РЕШЕНИЕ
№119
гр. Враца, 25.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 14.03.2022г.
/четиринадесети март, две хиляди
двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 673 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. АПК,
във вр. чл. 29, ал. 6 от Закон за достъп и разкриване на
документите и за обявяване на принад-лежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по ЖАЛБА на Е.П.П. с настоящ адрес ***, срещу Решение № 2-1939
от 06.04.2021 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, с което е установена и
обявена принадлежността му към органите на Държавна сигурност, по чл. 1 от
ЗДОПБГДСРСБНА.
Жалбоподателят излага
съображения в жалбата, че нито са водени разговори с лицето З. Д., нито има
писмено съгласие от негова страна и като сътрудник на ДС не е бил, и е много
изненадан. В допълнителна жалба излага допълнителен довод, че не е бил
съдържател на явочна квартира и счита, че неоснователно е набеден. Иска
обжалваното решение да бъде обявено за нищожно.
В съдебно заседание жалбоподателят
Е.П.,чрез процесуален представител адв. Ц.С. ***, поддържа жалбата, като
допълнително уточнява, че оспореното решение е и незаконосъобразно, и моли съда
да отмени решението и да присъди разноските по делото. В Писмена Защита от
пълномощника се излагат съображения за липса на мотиви в оспореното решение и
липса на доказателства доказващи, че жалбоподателят е бил част от ДС. Твърди
се, че решението е необосновано, постановено в противоречие с изискванията на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, което води до неговата незаконосъобразност. Претендират
се разноски.
Ответникът КДОПБГДСРСБНА в Писмен
Отговор и чрез процесуален представител пред съда – ** С. М., оспорва жалбата и
иска отхвърлянето й, като неоснователна и недоказана. Твърди, че решението не е
нищожно и при постановяване на решението Комисията е изпълнила всички
изисквания на приложимия процесуален и материален закон. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази,
поотделно и в тяхната цялост, всички представени доказателства, намери за
установено следното от фактическа страна:
По искане от КДОПБГДСРСБНА до
Министъра на икономиката с писмо изх. № КИ-К-17-11563/17.05.2017г. /на л.14 от
преписката по приложеното адм.д. № 4105/ 2021г. на АССГ/ и съгласно чл.3 ал.2 т.15 от Закона
за публичните финанси са изискани данни за членовете на управителни и надзорни
органи на държавни или общински дружества с 50 и повече на сто държавно или
общинско участие или техни дъщерни дружества, в които притежават 50 и повече на
сто от капитала.
С писмо-отговор от Министъра
на икономиката с вх. № 471/ 18.01.2018г. /на л.15-18 от преписката/ е приложен списък на лицата, като в списъка по
№ 1108 е вписано дружество „Ц.“ ЕАД, в което жалбоподателя Е.П.П. е посочен за ** от
10.06.1993г. до 08.04.1999г., когато държавното участие намалява под 50 %.
Въз основа
на това съдът прави извод, че жалбоподателят отговаря на хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, доколкото заеманата
от него длъжност е предвидена от закона като публична длъжност, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
На 06.04.2021 г. КРДОПБГДСРСБНА
издава оспореното Решение №
2-1939/06.04.2021 г., а мотивите на комисията са обективирани в Протокол № 12
от 06.04.2018 г.,/л.30-33 от преп./ удостоверяващ проведено заседание на
същата дата. С Решение № 2-1939/06.04.2021 г. на КРДОПБГДСРСБНА /л.34-49 от пр./ е
установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на
множество лица, в т.ч. и лицето жалбоподател Е.П.П. /л.46 от пр./, с
дата и място на раждане - *** ***, вербуван на 18.05.1976 г.;
регистриран на 05.06.1976г, ръководил го служител о.р. З. Д., в структура на ОУ
на МВР – ***ДС, като „***“ с псевдоним „Е.“. Посочени са и документите, въз
основа на които е установена принадлежност към органите по чл.1: „Рег.дневник;
Картони – обр. 4 - 5бр.; опис рег. № 644/02.08.1999г. за унищожаване на
протокол № 46/1990г. на дело IА-2474 (Вр)“ /Тези документи са приложени в заверен препис
от л.19 до л.28 от преписката/.
С писмо с изх. №
5716/06.04.2021г. от ответника до жалбоподателя /л.50 от пр./ е изпратена „извадка“ от Решение № 2-1939/06.04.2021 г., в частта която се
отнася до жалбоподателя /л.51-53
от пр./, които същия
получил на 12.04.2021г. /л.54
от пр./. На 14.04.2021г.
жалбоподателя Е.П. подал Жалба до АССГ, заведена с вх. № 13264/16.04.2021г. /л.9 от адм.д. №
4105/21г. на АССГ/ към
която жалба приложил писмото до него и извадката от решението което получил /л.10 и л.11-12./. По образуваното адм.д. № 4105/2021г.
по описа на АССГ първоначално производството е оставено без движение с разпореждане
от 14.05.2021г. /л.56-57
от това дело/ с указания
за представяне на д.т. и уточнение – „да посочи в какво се състои според него
незаконосъобразността на решението - какви са конкретните оплаквания и
възражения срещу него и на какво те се основават, както и да формулира ясно
искане до съда“. С
Допълнителна Жалба от 28.05.2021г., вх. № 18706/31.05.2021г. жалбоподателя
уточнил жалбата и представил документ за внесена д.т. /л.63 и л.64 от
това дело/. С Определение
№ 9352/26.11.2021г. по делото на АССГ /л.66/
е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Адм.С-Враца,
тъй като жалбоподателя е с регистриран постоянен адрес *** /л.62 от това дело/.
Съдът, въз основа на
установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:
Оспорва се в срок подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е
налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 АПК, съдът приема, че решението е издадено от компетентен
административен орган и не е нищожно, както се сочи в жалбата. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисията е
оправомощеният орган, който извършва обявяването на принадлежност на лице към
органите по чл. 1 от същия закон.
Комисията е колегиален орган и се състои от девет членове. Заседанията на
комисията се провеждат при кворум повече от половината от всички членове, като
решенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички членове с явно
гласуване - чл. 8, ал. 2 от закона. Решението на комисията се подписва от
всички членове, участвали в гласуването - чл. 16, ал. 3 от Правилника за
дейността на комисията. Видно от съдържанието на процесното решение, същото е
подписано от 5 от общо 7 члена на Комисията, който брой съвпада с отразения в
присъствената книга на заседанието от 06.04.2021 г. /л.29 от преп./. Следователно, заседанието, на което е
прието оспореното решение е проведено при наличие на изискуемия кворум. В
Протокола /л.30
от пр./ е отразено, че двама членове на комисията
отсъстват поради болнични – в болница с Ковид и под карантина. По отношение на
обсъждането, касаещо вземане на решение относно жалбоподателя се установява, че
в протокола изрично е отразено, че от присъствалите 5 члена на Комисията всички
са "за" установяване на принадлежност към структурите на ДС и
оповестяване на информацията в публичното пространство по установения от закона
ред. От последното следва, че е спазено изискването решенията да се вземат с
мнозинство повече от половината от всички членове с явно гласуване. Изложеното
обосновава извод, че решението е взето в съответствие с изискванията за
необходимия кворум и мнозинство, поради което е взето от компетентен орган.
Решението е издадено в
предвидената от закона писмена форма и има съдържанието, което по отношение
обявяването на дейност като секретен сътрудник е посочено в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като са описани в Протокола и
документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по
чл. 1 от закона. Решението съдържа посочване на задължителен реквизит по чл.
29, ал. 2, от Закона, а именно лицето, чиято принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е
установена и обявена дали е щатен или ***. В същото е посочено, че е ** в качеството на „***“. Решението е
мотивирано, посочени са основанията на проверката, а именно чл.26 ал.1 т.2 вр.
чл.3 ал.2 т.15 от закона, проверените лица /266 лица/, а в протокола /№
12/06.04.2021г./ и документите, които са проверени и въз основа на които е
установена принадлежността към органите по чл.1 от закона. В този смисъл
неоснователно се явява становището на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник,
че решението не е мотивирано.
Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, съставляващи отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът
счита, че компетентният административен орган правилно е установил фактите от
значение за случая и правилно е приложил закона - ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно предвидения
специален ред в цитирания закон и на базата на изброените документи по чл. 29, ал. 2, т. 2 от същия закон, които са съхранявани и се намират
във ведомството на административният орган.
Оспореният административен
акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
На основание чл. 25, т. 3 от
закона, обстоятелството по принадлежност към органите по чл. 1 се установява
въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, като за
установяване на дейност на ** - със собственоръчно написана или подписана
декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения;
документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или
подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи
от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за
лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите
за унищожаване или други информационни носители. Посочените документи не са
изчерпателно изброени и освен това в закона няма изискване всичките документи
да са кумулативно налице.
В случая съдът приема за
безспорно установено от Комисията, че за жалбоподателя Е.П.П. са налице данни в
справочните масиви – регистрационни дневници, картотеки и опис, видно от
представените копия от регистрационен дневник, картони обр. 4 и опис на
унищожени дела. От същите се установява, че регистрацията му е в общия регистър
на ** на ДС, под № 43743 от 05.06.1976г., псевдоним „***“ с дата на вербовка
18.05.1976г., категория на ** /**/ „**“. Посочени са още в графа „Съобщения за изключване от **“,
номер и дата на писмото и причини за изключване, „вх. № 1591/78 загубил кач. на
** № I-а-2474 ***“ и последна страница от регистрационния дневник, от който е
видно, че е прономерован, прошнурован и подпечатан с печата на поделението на
18.03.1976г и съдържа 200 листа /на л.19 и л.20 от преписката/. От картоните обр.4 се установяват
имената на ** „***“, датата ****, ***., архивен номер, като на три картона е
вписано „*******************************************
При разглеждане на архивните
документи по чл. 25, т. 3 от закона поотделно и в тяхната съвкупност безспорно
е установено, че същите се отнасят за жалбоподателя в настоящото производство,
тъй като всички данни, имащи отношение за правилното индивидуализиране на
лицето (***), са налице и не съдържат противоречива информация. Като следва да
се има предвид, че фактите и обстоятелствата, отразени в документите по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са извън предмета на изследване, а
отразяването на данните в архивните документи е зависело изцяло от добросъвестното
изпълнение от страна на оперативните работници.
Производството по издаване на
оспореното решение, както и самото решение нямат нито правопораждащ, нито
конститутивен ефект. Право-мощието на КРДОПБГДСРСБНА по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБН
е ограничено само до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата
по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, от
където и следва, че липсва законово вменено задължение на органа да изследва:
дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали
същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово
съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Или казано по друг начин -
при действащия закон КРДОПБГДСРСБНА е длъжна да обяви принадлежност към
органите по чл. 1 от закона при установена регистрация. В разпоредбите на
ЗДРДОПБГДСРСБНА законодателят последователно си служи единствено е понятието
"при-надлежност", което значи качеството на някой да е част от
състава на нещо. Визира се организационната обвързаност на конкретното лице към
тези служби, неговото регистриране към апарата им. Самата принадлежност
означава формално придобития статус на ** към структура или структури на органите
по чл. 1 закона, без да обхваща функционирането на тези лица в това качество.
Решенията на комисията имат декларативен характер. За оспорения административен
акт е предвидено специално производство, с оглед естеството му, в което не е
предвидена възможност за уведомяване на проверяваното лице за събиране на
гласни доказателства, за проверка на реда и условията за съставяне на архивни
документи за вербуване, за изследване наличието на фактическа дейност на
секретен сътрудник.
Предвид изложеното съдът
приема, че подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
При този
изход на спора, претенцията на ответника за разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и в размер посочен в
разпоредбата на чл. 24 изр.1-во от Наредба за заплащането на правната
помощ /от 100 до 240 лв./, като настоящият състав определя
възнаграждение в размер на 120 лева, с оглед предмета на делото и осъществения
обем процесуално представителство.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по ЖАЛБА на Е.П.П.
срещу РЕШЕНИЕ
№ 2-1939 от 06.04.2021 г. на Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена
принадлежността му към органите на Държавна сигурност, по чл. 1 от
ЗДОПБГДСРСБНА.
ОСЪЖДА Е.П.П. ДА ЗАПЛАТИ на
КРДОПБГДСРСБНА сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Врачанския Адм. Съд,
пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14/четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото
АДМ.
СЪДИЯ: