МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 20 по НЧХД № 1432/2017г. по описа на
РС – В. Търново.
Постъпила е тъжба от И.П.И., с
ЕГН **********,***, срещу Н.Т.Л., ЕГН **********, родена на ***г., в гр. В. Т,
жив. в гр. В. Т, ул. *****, българка, българска гражданка, със средно
образование, неосъждана, работеща, за извършено престъпление по чл.130, ал. 1
от НК. Тъжителят твърди, че на 29.06.2017г.,
в гр. В. Т, на ул. "И Д", подсъдимата го ударила с ръка през лицето,
при което почувствал силна болка в лявата лицева част, изтръпване на устните, а
непосредствено след това и вкус на кръв в устата си. Сочи, че в последствие,
устните му се подули. В резултат на това изпитвал неудобство от колегите му на
работното му място, в продължение на една седмица, докато полученият оток не
спаднал. Заявява, че се чувствал унизен и с потъпкано достойнство. Твърди, че
вследствие на причинените му наранявания е настъпило разстройство на здравето
му, изразяващо се в претърпени болки и страдания. Счита, че с извършеното
деяние подсъдимата му е причинила лека телесна повреда, изпълваща
съставомерните признаци на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Претендира, да бъде призната Н.Т.Л.
за виновна, в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както и да бъде
осъдена да заплати сума в размер на 700 лева, като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпял от нанесената му лека телесна повреда,
заедно със законната лихва от момента на завеждане на делото. Моли, да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В
съдебно заседание бе приет за съвместно разглеждане предявения от частния
тъжител граждански иск, против подсъдимата, за претърпени от престъплението
неимуществени вреди в размер на 700,00 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на престъплението - 29.06.2017г. до окончателното й
изплащане. Частният тъжител бе конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание частният
тъжител, лично и чрез упълномощеният си повереник (адв. Ал. Ч.) поддържа
повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, като претендира да и бъде наложено
наказание съобразно разпоредбите на НК, а предявеният граждански иск да бъде
уважен.
По време
на съдебното следствие подсъдимата Н.Л. дава подробни обяснения. Признава се за
виновна по повдигнатото и обвинение. Твърди, че тъжителят е посегнал да блъсне
нейния син, което е предизвикало нейното поведение. Изразява съжаление за
постъпката си. Навежда доводи за тежко материално положение. Моли да и бъде
определено минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Тъжителят
И.П.И., с ЕГН **********, живее в гр. В. Т. Същият е служител на фирма "*****"
занимаваща се с парично кредитиране на физически лица.
На
29.06.2017г., вечерта, около 19,00ч., в гр. В Т, частният тъжител и св. Б Е Ж се
движели в лек автомобил в района на квартал
Б Минавайки по ул. „*****", в близост до дом № *****, двамата видяли св. А.С.Л.,
който в този момент спрял и предприел действия по паркиране на управлявания от
него лек автомобил. В превозното средство, заедно с него пътувала и неговата
съпруга - подсъдимата Н.Т.Л., както и седем годишният им син. Свидетелят Л. бил
получил и усвоил кредит от дружеството, в което работел тъжителя, като поради
неговото не обслужване (своевременно погасяване на вноски) бил обявен за
предсрочно изискуем по съответния ред, като задължението му било предадено за
събиране от частен съдебен изпълнител.
Виждайки
свидетеля Л., И.И. решил да спрат за да си поговорели за възможностите за
погасяването на дължимия кредит; обстоятелствата че същият бил даден на съдия
изпълнител и за интереса на свидетеля за по - ранното му погасяване, с цел
спестяване на парични суми за заплащане на лихви и разноски.
В
изпълнение на това, тъжителят слязъл от лекия автомобил, в който се намирал и
отишъл до стоящият на около 5-6
м. автомобил, управляван от свидетеля Л.. Същият също
излязъл от превозното средство, което в този момент паркирал и между двамата се
завързал разговор. В л.а на св. Л. останали подсъдимата и техния малолетен син.
В процеса
на разговора, чиято тема била задължението на св. Л., неговата дължимост, и
събираемост, между двамата възникнал спор, разговорът започнал да се провежда
на висок глас, с размяна на реплики и нападки между двамата. Същите не са
установени по своето съдържание в хода на съдебното следствие, но те не са
свързани с предмета на доказване в настоящето производство, поради което се
явяват ирелевантни относно обстоятелствата по чл. 102 от НПК.
През
това време, подсъдимата, виждайки развитието на разговора между двамата и
ескалирането на напрежението, излязла от лекия автомобил като се приближила до
тъжителя и своя съпруг. При това, казала на малкия си син да отиде, до стоящата
в близост на входа на блока пейка, при която била по - голямата и дъщеря.
Момченцето отишло при сестра си св. А Л.), където и казал, че майка му и баща
му се карат с двама чичковци. Непосредствено след това се върнал обратно при
майка си като и поискал вода, като отново бил изпратен при сестра си.
