РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Тутракан, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100131 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по спорна съдебна администрация на гражданските
отношения по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на ДСП-Тутракан по чл. 30, ал. 1, чл. 29, т. 8 и
т. 9 и чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето
с искане за прекратяване на настаняването на М. Д. Т. (***.) с ЕГН
********** в *** и с искане да бъде настанена в *** за ползване на социална
услуга – резидентна грижа.
В молбата и в приложения социален доклад по случая се излага, че
родителите на М. са съжителствали на семейни начала. По твърдение на В. Й.
(майката), тя и Д. Т. С. (бащата) се разделили, когато М. е била на 9-месечна
възраст. В., заедно с детето се установила в дома на своята майка в гр. Б.
Впоследствие е заживяла на семейни начала с Д. Г. Д., ***. От съжителството
с Д. Д. има природени четири деца - И. (на ***.), Г. (на *** год.), А. (на
***год.) и С. (на *** год.). До 2020 г. М. е живяла в дома на баба си по
майчина линия - Д. М. Й., родена на***. От 2020 г. живее с майка си в с. М.
На 15.07.2022 г. М. и майка и са посетили Отдел „Закрила на детето“ -
̀
Дулово и майката е поискала съдействие и подкрепа, за да се справи с
поведението на малолетната си дъщеря, която два пъти е бягала от дома си.
Била установявана на различни места. Майката е търсила съдействие от РУ -
Дулово, като всеки път и е предавана от органите на реда. Детето е твърдяло,
̀
1
че се е установило при пълнолетен мъж на име В. и са имали интимни
отношения. На 02.08.2022 г. от ОЗД-Дулово е предприета мярка за закрила
спрямо малолетната М. по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 23, т. 1, т. 2
и т. 3 от същия закон и е насочена към Център за обществена подкрепа -
Дулово, където им е била предоставена средносрочна почасова социална
услуга, изразяваща се в психологически и социално-педагогически
консултации за повишаване на родителския капацитет на майката в насока
правилното отглеждане и възпитание на детето, за предотвратяване на риска
от бягство на детето от дома, за превенция на ранно семейно съжителство и
превенция на отпадането от образователната система. По време на
предприетата мярка в семейна среда, М. отново е предприела бягство и се е
поставила в рискова ситуация. Детето е било установено в гр. Летница, обл.
Ловеч в дома на 16-годишен младеж. М. твърди, че момчето се казва С.
Запознали са се в социалната мрежа. С оглед на тези обстоятелства за М. Д.
Т.а е издадена Заповед № ЗД/Д-СС-Д- 017/31.08.2022г. на Директора на ДСП-
Дулово и е настанена в *** за срок от шест месеца, която е потвърдена със
съдебно Решение №594/21.10.2022 г. на Районен съд Силистра, влязло в сила
на 31.10.2022Г. На 20.12.2022г в ОЗД при ДСП-Силистра постъпило писмо от
ДСП-Дулово с приложено Заявление от В. Д. Й. с изразено желание да полага
грижи за дъщеря си М. Д. Т.а в семейна среда, като счита, че ще се справи с
нейното отглеждане. В заявлението е посочено, че от 15.09.2022 г. г-жа Й.
ползва социална услуга в ЦОП-гр. Дулово. Предвид изтичащия срок от
настаняването на М. в *** е извършено ново проучване. На 15.02.2023г в ОЗД
при Дирекция „Социално подпомагане“ -Силистра постъпило писмо от ДСП-
Дулово с приложени декларации по чл. 24,ал.З от ППЗЗД от близки и
роднини на детето с изразено нежелание да полагат грижи за нея в семейна
среда. Г-жа Й. също е подала заявление с изразено желание дъщеря и М. Д.
̀
Т.а да бъде настанена в ЦНСТ в близост до местоживеенето и. Екип на ЦОП -
̀
Дулово и ДСП-Дулово изразяват отрицателно становище относно
реинтегрирането на детето в биологичното си семейство, тъй като считат, че
към настоящият момент майката няма нужните компетенции и родителски
капацитет за полагане на адекватни грижи спрямо дъщеря си М. Д. Т.
Имайки предвид, че детето няма близки и роднини, които биха се
ангажирали с неговото отглеждане и възпитание, както и невъзможността на
майката да се справи с упражняването на родителските си функции, свързани
с правилното отглеждане и възпитание на М. и заявеното желание от нея
дъщеря и да бъде настанена в ЦНСТ със заповед № ЗД/Д- СС-008/20.02.2023
̀
г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане " - Силистра е
прекратено настаняването на малолетната М. в *** и същата със заповед №
ЗД/Д-СС-009 от 20.02.2023 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане " - Силистра е настанена временно в *** а за ползване на
социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Към
настоящия момент М. живее в *** за нея грижи полага екипа на центъра.
Ето защо сезиращата институция счита, че са налице основанията по
2
чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт, малолетната М. Д. Т.а да бъде настанена в *** за
ползване на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна
грижа. Временното настаняване е извършено от Дирекция „Социално
подпомагане" - Силистра, но счита, че този временен режим следва да бъде
заменен с траен такъв по реда на чл. 26 и сл. от ЗЗДт.
В съдебното заседание представителят на ДСП-Тутракан представя
декларации по чл. 27, ал. 4 от ЗЗДт от Д. Й. (баба по майчина линия на
детето), в която изразява отрицателно становище да бъде настанена внучка и
̀
при нея, тъй като не може да се справи с поведението и. Такива декларации
̀
има и от Т. С. Б. (дядо по бащина линия на детето), от И. Т. С. (леля).
Представена е справка по чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗЗДт за липса на вписани
семейства в ДСП-Тутракан, при които може да бъде настанена М.
В съдебното заседание редовно призованите родители на М. Т. не се
явяват.
Представителят на сезиращата институция поддържа молбата, без да
предлага подходящ срок за постоянното настаняване.
Ръководителят на *** информира съда, че майката на детето се
интересува от нея, често се обажда и двете се чуват по телефона, а когато има
възможност, идва на място. М. спазвала вътрешните правила, но понякога е
вербално агресивна към другите деца. Споделяла, че когато била на училище
в Дулово не е влизала в часовете. Сега е редовна и влиза в часовете. Оценките
и могат да бъдат по-Д., има капацитет. Детето осъзнавало, че има грешки в
̀
постъпките си.
М. Т. споделя пред съда, че знае защо се е стигнало до настаняването и
̀
в социален дом – заради бягствата и, макар да твърди, че не е бягала, просто
̀
два пъти се случило да отиде някъде, единият път при С. от Летница, и да не
се върне. Запознала се във Фейсбук с него и той дошъл да я вземе. Твърди, че
майка и и нейния съжител добре се грижат за нея и природените и братя и
̀̀
сестри. Не иска да остане в ЦНСТДБУ, иска майка и да се грижи за нея.
̀
Мисли, че тя ще се справи. Досега майка и не се била справяла, защото тя
̀
(М.) не слушала.
Съгласно § 1, т. 11, б. „в“ и „г“ от Допълнителните разпоредби към
Закона за закрила на детето, „Дете в риск“ е такова, за което съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие; и за което съществува риск от отпадане
от училище. Непосещаването на училищните занятия в гр. Дулово; бягствата
от вкъщи, които М. Т. не счита за такива, но ясно си дава сметка, че водят до
тревоги у околните; контактът чрез социалните мрежи с непознато за нея
лице и безразсъдното тръгване с него за друг град, отдалечен на немалко
разстояние от местоживеенето и; невъзможността на близките и да поправят
̀̀
зараждащата се, но все още неразгърнала се тенденция от деградация в
личността на детето – водят съда до извода, че девойката е „дете в риск“
според смисъла на закона. Съществува реална опасност, ако не бъдат взети
3
навременни мерки, да отпадне от училище и да се увреди нейното
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, тъй като М.
очевидно не е наясно с опасностите, които могат да я сполетят при нейните
бягства от дома и оставането у на практика не познати лица. Майката не е в
състояние, а явно и останалите възрастни в разширения семеен кръг не са в
състояние да окажат поправителен и превъзпитателен ефект върху детето.
Обнадеждаващо е, че М. съзнава грешката си в поведението, но съдът счита,
че следва у нея да се създадат положителни навици към учебния процес и да
бъде под по-засиления контрол на институцията, в която живее понастоящем,
а не да се връща в семейната среда.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДт, може да бъде настанено
извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат; или което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. В случая, майката на М. не е в трайна невъзможност да я отглежда,
нито детето е жертва на насилие, но законът трябва да се тълкува
разширително и в смисъл, че ако родителят сам е стигнал до извода, че не
може да окаже нужното възпитателно въздействие върху детето си и заради
това съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, налице са
предпоставките да се приложат мерки за закрила и то да бъде настанено
извън семейството.
Мерките за закрила са изброени в чл. 4 от ЗЗДт и една от тях е
предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа. Същата се прилага, когато детето трябва да бъде настанено
извън семейството – съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, като се отчита, че тази
мярка се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за
оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане
на мерки за закрила на детето в семейна среда. Във връзка с последното е
изискването по чл. 28, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДт, че при определяне на мерките за
закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не
е в интерес на детето. Мерките по чл. 26, ал. 1 от закона са: настаняване в
семейство на роднини или близки; в приемно семейство и чак тогава –
резидентната грижа. Приетите справки по чл. 27, ал. 4 и чл. 26, ал. 3, т. 3 от
ЗЗДт обуславят невъзможност да се приложи настаняването на Мария в дома
на близки и роднини или в приемно семейство. Ето защо, искането на ДСП-
Тутракан се явява основателно и следва да се уважи, като спрямо М. Т. бъде
прекратено настаняването и в *** и същата бъде настанена в *** за ползване
̀
на социална услуга – резидентна грижа.
Съгласно чл. 28, ал. 5 от ЗЗДт задължително следва да се посочи
срокът на настаняването. Съдът намира, че положителните тенденции за
посещаване на училищните часове и осъзнаване на грешките в поведението
си, откакто детето ползва резидентната грижа, обуславят срокът на
4
настаняването му да не е максималният от 3 години, а по-кратък, който да е
съобразен с приключването на следващата учебна година 2023-2024 г. Ето
защо, настаняването следва да е до 31.05.2024 г., като в случай че социалните
работници констатират, че у детето не се наблюдава положителна тенденция
във възпитанието и поведението му, ДСП-Тутракан следва да направи ново
искане за продължаване на настаняването.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на непълнолетната М. Д. Т.а (***) с ЕГН
********** в К*** и
НАСТАНЯВА за срок до 31.05.2024 г. М. Д. Т. (***.) с ЕГН
********** в *** за ползване на социална услуга – резидентна грижа.
ПОСТАНОВЯВА незабавното изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра. Обжалването не спира изпълнението.
Препис от решението да се връчи на страните, вкл. на М. Д. Т., на
която съдът в съдебното заседание е обяснил подробно как да обжалва
решението, ако не е доволна от него, и възможността да и бъде предоставена
̀
правна помощ при обжалването.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5