинара на мазето и двамата със С. проникнали в
помещението откъдето откраднали следните движими вещи – 2 бр. котли с
вместимост 20 л., 50 кг картофи, 3 бр. лук, 10 буркана зимнина и 1 бр.
дамаджана. Инкриминираните вещи изнесли от имота на пострадалата, но в близост
до пътя , подъсдимите забелязали приближаващ автомобил и за това скрили
откраднатото в намиращата се наблизо канавка до пътя. След около два часа се
върнали до канавката, където били скрили вещите, но тях ги нямало.
На
25.03.2011г. пострадалата Ж. *** и установила кражбата, след което
сигнализирала в РУП Белоградчик, като в хода на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия, служителите на РУП Белоградчик разкрили
извършителите, които направили пълни самопризнания пред тях.
От изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на
общата щета по случая е 331,00 лв., като щетата причинена на Ж. на 08.03.2011г.
възлиза на 180,00 лв., а на 19.03.2011г. – на 151,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 204/2011г. на
РУ-П-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.М.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 НК във вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 5 НК във вр. чл.194, ал.1 НК във
вр.чл.29, ал.1, б."а" и “б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, а подс.В.С. –
състава по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр. чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.194 ал.1
от НК вр. чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК.
От обективна страна – Подс.М.Г. на 08.03.2011г. и на 19.03.2011г. в с.Репляна,обл.Видин, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот: на 08.03.2011г. отнел от
владението на Ф.А.Ж. движими вещи – 2 бр. котли с вместимост по 10 л. и
трифазен ел. мотор, на обща стойност 180,00 лв., без нейно съгласие, и на
19.03.2011г. заедно с В.Н.С. отнел от владението на Ф.А.Ж. движими вещи – 2 бр.
котли с вместимост от по 20 л., 50 кг. картофи, 3 бр. лук, 10 буркана зимнина и
1 бр. дамаджана, на обща стойност 151,00 лв., без нейно съгласие, като общата
щета от престъплението извършено от М.Г., е на стойност 331,00 лв.
Подс.В.С. ***, в условията на опасен рецидив,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след като се
уговорил предварително с М.П.Г. отнел от владението на Ф.А.Ж. движими вещи - 2
бр. котли с вместимост от по 20 л., 50 кг. картофи, 3 бр. лук, 10 буркана
зимнина и 1 бр. дамаджана, на обща стойност 151,00 лв., без нейно съгласие.
Подсъдимият М.Г. е действал в условията на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като е извършил престъплението –
предмет на настоящето дело, след като е бил осъждан: А/за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК / наказанието
по н.о.х.д. №32/2006г.
на РС-Белоградчик/ и преди да са изминали пет години от изтърпяване на
наказанието за това осъждане и Б/
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на наказанията, за които не е отлагано / по н.о.х.д. № 16/2005г. на БРС и общото наказание по н.о.х.д. №
198/2002г. и н.о.х.д. №199/2002г. на
РС-Белоградчик всички / и преди да са изминали пет години от изтърпяване на
наказанията за тези осъждания.
Подсъдимият В.С. също е действал в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като
е извършил престъплението – предмет на настоящето дело, след като е бил
осъждан: А/за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК /общото наказание по ч.н.д. №52/2007г. БРС и преди да са измина ли
пет години от изтърпяване на наказанието за това осъждане и Б/ повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията,
за които не е отлагано / общото наказание по ч.н.д. №52/07г. БРС и н.о.х.д.
№19/2010г. на БРС, / и преди да са
изминали пет години от изтърпяване на наказанията за тези осъждания.
Съдът прие, че
престъплението на подсъдимия М.Г., е извършено в условията на продължавана
престъпна дейност, тъй като и двете му деяния, осъществяват поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са в непосредствена
последователност във времето, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на първото.
От субективна страна – подс.Г. и подс.С., са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
ги присвоят и да се разпоредат с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали
обществено опасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че двамата подсъдими на 19.03.2011г. са
действали след предварителен сговор помежду си за осъществяване на кражбата.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./ На подс.М.
Петков Г.
За извършеното от подс.Г.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Г.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор”, “взлом” и “използване
на техн.средство”, щетите не са възстановени на пострадалата. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на М.Г. в условията
на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията
на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК,
и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и факта, че има малки деца, т.е. затруднено семейно
положение, но от друга страна – и факта, че има продължавана престъпна дейност
от страна на този подсъдим, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК
цели на наказанието, счете, че на Г. съответства да бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" малко над минималния размер, а именно три
години и шест месеца. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на Г. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване
от свобода” в размер на две години и четири месеца.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Г., посочени в справката му за съдимост, не може да намери приложение
чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът
да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ
характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, наложено на М.Г., като то следва да се търпи в
затворническо заведение от типа “затвор”.
2./
На подс.В.Н.С.
За извършеното от подс.С.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК,
като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в
законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи
санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е
по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на С.
е квалифицирана /извън основната
квалификация – опасен рецидив/ и с признаците “сговор”, “взлом” е “използване
на техн.средство”, щетите не са възстановени на пострадалата. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на В.С. в условията
на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията
на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК,
и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното и факта, че има затруднено семейно положение, отчете и
обстоятелството, че размера на нанесената имущ.щета от проявата на С. – не е
висок / под една МРЗ за страната/ и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в минималния размер, а именно три
години. Но съобразно изискването на чл.58А
ал.1 от НК, съдът определи на С. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на две
години.
При наличието на предишни осъждания
на подс.С., посочени в справката му за съдимост, не може да намери приложение
чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните предпоставки за това /деецът
да не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ
характер/. С оглед на това и на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален "строг" режим
на изтърпяване на наказанието, наложено на С. , като то следва да се търпи в
затворническо заведение от типа “затворническо общежитие от закрит тип”.
По гражданските искове:
І./ След като призна за виновни подс. М.Г. и В.С. по повдигнатото им обвинение относно пострадалата
Ф.Ж. съдът намери, че предявените срещу всеки от тях граждански искове, с
правно основание чл.45 от ЗЗД от Ж., е доказан по основание. Относно
претендираните размери : съдът счете, че те съща са основателни. Предвид
събраните по делото гласни и писмени доказателства – признанията на подсъдимите
и изготвена и приета експертиза, съдът приема за установено, че стойността на
инкриминираните вещи, отнети от пострадалата Ж. е общо 331,00 лв., като от
престъпната проява на М.Г., на пострадалата са отнети вещи на стойност 180,00
лв. – първият път, и 151,00 лв. – вторият, като от деянието на 19.03.2011г.
вредите следва да се понесат солидарно с другия подсъдим – С., тъй като и той е
участвал в кражбата на вещите, оценени на 151,00 лв. Следователно според съда,
претенцията на Ж. за обезщетение в размер на общо 255,50 лв. от подс.Г. - е
основателна / 180,00 лв. + 75,50 лв./. Също така основателна е претенцията на Ж.
спрямо подс.С. за обезщетение на вреди на стойност само 75,50 лв. / половината
от стойността 151,00 лв./ Поради което и съдът уважи изцяло претенциите на
гражданския ищец Ф.А.Ж., като осъди двамата подсъдими да й заплатят сумите: М.Г.
-
255,50 лв. и В.С. - 75,50 лв.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на
ОД-МВР-Видин направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на общо 30,00 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки един
от подсъдимите да заплати по сметка
на ВСС – сумата от по 50,00 лв. – дължима държавна такса върху уважените гр.
претенции на пострадалата. / по двата иска по отделно изчислени, но не по-малко
от 50 лв. за всеки, т.е М.Г. – 50, 00лв. и В.С. – 50,00 лв./
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: