№ 641
гр. Бургас, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100101682 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, против И. С. Ц. и З. Г. Ц.,
двамата с адрес гр. Б., к-с „М. р.“ бл. *** вх. *, ет. *, ап. ***, за установяване
по отношение на ответниците, че солидарно дължат на ищеца следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение №1492/25.05.2023 год. въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3055/2023 год.
на РС Бургас, произтичащи от договор за кредит експресо компакт №379906
от 29.07.2014 год., а именно: неизплатена главница в размер на 40 599,74 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
22.05.2023 год. до окончателно изплащане на вземането; 21 710,78 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г.,
7 588,78 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
29.09.2016 – 26.04.2023 год.; 213,15 лв. – обезщетение за забава за периода от
27.04.2023 год. до 17.05.2023 год., както и да се присъдят разноските в
заповедното и настоящото производство.
Ищецът твърди че на 29.07.2014 година между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД с
универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД и И. С. Ц. и З. Г. Ц. бил
сключен договор за кредит епресо компакт № 3079906 с разрешен размер 47
000лв. и срок на издължаване 120 месеца. Твърди, че предоставеният кредит
се олихвявал с нормален фиксиран лихвен процент в размер на 9 % на година
за целия срок на договора, а годишният процент на разходите по кредита,
1
изчислен към момента на сключване на договора, бил 11,6 %. Страните
уговорили падежна дата на месечната вноска 29- то число на месеца. Ищецът
твърди, че поради преустановяване на погасяването на задължения по
договора за кредит и неплащане на вноски с падежни дати, първата от която
29.09.2016 година, кредиторът приложил санкциите, предвидени в чл. 10 от
договора за кредит, а именно обявил вземането си за целия кредит за
предсрочно изискуемо и изпратил покана-уведомление до двамата длъжници,
връчени им на 27.04.2023 година чрез д. им - Г. Д. М. със задължение за
предаване на основание чл. 46 от ГПК. Твърди се, че по този начин кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, считано от момента, в който волеизявлението
на банката е достигнало до длъжниците – 27.04.2023 год.
Ищецът сочи, че депозирал заявление и му била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
частно гражанско дело № 3055 по описа за 2023 година на Районен съд Бургас,
с която ответниците били осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ АД следните
суми: неизплатена главница в размер на 40 599,74 лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 22.05.2023 год. до
окончателно изплащане на вземането; 21 710,78 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г., 7 588,78 лв.
– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016
– 26.04.2023 год.; 213,15 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.04.2023
год. до 17.05.2023 год.
Твърди, че след като се снабдил със заповедта за изпълнение, образувал
изпълнително дело № 310 от 2023 година по описа на ЧСИ Росица Стоянова,
по което поканите за доброволно изпълнение и заповедта били връчени на
ответниците на 17.07.2023 година, а на 10.08.2023 година те подали
възражение срещу заповедта.
Ответниците са подали отговор, в който заявяват, че исковата молба е
неясна и ищецът следва да уточни как се получава размерът на лихвите и
обезщетението, на базата на каква процентна ставка е изчислен и върху какво.
Претенцията се оспорва като неоснователна. Ответниците поддържат, че
не са сключили договор за кредит с ищеца, а в представения договор за кредит
няма дата и не става ясно кога е подписан.
Оспорва се истинността на представения препис от договора и се моли
ищецът да бъде задължен да представи оригинала, ведно с всички
приложения.
Договорът се оспорва като нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1 чл. 11 ал. 1 точки 7 -
12 и чл. 20 ал. 2 от ЗПК. Поддържа се, че договорът е недействителен, тъй
2
като не са спазени императивните изисквания на ЗПК за неговата форма и
съдържание, включително шрифт. Ответниците твърдят, че договорът не
съдържа задължителни елементи, а именно датата на неговото сключване и
срока му, както и че не е посочена разплащателната сметка, по която следва да
бъде усвоен, с което не е изпълнено за изискването на чл. 11 ал. 1 точка 7 от
ЗПК. Ответниците твърдят, че в точка 9 на част І е предвидена наказателна
надбавка от 6 пункта, която се начислява върху просрочените погасителни
вноски, а след настъпване на предсрочната изискуемост наказателна надбавка
се начислява върху цялата главница и по този начин, според тях, се допуска
наказателна надбавка да се начислява върху целия размер на главницата,
включелно и по вноските с ненастъпил падеж, което е в противоречие чл. 33
ал. 1 от ЗПК и цитираната клауза е нищожна на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК.
