№ 862
гр. П., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЕЛ. М. Д. срещу „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД за заплащане на сумата в размер на 10000 лв. (след допуснато изменение на иска
чрез увеличаване на размера му при условията на чл. 214 ГПК), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-
транспортно произшествие, осъществено на *** г.
Ищцата твърди, че управлявайки л.а. „Р.М.С.“ с per. № ** **** **, станала участник
в ПТП, настъпило на *** г. на територията на гр. П., поради виновното поведение на трето
лице – Л. М. Р., водач на МПС – л.а. „Ф.Ф.“, придвижващ се по път ** с посока на движение
от гр. С. към гр. П.. Подробно се описва механизмът на ПТП, като ищцата изяснява, че
автомобилът й бил ударен в задната част, поради неспазване на правилата за движение по
пътищата по отношение на необходимата дистанция и съобразена скорост от страна на
водача на л.а. „Ф.Ф.“. Вследствие на произшествието, ищцата ударила тилната част на
главата си в подглавника на шофьорската седалка и изпаднала в безсъзнание.
По отношение на претърпените вреди се уточнява, че след ПТП ищцата била
хоспитализирана в болница с мозъчно сътресение и й е била предписана медикаментозна
терапия. Поддържа се, че пострадалата изпитвала главоболие и световъртеж 2 месеца след
инцидента, като периодично получавала и кръвотечение от носа. Същевременно по време на
ПТП ищцата била бременна в 4-ти месец, като непосредствено след произшествието
изпитвала силна тревожност и опасения за живота и здравето на нероденото дете. Описва се
1
симптоматика на посттравматичен стрес, включващ безпокойство, напрегнатост, тревога,
загуба на сън, паметови нарушения, депресия, панически кризи и лесно стряскане, дори от
незначителни събития. Консултация с психиатър потвърдила и наличието на
психотравматично състояние, което продължавало да се отразява на ежедневието на ищцата.
Твърди се, че в периода на ПТП л.а. „Ф.Ф.“ е бил застрахован при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, но след претенция, отправена на 15.06.2021 г., в тримесечния срок по чл. 496 КЗ
ответникът не изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва се
механизмът на ПТП, като се прави възражение за съпричиняване. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и вредите, чието настъпване се твърди.
Предявеният иск се оспорва и по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти):
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, както и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника – застраховател.
Не се спори, а от ангажираните писмени и гласни доказателства се установява
настъпването на ПТП на *** г. на територията на град П. между л.а. „Р.М.С.“ с per. № **
**** и л.а. „Ф.Ф.“, рег. № ** **** **, управлявани съответно от Е.Д. и Л.Р., по път ПП I-6, с
посока на движение от гр. С. към гр. П., в района на км. 82,, както и предявяването на
извънсъдебната претенция към ответника на 15.06.2021 г., които обстоятелства са отделени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване с изготвения доклад.
Не е спорно между страните, а и от приложената застрахователна полица и от
официалното удостоверително изявление на компетентния контролен орган по движението
по пътищата, обективирано в констативния протокол за ПТП (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), се
установява правнорелевантният факт, че при настъпване на ПТП деликтната отговорност на
водача на л. а. „Ф.Ф.“, е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица, с правно действие от 10.01.2021
г. до 09.01.2022 г.
2
От разпита на свид. Л.Р., управлявал л. а. „Ф.Ф.“, се установява, че инцидентът
настъпил, докато свидетелят се прибирал от работа, бил унесен в задръстването, ударил
колата пред него в задната част, отбил в страни и се извинил. Изяснява, че шофирал с около
70-80 км/ч. Уточнява, че извикали КАТ по настояване на ищцата, която споменала, че е
бременна, и се оплакала от болка в тилната област. Посочва, че ищцата била придружавана
от възрастна жена.
От разпита на свид. Е.А.. – баба на ищцата, която е пътувала с нея по време на
процесния инцидент, се изяснява, че катастрофата настъпила на околовръстния път на гр.
П., по посока от Квартала към Центъра. Изяснява, че движението не било натоварено –
нямало коли, които да се изпреварват, а внучка й шофирала в дясна пътна лента и карала
спокойно, с предпазни колани, не е намалявала рязко скоростта, тъй като била бременна в
четвърти месец, а преди това оставили голямото дете на градина. Изведнъж около
паметника „7-ми септември“ свидетелката чула силен „гръм“ и усетила удар, като казала на
ищцата да спре колата. Изяснява, че е възможно ищцата да е загубила съзнание за момент,
защото не разбирала и не отговаряла адекватно и членоразделно на думите й /л. 55/. Когато
спрели колата, шофьорът, който ударил колата им отзад, слязъл и се извинил, че се прибира
от нощна смяна. По настояване на ищцата била извикана полиция, която взела проби за
алкохол и не установила ищцата да е консумирала такъв. Междувременно, докато чакали
линейката и полицията, ищцата седнала на мястото до шофьорското, тъй като не можела да
стои права, получила силни болки в главата, врата и корема, а в болницата било установено
и мозъчно сътресение.
Свидетелката изяснява, че след изписване от болницата в продължение на 2-3 месеца
ищцата не можела да става от главоболие, носът и започнал да кърви, болките в корема
продължили до раждането, получавала замайване, включително понякога и до настоящия
момент от време на време. През изминалите месеци близките помагали на ищцата, а тя
ходела непрекъснато до С. за наблюдение на бебето от лекар. Инцидентът й се отразил
психически, тъй като изпитвала силен страх, не желаела да шофира, а когато шофирал
съпругът й, непрекъснато го молила да шофира бавно, защото се притеснявала. Поддържа,
че ищцата не можела да спи, сънувала кошмари, скачала насън, започнала да забравя, а
преди инцидента подобни оплаквания липсвали. Същевременно изяснява, че ищцата
забременяла трудно с второто дете и го чакала две години.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на
двамата свидетели, приема, че те са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода
на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни,
безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно данните от САТЕ, ПТП е настъпило в населено място, на прав пътен
участък, с режим на движение на МПС до 80 км/ч, в равнинен участък с добра видимост.
Съгласно механизма на удара и деформациите по двата л.а. при попътно движение, ищцата
е управлявала лекия си автомобил със скорост между 60-70 км/ч, а делинквентът се е движил
със скорост около 80-90 км/ч., а може би и в повече. Изяснява се, че ПТП е настъпило
поради занижено внимание и неспазване на безопасна дистанция от водача на л.а. ““Ф.Ф.“,
която да му позволи да избегне стълкновение с движещото се пред него превозно средство,
като същият е имал техническа възможност своевременно да види пред себе си
управлявания от ищцата лек автомобил и да предприеме съответна маневра.
Същевременно вещото лице по САТЕ изяснява, че управляваният от ищцата
автомобил се е движил правомерно в своето пътно платно в дясната пътна лента със
съобразена скорост на движение. В конкретния случай ПТП е настъпило без намаляване
скоростта на движение на л.а., управляван от ЕЛ. М. Д., в противен случай – ако тя бе
предприела намаление на скоростта на движение или спиране, деформациите по двата л.а.
биха били по-големи.
3
От приложената медицинска документация и приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в сутринта на процесния инцидент на ищцата била оказана
първа помощ и същата била приета в Неврологичното отделение на МБАЛ в П., с проведено
консервативно лечение с инфузии на обезболяващи и невропротективни медикаменти, с
поставена диагноза „сътресение на мозъка“, а на 19.05.2021 г. била на преглед и при
съдебен лекар, който констатирал контузия на главата в тилна област и отток. По време на
прегледа от вещото лице, извършен на 17.02.2022 г., ищцата все още съобщавала за
продължаващи болки в тилната област на главата и кръста, както и за инциденти
кръвотечения от носа. В съдебно заседание в.л. по СМЕ изяснява, че случаят се отнася до
класически камшичен удар, с което се обясняват травмите в областта на главата и шията, а
кръвотечението от носа, доколкото няма директна травма в тази област, би могло да бъде
обяснено със слаби венозни стени, високо кръвно налягане и др. Срокът на възстановяване
според вещото лице е в порядъка на около един месец, като състоянието на бременност в
конкретния случай няма влияние върху травмите и възстановителния период, доколкото
промените в мускулите и сухожилията настъпват на по-късен етап от бременността, когато
организмът вече се подготвя за раждане. Същевременно предприетото медикаментозно
лечение не влиза в конфронтация с бременността.
От заключението на приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че
предвид преживяното травматично събитие, психологическото състояние на Е.Д. не е
достатъчно стабилно. Наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със
значителни психосоматични нарушения. Това е свързано с високи нива на тревожност,
депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия, наличие на тревожност,
несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните
ангажименти и социалните контакти. Регистрира се неустойчивост на емоционалното
състояние, проявяващо се като чести колебания на настроението, повишена умора,
тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност от себе си, апатия. Налице са сериозно
повишени нива на тревожни преживявания и средно завишени – на депресивни
преживявания, съгласно скалата на W.Zung и многофакторния въпросник FPI /л. 85-86/.
Наблюдават се депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия, наличие на
тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при
справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти, сред които симптоми:
физически – свързани с влошено здравословно състояние /главоболие/, в резултат на което
лицето е консултирано два пъти със специалист-психиатър, когнитивни – свързани с чести
мисли и спомени от събитието, особено засилващи се при наличие на аналогични ситуации,
свързани с шофиране, или дори когато е само пасажер, поведенчески – свързани с избягване
на дейности, които напомнят преживения инцидент, като шофиране, социално отдръпване и
изолация, затруднения в справянето с обичайните ежедневни ангажименти, както и
емоционални – свързани със симптоми на страх, депресия, тревожност, апатия.
Съдът възприема изцяло направените от вещите лица по обсъдените експертизи
доказателствени (фактически) изводи, тъй като и трите експертизи са изготвени
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са изследвали пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и са отговорили изцяло на поставените задачи,
предмет на допуснатите експертизи.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените
по правилата на логическото мислене, научните достижения и опитните правила
взаимовръзки между явленията и обстоятелства в обективната действителност (арг. чл. 153,
ГПК) – вкл. чрез приетата САТЕ, съдът достига до категоричния правен извод, че деянието
на водача на л. а. "Ф.Ф.“ – Л.Р., е противоправно, защото е извършено в противоречие с
изискванията на правилата за движение, тъй като не е спазвал правилата за безопасна
дистанция – чл. 23, ал. 1 ЗДвП, както и да контролира непрекъснато управляваното ППС, за
да не причини ПТП – арг. чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Делинквентът е могъл и е бил длъжен да
4
предвиди и предотврати общественоопасните последици, като спазва безопасна дистанция и
като контролира управляваното МПС. Като е нарушил предписаните в диспозициите на чл.
23, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП нормативни правила, неговото противоправно поведение
се явява съществената причина (първопричината) за настъпване на процесния вредоносен
резултат.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника, което винаги е пълно и
главно, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК. Тъй като
причинените вреди са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента, съдът счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на л. а. „Ф.Ф.“, рег. №
********, са осъществени в обективната действителност.
Неоснователно е своевременно въведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата (т. нар. „компенсация на вини“,
уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД), доколкото не се установи с поведението си ищцата обективно да
е допринесла за настъпване на ПТП. От събраните гласни доказателства и заключението на
САТЕ не се установи нарушение на правилата на ЗДвП от нейна страна – същата е
управлявала МПС с допустима и съобразена на пътната обстановка скорост на движение.
Съгласно данните на САТЕ не може да се направи извод за нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗДвП,
движение с несъобразена скорост, както и рязко намаляване на скоростта, което да е
допринесло за настъпване на процесния инцидент. В конкретния случай, при условията на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП чрез съответен пътен знак В26, е сигнализирано, че при избиране
скоростта на движение водачите не бива да превишават скорост 80 км/ч. Скоростта, с която
ищцата е шофирала, от 60-70 км/ч при максимално допустима скорост от 80 км/ч в случая не
е била несъобразена с конкретната пътна обстановка, нито „твърде ниска“, по смисъла на чл.
22, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с която да създава пречки на останалите участници в
движението. Още повече, че нормата на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда
самостоятелно задължение за водача на ППС да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.
Причинените вреди, изразяващи се в преживяна болка, страдание, посттравматичен
стрес, на пострадалата, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента. В този смисъл ищцата установи в процеса при
условията на пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти
(материални предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно
материално право.
По размера:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
По делото са ангажирани доказателства относно физическото здраве на ищцата.
Установено беше, че непосредствено след процесния инцидент ищцата е получила
сътресение на мозъка, контузия на главата в тилна област и отток – с възстановителен
период около един месец, а назначената медикаментозна терапия не е била несъвместима с
бременността, съгласно заключението на СМЕ, но усещането за световъртеж и болка в
тилната област продължавало и до момента на прегледа от вещото лице на 17.02.2022 г.
5
Същевременно, кръвотечението от носа, доколкото няма директна травма в тази
област, както и болката в кръста, предвид обективните обстоятелства на бременност и
раждане на ищцата, съдът намира, че не се установява в необходимата степен на пълно и
главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на процесното ПТП.
Същевременно от данните на СПхЕ се установи, че събитието е оказало значително
въздействие върху психологичното състояние на ищцата – същото не е достатъчно
стабилно, в следствие на инцидента, който се преживява по травматичен начин, съпътствано
от психосоматични нарушения и реминисценции /чести мисли и спомени за събитието/,
съответно – и избягване на аналогични ситуации, свързани с шофиране или пътуване в кола.
Изразената симптоматика – силно повишена тревожност, страх, депресивни симптоми,
апатичност, социална изолация, съответно водят до затруднена деятелност и социална
ангажираност.
При определяне на заместващото обезщетение съдът съобрази, възстановителния
период на физическите травми и интензитета на същите, които не са прекомерни, с оглед
други идентични казуси. Съдът подложи на анализ данните за възрастта и личностните
характеристики на ищцата, събрани чрез СПхЕ и чрез гласните доказателствени средства.
Процесният случай касае настъпване на ПТП с участник жена, намираща се в четвърти
месец от бременността. От доказателствените източници бе установено, че ищцата е
изпитвала физическа болка и неразположение, страх, тревожност симптоматика на
посттравматичен стрес, с тенденция не само в когнитивен аспект да си припомня
психотравменото събитие, а и от поведенческа страна – да избягва сходни ситуации. В този
смисъл, налице са затруднения и симптоматика от целия спектър – физически, когнитивни,
емоционални и поведенчески. Съдът взе предвид данните, че обичайните дейности на
ищцата и ежедневието й са били нарушени, включително грижите за отглеждане на детето,
нарушенията в съня, обстоятелството, че събитието е настъпило по време на бременността
на ищцата и притесненията с оглед настъпилото ПТП и възстановителния период,
съпътстван от посттравматичен стрес, включително в контекста на обстоятелството, че
детето е било желано и очаквано от дълго време.
Според дефиницията на „здраве“, дадена от СЗО, здравето се определя като
„състояние на пълно физическо, психическо и социално благоденствие“, а не непременно
отсъствие на заболяване или слабост. В този смисъл психичното здраве не може да се
определя просто като отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (т.е.
чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с
обществено приетите стандарти на човешки отношения. Оптималното психично здраве е
изключително важен фактор и за по-добро физическо здраве. На основата на оптималното
психично здраве се развиват и усещанията за благополучие и щастие, които се приемат за
важни субективни маркери за оценка на състоянието на индивида и на обществото като
цяло.
Ето защо макар да липсват дългосрочни и необичайни физически усложнения, се
наблюдават негативни психически преживявания, с относително дългосрочни последствия,
свързани с нарушения в ежедневната дейност, реминисценции при съответен стимул и
нарушена адаптивност в поведенческите прояви, въпреки подкрепата на семейната среда и
проведеното по инициатива на ищцата психологично консултиране. Ето защо съдът намира,
че адекватното заместващо обезщетение за болките, преживения от ищцата стрес, уплаха и
дългосрочни последици за нормалното психично функциониране, следва да бъде в размер на
6000 лв.
Следователно, предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди трябва да бъде уважен за тази сума, а отхвърлен за разликата до
пълния заявен размер от 10000 лв.
6
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски, пропорционално на
уважената част от исковете, а именно – 600,60 лева, от общо сторени разноски в размер на
1001 лева.
В полза на адв. Д.Н., осъществявал безплатна адвокатска защита в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от приложения договор за правна помощ /л. 106/, следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 830 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАдв, както и на
осн. чл. 7, ал. 9 ЗАдв – 100 лв., доколкото по делото е имало повече от две съдебни заседния.
Пропорционално, съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати
сумата от 558 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
частта, в която исковете са отхвърлени, в размер на 126 лв. /от общо юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП в размер на 300 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.===“ № *** да заплати на ЕЛ. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. „Д.М.“, ** ** ** ** на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата от 6000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпените от ЕЛ. М. Д.
неимуществени вреди (мозъчно сътресение, главоболие, световъртеж, посттравматичен
стрес, включващ физически/психосоматични, когнитивни, емоционални и поведенчески
симптоми), настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г.
между л.а. „Р.М.С.“ с per. № ** **** **, управляван от Е.М., и л.а. „Ф.Ф.“, рег. № ** **** **,
управляван от Л. М. Р., път ** с посока на движение от гр. С. към гр. П., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6000,00
лева до пълния предявен размер от 10 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на
ЕЛ. М. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,60 лева – разноски
пред Районен съд П..
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адв. Д.Н., личен № ********** в Регистрите на българската адвокатура, с адрес гр. С., ул.
"Т." №** ** офис. *** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата в
размер на 558,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на ЕЛ. М. Д..
ОСЪЖДА ЕЛ. М. Д., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 120,00 лева
– разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8