Решение по дело №139/2022 на Районен съд - Дулово

Постъпила е жалба от „**** с ЕИК **** със седалище с. **** общ. Дулово обл.
Силистра, представлявано от управителя Х.М.М. - ЕГН ********** против НП № 38-
0000497/08.03.2021г. на Директора на РД"АА" - Русе, с което за административно
нарушение по чл. 10 § 5 буква „А“ от Регламент 561/06г, на основание чл. 93г ал. 2 пр. 2 от
ЗАвПр, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000
лева. Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно
поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.
АНО РД“АА“ Русе счита същата за неоснователна.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 19.01.2021г., в гр. Русе, от РД "Автомобилна администрация" била извършена
комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие. При
тази проверка са направени констатации, че предприятието „****“ ****, притежаващо
лиценз № *** на Общността за международен превоз на товари, издаден от МТИТС не е
осигурил записването на всички данни от дигиталния тахограф с индивидуален № ***, с
който е оборудвано МПС с рег. № **** и от картата на водача Х.М.М. ЕГН **********, за
периода от 01.2020г. до 01.2021, като видно от СМR от 04.01.2021г е извършвана
транспортна дейност.
По така установеното бил съставен акт за нарушение № *** от 19.01.2021г. Актът
е предявен на представляващ дружеството и лично връчен. Липсват възражения. Въз основа
на него е издадено обжалваното наказателно постановление.
В производството пред въззивния съд не се явява жалбоподателя, изпраща
процесуален представител с пълномощно - адвокат А.Б. от АК Силистра. В жалбата и в
съдебно заседание се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
поради липса на задължителни реквизити - точното посочване на относимата правна
квалификация, както и за неправилно приложение на закона.

С наказателното постановление за административното нарушение по чл. 10 § 5
буква „А“ от Регламент 561/06г на основание чл. 93 г, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
При разпита на свидетеля - актосъставител по акта К.И.Ц. същия твърди, че
констатирал описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка и документи,
които проверил за дейността, както и на база непредоставен от дружеството диск.
Поддържат констатациите си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на
приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания по
делото свидетел, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в
АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
1

допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни
доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното
производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ****. В конкретния случай
АУАН е съставен от инспектор при РД „АА“ Русе, който се явява материално компетентен
за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
осъществено. В тази насока са и показанията на същия, като свидетел, който е участвал при
извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административно-наказателната отговорност на дружеството
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на
защитата на дружеството в тази насока. При описание на нарушението в акта и
наказателното постановление е посочен времевия период, в който се твърди, че не е
изпълнено задължението на извличане и съхранение /архивиране/ на данните, като
съобразно съдържанието на нормата, посочена като правна квалификация, следва да се
приеме, че с посочването на този период е изпълнено изискването за посочване на дата на
извършване на твърдяното нарушение. Именно поради изложеното, съдът приема
възражението на защитата в насока, че не е посочено в акта и наказателното постановление
времето и мястото на извършеното чрез бездействие нарушение за неоснователно.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, превозвачите
и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на картата
на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: Най-малко един път на 28 дни –
за данните от картата на водача. Целта на извличането и съхранението на тези данни е
контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху записите и
данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт. Информацията, извлечена от картите на водачите съдържат записана информация
за началото на пътуването, характеристиките на превозното средство, което водачът
управлява, подробности, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на
картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), периодите на
работа, на дневна, нощна и седмична почивка, края на пътуването, периоди на друга работа,
периоди на разположение или почивка след момента на разпечатването и т. н. Смисълът и
значението на тези данни и информация, извлечени от карта на водача е именно
възможността ефективно да се контролира спазването от водачите и превозвачите на
разпоредбите на европейските регламенти, уреждащи автомобилния транспорт. Ето защо за
да бъде преценено наличието на нарушение по соченият законов текст от страна на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен и да е
ясно кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за съхранение
на процесната информация, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите на
водачите и то за всеки един водач по отделно. В случая се касае за извършена на 19.01.2021
г. проверка на дружеството-жалбоподател, като от този момент назад за минал период от
една година, в който се включва и отразеният период от време в акта от 01.2020 до 01.2021
г. - следва да е осъществявало извличане /архивиране/ на данните от паметта на картата на
2