Сочи се в отговора, че договорът за потребителски кредит е нищожен и
поради наличие на неравноправни клаузи и ответниците се позовават на
потребителската защита, която им предоставя ЗЗП. Поддържат, че всички
клаузи от процесния договор са нищожни, тъй като не са индивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146 от ЗПП. Твърдят, че представеният договор е
бланкетен, което е очевидно от оставените празни места, освен това твърдят,
че договорът е бил изготвен предварително под формата на бланка, която е
била допълнена, че клаузите се подготвени предварително, като в подкрепа на
този извод посочват, че в договора се споменава за поръчител, какъвто в
случая няма. Отделно неравноправни според тях са клаузите на чл. 8 ал. 4 от
договора, задължаващи кредитополучателя да осигури превод по
разплащателната сметка на пълния размер на месечното си трудово
възнаграждение или на 110 % от размера на погасителната вноска, като при
спиране на преводите на работна заплата лихвеният процент се завишава с 0,5
% съгласно точка 8.2 от част І. Според ответниците с тази клауза се създава
възможност на банката да увеличи цената на ползвания кредит, като увеличи
фиксирания лихвен процент при наличие на предпоставки, които могат да не
зависят от волята на кредитополучателя, без право на потребителя да се
откаже от договора в такъв случай. Освен това, според тях, клаузата не
позволява да се направи преценка за икономическите последици от договора.
Ответниците поддържат, че неравноправна е и клаузата на чл. 5 ал. 1,
връзка с точка 14 на част І, предвиждаща заплащане от кредитополучателите
на еднократна такса за одобрение.
Също така се сочи, че нищожна е и клаузата на точка 11, касаеща
размера на годишния процент на разходите. Ответниците се позовават на
Директива 93/13 ЕИО, според която не е достатъчно в договора да бъде
посочен само размера на годишния процент на разходите, който да бъде в
рамките на предвиденото в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а задължително трябва да бъде
3
описана и методиката за изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с
описаната в част 1 от приложение І към директивата математическа формула,
както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това
изчисляване.
Ответниците твърдят, че изискуемостта на кредита не е настъпила, тъй
като поканите-уведомление не съдържат минимално необходимите данни и
изявления от страна на кредитора, за да обосноват настъпването на
предсрочна изискуемост. Поддържа се, че те са били връчени на различни
адреси и са получени от тяхната д., без да е ясно защо поканите са адресирани
на различни места, при положение че двамата длъжници са посочили в
договора един и същ адрес за връчване на съобщения. На второ място се
твърди, че липсва индивидуализация на за кредита и посочване на сумите,
които не са платени, като едновременно с поканата за доброволно изпълнение
се обявява и предсрочна изискуемост на цялото задължение, което е
недопустимо.
При условията на евентуалност се въвежда възражение за изтекла
погасителна давност върху част от претендираните вземания. Ответниците
твърдят, че всички вноски за главница с настъпил падеж повече от 5 години
преди 22.05.2018 година са погасени по давност поради бездействието на
банката за събирането им. Погасени по давност са и всички лихви -
възнаградителна мораторна и др. върху погасените по давност вноски за
главница, а на основание чл. 111 „в“ от ЗЗД погасени по давност са и всички
лихви върху дължими суми по кредита с настъпил падеж преди повече от 3
години от датата на подаване на заявлението 22.05.2023 година.
Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан и да бъде обезсилена заповедта за изпълнение. В условията на
евентуалност, ако искът за главница се счете за основателен, да се отхвърли
претенцията на банката по акцесорните искове; при условията на
евентуалност, ако всички искове на банката се считат за основателни, тогава
да бъдат отхвърлени претенциите за погасените по давност вземания.
В съдебно заседание оспорването на иска се поддържа от ответниците,
ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.79
ал.1, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В резултат на допълнителни уточнения на исковата молба е изяснено, че
ищецът претендира установяване на следните вземания по договор за кредит
4
експресо компакт №379906: главница в размер на 40 599,74 лв., от която
падежирала част от 24 743,01 лв. за периода 29.09.2016 – 29.03.2023 год. и
предсрочно изискуема 15 857,73 лв.; възнаградителна лихва в размер на
21 710,78 лв. за периода от 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г.; 7 588,78 лв. –
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016 –
26.04.2023 год. т.е. от първото просрочие до настъпване на предсрочната
изискуемост, изчислена върху главницата, част от падежиралата месечна
вноска, в размер на 15%, както и законната лихва върху главницата от датата
на предсрочната изискуемост.
