№ 424
гр. Горна Оряховица, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100582 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д. СТ. Д. твърди, че на 05.10.2017 г. е предал на ответника АХМ. Х.
АЛ. сумата от 4 000 лв., срещу задължението за връщането й в срок до една година – до
05.10.2018 г. Твърди, че сумата е предоставена за погасяване на задължения на
ответника. Твърди, че ответникът не му е върнал заетата сума от 4 000 лв. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на това
вземане, ведно със законната лихва от 05.01.2021 г. до изплащане на сумата, за което е
издадена заповед за изпълнение № 10/05.01.2021 г. по ч.гр.д. № 9/2021 г. по описа на
съда с присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва да е получил от
ищеца сумата от 4 000 лв. и да се е задължил да я върне до 05.10.2018 г. Моли за
отхвърляне на иска, а при евентуалност, ако се приеме, че сумата е получена от
ответника в заем – обосновава, че задължението за връщането му е било безсрочно и
ответникът е в забава от получаване на исковата молба, поради което не дължи
разноските, сторени преди това. Възразява се за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар и се моли за намаляването
му.
1
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД установяване на съществуване на вземане за връщане на заем, за
което е издадена заповед за изпълнение. Уважаването му, с оглед твърденията на
ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните
материалноправни предпоставки – постигнато между страните съгласие за
предоставяне от ищеца на ответника сумата от 4 000 лв. срещу задължението на
ответника да ги върне до 05.10.2018 г. и предаване на ответника на парична сума от
4 000 лв.
Свид.С. установява, че през месец октомври 2017 г. ищецът предал на
ответника сумата от 4 000 лв., като ответникът поел задължение да върне парите за
няколко месец до една година. Свидетелските показания са единственото ангажирано
доказателство за възникването и съдържанието на правоотношението между страните,
а свидетелят изяснява, че е в приятелски и колегиални отношения с ищеца и че е
присъствал на предаването на парите по негова молба, именно за да го докаже при
нужда. Независимо, че отношенията с ищеца създават вероятност свидетелят да е
заинтересован от изхода на спора в негова полза, след преценка по реда на чл.172 ГПК,
съдът не намира основание за съмнение в достоверността на изложеното от свидетеля.
На първо място изложението на свидетеля е последователно, хронологично подредено
и в него липсват каквито и да е вътрешни противоречия. Отделните изложени факти са
свързани помежду си чрез подчиняването им на житейската логика (например, че при
предходни случаи ответникът е връщал с голямо закъснение заети от ищеца по-малки
суми и това е причината ищецът да поиска свидетелят да присъства на предаването на
сумата от 4 000 лв.). Свидетелят посочва не само отделни факти, а и дава достоверно
обяснение по каква причина ги помни (предаването е станало след 19:00 часа, защото е
отишъл в дома на ищеца след работа; сумата е била 4 000 лв., защото страните са я
преброили поотделно и при броенето е видял копюри от 20 лв. и 50 лв.). Обратно –
относно отделни факти свидетелят изразява несигурност и я заявява изрично пред съда
(например за точния ден на предаването на сумата, за точния срок за връщане, дали
сумата е трябвало да се върне на части или изцяло), както и изяснява, че за даден факт
знае от ищеца (че ответникът не е върнал заетата сума). За отбелязване е също, че
нееднократно свидетелят изразява и лична оценка на неодобрение на действията на
ищеца по сключване на договора (попитал го е защо ще дава заем на ответника, след
като знае, че той закъснява с връщането; казал, че ще е добре да се подпише документ).
Всичко това води на извод, че свидетелят С. добросъвестно е изпълнил задължението
си да изложи всичко, което знае и за което има непосредствени възприятия.
2
Обсъдените по-горе изрични изявления за несигурност и незнание изключват
аргументирано да се приеме, че приятелските отношения с ищеца са повлияли на
достоверността на показанията на свидетеля.
Договорът за заем е реален и в случая е сключен с постигането на съглашение
за предоставяне на 4 000 лв. на ответника срещу задължението му да ги върне и
предаване на тази сума от ищеца (чл.240, ал.1 ЗЗД). Договорът е неформален, поради
което липсата на писмени доказателства за сключването му няма отношение към
възникване на правата и задълженията на страните, в какъвто смисъл се възразява. Не
може да се приеме за основателен довода, че не е уговорен срок за връщане на заетата
сума. Действително, дата, на която ответникът е задължен да върне сумата, не се
установи, но от това не следва, че липсва уговорка за срок за изпълнение. Показанията
на свид.С. установяват, че ответникът поел задължение да върне сумата за няколко
месеца до една година. Съдържанието на тази уговорка явно сочи, че сумата е следвало
да бъде върната не по-късно от една година от предаването й, което е и определеният
от страните срок. Понеже точната дата на сключване на договора не се установи, съдът
приема, че ответникът е следвало да върне заетата сума най-късно до края на месец
октомври 2018 г. По силата на факта на изтичане на този срок, ответникът е изпаднал в
забава (чл.84, ал.1 ЗЗД), поради което покана за плащане не е необходима и
аргументите на ответника в тази връзка са неоснователни.
Доколкото не се твърди и не се установява плащане на задължението или
погасяването му по друг начин, вземането на ищеца за заплащане на 4 000 лв. се
установи да съществува. Без значение е, че срокът за изпълнение е различен от сочения
от ищеца, защото вземането съществува на заявените в заповедното производство
основание и падежът му е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство. От негова
страна е направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 580 лв. (80 лв. за държавна такса и 500 лв. за
заплатен адвокатски хонорар), а в исковото – от общо 1 280 лв. (80 лв. за държавна
такса; 500 лв. за заплащане на възнаграждение на особен представител и 700 лв. за
заплатен адвокатски хонорар). Ответникът своевременно е възразил за прекомерност
на размера на адвокатското възнаграждение и е поискал неговото намаляване.
Основателността на искането е предпоставено от заключение, че размерът на
възнаграждението не е съответен на усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права (в този смисъл разрешението на т.3 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В случая спорът не се
3
отличава с никаква фактическа или правна сложност в сравнение с обичайните за дела
от същия вид и не са налице каквито и да е усложнения в производството или
отклонения от нормалното му развитие. Заплатените от ищеца адвокатски хонорари не
са съответни на действително необходимите усилия за защита на правата и законните
интереси на ищеца в заповедното и исковото производство. При съобразяване на
посочените по-горе критерии за преценка на тези усилия, съдът намира, че хонорарът
следва да бъде намален в размер до минималния съгласно чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно 370 лв. за заповедното производство и 510 лв. – за исковото.
Така на ищеца му се следват за заплащане от ответника разноски в размер 450 лв. за
заповедното производство и 1 090 лв. за исковото производство.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че АХМ. Х. АЛ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С***************** и настоящ адрес:
гр.В********************* дължи на Д. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С*************, сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
неизпълнено задължение за връщане на заем по договор, сключен през месец октомври
2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.01.2021 г. до изплащане на
сумата, за което е издадена заповед за изпълнение № 10/05.01.2021 г. по ч.гр.д. №
9/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА АХМ. Х. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.С***************** и настоящ адрес: гр.В********************* да заплати на
Д. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С************* сумата от 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от
1 090 лв. /хиляда и деветдесет лева/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5