Решение по дело №3810/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262492
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20211100503810
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 15.04.2021 г.

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО  в закрито заседание в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

 ИЛИАНА СТАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Мичева-Русева в.ч.гр. дело № 3810 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.2 вр. чл.437 от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от К.Г.К. ***, длъжник по изп.д.№ 20178600400813 на ЧСИ В.М.срещу действията на ЧСИ М.по насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, респ. запориране на банковите му сметки. В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е клиент и няма отношения с Банка ДСК – взискател по изпълнението, както и с ОТП Ф.ЕАД. Твърди, че не знае нищо за воденото срещу него изпълнително производство, не му е връчвана покана за доброволно изпълнение, не е  имал възможност да обжалва действията и актовете на ЧСИ.   Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваните действия.

            Възражения от взискателя по изпълнителното дело не са постъпили.

ЧСИ М.е депозирала подробни мотиви по подадената жалба.

Съдът намира жалбата за допустима. Запорно съобщение не е връчвано на длъжника по изпълнението, поради което жалбата срещу наложения запор върху вземането му от трудово правоотношение следва да се приеме, че е подадена в срок. Запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Тъй като възнаграждението за труд е частично несеквестируемо, а жалбоподателят обжалва действията на ЧСИ по насочване на принудително изпълнение върху трудовото му възнаграждение, съдът приема, че се касае и за обжалване на събиране на несеквестируем доход.  Приема жалбата за допустима и я разглежда по същество.

 Длъжникът отговаря с цялото си имущество за вземането на взискателя. Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания, в това число и възнаграждението за труд. С оглед защитата на длъжника и осигуряването на достоен живот и по време на изпълнението, законодателят е предвидил забрана изпълнението да се насочва върху определени вещи и вземания на длъжника, описани в чл.444 от ГПК - несеквестируеми вещи, и чл.446 от ГПКнесеквестируем доход.  Несеквестируемостта защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Възнаграждението за труд не е несеквестируемо имущество. То е частично несеквестируемо т. е. наложеният върху него запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемата част се изчислява от работодателя /трето задължено лице/ по правилата на чл. 446 от ГПК, тъй като той има пълната информация за размера на получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника /така и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС/. В случай, че трудовото възнаграждение се получава по банкова сметка, ***е прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя от размера на минималната работна заплата и съобразно изричните указания по чл.446 ал.1 и ал.2 от ГПК. В този случай отговорност на банката е да изчисли размера на несеквестируемата част. Видно от писмо на л.133 от изпълнителното дело, работодателят на длъжника е признал вземането, за което  е наложен запора, и се е задължил да привежда секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника по сметката на ЧСИ. Следователно несеквестируемата част от възнаграждението е запазена за длъжника и върху нея не е насочено принудително изпълнение. Жалбоподателят не твърди, че несеквестируемостта на наличността по банковите му сметки е засегната. Съдът не установи ЧСИ да е насочил принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника. И в този смисъл жалбата е неоснователна.

Останалите оплаквания, въведени в жалбата досежно липсата на материално правоотношение на жалбоподателя с взискателя и неговия правоприемник, липсата на уведомяване за започналото срещу жалбоподателя принудително изпълнение, съдът намира за неоснователни. Не е в правомощията на ЧСИ да проверява дали длъжникът дължи сумата по представения му изпълнителен лист. Щом взискателят представи изпълнителен лист, то съдебният изпълнител е длъжен да образува изпълнително производство. Съдът, при проверка законосъобразността действията на ЧСИ в производството по чл.435 ал.2 от ГПК, също не може да изследва и преценява наличието на материално правоотношение между длъжника и взискателя. Ако действително вземане липсва, то длъжникът има процесуалната възможност и правен интерес да установи недължимост на вземането по изпълнителния лист по реда на общия граждански състезателен исков процес. Твърдението, че ЧСИ не е съобщила на жалбоподателя за започнатото срещу него принудително изпълнение, съдът не намира за основателно. Видно от приложеното изпълнително дело, ЧСИ е положила усилия да издири местонахождението на длъжника, сега жалбоподател, за да го уведоми за насоченото срещу него изпълнение. Покана за доброволно изпълнение е изпращана до известните постоянен и настоящ адрес на длъжника, търсена е информация за неговата месторабота и за други възможни адреси, на който длъжникът може да бъде намерен. ЧСИ е положила дължимата грижа да уведоми длъжника. Последният не може да черпи права от пропуска си да декларира актуален настоящ адрес. В жалбата си до съда жалбоподателят продължава да не сочи актуален адрес, на който да бъде намерен, освен съдебен адрес на упълномощения по това дело процесуален представител. Налице е редовно връчване по реда на чл.46 ал.2 от ГПК на Покана за доброволно изпълнение на 7.08.2017г. чрез домашно лице на длъжника, което се е задължило да я предаде /л.46 от изпълнителното дело/. Поканата е връчена чрез друго лице и съобразно закона се счита, че длъжникът е уведомен.

 Съдът не установи незаконосъобразни действия на ЧСИ по воденото срещу жалбоподателя изпълнително производство. Жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.Г.К. с ЕГН **********, подадена чрез адв.Т. Р. от САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20178600400813 на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 към КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, срещу насочване на принудителното изпълнение върху вземането на жалбоподателя от трудово възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                         Членове:        1.                                2.