Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 13776 по
описа за 2018 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 448333 от 11.07.2018 г., постановено по гр.дело № 23853/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 118 с-в, Е.А. Б.е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата
от 1674, 73 лв., от която 47, 16 лв. за дялово разпределение, за доставена
топлинна енергия за периода 01.03.2013 г. – 30.04.2015 г. , ведно със законната
лихва за периода от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 232, 82 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 10.08.2012 г. – 22.04.2016 г. С решението са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Р. искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 1674, 73 лв.,
от която 47, 16 лв. за дялово разпределение, за доставена топлинна енергия за
периода 01.03.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от
28.04.2016 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 232, 82 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 10.08.2012 г. – 22.04.2016 г. Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва частта от
решението, с която са отхвърлени исковете срещу В.Р.. Поддържа се, че неправилно
районният съд е приел, че той не е потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Посочва се, че в отговора на исковата молба не е било направено
оспорване на качеството потребител. Изложени са доводи, че за да бъде едно лице
потребител по смисъла на ЗЕ, е без значение кое лице е държател на имота и кое
лице реално е потребило топлинната енергия, както и че
обстоятелството на чие име се води партидата при ищцовото
дружество, е без правно значение. По изложените съображения се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителните
му части и предявените срещу В.Р. искове да бъдат изцяло уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от В.Р. чрез назначения му особен представител, с който се моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Посочва се,
че от заключението на СТЕ се установява, че процесната
партида се води на името на Е. Б.и че именно тя е страна по договора за
доставка на топлинна енергия, като обстоятелствата дали лицето е обитавало
имота и дали реално е консумирало топлинна енергия, не са без значение.
Третото
лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като в частта относно предявените срещу Е. Б.искове първоинстанционното
решение не е обжалвано и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество,
първоинстанционното решение е частично неправилно по следните съображения.
По делото е установено, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесният апартамент/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. В тази
връзка по делото са приети протокол от общо събрание на етажните собственици,
състояло се на 09.11.2001 г., на което е взето решение да бъде сключен договор
с „Б.Б.“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили, за ежемесечно отчитане на водомерите за
топла вода и индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти, договор
от 26.11.2001 г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „Б.Б.“ ООД да монтира
индивидуални разпределители, термостатни вентили, монтаж на уреди, да извърши
проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната
станция, както и услугата „топлинно счетоводство“, и договор, сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Б.“ ООД на 07.06.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение.
С приложения на л. 9 нотариален акт № 158 от 23.05.2007
г. в полза на двамата ответници е било учредено
безсрочно пожизнено вещно право върху процесния имот
– жилище в таванския етаж (портиерско жилище) на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „*****. Съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. По аргумент
от чл. 57, ал. 1 ЗС именно между ищцовото дружество и
носителите на вещно право на ползване е възникнало
и съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия през исковия период, като настоящият съдебен състав намира, че и
двамата ответници дължат цената на потребената в процесния имот топлинна
енергия. Според клаузата на чл. 61, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети през 2008
г., която е идентична с чл. 61, ал. 1 от Общите условия, приети през 2014 г., при
промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от настъпване на промяната
– прехвърлянето на правото, да подадат до продавача заявление за откриване,
закриване, промяна или закриване на партида по образец, към което да приложат
копия от документите, удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или на вещното право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 2
и ал. 3 от посочените общи условия преди промяната или закриването на партидата
от продавача, купувачът – собственик или титуляр на вещно право на ползване,
заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия, а ако предишния
собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите
суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател. В
случай, че новият собственик не изпълни задължението си по ал. 1 на чл. 61 от Общите
условия, продавачът има право да открие партида въз основа на документ,
удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване на имота на новия собственик
или ползвател. В разглеждания случай вещното право на ползване е учредено в
полза и на двамата ответници, като по делото няма
данни Е. Б.да е подала заявление за откриване партида единствено на нейно име,
нито за постигната уговорка между ответниците
задълженията за топлинна енергия да бъдат погасявани единствено от Е. Бичинашвили. С оглед на това и двамата титуляри на вещното
право на ползване следва да отговарят за по ½ от задълженията за
топлинна енергия, като при липсата на доказателства за изявена воля от тях само
единият да отговаря за задълженията, обстоятелството, че ищецът води партидата
само на името на Е. Б., е без правно значение за отговорността за заплащане на
задълженията.
Съображенията, изложени в
мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, че
откриването на индивидуална партида е индиция за
наличието на договор за доставка на топлинна енергия, са относими
към хипотезата на трето ползващо лице, различно от собственика или носителя на
вещно право на ползване, като съгласно тълкувателното решение договорът в тази
хипотеза подлежи на доказване по общия ред, включително с откриването на
индивидуална партида.
С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема, че въззиваемата
страна В.Р. в качеството му на носител на вещно право на ползване е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и следва да отговаря за ½ от стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
тъй като са били публикувани. По делото не се твърди, нито има данни, че ответникът
е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответника В.Р. в процесния период са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение през процесния
период е уреден в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат
кредитирано. От него се установява, че общият размер на задължението за реално потребената топлинна енергия за процесния
период при отчитане на изравнителните сметки е в размер на 3139, 66 лв., с
оглед на което В.Р. дължи ½ от тази сума или 1569, 83 лв. Той дължи и
½ от общия размер на таксата за дялово разпределение за процесния период, което, видно от заключението на СТЕ, се
равнява на 47, 16 лв.
В.Р. следва да бъде осъден да заплати и ½ от
дължимата лихва за забава върху двете присъдени главници, като в отговора на
исковата молба и в отговора на въззивната жалба не са
изложени оплаквания във връзка с дължимостта на
претенциите за лихва за забава. Размерът на лихвата за забава върху главницата
за топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 214, 67
лв., а размерът на лихвата за забава върху главницата за такса за дялово разпределение
е 10, 25 лв.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която предявените срещу В.Р. искове са били отхвърлени за сумата от 1569, 83
лв. главница за топлинна енергия за периода м. 03.2013 г. – м. 04.2015 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
28.04.2016 г., до окончателното плащане и лихва за забава върху тази главница
за периода 10.08.2012 г. – 22.04.2016 г. в размер на 214, 67 лв., както и за
сумата от 47, 16 лв. главница за дялово разпределение за периода м. 03.2013 г.
– м. 04.2015 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 28.04.2016 г., до окончателното плащане и лихва за забава върху
тази главница в размер на 10, 25 лв. за периода 10.08.2012 г. – 22.04.2016 г.,
до които размери предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. В
останалата обжалвана част по отношение на В.Р. първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ответникът В.Р. следва да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство,
съразмерно с уважената част от предявените срещу него искове. Общият размер на
направените от ищеца разноски за първоинстанционното производство е 741, 50 лв.
(както е посочил и районният съд, като в тази част страните не са направили
искания за изменение на решението), като съразмерно с уважената част от исковете,
В.Р. следва да му заплати 715, 98 лв. Общият размер на направените от ищеца
разноски за въззивното производство е 471, 08 лв. (от
които 107, 55 лв. държавна такса и 363, 53 лв. депозит за особен представител),
като съразмерно с уважената част от исковете, В.Р. следва да му заплати 454, 87
лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 448333 от 11.07.2018 г., постановено по гр.дело № 23853/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 118 с-в, в частта, с която предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
срещу В.Р., гражданин на Ш., роден на *** г., с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
отхвърлени за сумата от 1569, 83 лв. за доставена топлинна енергия за периода
01.03.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава за периода
от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането, за сумата от 47, 16 лв., ведно със
законната лихва за периода от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането,
представляваща такса за дялово разпределение за същия период, за сумата от 214,
67 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
10.08.2012 г. – 22.04.2016 г. и за сумата от 10, 25 лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за същия период, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
В.Р., гражданин на Ш., роден на *** г., с паспорт № *****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1569, 83 лв. за доставена
топлинна енергия за периода 01.03.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва за периода от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането и сумата от 47, 16 лв., ведно със
законната лихва за периода от 28.04.2016 г. до изплащане на вземането,
представляваща такса за дялово разпределение за същия период, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 214, 67 лв. лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 10.08.2012 г. – 22.04.2016 г. и за сумата от 10, 25 лв. лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за същия период.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
448333 от 11.07.2018 г., постановено по гр.дело № 23853/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 118 с-в, в останалата обжалвана част по отношение на В.Р..
ОСЪЖДА
В.Р., гражданин на Ш., роден на *** г., с паспорт № *****, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 715, 98
лв. и разноски за въззивното производство в размер на
454, 87 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.