Решение по дело №522/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 57а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Българево, община Каварна, област Добрич, представляван от Ю. И. Б., [ЕГН], срещу Заповед № 997 от 26.09.2024 г. на кмета на Община Каварна, с която е наредено да бъдат премахнати от жалбоподателя незаконосъобразно поставени преместваеми обекти № 1 и № 2 (съгласно номерацията в схемата в констативен акт по чл. 57а от ЗУТ ), поставени в поземлен имот с идентификатор 07257.501.989 по КККР на с. Българево, община Каварна, частна собственост, използвани като допълнителна търговска площ към ЗОХ Механа „При гагауза“. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че разпоредените за премахване навеси са част от реализиран проект за реконструкция на съществуваща сграда в имота през периода 1997 г. – 1999 г. Те нямат характеристиките на преместваеми обекти, тъй като след отделянето им не могат да се преместят, без да загубят своята индивидуализация. Сочи се, че неизясняването на фактите относно естеството на спорните обекти е довело до нарушаване на материалния закон. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Твърди, че процесните навеси не отговарят на определението за преместваем обект, като се позовава на констатациите на вещите лица по изслушаните по делото съдебно-технически експертизи.

Ответникът - кметът на Община Каварна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по събражения, че процесният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган, надлежно обоснован с фактически и правни основания. Твърди, че двата навеса имат характеристиките на преместваеми обекти както с оглед конструкцията и начина им на изграждане, така и с оглед предназначението им. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира и сторените в съдебното производство разноски.

В писмени бележки по делото сочи допълнително, че невъзможността за преместване на процесните обекти без тяхното разрушаване се дължи основно на амортизацията им според изводите на вещите лица и е свързана с изпълнението на заповедта, а не с нейната законосъобразност. Навежда доводи относно липсата на трайно закрепване на навесите към терена, което е съществена характеристика на преместваемите обекти.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

От данните по преписката се установява, че административното производство е започнало по повод постъпил сигнал за незаконно строителство в сградата, в която се намира Механа „При гагауза“, в с. Българево, община Каварна (л.19-20).

На 08.07.2024 г. е извършена проверка от служители на община Каварна в заведението, резултатите от която са отразени в констативен протокол (л.47-48), изпратен на собственика на обекта – ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“. От съдържанието на този протокол е видно, че при проверката на място е установено наличието на два навеса в имот с идентификатор 07257.501.989 по КККР на с. Българево, община Каварна. Единият навес с приблизителни размери 10,20 м/4,10 м, с площ около 41,80 кв.м, се намира в северозападната част на имота и е изграден от дървена конструкция, отдолу обшит между гредите с дървена ламперия тип „вагонна шарка“, колоните му са закрепени на терена чрез метален „ботуш“, а върху навеса са наредени керемиди и са монтирани отводнителни улуци. Другият навес, с неправилна форма и площ около 39 кв.м, е разположен от източната страна на сграда с идентификатор 07257.501.989.1 по КККР на с. Българево, община Каварна. Обектът е изграден от дървена конструкция, отдолу с дъсчена обшивка, отгоре покрит с керемиди, към него са монтирани отводнителни улуци. Дървените му колони са подсилени в долната част чрез метални планки, закрепени към терена. По време на проверката не са открити строителни книжа по отношение на изградените два броя навеси.

С писмо с изх. № РД-14-39 (2) от 10.07.2024 г. кметът на община Каварна е поискал от собственика на обектите строителни книжа във връзка с изграждането им.

Със становище от 15.07.2024 г. едноличният търговец е посочил, че всички документи се намират в общинската администрация, а обектите са законни и функционират заедно със заведението преди 2000 г., когато са били построени (л.57-58).

На 10.09.2024 г. главният архитект на община Каварна е дал становище, че описаните в констативния протокол навеси не са трайно закрепени за терена, поради което отговарят на определението за „преместваем обект“ по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (л.71).

С протокол от 10.09.2024 г. служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при община Каварна, определени със Заповед № 848/06.08.2024 г. на кмета на община Каварна, са констатирали, че процесните обекти не са строежи, като са се съобразили със становището на главния архитект на Община Каварна. Приели са, че навесите отговарят на определението за „преместваем обект“, поради което са предложили да се предприемат действия за премахването им по чл. 57а от ЗУТ.

