Р Е
Ш Е Н
И Е №260268/9.6.2021г.
гр. ЯМБОЛ.09.06.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........13.05.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря ....................Й.П.…...................................……................и
в присъствието на
прокурора..............................................................................………като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
ДИМИТРОВА………………….......гр.дело N .2511. .. по описа
за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е
образувано по молба и уточнителни молби на П.Д.Д., с която желае Ц.И.А., да
бъде осъдена да му заплати сумата от 11 000 лв.,като получена без основание, сумата от 2545,28 лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 11000лв. за периода 30.03.2017г. – датата на получаване
на сумата от ответницата до 11.07.2019г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 11.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 30.03.2017г.
между С. Ж. Ж.чрез пълномощника му Ц.И.А. и П.Д.Д. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се гр.С., ул. „***, с
който ПРОДАВАЧА С. Ж. Ж., ЕГН **********, чрез пълномощника си - ответницата Ц.И.А.
се е задължил да прехвърли недвижимия си имот представляващ дворно място от 460
кв.м., съставляващо ПАРЦЕЛ ***, в квартал *** по плана на градС., обл.Я., ВЕДНО
с построената в същия МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА върху 65 кв.м., при граници на
дворното място: улица Й. С. В., В. С. Д. и Н. С. М., с административен адрес:
гр.С., ул."***, на П.Д.Д. за сумата от 20 000 лв. Твърди, че при
подписването на договора ищеца, в качеството си на купувач, се е задължил да
заплати на продавача ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ПЪЛНОМОЩНИК продажната цена.
Твърди, че при сключване на
договора купувача е заплатил на пълномощника на продавача - ответницата по
делото, 20 000 лв. - сума изтеглена от сина му като кредит, представляваща
пълния размер на продажната цена на имота.
Съгласно пункт III, т.5 от
договора страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до
30.06.2017 година, като са уговори в противен случай, съгласно пункт IV, т.6 от
договора, виновната страна да дължи неустойка в размер на три хиляди лева, а
ПРОДАВАЧА и връщане на платената от КУПУВАЧА продажна цена на имот от 20 000
лв.
Между продавача и ищеца са
проведени множество разговори за снабдяването с нотариален акт, като последно
продавача заявил, че къщата му трябва и че ще върне парите, като прави парични
преводи от чужбина, където работи. Ищецът не е бил съгласен, тъй като е
изпълнил всички свои задължения, произтичащи от договора и къщата му била
необходима.
Въпреки това С. Ж.започва да
изпраща на ищеца парични преводи в евро от чужбина, при което последния такъв е
бил през месец декември 2017г., като до този момент същия е превел общата сума
от 8108.88 лева.
Посочва, че с Решение № ***. по
гр.д.№***. по описа на ЯРС, е отхвърлен предявения от П.Д.Д. иск с правно
основание чл.19 ал.З от ЗЗД срещу С. Ж. Ж.за обявяване на окончателен на
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.С.
ул. ***, сключен на 30.03.2017г. с мотива, че липсва надлежно упълномощаване на
Ц.И.А..
Ищецът посочва, че е осъществил
връзка с ответницата по телефона, при което тя заявила, че е била упълномощена
от С. Ж.да сключи този договор и не е оспорила, че е получила парите, но нямала
намерение да ги връща, тъй като имала отношения със С. Ж.и той й дължал тези
пари, защото преди това той е продал същия имот на нея - на тяхното семейство,
с такъв договор и е получил цената без да й го прехвърли.
При посочените по-горе
обстоятелства ищеца твърди, че е възникнал правния интерес да търси платените по
договора пари от ответницата.
В хода на производството искът се
поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен представител на
ответника, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и желае
същият да бъде отхвърлен.
Посочва, че съгласно сключения
предварителен договор за покупко-продажба от 30.03.2017 год. в раздел II „Начин
на плащане", в т.2 е отразено, че купувачът заплаща по сключения
предварителен договор сумата от 20000 лева по банков път, която сума
представлява пълния размер на договорената цена.