водача най-малко един път на 28 дни. Още повече в случая, както се посочи
административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, се осъществява чрез
бездействие, поради което правилно в АУАН и НП е посочен период, за който не са били
извлечени данните от картата на водача.
Според константната съдебна практика, административните нарушения,
осъществени чрез бездействие, се считат извършени там, където е дължимо съответното
правнорелевантно действие. Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № H-3 от
7.04.2009 г. предвижда, че извлечените данни от паметта на дигиталния тахограф и картата
на водача се съхраняват в адреса на управление на превозвачите и лицата, извършващи
превоз за собствена сметка. Доколкото се касае до два взаимосвързани етапа на обработване
на посочената информация – нейното извличане и последващото й съхраняване, то съдът
намира, че мястото на извършване на нарушението чрез неизпълнение на задължението за
извличане на информацията също съвпада с адреса на управление на превозвача, който
адрес е надлежно посочен в НП. Нарушението е описано както словесно, така и чрез
посочване на нарушените законови разпоредби.
Съдът прие, че при ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателят не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване на правото на защита.
Съдът намира, че атакуваното НП е и материално законосъобразно.
Установи се от събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля Ц., че
при извършената тематична проверка на дружеството-жалбоподател, същото като превозвач
не е архивирал данните от дигиталната карта на водача, поне веднъж на всеки 28 дни за
периода от 01.2020 до 01.2021г. Това обстоятелството се установява и от представените по
делото писмени доказателства.
Като не е изпълнило това си задължение дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна административно нарушение по чл. 10 § 5 буква „А“ от
Регламент 561/06г., което съдът прие за установено по безспорен и категоричен начин. По
делото се установи, че посочения в атакуваното НП водач е снабден с дигитална карта на
водача, като за периода от 01.2020 до 01.2021 г не са извличани данни от паметта на същата
– няма събрани доказателства, които да сочат на изпълнение на това изискване. Посоченият
период надхвърля изискуемите 28 дни – за дигиталната карта на водача, и след като в
рамките на същия не е налице извличане на данните им, е осъществено нарушение на чл. 10
§ 5 буква „А“ от Регламент 561/06г. Субекта на нарушението се явява превозвача, какъвто
представлява дружеството - жалбоподател. Досежно причините за това, изтъкнати пред
настоящия съдебен състав от процесуалния представител на дружеството съдът намира за
такива, които не изключват отговорност, като следва да бъде посочено, че чл. 93 г, ал. 2 от
ЗАвПр въвежда задължение за превозвача да направи такава организация в транспортното
си предприятие, че да осигури извличане на данни от дигиталния тахограф най-малко един
път на 90 дни за данните от паметта на дигиталния тахограф и най-малко един път на 28 дни
- за данните от картата на водача, както и правилно да ги съхранява, с оглед евентуална
проверка от контролните орган.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, чл. 10 § 5 буква „А“
от Регламент 561/06г., административно наказващият орган правилно и законосъобразно, на
основание чл. 93 г, ал. 2 пр. 2 от Закона за автомобилните превози е определил по вид и
размер наложеното на дружеството - жалбоподател административно наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Същата е в императивно установеният от
закона размер, което обуславя извода, че при определяне на тази санкция административно-
наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, при превозвача.
В случая не може да бъде прието и че е налице основание за приложение на чл. 28
3

от ЗАНН. В настоящото производство се касае за типичен случай на нарушения от
съответния вид, като размерът на санкцията от 3000 лв. по своята строгост, показва и
високата степен на обществена опасност на тези нарушения.
Поради изложеното съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателното
постановление са спазени предвидените процесуално-правни и материално-правни
изисквания и същото следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът постанови
решението си.
4

Номер на акта:	2
Дата:	9 януари 2023 г.
Съдия:	Николай Костадинов Кънчев

Дело:	20223410200139
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 август 2022 г.

Решение по дело №139/2022 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите