К.
Р Е Ш Е Н И
Е
***60093/5.10.2020г.
Гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и девети септември, през две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: В.а Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №631 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 557, ал.1, т. 2, б.А от КЗ чл.288, ал.1, т.2, б. А КЗ отм., във вр. с чл.45 от ЗЗД, по искова
молба от ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, ЕИК ***, с адрес гр. С., ул.“Г. И.“ ***, ***, представляван от Б. М. и С. С., чрез адв. К. В.,
съдебен адрес:***, кант.№**, срещу Т.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***.
Ищецът твърди, че на ***г.
е настъпило ПТП, с участието на ответника,
който управлявайки МПС „Р. Л.„ с ДК № Н *** АР, собственост на В. С.Т. ***, без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, удря л.а. „Ш. К.“ с ДК
№ Н *** ВВ - собственост на И. А. И., в резултат на
което били причинени имуществени
вреди в размер на 2673,96лв. на л.а. „Ш. К.“ с ДКН Н *** ВВ. Заявява се, че
виновен за събитието е ответникът, който, управлявайки МПС „Р. Л.„ с ДК № Н ***
АР -собственост на В. С.Т. ***, като извършва маневра „завой наляво“ на кръстовището
между ул. „Г.С.“и ул. „Д-р. П. Б“, не пропуска движещия се с предимство л.а. „Ш.
К.“ с ДК № Н *** ВВ, удря го и става причина за ПТП, като ответникът управлявал автомобила, без да има действаща застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП.
На основание чл. 288, ал.1, т.2, б.А от КЗ
/отм./, сега чл. 557, ал.1, т.2, б.А от КЗ,
ищецът е изплатил на пострадалото
лице общо сумата 2673,96лв.– обезщетение за причинени имуществени вреди. Заявява, че с РП№
18/2016г. ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от ГФ, но до датата
на подаване на ИМ, това не е стор..
Моли за решение,
с което да се осъди ответникът да плати сумата, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както
и направените разноски. Прилага писмени доказателства.
Ответникът,
в законовия
срок, редовно призован, не депозира отговор на исковата молба .
В първото по делото съдебно
заседание ответникът се явява лично и заявява, че признава иска. Ищецът, чрез
процесуалния си представител в с.з. е направил искане за произнасяне с решение
по чл. 237 от ГПК, съобразно направеното признание, като искането му е уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с
оспорване на иска, за разлика от признанието на факти. Съгласно ГПК,
признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Според чл. 237
от ГПК то може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца, т.е. съдът да
преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения и да постанови съдебен акт,
без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и
правни изводи по предмета на спора, като искът следва да бъде уважен така,
както е предявен. Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато
право, с което страната не може да се разпорежда – чл.237,
ал.3 от ГПК, по брачни искове – чл.
324 от ГПК, по искове за гражданско състояние – чл. 334 от ГПК и по иск за поставяне под запрещение.
В настоящия казус между страните не
се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ответникът
дължи на ищеца претендираната сума.
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява,
че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува,
което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни
пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, не попадащо в хипотезите
на чл.237, ал.3 от ГПК и не попадащо в другите предвидени в закона изключения,
признато е право, с което страната може да се разпорежда, не противоречи на
закона и добрите нрави /предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение/,
съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва в
полза на ищеца да се присъдят разноските, които са направени в размер на 106,96
лв.- заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.С.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ***, с адрес гр. С., ул.“Г. И.“ ***, ***, представляван от Б. М. и С. С., чрез адв. К. В., сумата от 2673,96лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева, деветдесет и
три ст.), представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета № ***/ ***г.
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане .
ОСЪЖДА Т.С.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК ***, с адрес гр. С., ул.“Г. И.“ ***, ***, представляван
от Б. М. и С. С., сумата от 106,96лв. (сто и шест лева, деветдесет и
шест ст.) - разноски за платена държавна такса по делото .
Решението е постановено на основание
чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: