№ 139387
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20231110159582 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Д. З. С.,
ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за следните суми: сумата от 800,00 лв. – главница, сумата от
211,28 лв. – неплатени дължими такси, сумата от 108,12 лв. – договорна
неустойка, 67,88 лв. – възнаградителна лихва, 143,90 лв. – лихва за забава.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем
„Кредирект“ № 235761, сключен на 21.11.2018 г., сключен между „фирма“
ООД като заемодател и Д. З. С. като заемополучател. Процесното вземане е
било прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „фирма“ ООД – цедент, и „фирма“ ЕООД – цесионер.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 6.2 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите
условия (ОУ) клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при
неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане
на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение
1
на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да
се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за
добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение,
което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Клаузата от договора, която препраща към Тарифата, е нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно
начислените „такси“ и „разходи“ са въз основа на нищожна клауза.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойки и разходите за събиране на вземането, а в останалата част следва
да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се
присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането,
или сумата от 20,23 лв. за държавна такса и 38,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Д.
З. С., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от 211,28
лв. – неплатени дължими такси, и сумата от 108,12 лв. – договорна неустойка
по Договор за паричен заем „Кредирект“ № 235761, сключен на 21.11.2018 г.,
сключен между „фирма“ ООД като заемодател и Д. З. С. – като
заемополучател.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
2
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3