От ищеца е представен договор за кредит експресо компакт №379906
без дата, сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в качеството на
кредитор и И. Ц. в качеството на кредитополучател и З. И. в качеството на
съдлъжник, по силата на който банката се е задължила да предостави
потребителски кредит в размер на 47 000 лв. при условия на издължаване
съгласно погасителен плат – Приложение №1, с размер на месечната
погасителна вноска от 624,76 лв., дължима на 29-то число на месеца, при
фиксиран лихвен процент в размер на 9% годишно за целия срок на договора.
Страните са уговорили, че номиналният лихвен процент от 9% се
увеличава с надбавка от 0.5% в случай на неизпълнение на поетото от
кредитополучателя задължение по чл.8 ал.5 от Раздел ІІ на договора, а
именно, ако кредитополучателя не осигури превод на работната си заплата по
разплащателната си сметка в банката и не даде съгласие за директен дебит. В
чл.9.1 Раздел І от договора е предвидена наказателна надбавка от 6 пункта над
номиналния лихвен процент или 15% върху просрочените погасителни
вноски, както и същата надбавка върху цялата главница в случай на
предсрочна изискуемост.
В чл.11 Раздел І е посочен годишен процент на разходите по кредита от
11.06%, а в чл.12 – общата сума, дължима от кредитополучателя при
сключване на договора – 75 849,59 лв. В раздел ІІ чл.7 е отразено, че всички
разходи, свързани с предоставения кредит, като номинална лихва, такси и
застраховки от задължителен характер, които представляват общата му
стойност, се изчисляват като годишен процент от нетния размер на кредита и
се наричат ГПР. Общата сума, посочена в чл.12 от Раздел І, представлява сбор
от общия размер на кредита, общите разходи по кредита и сумите от
предварителния период по чл.4 ал.5 – чл.7 ал.2 от Раздел ІІ.
Съгласно чл. 10 ал.2, Раздел ІІ от договора, при забава повече от 90 дни
банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за
предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след
уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса,
уговорен между страните в чл. 16 договора.
5
Установява се от приложените преписи от документи по ч.гр.д.№
3055/2023 год. на БРС, че на 22.05.2023 год. ищецът е подал заявление по
чл.417 от ГПК против ответниците като солидарни длъжници, по което са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение №1492/25.05.2023
год. и изпълнителен лист. Поканите за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта, са връчени на адреса на ответниците в гр.Бургас, посочен в
договора, чрез техен син, на 17.07.23 год. Ответниците са възразили против
заповедта в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.
Страните спорят относно действителността на договора за кредит,
валидността на отделни клаузи от договора, относно размера на
претендираните суми, факта и момента на предсрочната изискуемост.
При съобразяване на така наведените от страните в процеса твърдения и
събраните в подкрепа на същите доказателства, съдът направи следните
правни изводи:
На първо място следва да бъде установено дали е налице валиден,
обвързващ страните договор. При съобразяване на съдържанието на
конкретния договор, поетите с него права и задължения, съдът намира, че
същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит.
Предвид това преценката за неговата действителност следва да бъде
направена в съответствие с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен процесния договор, и на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана в
националното ни законодателство чрез ЗПК.
Първото възражение на ответниците се основава на твърдението, че те
не са сключили договор с „Банка ДСК“ АД, оспорили са истинността на
представения препис и са поискали задължаване на ищеца да представи
оригинал.
Действително ответниците не са договоряли с „Банка ДСК“ АД, но
ищецът и не твърди подобно обстоятелство. Той се легитимира като кредитор,
позовавайки се на универсално правоприемство чрез вливане на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ АД. От справка по партидата на
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в ТРРЮЛНЦ се установява заличаването
й като търговец с вписване 20200430152842 поради вливане в „Банка ДСК“
АД. Горното предоставя процесуална легитимация на ищеца за подаде
заявление по чл.417 от ГПК, както и на по-късен етап след подадено
възражение за предяви установителен иск за вземанията по договора, сключен
със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
В първото съдебно заседание ищецът представи оригинал на договора,
6
който напълно съответства на съдържащите се в делото копия, което
задължава съда да приеме, че действително съществува документ на траен
хартиен носител, подписан от кредитора, кредитополучателя и солидарния
длъжник (автентичността на се оспорва). Възражението на ответниците, че не
е спазено законовото изискване по чл.10 ал.1 от ЗПК за шрифта на договора, е
уточнено в пълрвото съдебно заседание, а именно, че в основния договор има
ръкописни допълвания, а приложението е с по-малък шрифт, което изключва
еднаквост по вид, формат и размер на шрифта, не по-малък от 12.
Изискването за размер, формат и вид на шрифта гарантира на
потребителя възможността да се запознае с всички текстове на договора за
потребителски кредит и да ги осмисли. Текстовете с прекалено ситен шрифт,
или поставени под линия, може да не бъдат прочетени или забелязани от
потребителя и така той би бил лишен от цялата информация, необходима му
при преценката на икономическите параметри на договора. Законовата
санкция при неспазване на изискванията за вид и големина на шрифта е
недействителност на договора, при която потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл.22
и чл.23 от ЗПК.
В практиката си СЕС приема,че макар изборът на системата от санкции
за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, да е по усмотрение на
държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите
трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения,
като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност - решение от 9 ноември 2016 г.,
Home Credit Slovakia, C‑42/15, т.61 – т.63.
В конкретния случай, макар, че действително договорът и приложението
са с различен шрифт, напълно непропорционално спрямо вида на допуснатото
нарушение е да се приеме, че договорът е недействителен поради неспазване
на изискването по чл.10 ал.1 от ЗПК. Големината на ползвания шрифт не
възпрепятства потребителя да възприеме съдържанието на договора и
приложението, а що се отнася до ръкописните текстове, те според съда с нищо
не нарушават императивните разпоредби на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като в
закона няма забрана за допълване на текста на ръка.
Това прави неоснователно възражението за неспазена форма по чл.10
ал.1 от ЗПК.
Следващата група възражения е за неспазени изисквания за съдържание
на договора – дата, срок, разплащателна сметка, методика за изчисление на
7
ГПР.
Датата на сключване на договора е видна от Приложение №1 –
29.07.2014 год. Срокът на договора е посочен в чл.7.1 от Раздел І – 120 месеца,
а отделно този срок се установява и от погасителния план. Разплащателна
сметка, по която се усвоява кредита, не е посочена в договора (според
ответниците така е нарушен чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК), но не се поставя под
въпрос, че средствата по кредита действително са им били предоставени, а и
от заключението на ССЕ е видно, че сумата от 47 000 лв. е преведена по
сметка на кредитополучателя на 29.07.2014 год. с основание „усвояване на
кредит“. Допълнително следва да се посочи, че нарушенията, свързани с
непосочване на дата, срок и условия за усвояване, не влекат недействителност
на договора.
В чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК има изискване договорът да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като условие
за неговата действителност. Целта отново е да се осигури възможност на
потребителя да прецени икономическите ползи от сключването на договора.
В решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на
годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение
в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение (т. 67). Доколкото
непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в
националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба
на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по
смисъла на член 23 от Директивата (т. 71 от решението). Все пак прилагането
в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни
последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално,
когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директивата са от такова
естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение (т. 71 от решението).
В конкретния случай в договора ГПР е посочен като процент, посочени
са компонентните, от които се формира, както и крайната сума, която
кредитополучателят ще дължи, при допускане, че договорът ще бъде валиден
за целия срок, потребителят ще изпълнява точно своите задължения, лихвата
и другите разходи ще бъдат неизменни до края на срока и че датата на първото
усвояване ще бъде датата, от която остава най-кратък период от време между
датата на първоначалното усвояване и датата, на която потребителят трябва да
8
направи първото плащане. Аритметичните изчисления, направени от съда,
показват, че общата сума по чл.12 – 75 849,59 лв., се получава от 120 вноски х
624,76 лв. (74 971,20 лв.) + еднократната такса по чл.14 – 664,05 лв. + 120
вноски по т.6.1 от договора за обслужване на разплащателната сметка в размер
на 1,79 лв. (214,80 лв.) = 75 850,05 лв., т.е. получава се незначителната разлика
от 0.49 лв. В договора се съдържат всички компоненти, чрез които
потребителят да получи информация за оскъпяването на кредита и крайната
сума, която дължи на банката. Дори и да се приеме, че непосочването на
конкретната тежест на всеки компонент в общия процент на ГПР от 11.06% да
представлява някакво нарушение, то в никакъв случай не е толкова тежко, че
да обоснове налагането на крайната санкция по чл.22 и чл.23 от ЗПК и да
лиши кредитодателя от възнаградителната лихва, още по-малко може да
освободи напълно кредитополучателя от задълженията по договора, дори и
последният да се счете за недействителен по смисъла на специалния закон.
Оплакванията на ответниците, че самият договор и отделни разпоредби
в договора са неравноправни и поради това нищожни, поради нарушения на
ЗЗП, са частично основателни.
На първо място от тях се сочи, че всички клаузи са нищожни на
осн.чл.146 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени.
Според чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, т.е. не всяка договорна
клауза, която е уговорена отнапред и неиндивидуално, е нищожна, а само в
случай, че е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143 ал.1 от
ЗЗП.
В частност ответниците твърдят, че клаузата на чл.8 ал.4 от Раздел ІІ е
неравноправна, тъй като с нея се създава възможност за банката да увеличи
едностранно фиксирания лихвен процент с 0.5% при наличие на
предпоставки, които може и да не зависят от волята на кредитополучателя и
без възможност последният да се откаже от договора. Също така, според тях е
невъзможно да бъде направена преценка за икономическите последици от
договора.
Твърдят също, че нищожна е и клаузата на чл.9 ал.1 от раздел І,
предоставяща възможност на банката да начисли наказателна надбавка от 6
пункта при забавено плащане, поради противоречието й с чл.33 ал.1, вр. с ал.2
от ЗПК, според която при забава на потребителя обезщетението на кредитора
следва да бъде ограничено до законната лихва.
Според чл.33 ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
9
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Уговореният максимален размер е изцяло в защита на
потребителя, а евентуалното неспазване на императивната норма на ЗЗП и
въвеждането на по-висок размер на наказателната лихва не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, поради което клаузата на договора би
била неравноправна и като такава - нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.
В конкретния случай е уговорена надбавка от 6 пункта, в резултат на
което наказателната лихва придобива размер от 15%. За сравнение, законната
лихва към момента на сключване на договора е в размер на 10.03%. Към този
момент действа Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
отм. с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, ДВ бр. 106 от 23.12.2014
г., в сила от 1.01.2015 г.
Според чл.единствен ал.1 от ПМС №100/12 год., годишния размер на
законната лихва за просрочени задължения в левове е основният лихвен
процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли,
на текущата година плюс 10 процента. Стойностите на ОЛП на БНБ са
общодостъпна информация, която се поддържа на сайта на БНБ, и видно от
същата, към 01.07.2014 год. ОЛП е бил 0.03%, или размерът на законната
лихва е бил 10.03%, което е по-малко от уговорената между страните
наказателна лихва от 15 %.
Отделно от това, с подписването на договора кредитополучателят се е
съгласил изплащането на кредита да става чрез директен дебит от
разплащателната му сметка, като той е отговорен в сметката да има
достатъчно средства (чл.8 ал.1 ,2 и 3), а ако работи по трудов договор, е
длъжен да осигури превод на работната си заплата по сметката или 110% от
размера на погасителната вноска – ал.4. При спиране на преводите на работна
заплата кредитополучателят се съгласява, че лихвата се завишава съгласно
стойностите по чл.8 ал.2 от Раздел ІІ – с 0.5%. От изложеното следва, че
завишението на лихвения процент е уговорено като санкция за неизпълнение,
доколкото при липса на средства от работна заплата по разплащателната
сметка ще се стигне до забавено или пълно неизпълнение. Така се стига до
„скрито“ увеличение на наказателната надбавка, която придобива размер от
15.5%, при законов праг по чл.33 ал.3 от ЗПК до размера на законната лихва.
Нарушението на императивната норма прави клаузите на чл.9.1 и чл.8.2 от
Раздел І на договора неравноправни и съответно – нищожни.
В практиката си касационната инстанция и СЕС приемат нееднозначно,
че нищожната клауза не се прилага в отношенията между страните, а не се
10
замества от други разпоредби – в този смисъл е решение №76/22.07.2020 год.
по т.д. №1011 по описа за 2019 г. І т.о. на ВКС и цитираните в същото
решения на СЕС - С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito
срещу Joaquin Calderon Camino и С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco
Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/. От горното следва, че
разпоредбите на чл.9.1 и чл.8.2 от Раздел І не могат да бъдат приложени в
отношенията на страните, в резултат на което ответниците не могат да бъдат
задължени да заплатят наказателна лихва за просрочие.
Ответниците твърдят, че неравноправна е и клаузата на чл.5 ал.1 от
Раздел ІІ, вр.чл.14 от Раздел І, тъй като изисква заплащане на услуга, която е
вменена на кредитодателя (решение на СЕС по дело С-449/13) и противоречи
на чл.10а ал.2 от ЗПК.
От съдържанието на исковата молба е видно, че горната такса не се
претендира от ищеца, ето защо доводите във връзка с нейната нищожност, а
оттам и дължимост, са напълно неотносими.
На последно място се сочи, че е нищожна и клаузата на чл.11 от раздел І,
касаеща размера на ГПР. По изложените вече по-горе съображения съдът
намира, че при посочването на ГПР в договора не са допуснати нарушения,
довели до неравноправно третиране на потребителя, нито е налице
недобросъвестно упражняване на права от банката, довело до неравновесие
между правата и задълженията на страните. За потребителя по ясен начин са
посочени процента на ГПР и дейностите, които оскъпяват кредита, както и
крайната сума, която ще върне. Самото възпроизвеждане на методиката, която
е регламентирана в ЗПП, с нищо не допринася за осведомяването на
потребителя, а липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе
си не би могла да попречи на кредитополучателя да прецени обхвата на своето
задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с
предложения на други кредитни институции.
В резултат на изложеното до тук съдът приема, че между страните по
делото са възникнали облигационни правоотношения по валиден договор за
потребителски кредит по чл. 9 и следващите от ЗПК, в изключение на клаузите
на чл.9.1 и 8.2 от договора, които са неравноправни, нищожни и не регулират
отношенията на страните.
Ответниците твърдят, че предсрочната изискуемост на кредита, на която
се позовава банката, не е настъпила, тъй като уведомлението на банката не
съдържа минимално необходимите данни и изявления на кредитора,
длъжниците не са били уведомени за правоприемството в лицето на кредитора
и последният не може да се позовава на неизпълнение, поканите били връчени
на различни адреси, след като в договора е посочен един адрес, в поканите
липсва индивидуализация на договора, не е спазена процедурата по чл.47 от
11
ГПК и няма доказателства, че длъжниците са били търсени в продължение на
1 месец три пъти, не е удостоверено надлежно изпълнение на процедурата по
връчване.
От ищеца се представят доказателства, че с покани-уведомление до
всеки от ответниците ги е уведомил за настъпилото правоприемство, както и
че поради неплащане на дължими вноски обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем при което цялата главница става дължима и върху нея се
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поканите са връчени чрез ЧСИ на лице, което живее на адреса – Гергана
Малчева, д. на З. Ц.. Нито закона, нито съдебната практика изискват
изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да има определено
съдържание като условие за неговата валидност. Важно е по несъмнен начин
на длъжника да бъде заявено от кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Такова изявление в поканите се съдържа, а липсата на конкретни
стойности на дълга според съда не ги опорочава. Неоснователни са доводите,
че изявлението не е произвело ефект, тъй като преди това длъжниците не били
уведомени за правоприемството и не им бил даден срок за доброволно
изпълнение. Несъобщаването на правоприемството би имало значение, ако
длъжниците са продължили да изпълняват на стария кредитор, които би
довело до лошо изпълнение. В случая обаче те не погасяват кредита от 2016
год. и липсват данни да са поискали да изпълнят след правоприемството, ето
защо несъобщаването на този факт е без значение за тяхната неизправност.
Освен това, законът и договорът не задължават кредитора преди обявяването
на кредита за предсрочно изискуем да им даде срок за доброволно
изпълнение, особено на фона на огромната забава, която е допусната.
След като на адреса е било открито лице (родственик), законосъобразно
и на осн.чл.46 ал.2 от ГПК поканите са връчени на нея и за връчителя при
ЧСИ не е съществувало задължение да приложи чл.47 от ГПК – да посещава
адреса в продължение на един месец и да залепва уведомление.
От ССЕ се установява, че от м.ноември 2016 год. длъжниците са
преустановили плащането по кредита.
При редовно връчено уведомление за предсрочна изискуемост и
просрочие на задълженията, съдът приема, че са изпълнени и двете
предпоставки по т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК
ВКС и цялото задължение е изискуемо от 27/04/2023 год.
Съдебно-икономическата експертиза по делото е била изготвена въз
основа на предоставени от ищеца данни за движението по разплащателна
12
сметка с титуляр И. Ц.. Констатирано е, че по сметката за са постъпили суми
за погасяване на кредит „Еспресо компакт“ в размер на общо 16 466,32лв. за
периода от 28/08/2014 година до 22/11/2016 година, когато е било последното
плащане по кредита. Видно от таблицата на стр. 2-3 от заключението, с тази
сума са погасени главница в размер на 6 400,26лв. , възнаградителни лихви в
размер на 8 837,90 лв., застраховки в размер на 1 124,02 лв. и санкционираща
лихва в размер на 68,14лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение кредиторът осчетоводява падежирала
главница за периода от 29/09/2016 година до 18/05/2023 година в размер на 24
742,01лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 15 857,73лв.,
договорна лихва за периода от 29/10/2016 година до 27/04/2023 година в
размер на 21 507,87лв. ,обезщетение за забава в размер на 7 196,17 лв. за
периода 29/10/2016 година до 27/04/2023 година и обезщетение за забава след
изискуемост на кредита в размер на 270,46лв. Във връзка със служебно
поставения от съда въпрос съдебно-икономическата експертиза е
констатирала, че банката не е променяла размера на възнаградителната лихва.
В съдебно заседание е извършено уточнение от вещото лице, че размера на
месечната погасителна вноска в извлечението от счетоводните книги,
представено от банката в заповедното производство, не отговаря на
първоначално договорената между страните в договора за кредит, защото от
нея е изключена застраховка в размер на 1,14 %, която банката е решила да не
претендира. Установява се от обясненията на вещото лице в съдебно
заседание, че размерът на застраховката, която участва във всяка погасителна
вноска, според погасителния план не представлява проста сума, а следва да се
изчисли като 1,14 % от оставащата главница. Когато се извади този процент се
получава нова анюитетна вноска, която вече не е равна на първоначалната
анюитетна вноска по погасителен план. Сумата за застраховка, посочена в
първата и следващи погасителни анюитетнати вноска се изчислява, така че
вноската да бъде равна през цялото време, да е една и съща и в края на
периода от 120 месеца главницата да е равна на 0. Затова, според вещото лице,
неправилно от погасителната вноска е извадена застраховката, дължима като
стойност в първия месец от погасителния план. Въз основа на собствени
изчисления според условията в договора и първоначалния погасителен план,
от вещото лице е направен нов разчет на дълга, като са взети под внимание
всички извършени погасявания до м.октомври 2016 година. В колона № 3 от
таблицата е посочен лихвеният процент от 9 %, в колона № 4 е посочен % на
застраховката – 1,14%, в колона № 5 - годишният лихвен процент, който се
получава като сбор от процентите по колона № 3 и №4 – 10,14%, в колона № 6
е посочена наказателната надбавка, която трябва да се начислява след вноска
№ 27 по погасителния план от 15,05 %. Към 27/04/2023 година, когато банката
претендира да е настъпила предсрочната изискуемост на дълга, е дължима
13
просрочена главница по погасителни вноски в размер на 31 286,60 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 15 411,37лв., застраховки в размер на 1
952,11 лв., наказателна лихва в размер на 14 329,88лв. и остатък от главницата
в размер на 9 313,14лв.
При така установените факти и обявената предсрочна изискуемост,
длъжниците дължат главница в размер на 40 559,74 лв. (колкото се претендира
от ищеца) – с настъпил падеж и предсрочно изискуема, договорна лихва в
размер на 15 411,37лв., законна лихва върху главницата от датата на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението и след това
до окончателното погасяване на дълга. Не се дължи претендираната
наказателна лихва, поради нищожността на клаузите, с които е уговорена.
Основателно е възражението за погасяване на част от вноските с
настъпили падежи – съответно за главници за период от пет години преди
подаване на заявлението и за лихви – три години преди това.
Съдебната практика приема, че погасителната давност започва да тече
от падежа на всяка погасителна вноска по кредита, а не от настъпване на
крайния му срок – така решение № 45/17.06.2020г. по т.д. № 237/2019г. на
ВКС, II т.о, решение №63/01.06.2022 год. по т.д.№2140/18 год. І т.о. ВКС. Това
разрешение е обосновано с целите на института на погасителната давност – да
стимулира своевременно упражняване на субективните граждански права, да
гарантира правната сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, както и с нормативната обвързаност на
давността с изискуемостта на осн.чл.114, ал.1 ЗЗД, от който момент самият
кредитор има право да търси изпълнение за отделните непогасени и
падежирали вноски и на неговата воля е предоставена възможността да
предприеме активни действия за събиране на вземането си.
От горното следва, че вземанията за главница от вноските с настъпили
падежи пет години преди датата на подаване на заявлението (22.05.2023 год.),
а именно до 22.05.2018 год. са погасени по давност, както и договорните
лихви с падежи три години преди подаване на заявлението, а именно до
22.05.2020 год. На кредитора се дължат вноските за главница с настъпил
падеж от номер 46 до датата на предсрочната изискуемост - 25 387,84 лв.,
целия предсрочно изискуем размер на главницата (остатък) - 9 313,14лв. и
възнаградителната лихва от вноска 70 до датата на предсрочната изискуемост
в размер на 4 841,41 лв. С помощта на онлайн калкулатор съдът изчисли, че
върху общо дължимата главница от 34 700,98 лв. се дължи законна лихва в
размер на 231,17 лв. за претендирания период в заявлението и исковата молба
- от 27.04.2023 год. до 17.05.2023 год.
Установителната претенция следва да се уважи частично, като се
приеме, че ответниците дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД главница в общ
14
размер на 34 700,98 лв. – падежирала и предсрочно изискуема, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 22.05.2023 год.,
възнаградителна лихва в размер на 4 841,41 лв. по вноски за периода от
29.05.20 год. до 26.04.2023 год., както и договорна лихва върху главницата за
периода от 27.04.23 год. до 17.05.23 год. в размер на 213,15 лв. (колкото се
претендира). В останалите части и за останалите периоди претенцията е
неоснователна и трябва да се отхвърли.
Двете страни са поискали присъждане на разноски и имат право на
такива съобразно уважената/отхвърлената част от иска.
Ищецът е поискал присъждане на разноските в заповедното и
настоящото производства, общо в размер на 4 064,48 лв. От тях съразмерно на
уважената част от претенцията му се присъждат разноски в размер на 2 304,67
лв.
Ответниците са поискали присъждане на разноски по списък в размер на
общо 6 750 лв., от които възнаграждение на адвокат в заповедното
производство вкл. за подаване на възражение 500 лв. и възнаграждение по
настоящото дело в размер на 6 250 лв. Ищецът е направил възражение за
прекомерност, което е частично основателно. Защитата в заповедното
производство се е изразявала в подаване на възражение и частна жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение. Частната жалба е оставена без
уважение, ето защо за действията по подаването й от пълномощника на
ответниците, от насрещната страна не се дължи възнаграждение – арг.от
чл.78ал.1 от ГПК. Действието по подаване на възражения е бланкетно, на
предварително изготвена бланка и без мотиви, ето защо съдът счита за
прекомерно възнаграждение в размер на 500 лв. и го редуцира до 200 лв.
съобразно действително положените от адвоката труд и усилия.
Възнаграждението пред настоящата инстанция не е прекомерно, тъй като
минималното възнаграждение, изчислено върху материалния интерес по реда
на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 год. на ВАС възлиза на 6 258,96 лв. От
разноските в размер на 6 450 лв. в полза на ответниците се присъждат 2 792,66
лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Московска“ №19, против И. С. Ц. с ЕГН ********** и З. Г. Ц. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. Б., к-с „М. р.“ бл. *** вх. *, ет. *, ап. ***, че И.
С. Ц. с ЕГН ********** и З. Г. Ц. с ЕГН ********** дължат солидарно на
15
„Банка ДСК“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№1492/25.05.2023 год. въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№3055/2023 год. на РС Бургас, произтичащи от
договор за кредит експресо компакт №379906 от 29.07.2014 год., а именно:
неизплатена главница в размер на 34 700,98 лв. – падежирала и предсрочно
изискуема, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 22.05.2023 год. до окончателно изплащане на вземането;
договорна възнаградителна лихва в размер на 4 841,41 лв. по вноски с
настъпили падежи за периода от 29.05.20 год. до 26.04.2023 год. и 213,15 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.04.2023 год. до
17.05.2023 год., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“
№19, против И. С. Ц. с ЕГН ********** и З. Г. Ц. с ЕГН ********** в
останалата част до предявените размери за главницата и договорната
възнаградителна лихва, както и за периода на дължимост на
възнаградителната лихва от 29.09.2016 год. до 29.05.2020 год. и изцяло
претенцията за установяване на вземане в размер на 7 588,78 лв. –
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 29.09.2016 –
26.04.2023 год.
ОСЪЖДА И. С. Ц. с ЕГН ********** и З. Г. Ц. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. Б., к-с „М. р.“ бл. *** вх. *, ет. *, ап. *** за заплатят на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Московска“ №19 разноски в заповедното и първоинстанционно
производства съразмерно на уважената част от иска в размер на 2 304,67 лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Московска“ №19, за заплати на И. С. Ц. с ЕГН
********** и З. Г. Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., к-с „М. р.“ бл.
*** вх. *, ет. *, ап. ***, разноски в първоинстанционното и заповедното
производства съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 2 792,66
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16