Решение по дело №440/2018 на Окръжен съд - Шумен

                                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №11

                                      

                                                       гр.Шумен   24.01.2019г.

                                                    

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на   десети януари , две хиляди и  деветнадесета  година ,в състав:

                                                           Председател: Мирослав Маринов   

                                                                 Членове:1. Азадухи Карагьозян      

                                                                                 2. Ралица Хаджииванова

 

при секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№440 по  описа за  2018г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №318 от 12.10.2018г. по гр.д.№157/2018г. по описа на ВПРС ,съдът е  признал за незаконно и е отменил уволнението на Д.П.Н. с ЕГН **********,***, извършено със заповед № 671/22.12.2017 г. на Кмета на Община Велики Преслав, възстановил е  Д.П.Н. с ЕГН ********** на предишната й работа – „Управител на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“, на основание чл. 71, ал. 1 от ГПК е определил държавна такса върху цената на всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер на по 30,00 лв. (тридесет лева) ,осъдил е  Община Велики Преслав да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса по делото, в общ размер 60,00 лв.,  осъдил е  Община Велики Преслав, да заплати  на Д.П.Н. направените деловодни разноски, в размер на 550,00 лв.

        Решението е обжалвано от  ответника Община Велики Преслав  , действаща , чрез пълномощника си адв.Г.Б. от ШАК   като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението   и вместо това да отхвърли  исковете по  чл.344 ал.1 т.1 и т.2  от КТ  .

Въззиваемата страна  Д.П.Н., действаща ,чрез пълномощника си адв.Р.С. от ШАК  , оспорва жалбата като неоснователна    и недоказана и моли съдът да потвърди решението.

 Въззивната жалба    е подадена в срока по чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна  и е  допустима. Разгледана по същество, същата е  неоснователна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от приложените решение № 234/11.11.2016 г. по гр.д. № 371/2016 г. по описа на ВПРС, решение № 29/06.02.2017 г. по в.гр.д. № 606/2016 г. по описа на ШОС и определение № 1576/17.11.2017 г. по гр.д. № 1730/2017 г. на ВКС, IV г.о. е, че съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на ищцата Д.П.Н., извършено с акт за установяване прекратяването на трудов договор от 22.06.2016 г. на Кмета на Община Велики Преслав и възстановил същата на предишната работа – „Управител на Семейно-консултативен център гр. Велики Преслав”. На 12.12.2017 г. ищцата получила съобщение от ВПРС за възстановяването й на работа.  Ищцата е  депозирала в Община В. Преслав заявление вх. № 5037/15.12.2017 г., в което заявила, че ще се яви на работа на 22.12.2017 година. Кметът на Община В. Преслав постановил заповед № 670/22.12.2017 г., с която „възстановил на предишната работа“ ищцата. Последната била връчена  на 22.12.2017 г., като при удостоверяването на връчването  ищцата вписала, че е запозната с „длъжностната характеристика, която е същата към датата на уволнението”. На същата дата, на ищцата били връчени и следните документи: длъжностна характеристика на длъжността „Директор на семейно-консултативен център – Велики Преслав“, предизвестие и заповед № 671/22.12.2017 г. на Кмета на Община В. Преслав. С последната, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а като обстоятелство за прекратяването е отразено – „не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа”. В заповедта се сочи, че с утвърдено щатно разписание на СКЦ – В. Преслав от 18.09.2017 г. са в сила нови длъжностни наименования, като длъжност „управител“ е с ново такова, а именно – „директор“. Съответно за длъжността „директор“ са утвърдени с длъжностната характеристика нови и специфични изисквания за заемане на същата с оглед спецификата й, а именно: лицето, заемащо длъжността да владее писмено и говоримо английски или друг западен език, предвид това, че УНИЦЕФ е международна организация, по чиято инициатива и финансиране е създаден СКЦ.  Видно от представените длъжностни характеристики на длъжностите „Управител на СКЦ – В. Преслав“ и „Директор на СКЦ – В. Преслав“, утвърдени от Кмета на Община В. Преслав, съответно през 2012 г. и 2017 г. е, че в т. 1.1.2. на първата в основен обем дейности е вписано „разпределя задачите на персонала на СКЦ според индивидуалната компетентност и натовареност. Изготвя графици за работа на членовете на екипа”. Същото задължение е включено и във втората длъжностна характеристика, но в т. 1.1.3., като в т. 1.1.2. е записано „сключва и прекратява трудовите договори с персонала, заповеди за отпуски и др., свързани с работата на СКЦ. На 15.09.2017 г. между ответника и лицето М.Й.Н.е подписано допълнително споразумение към трудов договор, като последната била преназначена от длъжността „Управител“ на длъжността „Директор“ с място на работа Семейно-консултативен център – Велики Преслав.  

         В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.

         В случая  по силата на горецитираните съдебни решения ишцата е възстановена на длъжността ,която е заемала преди уволнението й , а именно „Управител на СКЦ – В. Преслав“. След като ищцата се е явила при работодателя си за да започне работа ,тя е уволнена на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ , като и е връчена друга длъжностна характеристика за длъжност „Директор на СКЦ – В. Преслав“, каквато ищцата не е заемала никога. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ  като е посочено, че ищцата не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа – невладеене, писмено и говоримо, на английски или друг западен език.      Ищцата не е подписвала допълнително споразумение към трудовия си договор с което да е назначена на друга длъжност , а не на тази на която е възстановена и не е настъпила промяна в условията на същото, тъй като такава може да настъпи единствено при наличие на съгласие на двете страни по договора.  Двете длъжности – „Управител на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“ и „Директор на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“ са различни.  Те  са с различни правомощия, предвидени в утвърдените длъжностни характеристики и най-вече предвиденото правомощие за директора да сключва и прекратява трудовите договори с персонала на СКЦ. Именно поради това, през месец септември 2017 г. Община В. Преслав е подписала такова допълнително споразумение към трудов договор с лицето, заемало длъжността „Управител на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“ по време на висящността на съдебния спор между страните, като по силата на същото било променено именно и наименованието на длъжността. Ищцата не е заемала длъжността „Директор на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“, поради което променените изисквания за заемането й, предвидени от работодателя не касаят правоотношението й с него. Но даже и да се касае за две еднакви длъжности извършеното на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение на ищцата е незаконно.    Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Разликата между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове - в първия случай, трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността. Втората хипотеза визира настъпването на промяна в изискванията, т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор. И двете хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността - образование и квалификация, в т.ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и пр. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъотвествие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие. В този смисъл е и съдебната практика реш.№295/9.12.2014г. на ВКС по гр.д.№979/2014г. ІV г.о. , като по въпроса относно приложното поле на двете основания има противоречива практика и предстои приемането на решение по ТД№5/2017г. на ОСГК.  По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на трудовия договор на 14.06.2012г.   ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация за длъжността, на която е назначена „Управител на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“,    поради което трудовият и договор не би могъл да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за промени в изискванията, настъпили след заемане на длъжността. Установено е, че изменението в изискванията да владее писмено и говоримо английски или друг западен език    е било въведено от работодателя на 18.09.2017г. с утвърдено длъжностно разписание на центъра , в периода след незаконното и уволнение и възстановяването и на заеманата длъжност по силата на съдебното решение. Изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлява основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради което извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение подлежи на отмяна като незаконно.

При така установената фактическа обстановка ,съдът счита ,че уволнението на ищцата  е незаконосъобразно  и  първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени. 

Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата  на заеманата от нея   длъжност преди уволнението при ответника като  Управител на Семейно-консултативен център – Велики Преслав“.

    Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено  , а депозираната срещу него жалба е неоснователна  .

 Предвид изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски по делото пред ШОС по представения списък в размер на 550лв. за адвокатски хонорар 

        Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :  

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение №318 от 12.10.2018г. по гр.д.№157/2018г. по описа на ВПРС.

        ОСЪЖДА Община Велики Преслав, да заплати  на Д.П.Н. с ЕГН ********** разноски по делото  в размер на 550,00 лв.

        Решението  подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок , считано от 24.01.2019г.   

 

 

 

  Председател:                            Членове:  1.                            2.