Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 864 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 4.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 35173/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 62 състав, обективирано в протокол от проведено на посочената
дата о.с.з., „А.К.“ ЕООД- гр. Пловдив /ЕИК *******/- като правоприемник на „Б.****“
ЕООД е осъдено да заплати на П.В.Ц. /ЕГН **********/ сумата 50 лв., ведно със
законната лихва от 30.05.2018 г. до изплащането й, и сумата 15.22 лв.-
мораторна лихва за периода 01.06.2015 г.- 30.05.2018 г., а също и сумата 20
лв.- разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „А.К.“ ЕООД-
гр. Пловдив е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 100 лв.- държавна
такса.
Постъпила
е въззивна жалба от „А.К.“ ЕООД- гр.
Пловдив /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановено
обезсилването, евентуално отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна П.В.Ц. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение на СРС е и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Не е спорно между страните, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че между ищеца П.Ц. и „Б.****“ ЕООД, чийто правоприемник е ответното дружество „А.К.“ ЕООД, е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен през 2004 г. трудов договор,
което било прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ /поради неизплащането на трудови
възнаграждения/, считано от 1.06.2015
г.
По делото не е спорно и че през исковия
период от м. януари 2015 г. до м. май 2015
г. /5 месеца/ ищецът П.Ц. е изпълнявал произтичащото от
трудовия договор задължение да престира работната си сила.
От страна на ответника са представени
извлечения от ведомости за работни заплати за процесния 5- месечен период, в
които са вписани следните суми като начислени на ищеца трудови възнаграждения:
за м.01.2015 г.- 626.65 лв., за м.02.2015 г.- 551.09 лв., за м.03.2015 г.-
528.28 лв., за м.04.2015 г.- 568.34 лв., и за м.05.2015 г.- 1 221.03 лв.,
или общо 3 495.39 лв. Горепосочените суми кореспондират на посочените в
представено от ищеца извлечение от ведомост за заплати за периода м.03.-
м.05.2015 г. /л.5 от делото на СРС/, в което относно възнагражденията за м.03. и м.04.2015
г. в графа „други удръжки“, различни от удръжките за ДОД и лични осигурителни
вноски /каквито са цифрово отразени във ведомостта/, е посочено 0.00 лв., а за
м.05.2015 г. е отразена сумата 50 лв.
С Решение от 23.02.2017 г., постановено по
гр.д.№ 48240/ 2015 г. на СРС, „Б.****“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца П.Ц.
сумата 3 495.39 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода м.01.2015 г.- м.05.2015 г., ведно с мораторна лихва върху нея в общ
размер от 175.18 лв., дължима за периода 1.02.2015 г.- 30.09.2015 г., сумата
300 лв.- за храна за същия период, и сумата 7.64 лв.- лихва върху тази сума,
дължима за периода 1.02.2015 г.- 30.09.2015 г. В мотивите на цитираното решение
е посочено, че дължимостта на сумата е установена въз основа на представено от
ответното дружество удостоверение, според което дължимото на ищеца за процесния
5- месечен период трудово възнаграждение е в претендирания размер от 3 495.39
лв., като тази именно сума е присъдена с посоченото решение.
Според фактическите твърдения на ищеца за
ответника не е съществувало основание за удържане на претендираната по
настоящото дело сума от 50 лв., вписана като „други удръжки“ във ведомостта за
заплати за м.05.2015 г., поради което и същата му се дължи, ведно с лихва за
забава.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 864/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Ответникът не обосновава по никакъв начин
удържането на сумата 50 лв. от трудовото възнаграждение на ищеца за м.05.2015
г. /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, обозначена като „други
удръжки“ в неоспореното от него подробно извлечение от ведомост за работна
заплата за м.05.2015 г., приложено към исковата молба на П.Ц..
Предвид
горното, при събраните в процеса доказателства се налага приемането на извод,
че претендираната от ищеца сума от 50 лв. представлява част от трудовото му
възнаграждение за м.05.2015 г., която не е била предмет на предявената по
гр.д.№ 48240/ 2015 г. на СРС претенция по чл.128, т.2 КТ, нито на постановеното
по това дело осъдително решение /сумата не е включена в присъденото на ищеца
нетно възнаграждение от 3 495.39 лв., нито е налице отхвърлително решение
за нея/, поради което и по отношение на нея не е формирана сила на присъдено
нещо, препятстваща произнасянето на съда по съществото на предявените по
настоящото дело искове. Тъй
като не е била предмет на воденото между страните гр. дело № 48240/ 2015 г. на СРС,
същата не е включена в обективните предели на силата на присъдено нещо /СПН/ на
постановеното по него решение, нито в преклудиращото действие на СПН /чл.298,
ал.1 ГПК/, задължаващо съда да приеме, че правното положение между страните е
такова, каквото гласи влязлото в сила съдебно решение- чл.297 и чл.298 ГПК. Сумата е начислена като трудово
възнаграждение на ищеца, което не му е заплатено от ответника, като няма данни
и доказателства за налично законно основание за удържането й от последния.
При
това положение искът на П.Ц. по чл.128, т.2 КТ е основателен и доказан и
правилно е уважен от СРС, а
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна П.Ц., но
доказателства да са сторени такива от същия за въззивното производство не са
представени, поради което и разноски с настоящото решение не следва да му бъдат
присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 4.10.2018
г., постановено по гр.д.№ 35173/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 62
състав, обективирано в протокол от проведено на 4.10.2018 г. открито съдебно
заседание.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.