Решение по дело №16/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260003
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20203610200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

31.08.2020 г.

 

Номер 260003                                            Година 2020                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                                       четвърти състав

На 11 (единадесети) юни                                                                          Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател  Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 16 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „***“ЕООД ЕИК ***, със седалище и с адрес на управление ***, представлявано по закон от А.Д.И.-управител срещу Наказателно постановление №3720/10.12.2019 г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ към ГД“МРР“ към Агенция Митници.

            В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и  неправилност на наказателното постановление, като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В писмени бележки по същество се поддържа жалбата и се доразвива изложеното в нея. Твърди, се че дори да има извършено нарушение то същото е маловажен случай. Поради което моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.  

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – Митница Варна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 11.07.2019 г. при извършена проверка в регистриран специализиран малък обект за дестилиране в с.***, общ.***, обл.Шумен, стопанисван от жалбоподателя, служители на ГД“МРР“ към ЦМУ – св.А.А. и М.Ж., установили че в обекта работят две съоръжения за дестилиране съответно 300 л и 400 л и само едното от които е снабдено със сертифициран уред –алкохоломер за измерване на алкохолен градус.

До приключване на проверката не е представен сертифициран уред за измерване на алкохолен градус, съгласно изискванията на ЗАДС за съоръжението с обем 400 л. За резултата от проверката е съставен протокол за извършена проверка № 19BG9940А029428/11.07.2019 г.

 Съгласно констатациите на протокола, в специализирания малък обект за дестилиране на етилов алкохол е липсвало средство за измерване, отговарящо на изискванията, разписани в чл. 23, ал. 2, чл. 25, чл. 5 и чл. 28 от Закона за измерванията във връзка с чл. 526, чл. 537 и чл. 538 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., като по този начин не изпълнил изискванията на чл. 103а, ал. 1, вр. чл. 61 от ЗАДС, вр. чл. 45 от ППЗАДС.

 Производителят на акцизни стоки следва да притежава и да използва уред, преминал през метрологичен контрол на основание чл. 25, вр. чл. 5 от Закона за измерванията /за осигуряване на точност и достоверност на измерванията, свързани с държавните вземания, а именно - начисляване на акциз/.

 Предвид изложеното по-горе и съгласно констатациите според АНО, жалбоподателя, регистрирано лице по чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, като специализиран малък обект за дестилиране е нарушил разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС, във вр. с чл. 61 от ЗАДС, вр. чл. 45 от ППЗАДС, вр. чл. 23, ал. 2, чл. 25, вр. чл. 5 и чл. 28 от ЗИ, тъй като не е изпълнил задължението си да използва уред или средство за измерване и контрол, отговарящо на Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането му, с което е осъществил състава на чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, и следва да носи административнонаказателна отговорност, за което му е съставен АУАН.

На 03.09.2019 г. ведно с писмени обяснения представителя на жалбоподателя е представил пред административнонаказващия орган, документи от производителя на несертифицирания алкохоломер.

 На 24.09.2019 г. след за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, управителя на жалбоподателя представил пред административнонаказващия орган Протокол от проверка №178-А-ИСИС/03.09.2019 г. изд. от БИМ ГД“МИУ“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ за процесния алкохоломер.

            Горното се установява от разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите изцяло, като последователни, логични, непротиворечиви и непредубедени. Същите кореспондират изцяло с приетите писмени доказателства.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.128 от ЗАДС, съгласно Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г. на Директора на Агенция “Митници” при МФ. Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление.

Наличието на уред, който отговаря на стандартите, но не е сертифициран съгласно законовите изисквания не променя факта, че в деня на установеното нарушение не е разполагал и не е използвал такъв. Ползваният от жалбоподателя алкохоломер-спиртомер, независимо от представените сертификати, които не представляват доказателства за предвидените изисквания в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол не отговора на изискванията на ЗАДС и ЗИ. Съгласно чл. 526 от Наредбата, алкохолометрите и ареометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка. В случая е представен сертификат за алкохоломер от одобрен тип, за който не е осъществено другото изискване - да е преминал първоначална метрологична проверка. Законът изисква едновременното спазване на тези правила, поради което неизпълнението на което и да е от тях осъществява състава на административното нарушение.

 Имайки предвид изложеното по-горе, административнонаказващия орган е намерил за безспорно установено, че произведения етилов алкохол в специализиран малък обект за дестилиране /СМОД/, стопанисван от жалбоподателя подлежи на облагане с акциз на основание чл. 2 от ЗАДС. Производителят на акцизни стоки е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАДС, която предвижда в това производство да се използват средства за измерване преминали през метрологичен контрол, отговарящи на изискванията чл. 25, вр. чл. 5 от Закона за измерванията. Видно от констатациите на проверката, извършена на 11.07.2019 г., производството в СМОД е осъществявано без наличие на средства за измерване на обема на дестилирания алкохол и определяне на алкохолното съдържание за едното от съоръженията за дестилиране на алкохол, които да отговарят на изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАДС, вр. чл. 23, ал. 2 и чл. 25, вр. чл. 5 от ЗИ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС и е осъществен състава на чл. 114, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл.17, ал.1  от НАРЕДБА № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки:“Лицата, произвеждащи етилов алкохол по обем 80 % vol или повече и дестилати чрез процеси на дестилация и ректификация (поотделно или в последователност), в точка за контрол на изхода на събирателните съдове след дестилационните съоръжения отчитат чрез средства за измерване и контрол…“.

Неоснователни са възражения в жалбата по отношение на установените факти в НП. Установено е по делото, че в процесният обект към момента на извършване на проверката не е представен калибриран/сертифициран/ уред или средство за измерване на алкохолното съдържание на високоалкохолни напитки, съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАДС. Не се оспорва от контролните органи, че уред за измерване на алкохола е имало в обекта, но той не е отговарял на изискванията на чл. 61, ал. 1 от ЗАДС. Законодателят  задължава жалбоподателя, като регистриран специализиран малък обект за дестилиране всяко дестилационно съоръжение на изхода му да е снабдено със сертифициран от компетентните органи на територията на страната уред за измерване - алкохоломер, с какъвто видно от Протокол от проверка № 178-А-ИСИС/03.09.2019 г. от ГД "Мерки и измервателни уреди" към Българския институт по метрология дружеството се е снабдило, след съставяне на АУАН по отношение на уреда алкохоломер с фабр. № 70823, произведен във Франция. Този протокол за сертифициране е с дата след извършване на проверката и не променя извода на контролните органи, обективирани в процесните АУАН и НП.

Административнонаказващият орган правилно е счел, че обществената опасност на това деяние не е незначителна, още повече, че жалбоподателя е извършил нарушението, в качеството си на данъчнозадължено лице, регистрирано по ЗАДС и като такова е следвало да осъществява дейността си съгласно законовото предписание на горепосочения закон, който регулира обществени отношения, които са от особена важност, поради което това нарушение не може да бъде преценено като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.

    При определяне размера на административното наказание административнонаказващият орган е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и снабдяване от страна на жалбоподателя със сертифициран алкохоломер след съставяне на АУАН, поради което е наложил наказание в минимален размер.

По изложените по – горе съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО  Наказателно постановление №3720/10.12.2019 г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ към ГД“МРР“ към Агенция Митници, с което на „***“ЕООД ЕИК ***, със седалище и с адрес на управление ***, представлявано по закон от А.Д.И.-управител за нарушение по чл.103а, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от ЗАДС и на основание чл.114, ал.1 вр. чл.103а, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от ЗАДС с е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000.00 лв. и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – 784 г г тютюн - нарязан.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

                                                                                                     Районен съдия: