№ 153
гр. Дупница, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101870 по описа за 2022 година
да се произнесе взе предвид следното:
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, е предявил срещу
К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 288а, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от КЗ (отм.), сега чл. 557,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, изплатил по щета № 210176/17.08.2012г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 374 954.38 лв., присъдени с решения по гр.д.№
245/2013г. на СГС, в.гр.д.№ 2831/2015г. на САС, и т.д. № 1189/2016г. на ВКС, на В. С. Й. и
Л. С.а Ц., като наследници на С. В. Й., загинал при ПТП, настъпило на 29.07.2011г. на път
ІІІ-106, км 5+500, в района на разклона за с. Доброво, общ. Бобошево, обл. Кюстендил.
Решенията по посочените дела са постановени при участието на ответника като трето
лице-помагач на страна на Гаранционен фонд. Съгласно решение по т.д. № 94/2017г.
ответникът е осъден да заплати на ГФ сума в размер на 129 674.02 лв.
Виновен за катастрофата бил ответникът К. К. К., който на 29.07.2011г., около 19:45
ч., на път III-106 при км. 5+500 до разклона за с. Доброво, общ. Бобошево, при управлението
на мотоциклет „Ямаха Маджестик 250“, без ДКН, собственост на А. Ц. от гр. Бобошево, по
сух път без неравности и при нормална видимост, поради неправоспособност, употреба на
алкохол в концентрация 1,66 промила в кръвта и движение с превишена скорост от 114 км/ч,
несъобразена с релефа на пътя - десен завой на двулентово пътно платно за двупосочно
движение, изгубил контрол над управлението на мотоциклета. Въпреки предприетото
аварийно спиране, последвало напускане на пътя от ляво и удар с предно колело в опорна
1
колона на крайпътната мантинела, при който мотоциклетът се завърта обратно на
часовниковата стрелка и пътникът на мотоциклета-С. Й. продължава свободно инерционно
движение, вследствие на което достига и се удря между мантинелата и границата на пътното
платно и тревната площ, при което получава смъртоносни увреждания на гръбнака и белия
дроб.
В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от
КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. В. С. Й. и Л. С.а Ц., наследници на С. В. Й. се обърнали към
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени и свързаните с тях
имуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.), сега чл. 557 от Кодекса за
застраховането-без сключена задължителна застраховка „Гражднаска отговорност” за
мотоциклет „Ямаха Маджестик 250“, без ДКН и образуваната щета № 210176/17.08.2012г.
УС на ГФ им определил обезщетения в размер на по 20 000.00 лв. за всеки от тях.
Обезщетенията им били изплатени с платежни нареждания от 23.10.2012г.
Молителите не се съгласили с размера на определените обезщетения и завели срещу
Гаранционен фонд граждански дела: гр.д. №245/2013г. на СГС, 2 с-в и в.гр.д. №2831/2015г.
на САС, 10 с-в и т.д. № 1189/2016г. на ВКС.
Въз основа на влезлите в сила решения по горните дела ищците се снабдили с
изпълнителни листа и образували изпълнителни дела № 20168410402254 и №
20168410402255 на ЧСИ Н. М. при СГС, по които Гаранционен фонд, по които Гаранционен
фонд извършил следните плащания:
По изпълнително дело №20168410402254-сума в размер на 44837.01 лв., от които
30 000.00 лв.-главница, 10109.57 лв.-законна лихва, 4727.44 лв.-съдебни разноски.
Посочената сума била изплатена с платежно нареждане от 12.03.2016г.
По изпълнително дело №20168410402255-сума в размер на 44837.01 лв., от които-
30 000.00 лв.-главница, 10109.57 лв.-законна лихва, 4727.44 лв.-съдебни разноски.
Посочената сума била изплатена с платежно нареждане от 12.03.2016г.
След подадена касационна жалба и образувано т.д. № 1189/2016 на ВКС Фондът
заплатил сума в общ размер на 245 280.36 лева по ИД № 842 и 843 по описа на ЧСИ
М. и д.т. на СГС.
Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но не е
погасил задълженията си, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди К. К. К. да му заплати сумата от 1000.00 (хиляда) лева, частичен иск от 245 280.36
лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№210176/17.08.2012г., обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с влезли в сила
решения по но гр.д. №245/2013г. на СГС, 2 с-в, в.гр.д. №2831/2015г. на САС, 10 с-в и т.д. №
1189/2016 на ВКС, част от общо задължение в размер на 374954.38 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата и направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
2
В срока за отговор на исковата молба назначеният от съда особен представител
на ответника-адв. С. Б., не е депозирал такъв. В открито съдебно заседание особеният
представинтел не оспорва механизма на настъпване на ПТП, но оспорва да са налице
предпоставките за реализиране на регресната отговорност на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото, неоспорени от ответната страна, писмени доказателства:
Протокол за оглед на местопроизшествие от 29.07.2011 год.; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.07.2011 год.; Протокол от 15.05.2012 год. по НОХД № 194/2012 г.
по описа на ОС-Кюстендил; Молба-претенция от адвокатска кантора „Ангелов“ до
Гаранционен фонд гр. София вх. № 24-01-347/17.08.2012 год.; Удостоверение за наследници
на С. В. Й.; Медицинска експертиза на ГФ – Задължително застраховане по щета № 21 01
76/17.08.2012 год.; Протокол № 23/21.09.2012 год. на ГФ; Протокол № 26/27.09.2012 год. на
ГФ; 2 броя преводно нареждане за кредитен превод на В. С. Й. и Л. С.а Ц. – обезщетение по
щета № 210176/12, като наследници на С. В. Й.; Решение от 09.05.2014 год. по гр. д. №
245/2013 год. по описа на СГС; Решение № 2449/11.12.2015 год. по в. гр. д. № 2831/2015 год.
по описа на САС; Покана за доброволно изпълнение вх. № 10-01-51/09.03.2016 год. на ГФ;
Изпълнителен лист от 17.02.2016 год. по гр.д. № 2831/2015 г. на САС; Покана за доброволно
изпълнение вх. № 10-01-52/09.03.2016 год. на ГП; Изпълнителен лист от 17.02.2016 год. по
гр.д. № 2831/2015 год. на САС; преводно нареждане за кредитен превод от 11.03.2016 г. за
доброволно изпълнение по изп.д. № 2254/2016 г. на ЧСИ Н. М.; преводно нареждане за
кредитен превод от 12.03.2016 г. за доброволно изпълнение по изп.д. № 2255/2016 г. на ЧСИ
Н. М.; Решение № 146/10.01.2018 год. по т.д. № 1198/2016 г. по описа на ВКС; покана за
доброволно изпълнение изх. № 033737/26.02.2018 г. на ЧСИ Н. М.; изпълнителен лист от
20.02.2018 год. на съдия Евгени Георгиев от СГС вр. с решение № 146/10.01.2018 г. по гр. д.
№ 1198/2016 г. на ВКС, постановено вр. с решение № 2449/11.12.2015г. по гр.д. №
2831/2015 год. на САС вр. решение № 3223/09.05.2014 г. по гр. д. № 245/2013 г. на СГС в
полза на В. С. Й.; преводно нареждане за кредитен превод от 03.04.2018 г. за доброволно
изпълнение по изп.д. № 842/2018 г. на ЧСИ Н. М.; покана за доброволно изпълнение изх. №
033719/26.02.2018 г. на ЧСИ Н. М.; Изпълнителен лист от 20.02.2018 год. на съдия Евгени
Георгиев от СГС вр. с решение № 146/10.01.2018 г. по гр. д. № 1198/2016 г. на ВКС,
постановено вр. с решение № 2449/11.12.2015 г. по гр.д. № 2831/2015 год. на САС вр.
решение № 3223/09.05.2014 г. по гр. д. № 245/2013 г. на СГС в полза на Л. С.а Ц.; преводно
нареждане за кредитен превод от 03.04.2018 г. за доброволно изпълнение по изп.д. №
843/2018 г. на ЧСИ Н. М.; уведомление до ГФ от 04.10.2019 г. на СГС за доброволно
изпълнение на осн. чл. 182, ал. 2 ДОПК; преводно нареждане за ДТ по гр.д. № 245/2013 г. на
СГС от 08.10.2019 г.; справка по щета № 21-0176/17.08.2012 г. относно изплатени суми по
покана за доброволно изпълнение на ЧСИ № 841 – Н. М.; Решение № 22/04.04.2019 г. по т.д.
№ 94/2017 г. на КнОС; писмо изх. № 1608/17.05.2017 г. на Община Бобошево до ГФ;
регресна покана изх. № ГФ – РП215/16.05.2018 г. относно щета № ГФ – 21-0176/17.08.2012
3
г.; известие за доставяне до К. К. К. с пощенско клеймо 30.05.2018 г., се установява
изложената в исковата молба фактическа обстановка, а именно, че на 29.07.2011г., около
19:45 ч., на път III-106 при км. 5+500 до разклона за с. Доброво, общ. Бобошево, при
управлението на мотоциклет „Ямаха Маджестик 250“, без ДКН, собственост на А. Ц. от гр.
Бобошево, по сух път без неравности и при нормална видимост, поради неправоспособност,
употреба на алкохол в концентрация 1,66 промила в кръвта и движение с превишена
скорост от 114 км/ч, несъобразена с релефа на пътя - десен завой на двулентово пътно
платно за двупосочно движение, ответникът К. К. К. причинил ПТП, като изгубил контрол
над управлението на мотоциклета. Въпреки предприетото аварийно спиране, последвало
напускане на пътя от ляво и удар с предно колело в опорна колона на крайпътната
мантинела, при който мотоциклетът се завърта обратно на часовниковата стрелка и
пътникът на мотоциклета-С. Й. продължава свободно инерционно движение, вследствие на
което достига и се удря между мантинелата и границата на пътното платно и тревната площ,
при което получава смъртоносни увреждания на гръбнака и белия дроб. В нарушение на чл.
249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия мотоциклет без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. По НОХД № 194/2012г. по описа на ОС-Кюстендил между Прокуратурата и
К. К. К. било сключено споразумение по чл. 381 от НПК, по силата на което последният се е
признал за виновен в това, че на 29.07.2011г., на път ІІІ-106, км.5+500, в района на разклона
за с.Доброво, общ. Бобошево, при управляване на МПС мотоциклет, марка „Ямаха
Маджестик 250“, без регистрационен номер, собственост на А. С. Ц. от гр. Бобошево, е
нарушил правилата за движение по: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП като е управлявал ППС под
въздействие на алкохол; чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП като при наличието на платно за движение с
две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение; чл.20, ал.1 от
ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал; чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
като извън населено място при избиране скоростта на движението на шофираното от него
пътно превозно средство от „Категория А“ е превишил разрешената такава от 80 км/ч,
управлявайки мотоциклета със скорост около 114 км/ч; чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като по път,
отворен за обществено ползване, недопустимо е управлявал МПС, което не е регистрирано и
без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място; чл.150 от
ЗДвП, като ППС, участващо в движението по път, отворен за обществено ползване, е
управлявано от неправоспособен водач; чл.150а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП, като е управлявал
моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията към която спада управляваното от него превозно средство, в случая „Категория
А“, и по непредпазливост е причинил смъртта на пътника зад себе си С. В. Й., ЕГН:
********** от ***, а деянието е извършено в пияно състояние / с концентрация на етилов
алкохол в кръвта на К. 1,66 на хиляда/, поради което и на основание чл.343, ал.З, пр.1, б.“б”,
пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода" за срок от 3 /три/ години, на осн. чл. 66 от НК отложено с изпитателен срок от 5
години.
В. С. Й. и Л. С.а Ц., в качеството им на наследници на починалия при ПТП С. В. Й.,
4
се обърнали към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени и
свързаните с тях имуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.), сега чл. 557 от
Кодекса за застраховането-без сключена задължителна застраховка „Гражднаска
отговорност” за мотоциклет „Ямаха Маджестик 250“, без ДКН и образуваната щета №
210176/17.08.2012г. УС на ГФ им определил обезщетения в размер на по 20 000.00 лв. за
всеки от тях. Обезщетенията им били изплатени с платежни нареждания от 23.10.2012г.
Наследниците не се съгласили с размера на определените обезщетения и завели срещу
Гаранционен фонд граждански дела: гр.д. №245/2013г. на СГС, 2 с-в и в.гр.д. №2831/2015г.
на САС, 10 с-в и т.д. № 1189/2016г. на ВКС.
Въз основа на влезлите в сила решения по горните дела ищците се снабдили с
изпълнителни листа и образували изпълнителни дела № 20168410402254 и №
20168410402255 на ЧСИ Н. М. при СГС, по които Гаранционен фонд, по които Гаранционен
фонд извършил следните плащания: по изпълнително дело №20168410402254-сума в размер
на 44837.01 лв., от които 30 000.00 лв.-главница, 10109.57 лв.-законна лихва, 4727.44 лв.-
съдебни разноски. Посочената сума била изплатена с платежно нареждане от 12.03.2016г.;
по изпълнително дело №20168410402255-сума в размер на 44837.01 лв., от които-30 000.00
лв.-главница, 10109.57 лв.-законна лихва, 4727.44 лв.-съдебни разноски. Посочената сума
била изплатена с платежно нареждане от 12.03.2016г. След подадена касационна жалба и
образувано т.д. № 1189/2016 на ВКС, Фондът заплатил сума в общ размер на 245 280.36 лева
по ИД № 842 и 843 по описа на ЧСИ М. и д.т. на СГС.
Съдът като взе предвид установената по делото фактическа обстановка, намира
следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от КЗ (отм.), сега чл.
557, ал.1 ,т.2, б. „а“ от КЗ Кодекса за застраховането, чл. 288, ал. 8 и ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД
следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се
претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена
връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният
размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ищецът следва да докаже
и предпоставките на разпоредбата на нормата на чл. 288, ал. 12 КЗ, а именно, че е изплатил
обезщетението в случая по ал. 1, т. 2 от КЗ на същата разпоредба на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2 б. „а” от КЗ (отм.) Гаранционният фонд
изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
5
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна
по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След
изплащането на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.),
Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по ал. 8. По силата на чл. 288а, ал.1 т.1 от КЗ ГФ възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Ищецът
след като е изпълнил чуждо задължение във връзка с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм.) разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да
встъпи в правата на увреденото лице. Основателността на регресната претенция на ищеца в
случая предполага съществуването на деликт, виновно поведение на ответника, настъпили
вреди.
По делото е безспорно, а се установи и от събраните писмени доказателства, че
ответникът виновно е осъществил описаното в исковата молба деяние, като по
непредпазливост е причинил смортта на С. В. Й., за което деяние е осъдес с влязло в сила
споразумение. Налице е виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване
правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е в пряка и непосредствена
причинна връзка с поведението на ответника. С оглед на това са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност. Към датата на настъпване на ПТП ответникът не е
имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от
него автомобил. Установено е и че територията на която обичайно се намира МПС е Р.
България, тъй като територия, на която обичайно се намира МПС, е територията, където е
издаден регистрационният номер на МПС, а в случая МПС, при управление на което
ответникът виновно е причинил ПТП е с регистрация в гр. Кюстендил и това е територията,
на която се счита че това МПС обичайно пребивава. Следователно, налице са
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ/отм./, съгласно които
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за нанесени неимуществени вреди, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл.288, ал.12 от същия кодекс след изплащане на обезщетението фондът да встъпва в
правата на пострадалото лице до размера на платеното обезщетение. Изложеното
обосновава правото на Гаранционния фонд, изплатил застрахователното обезщетение да
предяви регресен иск срещу виновния водач, доколкото са налице всички изискуеми
предпоставки за приложение разпоредбата на чл.288, ал. 8 и ал.12 от КЗ/отм./, а именно –
причинната връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на
ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
6
автомобилистите, по отношение на управлявания от ответника автомобил и заплатено
застрахователно обезщетение на третото лице.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният като частичен регресен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. Върху процесната сума ответникът дължи и законна
лихва от завеждане на исковата молба в съда – 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски в
размер на 50.00 лева платена държавна такса и 400.00 лв.-внесен депозит за назначаване на
особен представител. Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван от изпълнителните директори
Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, частичен иск от 245
280.36 лв. (двеста четиридесет и пет хиляди двеста и осемдесет лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№210176/17.08.2012г., обезщетение за неимуществени вреди, присъдени с влезли в сила
решения по но гр.д. №245/2013г. на СГС, 2 с-в, в.гр.д. №2831/2015г. на САС, 10 с-в и т.д. №
1189/2016 на ВКС, част от общо задължение в размер на 374954.38 лева, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска-30.09.2022г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван от изпълнителните директори
Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата от общо 450.00 (четиристотин и петдесет) лева,
представляваща направени разноски по делото, от които: 50.00 лева-държавна такса и
400.00 лв.-внесен депозит за назначаване на особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, ведно с
препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7