РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Благоевград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "АЛ**** с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:
гр. Б****, ж.к. Е******, представлявано от С** П** К*, с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 01-2100072 от 31.01.2022 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" Благоевград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2
от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Излагат се доводи за процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на описание на
фактическа обстановка, при която е извършено нарушението и липсата на яснота, относно
волята на наказващия орган. Твърди се, че в случая не е извършено нарушение.
Алтернативно се застъпва становище за маловажност или намаляване на санкцията.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от редовно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените съображения и счита НП за
незаконосъобразно, сочи доказателства. Изразява становище по същество, като моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от И.Д.
Директор юрисконсулт П***, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. По
същество и в писмени бележки излага доводи за законосъобразност на санкционния акт,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират свой
представител и становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
1
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 23.11.2021 г. в магазин за хранителни и други неспециализирани стоки, находящ
се в общ. Б*, село Л* /в сградата на ч* „П*****/ , експлоатиран от дружеството -
жалбоподател е извършена проверка по работни места, относно спазване на разпоредбите
на трудовото законодателства от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Благоевград – св. С.А. и С.С.. По това време магазинът бил отворен и когато
контролните органи влезли в обекта констатирали, че в него работи лицето Г. Хр. С. .
Проверяващите инспектори поискали Г.С. да попълни декларация за установяване на
обстоятелства във връзка с полагания от него труд и в декларацията си същият записал, че
работи от 23.11.2021 г. като магазинер с работно време от 10:00-12:00 ч. и възнаграждение
от 10 лв. На гърба на декларацията С. посочил, че не ползва касов апарат и продава на
клиентите хляб и кафе. Във връзка с констатациите дружеството жалбоподател е призовано
по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“, връчена на св.
Г* В*, изпълняващ длъжността „К*“ на с* Л*, общ. Б*****, която по време на проверката
дошла в магазина, като посочила, че собствениците са болни, поради това работи С., както и
че собственичката е казала да получи призовката. На 13.12.2021 г. законният представител
на дружеството представил в Д”ИТ” вътрешно-фирмени документи, сред които липсвал
трудов договор със С., като не били направени и възражения, че такъв съществува. Била
извършена и служебна справка от информационната система на ИА „ГИТ“, при която е
установено, че от страна на дружеството-жалбоподател не е изпращано уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор с Г.С.. Във връзка с констатациите на
място в обекта и след проверката в Д”ИТ” и попълнената декларация проверяващите
приели, че съществува трудово правоотношение и за престираната от С. сила е следвало с
него да бъде сключен трудов договор, поради което е обявено трудово правоотношение
между „А****** и Г.С. с постановление № 21082983/13.12.2021 г., като дали срок до
15.12.2021г. за сключване на трудов договор. Така установеното проверяващите преценили,
като допуснато нарушение по КТ, като отношенията с работника С. не са уредени като
трудови. Във връзка с констатациите на 13.12.2021 г. св.А., в присъствието на св. С.
съставила на дружеството – жалбоподател АУАН № 01-2100072, като в същия
констатираното било квалифицирано като нарушение по чл .62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от
КТ. АУАН е предявен и връчен на законния представител на дружеството, като същата
подписала АУАН без възражения.
Въз основа на АУАН на 31.01.2022 г. Директорът на Дирекция "ИТ" е издал
атакуваното НП №01-2100072 , с което на основание чл. 416, ал. 5 и вр. чл. 414, ал.3 от КТ е
наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
извършено нарушение на чл. 62, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. НП е изпратено за връчване чрез
български пощи и с обратна разписка, от която е видно, че същото е получено на 16.02.2022
г. от управителя на дружеството-жалбоподател .
От административнонаказващия орган е представена цялата
административнонаказателна преписка, обективираща проверката, включително
2
констативен протокол, постановление за обявяване на трудово правоотношение, заверено
копие на справка от регистъра на трудовите договори, както и Заповед № 3-
0058/11.02.2014г., относно материалната компетентност на наказващия орган, както и
декларация, попълнена собственоръчно от Г.С..
В хода на съдебното производство са разпитани св. А. и С. чрез показанията, на
които се установява поводът за проверката, констатациите по време на същата. Посредством
показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН, както и
извършеното във връзка с ангажиране на отговорност. Установеното посредством
показанията на тези свидетели намира своето потвърждения в приетите в хода на
производство писмени доказателства, включително приложения КП, обективиращ
констатациите на контролните органи, както и попълнената декларация от св.С., в която е
отразено, че същият е работил като магазинер с определено работно време и
възнаграждение. Съдът кредитира тези показания, относно обстоятелствата, изложени в
АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата е допусната и разпитана св.
В***, а по искане на представителя на наказващия орган е допуснат и разпитан св.С.. Чрез
показанията си тези свидетели установяват извършването на проверката и мястото на
същата, като в тази част съдът кредитира показанията им като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Съдът обаче подложи на съмнение показанията им в частта, в
която твърдят, че св.С. не е работила в обекта и в този ден е отишъл за два часа да предаде
хляба на хората, поради заболяване на собствениците. Тези показания са изолирани и влизат
в противоречие с останалия доказателствен материал, включително и с попълнената от С.
