Р Е
Ш Е Н
И Е № 1685
гр. Пловдив, 21.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ граждански състав в публичното заседание на 30.11.2016
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 2631/2016 год., по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 31780/31.10.2016 год. от „АНГ ГРУП ” ЕООД против решение № 1986/13.06.2016
год. постановено по гр.д. № 14380/2015 год. на ХVІІ гр.с. на РС Пловдив, с
което е осъден да предаде на З.И.Т.-Д. владението върху собствената й ¼
ид.ч. от дворно место съставляващо ПИ №
56784.518.279 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с площ от 251 кв.м. по кадастралната
карта и 254 кв.м. по стари на. Актове от преди одобряването на кадастралната
карта, както и да й заплати разноски в размер на 667 лв.
В жалбата се
излагат съображения, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Иска се от
второинстанционният съд да го отмени и да отхвърли исковете. Претендират се и разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна в отговора на въззивната
жалба и в с.з. излага съображения за неоснователност на въззивната жалба; иска
се решението да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
Цитираното решение е било поправено с решение №
2655/01.08.2016 год. по искане на З.И.Т.-Д. в молбата й по реда на чл.247 от ГПК, като е била
отстранена очевидна фактическа грешка и
е било признато за установено по отношение на ЕООД, че Т.-Д. е собственик на
1/4 ид. ч от дворното место.
В тази му част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
С решение №
2655/01.08.2016 год. е оставено без уважение искането на Т.-Д. по молбата и по
реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, като бъде постановена отмяна
на нот. акт № 1/30.06.2011 год. / акт № 6, том 46 на Службата по вписванията
гр. Пловдив/, с който праводателите на ЕООД са признати за собственици на
процесната ¼ ид.ч. от имота на осн. давностно владение.
Против
отказа да допълване на решението е подадена жалба от Т.-Д. чрез пълномощника й,
като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно.
Иска се да
се отмени решението в тази му част и да се постанови ново по същество, като се
отмени констативен нот. акт № 6, том 46, дело № 551/30.06.2011 год. на АВ/
издаден по обстоятелствена проверка на осн. давностно владение. Претендират се
разноски
Въззиваемият
по тази жалба в отговора по нея и в с.з. иска същата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
Обжалваното решение е валидно
и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно
доводите във възивната жалба на от „АНГ ГРУП ”
ЕООД, ЕИК ********* е необходимо да се посочи и следното:
Не е оспорено по делото, че праводателите ЕООД са
придобили ¾ ид.ч от процесния имот с нот. ак за замяна на недвижим имот
от 02.10.2000 год. л. 7 и л. 59 по делото на РС.
Не се спори, че въззиваемата е придобила ¼ ид.ч.
от процеснишя имот по силата на нот. акт от 02.02.2001 год. – л.8 по делото на
РС.
От двата нот. акта се установява, че към датата на
извършването им в имота е имало построена жилищна сграда и др. подобрения,
които посочените по нот. актове са придобили в посочените части.
Не са оспорени показанията на свидетеля установяващ, че
процесният имот се е намирал до имот – собственост на родителите на
праводателката на ЕООД Т. Д..
По делото е безспорно установено, че до 2005 год.
масивната сграда не се е ползвала за живеене. Към 2005 год. когато въззиваемата е била в България и е нагледала
имота си, тя вече се е била самосрутила.
От този факт следва, че през 2005 год., а и след това през
2011 год. имота е бил необитаем; въззиваемата е влизала в него безпрепятствено,
а и всеки е можел да влиза в него и да го ползва, в т.ч. и трети лица.
От тук следва, че предназначението на имота, като празно
дворно место е било да служи като бъдеща инвестиция на собствениците -
праводателите на ЕООД и въззиваемата.
Това обстоятелство се потвърждава и от поведението на
праводателите на ЕООД, които на 30.06.2011 год. - л.48 по делото на РС са се
снабдили с нот. акт по обстоятелствена проверка за цялото празно дворно место, а
не само на частта на въззиваемата в размер на 1/4 ид.ч.
Не става ясно, какво е основанието за давностно владение
повече от 10 год. на собствените им 3/4
ид.ч. от същото дворно место, които те са придобили по силата на продажба чрез
замяна.
Явно целите са
били предходните инвестиционни намерения, поради което се е стигнало до
продажбата на имота с нот. акт от 12.11.2014 год. на ЕООД – л.9 по делото на
РС.
Ето защо жалбата е
неоснователна. Праводателите на ЕООД не са придобили по давност ид. част от
дворното место собствена на въззиваемата, не е било нужно да придобиват по
давност и собствените си 3/4 ид.ч. от
същия имот, на които те са били собственици по замяна.
Ползването на
имота от страна на праводателите на жалбоподателя е било в рамките на правата
им върху него, при положение, че къщата в същия се е самосрутила, поради
необитаване.
Ето защо решение № 1986/13.06.2016 год. постановено
по гр.д. № 14380/2015 год. на ХVІІ гр.с. на РС Пловдив,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Същото е
поправено с решение № 2655/01.08.2016 год. по реда на чл.247 от ГПК, като е
отстранена очевидна фактическа грешка и
е било признато за установено по отношение на ЕООД, че Т.-Д. е собственик на
1/4 ид. .ч от дворното место, в която му част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Жалбата
против решение № 2655/01.08.2016 год. касателно отказа за допълване на
решението, като бъде постановена отмяна на нот. акт № 1/30.06.2011 год. / акт №
6, том 46 на Службата по вписванията гр. Пловдив/, с който праводателите на
ЕООД са признати за собственици на процесната 1/4 ид.ч. от имота на осн.
давностно владение, същото е правилно и законосъобразно. Решението има сила на
присъдено нещо само между страните, техните наследници и правоприемници –
чл.298, ал.1 и 2 от ГПК.
Праводателите
на ЕООД не са участвали като страни по делото – не са били привличани от ищеца
и ответника. Следователно искането да се отмени макар и частично нот. акт по
който страни са именно трети неучастващи в делото лица е неоснователно.
Цитираното тълк.решение няма предвид ситуацията на настоящото производство,
защото означава то да влезе в колизия с ГПК, което е недопустимо.
Ето защо
решение № 2655/01.08.2016 год. касателно отказа за допълване на решение №
1986/13.06.2016 год. постановено по гр.д. № 14380/2015 год. на ХVІІ гр.с. на РС
Пловдив за отмяна на нот. акт № 1/30.06.2011 год. / акт № 6, том 46 на Службата
по вписванията гр. Пловдив/, с който праводателите на ЕООД са признати за
собственици на процесната 1/4 ид.ч. е правилно и законосъобразно.
Страните
претендират разноски за настоящата инстанция, които съдът счита, че не следва
да се присъждат по компенсация, защото:
Жалбата на „АНГ
ГРУП ” ЕООД не се уважава; разноските за държавна хтакса остават за негова
сметка. Отосно адвокатското възнаграждение в размер на 440 лв., същото не е
диференцирано по размер касателно въззивната жалба и защитата по жалбата на Т.-Д..
Жалбата на Т.-Д.
относно отказа не се уважава. Държавната таксата за жалбата й остава за нейна
сметка, а адв. възнаграждение в списъка за разноските в размер на 400 лв. не е
диференцирано по размер за жалбата й и по защитата й срещу жалбата на „АНГ ГРУП
” ЕООД.
Водим от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1986/13.06.2016 год. постановено
по гр.д. № 14380/2015 год. на ХVІІ гр.с. на РС Пловдив, поправено с решение №
2655/01.08.2016 год. по реда на чл.247 от ГПК, като е била отстранена очевидна фактическа грешка и е било признато
за установено по отношение на диференцирано по размер за жалбата й и по
защитата й срещу жалбата на „АНГ ГРУП ” ЕООД, че З.И.Т.-Д. е собственик на 1/4
ид. ч от дворното место, в която решението, като не обжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2655/01.08.2016 год. постановено по гр.д. № 14380/2015
год. на ХVІІ гр.с. на РС Пловдив, с което е отказано допълване на решение №
1986/13.06.2016 год. постановено по гр.д. № 14380/2015 год. на ХVІІ гр.с. на РС
Пловдив по реда на чл. 250 от ГПК и постановяване за отмяна на нот. акт №
1/30.06.2011 год. / акт № 6, том 46 на Службата по вписванията гр. Пловдив/, с
който праводателите на ЕООД са признати за собственици на процесната 1/4 ид.ч.
от имота на осн. давностно владение.
ПО КОМПЕНСАЦИЯ - на страните не се присъждат
разноски за настоящана инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.