Решение по КНАХД №542/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 16, подадена чрез адв. С. К., срещу Решение № 150/17.07.2025 г. по АНХД № 417/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на закона. Релевира се несъответствие между направените правни изводи и установената фактическа обстановка. Навежда се противоречие между показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. Въвежда се заинтересованост на полицейските служители от изхода на делото поради служебната обвързаност и марката на автомобила.

Оспорва се осъществяването на субективната страна на нарушението, като се възразява срещу извода за извършване на преднамерено, умишлено форсиране на управлявания от касационния жалбоподател автомобил. Инвокира се недоказаност на осъществяването на нарушението. Заявява се управление с непреднамерена скорост, за което се намира опора в заключението на вещото лице. В обобщение противоречивите свидетелски показания и некатегоричното заключение на вещото лице налагат според касатора извод за липса на ясни и категорични доказателства за умисъл при осъществяване на деянието.

Намира се, че административнонаказващият орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, като не е взел под внимание подаденото възражение срещу съставения АУАН и отправените искания за събиране на доказателства, което има за последица нарушаване на правото на защита на касатора.

Възразява се, че Г. Т. К. е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и пътници, като се заявява, че административнонаказващият орган не е уточнил за каква точно цел е използва пътя от нарушителя.

Ответникът - Началникът на сектор в ОД на МВР, РУ 01 Добрич, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, поради което съдебният състав я приема за процесуално допустима.

По отношение основателността на касационната жалба:

Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд - Добрич препраща към мотивите на въззивната инстанция.

С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил НП № 23 - 1717 – 001396 от 18.01.2024 г., издадено от Н. С. в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ на МВР - Добрич, с което на Г. К. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

С акт за установено административно нарушение Серия АД № 263414 от 19.10.2023 г. е установено, че на същата дата в 22,50 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], касаторът не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, като управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], негова собственост, извършвайки рискови маневри, умишлено подавайки газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, което води до преднамереното му извеждане от контрол и пързалянето му в кръговото движение, в което се завърта два пъти.

За да се потвърди обжалвания административен акт е прието от въззивния съд, че деянието е доказано от събраните гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители - очевидци на нарушението. Направен е извод за безспорно установяване на елементите от състава на административнонаказателната норма, както и че, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения. При определяне на административните наказания са съобразени целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, взето е под внимание обществената опасност на деянието и обстоятелството, че наложените административни наказания са от категорията на абсолютно определените.

Настоящият състав, като взе предвид приложимия закон, събраните доказателства, изложените в съдебното решение мотиви и доводите в касационната жалба, счита последната за неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич - за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

От показанията на разпитаните свидетели – служители на реда, е установено по безспорен начин, че жалбоподателят на посочената дата в акта за установяване на административното нарушение е управлявал процесния автомобил, като умишлено, а не като резултат от случайно поднасяне на автомобила, „дрифтира“ автомобила в кръговото движение два пъти. Прието е, че този начин на управление на МПС представлява умишлено използване на път за обществено ползване не в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подробно е обяснено понятието „дрифт“ от гледна точка на съдебната практика – когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение /в ляво или дясно/ и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него, които според състава са осъществени в този случай.

Касационният състав намира за неоснователни, некореспондиращи на установеното от доказателствата и на закона доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на Районен съд-Добрич и за незаконосъобразност на наказателното постановление. В обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са описани действията, които е извършил с лекия автомобил водачът, които действия правилно са квалифицирани от актосъставителя и от наказващия орган като такива, чрез които той в случая е нарушил забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за използване на отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари.

Правилно показанията на полицейските служители са кредитирани като последователни, взаимодопълващи се, непротиворечиви, обективни, лишени от предубеденост и логични по отношение на главните факти, подлежащи на установяване и в съответствие с другите доказателства по делото. Възражението на касатора във връзка с показанията на свидетеля Ж. Л. Н. и М. Д. М. е неоснователно, доколкото същите се опровергават от останалите доказателства по делото и са в насока, подкрепяща защитната теза на наказаното лице.

При тези съображения правилно Районен съд-Добрич е приел, че извършеното от Г. К. деяние законосъобразно е квалифицирано като нарушение на забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е приложен чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно предвидените фиксирани размери на административните наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС.

Действията по ползване на пътища, които са отворени за обществено ползване за друго предназначение, се характеризират с висока степен на обществена опасност, което е причината за визираната в закона на забрана за водачите да извършват такива.

Несъстоятелно е възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административнонаказващия орган при издаване на НП предвид обстоятелството, че не е взел под внимание направеното възражение срещу съставения АУАН. Действително, съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията на нарушителя и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, но в чл. 57 от ЗАНН, където са регламентирани задължителните реквизити на НП не е посочено, като задължителен реквизит отразяване на възраженията на нарушителя и излагането на мотиви защо тези възражения не се приемат. Текстът на чл. 57 от АПК не може да бъде допълван по тълкувателен ред. Подобни мотиви са изложени в Решение № 7121 от 01.06.2009 г. по адм.д. № 21/2009 г. на ВАС.

При тези съображения правилно Районен съд-Добрич е приел, че извършеното от Г. Т. К. деяние законосъобразно е квалифицирано като нарушение на забраната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е приложен чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, като са му наложени кумулативно предвидените фиксирани размери на административните наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС. Решението на въззивната инстанция следва да бъде оставен в сила.

Воден от гореизложените мотиви, Административен съд - Добрич, първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/17.07.2025 г. по АНХД № 417/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението е окончателно.