РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5556 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 06.12.2019г. по гр. дело № 51360/2018
г. на Софийски районен съд, 51 състав В ЧАСТТА, с която изцяло са отхвърлени предявените
срещу Р.С.С., Ц.Й.С. и Д.С.С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД: 1/ за мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2015г. до 27.11.2017г. в общ размер на 302. 36 лева; 2/ за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. в общ размер на 36,08
лева и 3/ за мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до
27.11.2017г. в общ размер на 7,60 лева;
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне
на исковете, с оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на
материалния закон. По отношение на лихвата върху главницата за топлинна енергия
поддържа, че съгласно ОУ от 2008г., клиентите изпадат в забава след изтичане на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Заявява, че общата фактура за сезон
2013-2014г. е била публикувана на 15.08.2014 г., което е било удостоверено с
констативни протоколи, които съдът не му бил указал да представи. По отношение
на претендираната сума за услугата дялово разпределение сочи, че същата на
основание чл. 22 то ОУ е дължима на „Т.С.“ ЕАД. По отношение на отправянето на
покана до длъжника за плащане на дяловото разпределение и поставянето му в забава
сочи, че самото издаване на фактурата и качването ѝ на сайта представлява
такава покана. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявените искове, с
присъждане на разноски.
Въззиваемите – ответници не
са подали отговор на жалбата.
Третото лице – помагач на
ищеца по делото „Т.с.” ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за
уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на
първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК,
въззивният съд намира следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разделно
заплащане от ответниците при посочените квоти, на главница за доставена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от м.05.2014г. до м. 04.2016г. и за дялово
разпределение за периода м.05.2014г. до м.04.2016г., както и на обезщетение за
забава върху главницата за доставка на ТЕ за периода 15.09.2015 г. до
27.11.2017г., лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г.
до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
СРС
е уважил изцяло иска за главница за доставена ТЕ и е отхвърлил изцяло исковете
срещу въззиваемите – ответници за лихва върху тази главница, за главница за
дялово разпределение и за лихва върху дяловото разпределение.
С
оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване на иска за главница за
доставена ТЕ, предмет на въззивното производство са единствено претенциите за
лихва върху тази главница, за главница за дялово разпределение и за лихва върху
дяловото разпределение.
СРС
е отхвърлил иска за лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия като
е приел, че съгласно общите условия (ОУ) на ищеца, за изпадането на клиента в
забава за задълженията за процесния период е било необходимо да се установи, че
фактурите с тези задължения са били публикувани на сайта на дружеството. Това
не било доказано от ищеца в хода на делото пред районния съд и затова той е
отхвърлил претенцията.
Предявената
от ищеца претенция за лихва за забава е за период, считано от 15.09.2015г.,
поради което са приложими Общите условия на ищеца (ОУ) от 2014 г., в сила на
12.03.2014г. Ето защо доводът в жалбата за приложението ОУ от 2008 г. е неоснователно.
Възражението
на „Т.С.“ ЕАД относно липсата на указания от съда да представи констативни
протоколи за датата на публикуване на общата фактура за отоплителен сезон
2014-2015г. е изцяло неоснователно. Съгласно проекта на доклад, че при
разпределянето на доказателствената тежест по претенцията за лихва върху главницата
за доставена ТЕ, съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже „датата,
на която сметките на ответниците са били публикувани на интернет страницата
му.“ Нещо повече, съдът изрично е указал и че за това обстоятелство не се сочат
доказателства.
Предвид
изложеното, при релевираните доводи в жалбата относно мораторната лихва върху
главницата за топлинна енергия, същата е неоснавателна.
По
отношение на оплакването в жалбата, касаещо дължимостта на такса за услугата
дялово разпределение:
По
арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение –
арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ,
приложими за процесния период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика
както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата
дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността ѝ се
формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в
имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените
от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Задължението за заплащане на
потребената топлинна енергия на потребителя не е обвързано от обстоятелството
дали договора за дялово разпределение, сключен между етажните собственици и
ТЛП, е продължен след изтичане на срока на действието му, тъй като във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия в
ЗЕ и Наредба № 16-334/2007г.
Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за заплащане
на услугата дялово разпределение. По делото е безспорно установено извършването
на услугата дялово разпределение от третото лице - помагач, поради което искът
е доказан по основание. В такъв случай съдът следва да уважи претенцията, дори
и да няма данни за размера ѝ (арг. от чл. 162 ГПК). От приетата и
неоспорена справка за задълженията на ответниците (л. 17 от делото на СРС) се
установява, че размерът на таксата възлиза на претендирания размер на сумата 36.08
лева.
Ето
защо жалбата в тази част е основателна и решението на СРС следва да се отмени,
а ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата от 36. 08 лева на
„Топлофикация-София“ ЕАД при установения от районния съд дял в собствеността на
топлоснабдения имот, а именно : ½ за Ц.Й.С. и по ¼ за Р.С.С. и за
Д.С.С..
По
отношение на обжалваната част относно изводите на СРС за недължимост на лихва
за забава върху сумата за дялово разпределение:
Искът
е отхвърлен поради липса на доказателства за изпратена покана, необходима в
случая за изпадане на длъжника в забава. Доводът на „Т.С.“ ЕАД, че издаването
на фактура и качването ѝ на сайта на дружеството, представлява покана, е
неоснователен. Отделно липсват доказателства за публикуване на фактурите със
задълженията на въззиваемата-ответница на сайта на дружеството- доставчик на
ТЕ. Поради това правилно съдът е отхвърлил претенцията за лихва, след като не е
доказано длъжникът да е бил поставен в забава.
С
оглед всичко изложено, жалбата е основателна в частта, с която се обжалва решението
за отхвърляне на иска за присъждане на главница за такса за дялово
разпределение. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При
този изхода от спора, на въззивника– ищец се дължат разноски, както следва: 7. 80
лв. за въззивното производство /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено в
общ размер на 50 лева/ и допълнително още 11. 01 лева за първоинстанционното
производство, съобразно квотите, с които ответниците отговарят за главното
задължение.
Въззиваемите-ответници
не са поискали присъждането на разноски и такива не следва да им се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 06.12.2019г. по гр. дело № 51360/2018г. на Софийски районен съд, 51 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения
от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Й.С., ЕГН **********, Д.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******за разделно заплащане на сумата общо 36,08
лв. /при квоти съответно ½ Ц.Й.С. и по ¼ за останалите ответници/
– възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц.Й.С.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД. ЕИК *******, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ на „Т.С.“ ЕАД, сумата 18,04
лева-възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2016г. и на основание чл. 78, ал. 3 - още 5,50
лева разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 3,90 лева - разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, на „Т.С.“ ЕАД, сума от по 9,02 лева - възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г.
до м.04.2016г. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - по още 2,75 лева - разноски за първоинстанционното
производство, както и сума от по 1,95 лева - разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.12.2019г. по гр. дело № 51360/2018г. на Софийски районен съд, 51 състав
в останалата обжалвана част.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението
е постановено при участие на третото лице
„Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.