№ 450 / 2.7.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 380 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на Е.Г.Т. против
Заповед № 298/26.02.2019 г. на кмета на община Велинград, с която е
одобрен ПУП – за промяна предназначението на земеделски земи на имот
10450.150.82 от „полска култура“ – в „За хотел-апартаментен тип, спа
центьр, търговия и услуги", при следните предвиждания: ПИ 10450.150.82 се
присъединява към УПИ
СХХIХ129 - за Хотел - апартаментен тип, СПА център,
търговия и услуги“ /ПИ 10450.150.129/. Образува се един нов урегулиран поземлен
имот УПИ СХХIХ203 - за Хотел – апартаментен тип, СПА център,
търговия и услуги“ с площ от 6291.00 кв.м. Достъпът до него се осъществява чрез
съществуващи горски пътища от КК на гр. Велинград (ПИ 10450.217.19 и
10450.217.51), които се свързват с уличната мрежа на гр. Велинград или през ПИ
10450.150.202. съгласно одобрено право на преминаване за УПИ СХХIХ129 - собственост на сыция възложител. Предвидено е
„свободно" застрояване, като се спазват всички нормативни отстояния от
границите на урегулираните имоти. Устройствената зона е „жилищна с малка
плътност и височина на застрояване. Всички параметри на застрояването са дадени
в матрица и таблица в графичния материал. Параметри на застрояване са -
плътност 60%, Кинт-1.2, минимална озел. площ 40% ,етажност-до 3 етажа, височина
на стреха – 10 м.
Жалбоподателят Е.Г.Т. поддържа жалбата
си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в
представена писмена защита. Излага съображения за нищожността и
незаконосъобразността на обжалваната заповед и претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на заинтересованата страна „ВИП 2005“ ООД.
Ответникът – кметa на община
Велинград – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание и в представена писмена защита. Счита обжалваната заповед за
законосъобразна, като излага аргументи затова. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна „ВИП 2005“ ООД,
чрез упълномощения си процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена
защита също оспорва жалбата. Излага доводи за нейната законосъобразност. На
свой ред претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Заинтересованата страна Г.Е.Т. не се
явява и не изпраща представител в проведените съдебни заседания и не взема
становище по повдигнатия правен спор.
Жалбите е допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед.
Жалбоподателят е заинтересувано лицe в
производството по одобряване на процесния ПУП, тъй като собственият му имот е
непосредствено засегнат по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ доколкото е
съседен имот на имота, предмет на плана, на който се променя предназначението.
Разгледана по същество жалбата е
основателна:
Заповедта е издадена при липса на
фактически основания, доколкото в същата е описано единствено производството по
издаването й, както следва:
Постъпило е заявление с приложени
документи от заинтересованатата страна „ВИП 2005“ ООД. С решение №
348/29.11.2018г. - ОбС Велинград е разрешил изготвянето на ПУП. Решението е
обявено по реда на чл.124, ал.2 от ЗУТ. Проектьт
е съобщен на заинтересованите страни, като някои от тях са подали възражения.
Изготвеният проект е разгледан и приет от ЕСУТ към община Велинград с Решение №
1, взето с протокол № 1/21.02.2019 г. Мотивите в жалбите са приети за
неоснователни, „тъй като достъпа да земеделски имоти може да бъде осигуряван
през други земеделски или горски имоти“.
Посоченото в обжалваната заповед правно
основание за приемането ѝ е чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Посочената
разпоредба предвижда следното:
Чл. 134. (2) Влезлите в сила подробни
устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и
когато:
6. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г., доп.,
бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) има съгласие на всички собственици
на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни
права върху тях, и на концесионерите;
Видно от последната цитирана разпоредба
е, че в нея е посочено основание за изменение на влезлите в сила ПУП, а именно
– съгласието на собствениците на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, т.е. това са
имотите – предмет на самия план. Видно от документите от преписката е, че
процесният имот с идентификатор 10450.150.82, както и имотът към който същият
се присъединява УПИ СХХIХ129 са едно и
също лице, а именно заинтересованатата страна „ВИП 2005“ ООД. Но в случая
посоченото фактическо основание е неприложимо, тъй като безспорно с обжалваната
заповед не се извършва изменение на влязъл в сила ПУП, тъй като процесният имот
с идентификатор 10450.150.82 не е урегулиран с подробен устройствен план
поземлен имот, а земеделски имот – „полска култура“.
