№ 11603
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. Ш.
като разгледа докладваното от Б. Ш. Частно гражданско дело №
20221110136148 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Б като пълномощник на длъжника Т. Т. К., с която се
иска присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. за
осъществената безплатна правна помощ в полза на длъжника по делото. Поддържа се, че
още при подаване на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение е поискала присъждане на разноските с представени доказателства за
дължимостта им.
Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище
за неоснователност на искането, съответно за намаляване на разноските.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя С АД, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
В депозираното възражение от длъжника, чрез пълномощника му адвокат Б,
упълномощена по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за производството в размер на *** лв.
С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като
заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Молбата е допустима /препис от определението не е бил връчен на длъжника/, а по
същество е частично основателна.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с
което делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
1
съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбите на чл.247, 248, 2** и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното
производство.
В случая на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за
безплатно оказаната правна помощ, като съдът не дължи изследване на въпроса дали
длъжникът е материално затруднено лице. Достатъчно е на това основание да е сключен
договорът за правна помощ и съдействие, както е в случая. Разноските за възнаграждение са
поискани своевременно с подаване на възражението.
Заявителят е релевирал възражение за прекомерност, което е основателно.
В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е предвиден ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение,
платимо от длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за
разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 НМРАВ. Съдът
намира, че за определяне размера на това възнаграждение не е приложима по аналогия
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, доколкото фактическата и правна сложност на
процесуалните действия, извършвани от адвоката на заявителя и този на длъжника не е
еднаква. Предвид това, размерът на възнаграждението следва да се определи по аналогия
(арг. от § 1 от ДР към НМРАВ), като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36,
ал. 2, изр. 2 ЗАдв. - размерът му да бъде справедлив и обоснован. Подаването на възражение
по чл. 414 от ГПК е по бланка, без изискване за мотивирането му. При съобразяване
характера и сложността на извършеното процесуално действие по подаване на възражение,
най - сходни по обем са действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за изготвянето на
книжа и молби, при които размерът на възнаграждението е ** лв. /в приложимата редакция
към датата на осъществяване на защитата по настоящото дело/.
Съобразявайки извършените от адвоката на длъжника действия по делото,
настоящият състав намира, че не е налице основание да бъде определян по - висок размер на
възнаграждението от такъв в размер на *** лв. Претендираното вземане не обуславя
фактическа и правна сложност на този етап от развитието на производството, респективно
такова възнаграждение съдът намира за съответно на положения от адвоката труд по
делото.
С оглед изложеното, определението от 04.11.2022 г. следва да бъде изменено, като
заявителят С АД, ЕИК ******, с адрес гр.********************, бъде осъден да заплати на
адв. Б сумата от ** лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
При тези мотиви, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение от 04.11.2022 г. постановено по ч.гр.д. № 36148/2022 г. по
описа на СРС, 72-ри състав, като
ОСЪЖДА С АД, ЕИК ******, с адрес гр.********************, да заплати на
адв. Б, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от *** лева адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3