декларация, като дори и да се приеме твърдяното от тези свидетели по съществото си
посоченото от тях само потвърждава, че към момента на проверката същия е престирал труд.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на
разпитаните по делото свидетели, в кредитираната част, както и събраните писмени
доказателства, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок, поради което
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон -
3
име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го
физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от
ООД. В конкретния случай АУАН е съставен от св. А. на длъжност “инспектор”, която се
явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля С., която е участвала при извършване на проверката и констатиране на
нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да
бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като
при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя в тази насока. Видно от НП в същото подробно и аргументирано при
пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН, обсъдени са и отегчаващи
и смекчаващи обстоятелства при индивидуализация на санкцията..При съставянето на
АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са посочени
и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на
нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Не се установява и
претендираната неяснота във фактическото обвинение, както в АУАН и НП нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци,. Ето защо съдът приема, че на
жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати сочените от жалбоподателя
нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното,
неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране
отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да предпоставят
отмяната на санкционния акт на това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалнозаконосъобразно.
От ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че
дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение, като на процесната дата,
в стопанисвания от него обект „магазин за хранителни и други неспециализирани стоки” е
допуснал до работа лицето Г.С., без сключен с него писмен трудов договор по КТ. На
практика липсата на трудов договор не се оспорва, за което обстоятелство по делото са
4
събрани и категорични доказателства, включително чрез разпита на св.А. и С.. От друга
страна по делото бе установено въз основа на попълнената от С. декларация, както и от
показанията на свидетелите, че отношенията между него и жалбоподателя като работодател
са имали характер на трудово правоотношение. Показанията на свидетелите А. и С. са
ясни, конкретни, основани на точни възприятия. Въз основа на тях се установява, че към
момента на проверката в търговския обект С. е престирал труд. Това от една страна е
установено по категоричен и несъмнен начин, а от друга съответства с останалите
доказателства по делото, вкл. декларацията от лицето.
В конкретния случай по безспорен начин се установява същността на трудовото
правоотношение – престиране на труд и в какво конкретно се изразява, както и работното
време и режима на работа. Затова е било нужно с работника да бъде сключен трудов
договор . Затова съдът приема, че работодателят е нарушил императивното задължение по
чл. 62 ал. 1 от КТ, а именно: задължително сключване на трудов договор в предписаната от
чл. 62 ал. 1 от КТ писмена форма за валидност преди постъпването на работа, съгласно чл.
61 ал. 1 от КТ. Отделно от това по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предвид
изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай по безспорен начин се
установи, че дружеството не е изпълнило задължението си вменено със сочената за
нарушена норма.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ООД и чиято отговорност по
аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, деянието не следва да се изследва от
субективна страна.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е ангажирана отговорност на
дружеството жалбоподател за извършеното нарушение.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Съгласно посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв., за всяко отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН задължава наказващия
орган при индивидуализарена на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки
рамките определение от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай според съда наказващия
орган правилно е определил санкцията, отчитайки, констатирани множество други
нарушения към момента на проверката, обективирани в протокола от проверката, както и
характера на самото нарушение, поради което съдът намира, че така съставеното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено и в санкционната част.
Съдът намира, че в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 415в КТ, като
5
основание за налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма.
При наличието на специална правна уредба в КТ, се изключва прилагането на общата такава
по ЗАНН, и не следва да се извършва проверка за наличието на условията по чл.28 ЗАНН за
определянето на административното нарушение като "маловажен случай", а трябва да се
изследва дали са налице предпоставките по чл.415в КТ. Дали нарушението може да бъде
квалифицирано като маловажно съдът следва да прецени не въз основа на чл.28 ЗАНН, а въз
основа на разпоредбата от приложимия в случая нормативен акт – чл.415в КТ.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни
признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.
От събраните по делото доказателства се установи, че въпреки престираната работна сила от
страна на С. не е сключен трудов договор, такъв не се установи да е регистриран в ТД на
НАП, включително и след проверката и въпреки дадения срок, поради което съдът приема,
че са настъпили вредни последици за работниците и служителите от дружеството. Освен
това законодателят с разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ изрично е обявил че не са
маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2. В този
смисъл наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и целта
на закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в качеството
на работодател е извършил вмененото му нарушение и следва да носи административна
отговорност за него, а атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото следва на Д„
ИТ” Благоевград да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в три съдебни заседания, с разпит на четири свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според съда съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Благоевградски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01-2100072 от 31.01.2022 г. на Директора
6
на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, с което на "А*** с ЕИК ** със седалище и
адрес на управление: гр. Б*, ж.к. Е**, представлявано от С*** П**К***, с ЕГН **********
за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лв.
ОСЪЖДА "А*** с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. Е* *, *.*
представлявано от С* П* К*, с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева, като в
останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7