Към исковата молба липсват
доказателства за твърдението на ищеца, че е платил изцяло към момента на подписването
на предварителния договор цената на имота в размер на 20 000 лв. липсват
доказателства, че посочената сума е платена по банкова сметка ***/или в брой на
третото лице и/или на ответника по иска. Към исковата молба липсват
доказателства, че третото лице и заплатило на ищеца сумата от 8108,88 лева.
Позовава се на мотивите на постановеното
решение по гр.д. № *** г. на ЯРС, където се посочва, освен че между страните не
се доказва да е бил сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба
на имота, не са релевирани и доказателства, че сумата за закупуване на имота по
предварителният договор е предадена на Ц.И.А.
От името на ответника особения
представител заявява, че подобно плащане не е извършено. В хода на
производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е
представил с исковата молба заверено копие на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2017г., сключен между С. Ж. Ж., чрез
пълномощника си Ц.И.А., като продавач и П.Д.Д.,
като купувач, с който страните се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба относно дворно място от
460 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.*** по плана на гр.С., ведно с
построената в същата масивна жилищна сграда върху 65 кв.м.. Уговорен е срок за
сключване на окончателния договор до 30.06.2017г. Съгл. чл.3 от договора
продавача чрез пълномощника си се е задължил да прехвърли на купувача правото
на собственост на имота срещу цена от 20000лв., която ще бъде платена на
продавача чрез неговия пълномощник в деня на подписване на предварителния
договор по банков път. Съгл. чл.4 от договора страните са договорили при
подписване на договора купувача заплаща по банков път на продавача чрез неговия
пълномощник пълния размер на продажната цена от 20000лв.
Видно от приложеното гр.д. №***.
по описа на ЯРС с решение № ***. е отхвърлен предявеният от П.Д.Д. против С. Ж.
Ж.иск с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул.“***, сключен на 30.03.2017г.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн.
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, в първата му хипотеза, като се претендира заплащане на исковата сума от
11000лв. при начална липса на основание. Според
цитираната разпоредба, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. За осъществяването на фактическият му състав следва да са налице два
елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице /разместване на блага/, и начална липса на основание за
получаването. При началната липса на основание между даващия и получаващия не
съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването
да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт
дадено-получено, без да се интересува от самия субективния елемент –
доросъвестност, вина или знание за липса на основание.
При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на
парична сума, поради това съдът намира за ирелевантно позоваването от ищеца на
постановеното по гр.д. № 3818/2018г. на ЯРС решение, още повече, че мотивите на
съда, на които се позовава ищецът , не формират сила на присъдено нещо /
решение №58 от 26.04.2016г.на ВКС по гр.д. № 5180/2015г.,I г. о., ГК. И др./.
По делото ищецът , чиято е доказателствената тежест по
никакъв начин не установи факта на предаване на сумата от 11000лв. на
ответницата. Дори да се приеме, че сумата е била дадена на ответницата, като
пълномощник на продавача при сключване на предварителния договор за
покупко-продажба, отново липсват доказателства за предаването на сумата, било
по банков път, както е уговорено в договора или по друг начин. Твърдението, че
сина на ищеца е теглил заем от „Банка ДСК“ на 23.03.2017г. в размер на
20000лв., за което бе представена справка от „Банка ДСК“ЕАД, по никакъв начин
не установяван правнорелевантния факт на
предаването на сумата на ответницата, още повече по начина, който е бил уговорен
в предварителния договор – по банков път. През целия процес ищецът, чрез
процесуалния си представител твърди, че причина да подадат настоящият иск е
установеното по гр.д.№***. на ЯРС обстоятелство, че ответницата е нямала
надлежно упълномощаване за сключването на предварителния договор. Поради това и
позоваването на този договор като основание за получаване на сумата по него , с
твърдение че е получена без основание е недопустимо.
Предвид изложеното съдът счита иска за неоснователен,
поради което следва да се отхвърли.
Претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД, като акцесорна, следва
съдбата на главния иск, поради което също подлежи на отхвърляне.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН ********** *** против
Ц.И.А., ЕГН ********** *** иск по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за сумата от 11000лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Д.Д., ЕГН ********** *** против
Ц.И.А. иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 2545,28 лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 11000лв. за периода 30.03.2017г. – 11.07.2019г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: