№ 145
гр. Плевен, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Ж. Н. С.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20244400200398 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по молба за признаване на решение на несъдебен орган в
Република Австрия, с което на българския гражданин М. Р. Л. е наложена
финансова санкция общо в размер на 455 евро.
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.
Засегнатото лице М. Р. Л., редовно призовано, не се явява.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
намира за установено следното:
С решение № BHLL/923100049287/2023 от 14.08.2023 г. на несъдебен
орган в Република Австрия., влязло в сила на 12.03.2024 г., на българския
гражданин М. Р. Л. е наложена финансова санкция в общо размер на 455
евро, представляваща парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение и парична сума за разходите по
административната процедура, довела до постановяване на решението.
1
Решението е постановено затова, че на *** г., в 10:58 ч. в Eggendorf im
Traunkreis, A1 Str. km 184,16, Abscknitt Allhaming-Sattledt, засегнатото лице,
като притежател на превозно средство с рег. № *** /с допустимо общо тегло
не повече от 3,5 тона/, не е заплатило зависещата от времето пътна такса.
Деянието съставлява административно нарушение по Раздел 20, §1, във
връзка с раздели 10, §1 и §11, и §1 от Федералния закон за пътните такси на
Република Австрия.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл
в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение
за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение.
В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС заверено копие от
решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и №
2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Република Австрия на 29.04.2024 г. и е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по
местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция на М. Л. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като са налице условията за признаване и
изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС и същевременно не са
налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и
допускане на изпълнението:
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението
от 14.08.2023 г.;
2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български
съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
2
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;
7. Решението се отнася до деяние, за което не се изисква двойна
наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС;
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата
на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението;
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
било писмено, но М. Р. е бил уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване. Освен това решението е било връчено лично на
засегнатото лице на 28.02.2024 г., като то е било уведомено за правото на
повторно разглеждане или обжалване и то не е поискало повторно
разглеждане и не е обжалвало решението.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – 455 евро, съдът следва да определи равностойността
на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за
14.08.2023 г. е видно, че равностойността на 455 евро е 889,90 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BHLL/923100049287/2023 от 14.08.2023
година, на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 12.03.2024
г., с коeто на българския гражданин М. Р. Л., роден на *** г. в гр. Л., Л.
област, с настоящ и постоянен адрес в с. ***, П. област, ул. „Д. И. К.“ № *, е
наложена финансова санкция общо в размер на 455 евро, равностойни на
889,90 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико
Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването
не спира изпълнението на решението.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС
решението на несъдебния орган от 14.08.2023 г. да се изпрати заедно с препис
от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен
за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и
3
ДОПК.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, незабавно да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП-
гр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за приключване изпълнението
на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4