На 17.09.2024 г. е извършена проверка по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, за която е съставен констативен акт № 30 от 17.09.2024 г. (л. 74 – л. 76). Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при Община Каварна са установили два преместваеми обекта, поставени в имот с идентификатор 07257.501.989 по КККР на с. Българево, община Каварна, собственост на ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“. Според констатациите в акта обект № 1 представлява конструкция с колони и покрив – навес, поставен от югозападната страна, непосредствено до сграда с идентификатор 07257.501.989.1 по КККР на с. Българево, който се използва като допълнителна търговска площ към ЗОХ Механа „При гагауза“. Обектът се състои от дървени колони, закрепени към терена чрез метален „ботуш“. Покривът е изграден от дървена конструкция, отдолу обшит между гредите с дървена ламперия тип „вагонна шарка“, а отгоре – има наредени керемиди и монтирани отводнители улуци. Покривната конструкция на навеса е закрепена към издадени дървени конзоли от сграда с идентификатор 07257.501.989.1. Навесът е с приблизителни размери 10,20 м/4,10 м и заема площ около 41,80 кв.м. Обект № 2 представлява конструкция с колони и покрив – навес, поставен от югоизточната страна на сграда с идентификатор 07257.501.989.1 по КККР на с. Българево, който се използва като допълнителна търговска площ към ЗОХ Механа „При гагауза“. Обектът включва дървена конструкция с дървени колони, подсилени в долната част чрез метални планки, които са закрепени към терена. Покривът е изграден от дървена конструкция, отдолу с дъсчена обшивка, а отгоре с наредени керемиди и монтирани отводнителни улуци. От източната част гредите на покрива „лежат“ върху изградена плътна ограда. Навесът е с неправилна форма и заема площ около 39 кв.м. Разположението на обектите е отразено на схема, съставляваща неразделна част от констативния акт. Посочено е, че в архива на община Каварна за двата обекта не са открити разрешения за поставяне на преместваеми обекти, схеми, проектна документация за инвестиционни намерения, което представлява нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. На основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е предложено да се издаде заповед за премахването на навесите. Констативният акт е издаден в отсъствието на собственика на обекта. С уведомително писмо изх. №РД-14-39-8 от 28.09.2024 г. (л.81-82) кметът на Община Каварна е съобщил акта на лицето, като му е предоставил 3-дневен срок за подаване на възражения. Писмото е получено на 20.09.2024 г. от ЕТ (л.83), който не е възразил в определения срок.

На 26.09.2025 г. е издадена обжалваната заповед № 997 на кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е наредено на ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“ в 20-дневен срок доброволно да премахне незаконосъобразно поставените преместваеми обекти №1 и №2 съгласно схемата в констативния акт, поставени в имот с идентификатор 07257.501.989 по КККР на с. Българево, община Каварна, използвани като допълнителна търговска площ към ЗОХ Механа „При гагауза“. При неспазване на определения срок за доброволно изпълнение е разпоредено преместваемите обекти да бъдат премахнати принудително по реда на чл. 57а, ал. 7 от ЗУТ по възлагане на Община Каварна. В заповедта е направено препращане към фактическите констатации и правните изводи в акта по чл. 57а, от ЗУТ, като е прието, че преместваемите обекти са незаконни съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поставени са без правно основание и без разрешения за поставяне на преместваеми обекти съгласно чл. 56 от ЗУТ, с което са нарушени разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на едноличния търговец на 12.10.2024 г., видно от обратна разписка и уведомително писмо с изх. № РД-14-39-11/01.10.2024 г. на кмета на Община Каварна (л.93-94).

Не се спори между страните, че имот с идентификатор 07257.501.989 по КККР на с. Българево, върху който са поставени спорните обекти, и построената в него сграда с идентификатор 07257.501.989.1 по КККР на с. Българево са собственост на ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“ съгласно нотариален акт № 133, том III, рег. 2112, дело 463 от 1999 г. (л. 114 - 115) и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот № 112, т. II от 21.03.2000 г. на РС - Каварна, сключен между Община Каварна и ЕТ.

За изясняване на основния спорен между страните въпрос относно вида на разпоредените за премахване обекти е изслушана единична съдебно-техническа експертиза (л.132). Вещото лице по нея е извършило оглед и измерване на място и е нанесло процесните навеси на скица - приложение 1 към заключението. В графичната и текстовата част на приложението са указани габаритите и начина на изграждане на обектите. Според експертизата обект № 1 е двустранно затворен правоъгълен навес с размери 9,3 м/3,7 м и ЗП = 34,41 кв.м. От вътрешната северна страна е допрян до предходно разширение на ЗОХ (обект № 4 в приложение № 1). Конструкцията му е от дървени колони 10/10 см, с дървен покрив, чийто наклон е продължение на наклона на покрива на обект № 4. Покритието е от керемиди. Дървените колони са анкерирани в пода посредством метални „обувки“ (снимка 6 от приложение № 2). Обект № 2 е двустранно отворен навес, пристроен към югоизточния ъгъл на основната сграда, означена като обект № 3. Основните му размери са 4,93 м/5,76 м и е със ЗП 35,27 кв.м. Конструкцията му е дървена с аналогично изпълнение и анкериране на колоните като обект №1. Покритието е от керемиди. В заключението е посочено, че двата обекта се ползват като тераси за разполагане на маси за консумация. Според вещото лице процесните обекти не биха запазили своята функционалност след отделянето им от повърхността. Евентуалното им демонтиране (разглобяване) и преместване в пространството би нарушило тяхната индивидуалност и не би позволило използването им със същото предназначение, т.е. по смисъла на чл. 56 от ЗУТ не е възможно последващо използване и разполагане на всеки от обектите на друго място.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е дало обяснения, че обектите не са преместваеми по смисъла на ЗУТ, независимо че премахването им не би довело до трайно изменение на субстанцията, върху която са поставени. Действията по демонтирането и монтирането им на друго място трябва да са обратни на тези на извършения монтаж - сваляне на покрив, керемиди, ламперии, премахване на колони, като преместването им нацяло е невъзможно. Съгласно закона при демонтажа не следва да се нарушава цялостната индивидуалност на обекта, а не на отделните му елементи. Ако навесите се премахнат, не могат да се ползват със същото предназначение и евентуалното им демонтиране би нарушило тяхната индивидуалност.

След оспорване на първото заключение от страна на ответника е допусната тройна съдебно-техническа експертиза, която потвърждава заключението по единичната експертиза. Вещите лица по нея са установили след оглед на място, че към югозападната стена на масивната двуетажна сграда – търговски обект, е изградена пристройка „П 1“, която е включена в застроената площ от 251 кв.м. Извън застроената площ са процесните два обекта, означени като „ПО 1“ и „ПО 2“. Според заключението „ПО 1“ представлява навес (§1, т. 23, б. „в“ от ДР на Наредба №Iз-1971), разположен между сграда с идентификатор 07257.501.989.1 и югозападната ограда на ПИ с идентификатор 07257.501.989. Има правоъгълен план с дължина 10,80 м (както пристройката „П 1“), широчина 3,50 м, височина 2,35 – 2,70 м и застроена площ 34,30 кв.м. Обектът е изграден от дървена носеща конструкция, като част от покривните му ребра се застъпват с тези на пристройката, т.е има общ покрив с нея. „ПО 2“ представлява навес (§1, т. 23, б. „в“ от ДР на Наредба №Iз-1971), разположен до южния ъгъл на сграда с идентификатор 07257.501.989.1, като югоизточната му страна лежи на имотната граница на ПИ с идентификатор 07257.501.989. Обектът е с максимални размери 5,75 м/6,20 м, площта му е 34,10 кв.м, като носещата му дървена конструкция не е самостоятелна. Вещите лица са единодушни, че процесните навеси не могат да се отделят от повърхността и да запазят функционалността си. Те ще се разрушат, защото нямат основа или долен пояс по контура. Покривът на „ПО 1“ и „П 1“ е общ, а покривът на „ПО 2“ няма собствени колони и лежи на двете ограждащи стени „В“ и „Г“, отразени на приложение № 3 и № 4 към заключението. Обектите не могат да бъдат преместени в пространството, без да изгубят своята индивидуализация. Те не могат да бъдат разглобени и повторно сглобени, защото връзките между съставните им елементи не дават такава възможност. Голяма част от елементите са амортизирани и не могат да бъдат използвани многократно. Премахването на обектите чрез извършване на демонтажни строителни дейности може да стане не чрез разглобяване, а чрез разрушаване. Това ще доведе до нарушаване на индивидуалността им по начин, който не позволява последващото им използване и разполагане на друго място със същото предназначение – общественообслужваща в областта на общественото хранене.

В съдебно заседание вещото лице П. М. е допълнила, че конструктивно обектите не могат да се отделят от терена и да се преместят сами по причина, че има застъпване, макар и на неносещи елементи. Двата навеса не са конструктивно свързани със сградата, само са подпрени, но покриващата им конструкция е свързана с нея. Амортизацията на някои от елементите не е фактор за невъзможността за преместването им. При изслушването му вещото лице Д. Б. е пояснил, че ако обектите бъдат отделени от повърхността, това няма да повлияе на нейната цялост. Дървената конструкция е поставена на метални пети, повдигнати върху настилката, т.е. отделянето на обектите от терена няма да промени неговата субстанция, но по принцип ще промени останалите части, за които е долепена. Според него два са факторите, които характеризират обекта като преместваем – дали ще се наруши субстанцията на терена и дали при премахването му обектът ще изгуби индивидуалността си. Именно вторият фактор не е налице в случая.

Съдът намира и двете заключения за обосновани и съответстващи на писмените доказателства, поради което ги кредитира като обективно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

В чл. 57а от ЗУТ са предвидени условията и редът за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Следователно за приложението на този ред е необходимо да е налице обект от един от двата вида, посочени в закона. В случая спорните навеси са квалифицирани като обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, но това се опровергава от събраните доказателства по делото.

Разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ – с оглед техните конструктивни особености. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности. В § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ преместваемият обект е дефиниран като обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. За да се определи един обект като преместваем, следва да са изпълнени кумулативните изисквания на закона както по отношение на предназначението му, така и по отношение на неговите технически и конструктивни характеристики. Липсата на който и да е от тези елементи изключва възможността за квалифициране му като такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ

В случая е налице първата предпоставка – навесите се използват като допълнителна търговска площ към ЗОХ, но липсва втората предпоставка по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. От изслушаните по делото две съдебно-технически експертизи се установява безспорно, че процесните навеси не могат да бъдат отделени и преместени на друго място в пространството, без да бъдат разрушени. Неоснователен е доводът на ответника, че това има отношение единствено към изпълнението на заповедта, а не към нейната законосъобразност. Подобно разбиране е несъвместимо с легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“, която предвижда възможността за запазване индивидуализацията и/или функционалното предназначение на обекта след отделянето му от повърхността като един от решаващите критерии за определянето му като преместваем. Без правно значение е обстоятелството, че и двата навеса са с лека конструкция и не са трайно прикрепени към терена, защото това е само едно от кумулативно изискуемите условия на закона и не е достатъчно да обоснове хипотезата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Неоснователно и в противоречие с приетите експертизи е становището на ответника, че невъзможността за преместването на обектите се дължи на амортизацията на съставните им елементи, защото вещите лица са дали категорично мнение в съдебно заседание, че не амортизацията е причината за тази невъзможност, а това, че навесите не могат да се демонтират, без да се наруши тяхната индивидуалност и функционалност. Премахването им е свързано не с разглобяването, а с разрушаването им поради отсъствие на самостоятелни конструктивни елементи и не позволява последващото им използване на друго място със същото или с подобно предназначение като досегашното.

При липсата на една от основните технически и конструктивни особености на преместваемите обекти неправилно и незаконосъобразно административният орган е окачествил спорните навеси като обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и е разпоредил премахването им като такива. Процесните съоръжения по своето естество са извън обхвата на действие на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и редът на чл. 57а от ЗУТ е неприложим спрямо тях. Като не е изяснил с всички възможни доказателствени средства действителния статут на обектите, административният орган не е спазил императивните норми на чл. 35 и чл. 36 от АПК и е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на обжалваната заповед съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на общо 1550 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение и 300 лева за платено депозит за вещо лице.

Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Българево, община Каварна, област Добрич, представляван от Ю. И. Б., [ЕГН], Заповед № 997 от 26.09.2024 г. на кмета на О. К..

ОСЪЖДА Община Каварна да заплати на ЕТ „Анелия – Ю. Борисова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Българево, община Каварна, област Добрич, представляван от Ю. И. Б., [ЕГН], сумата от 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева, съставляваща сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.