Описаната по-горе липса на фактически
основания за издаване на обжалваната заповед представлява съществено нарушение
на формата при издаването й, което само по себе си е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната й.
Независимо от това са налице и нарушения
на относимите материалноправни разпоредби и на административнопроизводствените
правила, които също обосновават незаконосъобразността на обжалвания
административен акт:
Преди всичко, законът е категоричен, че процедурата по промяна на
предназначението на земеделските земи следва да предхожда изработването на
подробния устройствен план. Това следва от множество разпоредби на ЗООЗ,
например чл. 17а., ал. 3 и чл. 20а, които предвиждат следното
Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
(1) Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може
да се допуска за:
3. създаване или разширяване границите
на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на
съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания).
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г.)
(1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Собствениците на
земеделска земя правят искане пред кмета на общината за включването й в
границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани
територии и за промяна на предназначението й.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.)
Кметът на общината в 30-дневен срок от постъпване на заявлението прави
предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, която се произнася с мотивирано
решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението. Положителното решение
е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен
план при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) Изричният или мълчаливият отказ на комисията по чл. 17,
ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е
окончателно.
Тоест в настоящия случай
заинтересованата страна е следвало първо да поиска от кмета на общината да бъде
променено на предназначението на процесния имот 10450.150.82. Кметът от своя
страна би следвало да направи
предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, (т.е. комисията за земеделските
земи), която се произнася с мотивирано решение, която ако се произнесе с
положително решение, последното би послужило за основание (фактическо) за
издаване на разрешение за изработване на ПУП. Евентуалният отказ на посочената
комисия би могъл да бъде оспорен пред съда. Следователно в настоящия случай не
е спазен императивно предвидения от закона ред за предхождаща изработването и
одобрението на ПУП промяна на предназначението на процесния земеделски имот. В
тази връзка и във връзка с посоченото по-горе липсва и единственото възможно и
предвидено от закона фактическо основание за изработване на процесния ПУП, а
именно – положително решение на комисията за земеделските земи.
Налице са и други нарушения при
одобрението на процесния ПУП. Видно от заключението на вещото лице е, че същият
не е придружен от планове за вертикално планиране, планове-схеми за
комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация,
електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки
проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения. Следователно е
безспорно, че е нарушен чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, които изисква изготвянето на
посочените планове и схеми, като част от процедурата по одобрение на ПУП.
Неоснователно в тази връзка е възражението, че посочените схеми и планове не са
необходими, тъй като имотът ще ползва създадената и одобрена с предходен ПУП
инфраструктура за УПИ СХХIХ129. Преди
всичко процесният имот с идентификатор 10450.150.82 е различен от имота УПИ СХХIХ129, към който се присъединява. Изброените в закона
схеми и планове в случая са необходими именно, за да бъде преценена
техническата възможност за такова присъединяване, която преценка е невъзможна
без извършването на геоложки и други специализирани проучвания.
Видно от самата обжалвана заповед и от
заключението на вещото лице е, че достъпът до път на процесния имот и
идентификатор 10450.150.82 след присъединяването му към УПИ СХХIХ129 е посредством горски път.
В тази връзка е основателен доводът на
жалбоподателя, че е нарушен чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 1, ал. 2, т.
3 от ЗП § 1, т. 15 от ДР на ЗГ. Тези разпоредби предвиждат следното:
ЗУТ - Чл. 14. (4) Урегулираните
поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по
изключение към алея в парк.
ЗП - Чл. 1. (2) Този закон не се прилага
за:
3. горските пътища;
ЗГ § 1. По смисъла на този закон:
15. "Горски пътища" са
временни или трайни съоръжения, необходими за стопанисване, опазване и защита
на горските територии, добив на дървесина и недървесни горски продукти,
стопанисване и ползване на дивеча.
Действително ЗУТ предвижда изходът на
УПИ да бъде не какъвто и да е път, а такъв по смисъла на Закона за пътищата и в
никакъв случай до горски път. Видно от посоченото определение за горски път
дадено в Закона за горите е, че същият служи за дейности, свързани с горските
територии, дървесината и дивеча. В случая предвиденото предназначение с
обжалваната заповед на процесния имот е съвсем различно, а именно „за Хотел -
апартаментен тип, СПА център, търговия и услуги“. Това предназначение
предполага използването на двата горски пътя, които свързват процесния имот с
улица, от множество пътни средства за цели съвсем различни и дори несъвместими
с опазването на горските територии, дървесината и дивеча. В тази връзка, видно
от чл. 148 от ЗГ е, че движението по горски пътища извън целите, за които се
отнасят е свързано с изпълнението на определени и условия и изисквания. Някоки
от алинеите на посочения член предвиждат следното:
Чл. 148 (3) Движението на превозните
средства по ал. 1, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански,
селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:
1. е дадено разрешение за това от
директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него
длъжностно лице, или
2. е по пътища и трасета, които са
специално обозначени за такива цели.
(8) По искане на кметове на общини
директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може да определи
горски пътища, за които движението на пътни превозни средства е свободно.
(9) Общините, по чието искане е издадена
заповедта по ал. 8, са длъжни за своя сметка да обозначат съответните пътища и
да осигуряват тяхната текуща поддръжка и ремонт.
В случая липсват доказателства и дори
твърдения, че двата горски пътя, които е предвидено да свържат процесния имот с
уличната мрежа са обозначени като такива, по които движението на ППС е
свободно, както и доказателства и твърдения за издадени специални разрешения за
движение.
Предвид всичко гореизложено обжалваната
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена от съда.
С оглед изхода на делото е основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Частично
основателно е искането за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 1 500 лв., платено от жалбоподателя. Действително казусът не
се отличава със значителна фактическа или правна сложност, като делото е
приключило с две открити заседания. Затова съдът намира за справедливо и
обосновано да бъде присъдено възнаграждение в размер на 900 лв., при предвиден
законов минимум за дела по ЗУТ от 600 лв. Следва на жалбоподателя да бъдат
присъдени и 270 лв., внесен депозит за възнаграждение на вещото лице, както и
10 лв. платена държавна такса за образуване на делото. Не следва да се
присъждат средства, платени за изготвяне на копия от документи от преписката.
От една страна липсва законово основание за това, а от друга, жалбоподателят
можеше безплатно да се сдобие със сканирано в електронен вид копие от
документите по делото.
Затова Административен съд, гр.
Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Заповед №
298/26.02.2019 г. на кмета на община Велинград, с която е одобрен ПУП – за
промяна предназначението на земеделски земи на имот 10450.150.82 от „полска
култура“ – в „За хотел-апартаментен тип, спа центьр, търговия и услуги",
при следните предвиждания: ПИ 10450.150.82 се присъединява към УПИ СХХIХ129 -
за Хотел - апартаментен тип, СПА център, търговия и услуги“ /ПИ 10450.150.129/.
Образува се един нов урегулиран поземлен имот УПИ СХХIХ203 - за Хотел –
апартаментен тип, СПА център, търговия и услуги“ с площ от 6291.00 кв.м.
Достъпът до него се осъществява чрез съществуващи горски пътища от КК на гр.
Велинград (ПИ 10450.217.19 и 10450.217.51), които се свързват с уличната мрежа
на гр. Велинград или през ПИ 10450.150.202. съгласно одобрено право на
преминаване за УПИ СХХIХ129 - собственост на сыция възложител. Предвидено е
„свободно" застрояване, като се спазват всички нормативни отстояния от
границите на урегулираните имоти. Устройствената зона е „жилищна с малка
плътност и височина на застрояване. Всички параметри на застрояването са дадени
в матрица и таблица в графичния материал. Параметри на застрояване са -
плътност 60%, Кинт-1.2, минимална озел. площ 40% ,етажност-до 3 етажа, височина
на стреха – 10 м.
Осъжда община Велинград да заплати на
Е.Г.Т. разноски по делото в размер на 1 180 лв. /хиляда сто и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за
изготвянето му.
Съдия: /П/
С
решение № 3124 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 12581/2019 г. на ВАС -
ОТМЕНЯ Решение № 450/2.07.2019 год. постановено по адм.д.№380/2019 год. по
описа на Административен съд-Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. Т., с адрес за
призоваване: гр. София, ул. ….,ет. … адв. М. П. срещу Заповед №298/26.02.2019 год на Кмета на Община Велинград.
ОСЪЖДА Е. Г. Т. да заплати
на „ВИП 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление , к.к.“Слънчев
бряг“,общ.Несебър, комплекс „Вип стил“ ет.1 1, офис 1, с управител В. М. разноски за
двете съдебни инстанции в размер на 2290 /две хиляди двеста и деветдесет/ лева,
от които 370 /триста и седемдесет/лева д.т. и 1920 /хиляда деветстотин и
двадесет / лева възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно.