№ 195
гр. Ямбол, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500098 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №15/16.01.2023г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№20222310100314 по описа за 2022г., с което ГД "Гранична
полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Ж. С. П. от с. ******, на основание
чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) сумата
795,09лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 03.06.2019г.-09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната върху главницата, считано от подаване на
исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да му заплати сумата 177,88 лв. - лихва за
забава върху главницата за периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата
молба в съда и разноски в размер на 300лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв., разноски в размер на 200лв. в полза на
ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата
инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден
труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187,
ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908
от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда
1
основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на
основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на
служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо
заплащане и по-висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на
работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-
високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът
изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са
налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по
трудови норми, и при деление на нощното и дневното работно време коефициентът е 1.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС и за постановяване
на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло,
с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият Ж.П., чрез адв.М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния
съд и позовавайки се на съдебна практика на съдилища в страната, е настоял за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с
присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не се
представлява.
Пълномощникът на въззиваемия Ж.П. - адв.М.Д. депозира писмена молба с
изложени съображения по съществото на спора и с искане за потвърждаване на обжалваното
решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Ж. С.
П. от с. ******, с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са предявени
главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен иск с правно
основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите им са за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 795,09лв., представляваща дължимо и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 03.06.2019г.-
09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца
нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на
сумата 177,88лв., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от депозиране на
исковата молба до окочнчателното й изплащане.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по
съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен,
съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по
специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-
908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва
приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена
2
на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е
разкрита от районния съд.
Не е налице спор, че през процесния период - 03.06.2019г.-09.07.2020г., страните
са били обвързани от служебно правоотношение, като Ж. С. П. е заемал длъжността
"ст.полицай" в 02 група "Охрана на държавната граница" в ГПУ-Елхово към РД"ГП"-Елхово
– на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на
заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи
за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от
03.06.2019г.-09.07.2020г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 665 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 665 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 760,10 часа
/колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата
между положения нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер
на 95.10 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че
допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния
период възлиза на сумата от 795,09лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от
ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 03.06.2019г.-09.07.2020г., с натрупване за периода
на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия,
възлиза на общата сума от 177,88лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който
коефициент е 1, 143.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.
По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на
ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е прието, че съгласно
разпоредбата на чл.46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са
3
необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата
предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете,
тъй като като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и
3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по–голяма
продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това,
различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по–голяма продължителност на
работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с
основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че
разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С наредбата,
представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от
служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на
вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като
това на чл.9, ал. 2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коифициент, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни -
трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения
и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането
на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим
за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на
пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и
др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответствуват и на
правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20г.
Независимо от досегашната практика на съдилищата, след приемане на
посоченото тълкувателно решение на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази и да приложи
даденото от ВКС тълкуване на правните норми. При така даденото разрешение на спорния
по делото въпрос за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и преобразуването на нощния труд в
дневен на служителите в МВР, оспореното решение на ЕРС е неправилно и следва да бъде
отменено. Предявеният главен иск е неоснователен и недоказан, тъй като положеният от
ищеца в процесния период нощен труд от 665 часа е надлежно заплатен от ответника. Тези
положени от ищеца часове нощен труд не подлежат на преобразуване с коефициента на
чл.9, ал.2 НСОРБ и не се явява незаплатена от ответника разлика, дължима на ищеца като
допълнително трудово възнаграждение. При отхвърляне на предявения главен иск,
неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата, който също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта на възложените на ответника за заплащане ДТ и разноски, направени от ЕРС, както и
в частта на присъдените на ищеца разноски, като на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК право
на разноските по делото пред двете съдебни инстанции има ответникът, сега въззивник, на
който следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 225лв. (25лв. - ДТ за
въззивната жалба и 200лв. юрисконсултско възнаграждение – 100лв. за първата и 100лв. за
4
въззивната инстанция, съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 ГПК).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №15/16.01.2023г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д.№20222310100314 по описа за 2022г. на този съд И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ж. С. П. от с. ******, обл.*****,
ул.*****, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.М. Д.: гр.******, бул.*******, против
Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР- гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№46
искове – главен по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г.) за присъждане на сумата 795,09лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 03.06.2019г.-09.07.2020г.,
получен след преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно
със законната върху главницата, считано от подаване на исковата молба, и иск по чл.86, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата 177.88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда – 03.06.2022г.
ОСЪЖДА Ж. С. П. от с. ******, обл.*****, ул.*****, с ЕГН **********, със
съдебен адресат адв.М. Д.: гр.******, бул.*******, да заплати на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР – гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“№46 сумата 225лв, представляваща направени по делото разноски пред
първата и въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5