Същевременно
подсъдимата се намесила във словесния спор между св. Л. и тъжителя, като
започнала да говори на висок глас и да отправя обидни думи към тъжителя и св. Ж,
който също бил излязъл от лекия си автомобил и бил отишъл до спорещите. Непосредствено
след това подсъдимата посегнала и ударила с дясната си ръка, тъжителя И.И. по
лицето, в областта на лявата буза, в долната част, към устните му. След това се
насочила и към св. Ж, като направила няколко опита да го удари, при което
свидетелят и хванал ръцете, а в последствия я пуснал.
През това
време, свидетелят Л. подал сигнал, за развилия се инцидент, на тел. 112., в
резултат на което бил изпратен полицейски патрул. След пристигането си полицейските
служители П.П. и К М предприели действия за изясняване на случилото се. При
това били снети обяснения от подсъдимата, св. Л., тъжителят и от св. Ж. Били
издадени и предупредителни протоколи съобразно ЗМВР, по отношение и на
четиримата участници (Н.Л., Ж, И.И. и А.Л.).
Извършените от служителите на МВР действия били отразени в полицейска преписка
№ 1739 р - 14445/17г. по описа на РУ - В. Търново. След това четиримата се
разделили.
В
резултат от нанесения от подсъдимата, удар с ръка, през лицето, тъжителят
почувствал силна болка в лявата лицева част, изтръпване на устните, а
непосредствено след това и вкус на кръв в устата си. В последствие, бузата му
отекла, а устните му се подули, от което И. изпитвал неудобство от колегите си
на работното му място. Това чувство продължило около една седмица, в който
интервал полученият оток спаднал.
По делото е представено и прието
като доказателство заверено копие на Амбулаторен лист № 2598 от 30.06.17г.,
издаден по отношение на тъжителя от д-р С Т. В съдържанието му е отразено констатирано
заболяване - повърхностна травма на устните и устната кухина. В съдържанието на
снетата при прегледа анамнеза е отразено, че по данни, снети от пациента, около
19,30ч. (на 29.06.17г.) е получил удар с ръка в областта на лявата половина на
лицето.
От приетото като доказателство заверено
копие на Медицинско направление 30.06.17г., издадено по отношение на тъжителя
от д-р С Т се установяват анамнестични данни за леко зачервяване в областта на
лявата буза с размер
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20 по НЧХД №
1432/2017г. по описа на РС – В. Търново, лист 2.
около 15/9 см., по - интензивно в
периферията му, както и констатация за наличие от вътрешната страна на фисура
на лигавицата с размер 5-7 мм.
По делото бе назначена и
изслушана съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице (д-р Д.Г.),
неоспорено отстраните и което съдът възприе като компетентно и обосновано, се
установява че при възникналия на 29.06.17г. инцидент на И.П.И. са причинени
следните травматични увреждания: кръвонасядане с оток на меките тъкани на
лявата буза с размер 15/9 см. и разкъсно контузна рана по вътрешната страна на
лявата буза с размери 5-7 мм.
Според вещото лице констатираните увреждания по лицето на тъжителя, в своята
съвкупност са причинили промяна в неговото клинично здраве, като проява на
временно разстройство на здравето, не опасно за живота му, съпроводено с болки
и страдание по време на възстановителния период, който период е от 15-20 дни. Експертът
е посочил, че получените травматични увреждания на меките тъкани на бузата на И.,
не са довели до затрудняване на говора или на дъвкателната функция по време на
възстановителния период.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава
изготвеното заключение. Твърди, че констатираните травматични увреждания са
получени в резултат на едномоментно въздействие от притискане на меките тъкани
в областта на горната или долна устна в зъбните редици при нанесен удар със
шамар или юмрук.
Горната
фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимата, направеното от
нея признание; показанията на свидетелите Б Ж, И.И., А.Л., А Л., Е З и П.П. от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, справка за съдимост на
подсъдимата както и от останалите, приложени към делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Безспорно
доказано от събраните по делото доказателства е, че Н.Т.Л., с деянието си, е
осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От
обективна страна на 29.06.2017г., в гр. В. Т, на ул. "*****" е
причинила на И.П.И., с ЕГН **********, лека телесна повреда: кръвонасядане с
оток на меките тъкани на лявата буза с размер 15/9 см. и разкъсно контузна рана
по вътрешната страна на лявата буза с размери 5-7 мм., изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
Съдът
приема, че нанесеният от подсъдимата на тъжителя удар, е причинил описаните
травматични увреждания е реализиран с удар с ръка (шамар) в съответната област
на лицето, а именно лявата буза.
От
субективна страна Н.Л. е извършила деянието виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала тяхното настъпване.
Съдът намира за неоснователно
наведените от подсъдимата твърдения за наличие на обстоятелства изключващи
обществената опасност на извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно,
че нанесената на тъжителя лека телесна повреда да е причинена при неизбежна
отбрана, обективиращо приложение на нормата на чл. 12, ал. 1 от НК. За да е
налице неизбежна отбрана е необходимо да е имало непосредствено противоправно
нападение, което да е създало реална и непосредствена опасност за увреждане на
правно защитени интереси. В случая, с оглед на приетата от съда фактическа
обстановка, пострадалият с нищо не е застрашавал такива интереси и в частност
личността на малолетното дете на подсъдимата, тъй като външно проявление на
деяние, насочено към детето което да е създало реална опасност от увреждане или
е увредило неговата личност не бе доказано. В частност не се доказа тъжителят
да е нанесъл удар на детето подсъдимата, или направил опит затова. В тази
насока са обясненията на подсъдимата и показанията на св. Л., които също не
излагат такива твърдения, а единствено сочат, че тъжителят се е опитал да
блъсне момчето. Тези твърдения се явяват изолирани, като се опровергават от
сочените от тъжителя и от свидетеля Ж факти. В подкрепа на обоснования от съда
извод са и показанията на св. А Л. (дъщеря на подсъдимата), в които свидетелката
сочи, че не е възприела по време на спора, някой някого да е ударил, като не
навежда факти за осъществено или опит за посегателство от страна на тъжителя,
насочено към нейния по - малък брат.
Предвид на това съдът не
кредитира изложените от подсъдимата твърдения в тази част, с като ги възприема
за защитна позиция, целяща избягване реализирането на наказателна отговорност
за извършеното деяние.
По отношение на тези факти
настоящият състав, с оглед на несъответствието с останалите гласни
доказателства и предвид на пряката заинтересованост от изхода на делото съдът,
не кредитира и показанията на св. Л. (съпруг на подсъдимита).
В разглеждания случай действията
на подсъдимата не са в предприети в защита на нейните или на сина и интереси в
резултат на противоправно нападение. Дори подсъдимата да е била провокирана от действия
на пострадалия, то по делото не се събраха доказателства те да са в интензитет
и обем за да изпълнят законовото изискване за противоправно нападение. Отбрана
против противоправно нападение е необходима и оправдана, само докато продължава
непосредствено нападение, в случая насочено към детето, каквото липсва в
настоящия случай. Неизбежна отбрана не може да се допусне при предполагаемо,
бъдещо или завършено нападение, защото такова, в момента, обективно, не
съществува. (в т. см. П. № 12/73г. на ОСНК на ВС на РБ).
Причини за извършване на престъплението са
ниска правна култура у подсъдимата и незачитане личното
достойнство на човека.
Съдът, след като призна подсъдимата
за виновна и прецени, че за престъплението по чл.130, ал.І от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, като взе предвид, че
е пълнолетна, не е осъждана за престъпление от общ характер, и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, като от престъплението
не са причинени имуществени вреди, намери, че са налице предвидените в чл.78 А
от НК предпоставки, поради което освободи Н.Т.Л. от наказателна отговорност,
като и наложи административно наказание глоба.
При определяне на
административното наказание съдът обсъди обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното и състояние.
Обществената опасност на деянието
съдът прецени като сравнително висока - засегнати са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Обществената опасност на подсъдимата съдът прецени като ниска, след обсъждане на
смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата, съдействието и за разкриване на обективната истина и изразеното от нея
съжаление. Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не отчете.
Предвид имотното състояние на Л. и реализираните от нея доходи, съдът определи размер на глобата в
минимален размер, а
именно – 1000,00 лева.
По отношение на предявения граждански иск
съдът счита същия за основателен с оглед извършения деликт по смисъла на чл.45
от ЗЗД. В основата на гражданската отговорност на подсъдимата стоят установяването на увреждащи действия
от нейна страна, които едновременно с това следва
да осъществяват и състава на престъплението, за
което Л. е предадена
на съд. Настоящият
състав приема, че от
доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на нанесени телесна
повреди на частния тъжител. Предвид на това и по съображенията
изложени по-горе, съдът приема
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20 по НЧХД №
1432/2017г. по описа на РС – В. Търново, лист 3.
наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимата, с които на тъжителя да са причинени неимуществени
вреди.
При
присъждането на обезщетение в
размер на 300 /триста/ лева съдът отчете нанесените телесни увреждания на
пострадалия, срокът за възстановяване от тях, причинените болки и страдания,
както и обстоятелствата че оздравителните процеси са протекли в кратък срок и без усложнения, без провеждането на конкретно лечение.
Тъжителят не е бил подложен на значителни по сила и
сравнително продължителни болки и страдания. При това липсват данни за някакви остатъчни болестни явления, като възстановяването на пострадалия се е случило
сравнително бързо. За да не уважи изцяло предявения граждански иск в размер на 700 лева съдът отчита обстоятелството, че претенциите
са завишени от страна тъжителя. Не се събраха
доказателства за странични последици, които да се довели и до по-продължителни
и тежки психически травми, и до значителни
нарушения в общуването с околните или в социалния
живот на тъжителя.
Следва да бъде присъдена и законната лихва
върху уваженият
размер на гражданския иск от 300 лв., считано от датата на увредата - 29.06.2017г. до окончателното изплащане, като горната сума
следва да бъде заплатена на И.П.И. от подсъдимата. При този изход на делото, в полза на пострадалия следва да бъдат присъдени
и направените от него разноски в размер на 716,00 лева.
На
основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимата следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС – В. Търново, Държавна такса върху
уваженият гр. иск в размер на 50,00 (петдесет лв.), както и 5.00 лева /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: