№ 10641
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110149021 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. против
Изпълнителна агенция „...............“ с отправено искане за постановяване на решение, с което
да се признае увреждащите действия, че процесният материал се състои от внесени
обстоятелства и изявления от спорни материали, въведени/съпроводени и/или им е
придадена достоверност със съждения/умозаключения в противоречие с правилата на
формалната логика, с невярно удостоверени обстоятелства и твърдения и с упомената
несъществуващи документи; че наличието, държането/притежаването, съхраняването на
процесния материал, изготвен от ответника от лица и на места, където се намира и
застрашава правата и законните интереси на ищцата; че наличието,
държането/притежаването, съхраняването на материали/данни, съпътстващи/изготвени по
повод и/или във връзка с процесния на съответните места застрашава правата и законните
интереси на ищцата; за осъждане на ответната ИАМН да заплати на ищцата сумата от 6 000
лева за претърпените от нея неимуществени вреди; за признаване, че
държането/притежаването, съхранението на процесния материал и/или материали,
изготвени/използвани във връзка с процесния на местата, при лицата, където се намират,
застрашава правата и/или законните интереси на ищцата и за задължаване/осъждане на
ответника да унищожи от всички носители, наличните им екземпляри и копия на процесния
материал и такива изготвени и използвани във връзка с процесния материал и чрез ИАМН
да се задължи МИ – МВР да унищожи от всички носители изготвените и/или получени
материали във връзка проверка относно процесния, чрез задължаване да извършат
унищожаването пред ищцата или да и бъдат предоставени доказателства за това.
При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка относно редовността на
исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания, съдът е констатирал,
че последната не отговаря на изискванията за редовност, поради което и на основание чл.
129, ал. 2 ГПК, с разпореждане от 28.09.2022 г., е указал на ищцата И. К. З. в едноседмичен
срок да опише конкретно фактически в какво се изразява поведението на ответника,
вследствие от което същата твърди да е претърпяла неимуществени вреди, в частност като
опише конкретно какво по съдържанието си е подаденото от ищцата запитване от
12.07.2017 г. и какви са били исканията, направени със същото, какъв по съдържанието си е
бил отговорът на Изпълнителна агенция „...............“, обективиран в писмото от 11.09.2017 г.
и по какъв начин този отговор е засегнал негативно ищцата; да посочи твърди ли
неимуществените вреди, чието обезщетение търси да са пряк резултат от поведението на
1
ответната страна и от кое конкретно поведение, както и да посочи в какво конкретно се
изразяват същите – какви са претърпените от ищцата вреди вследствие от процесното
поведение на ответната страна; да посочи конкретно какво е искането и към съда –
ответникът да бъде осъден да и заплати конкретна парична сума, да се признае нейната
дължимост и т.н.; да уточни искането си по т. 2 от петитума на исковата молба – по
отношение на какъв материал е отправено същото, по какъв начин същият застрашава
правата и законните интереси на ищцата, от кого е съставен този материал, респ. в чие
съхранение е същият, както и да посочи основанието, на което ответникът да бъде
задължени да унищожи този материал.
В изпълнение на указанията по делото е постъпила уточнителна молба от 05.10.2022 г.
от ищцата И. К. З., в която е посочено, че съдържанието на процесния материал общо взето
се припокрива с опроверганото в обстоятелствената част на исковата молба, а запитването,
от което ответникът се е възползвал, за да изготви процесния материал, всъщност не е
основание на иска. В молбата ищцата заявява, че изготвеният от ответната ИАМН процесен
материал реално накърнява правата и законните и интереси.
С ново разпореждане от 08.11.2022 г., след като е констатирал, че въпреки постъпилата
уточнителна молба от 05.10.2022 г. исковата молба продължава да не отговаря на
изискванията за редовност, съдът е указал на ищцата И. З. в нов едноседмичен срок да
отстрани допуснатите нередовности като: 1). опише конкретно фактически в какво се
изразява поведението на ответника, вследствие от което ищцата твърди да е претърпяла
неимуществени вреди, в частност като опише конкретно какво по съдържанието си е
подаденото от ищцата запитване от 12.07.2017 г. и какви са били исканията, направени със
същото, какъв по съдържанието си е бил отговорът на Изпълнителна агенция „...............“,
обективиран в писмото от 11.09.2017 г. и по какъв начин този отговор е засегнал негативно
ищцата; 2). посочи от кое конкретно поведение на ответника ищцата твърди, че е
претърпяла вреди, както и да посочи в какво конкретно се изразяват същите – какви са
претърпените от ищцата вреди вследствие от процесното поведение на ответната страна; 3).
посочи конкретно какво е искането и към съда – ответникът да бъде осъден да и заплати
конкретна парична сума, да се признае нейната дължимост и/или наред с това да се признае
за установено, че държането/съхраняването на процесния материал застрашава правата и
законните и интереси - в който случай да посочи за кой материал се отнася искането, в чие
държане е този материал и по какъв начин същият застрашава правата на ищцата и кои
конкретно права; 4). уточни искането си по т. 2 от петитума на исковата молба – по
отношение на какъв материал е отправено същото, по какъв начин същият застрашава
правата и законните интереси на ищцата, от кого е съставен този материал, респ. в чие
съхранение е същият, както и да посочи основанието, на което ответникът да бъде
задължени да унищожи този материал. С разпореждането съдът е указал на ищцата, че при
повторно неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания, исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
В отговор, по делото е депозирана писмена молба от ищцата И. К. З. от 22.11.2022 г., с
която заявява, че не й е известно в какво се изразява нередовността на исковата молба.
Посочва, че не оспорва законосъобразността на извършена проверка, тъй като такава реално
не е била извършена, нито правно действие на отговор, ако има такова, нито запитването,
поради което и тяхното съдържание се явява неоснователно за съда. Твърди, че правата й са
застрашени от процесните обекти, чието унищожаване претендира. Изразява становище, че
указанията на съда са несъответни на търсената от ищцата защита и са с цел изопачаване
предмета на делото по начин, по който ответната страна да избегне отговорност.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираните по делото уточнителни молби, намира, че към настоящия момент исковата
молба продължава да е нередовна – налице е неяснота относно конкретното поведение на
2
ответната Изпълнителна агенция „...............“ вследствие от което ищцата И. З. твърди да е
претърпяла неимуществени вреди, неясно е съдържанието на отправеното от последната
запитване от 12.07.2017 г. и дали същото е основание на исковата и претенция. Не става
ясно какво конкретно е искането към съда - за заплащане на парична сума, за признаване
дължимостта и или наред с това да се признае за установено, че държането/съхраняването на
процесния материал застрашава правата и законните и интереси, съответно за какъв
конкретно материал се касае, от кого е съставен този материал, респ. в чие съхранение е
същият, какво е основанието, на което ответникът да бъде задължен да унищожи същия.
Въпреки двукратно дадените подробни и последователни указания ищцата не отстрани
така допуснатите нередовности. Същевременно с молбата от 22.11.2022 г. същата изрично
заявява, че намира указанията са несъответни на търсената от нея защита и дя насочени към
спомагане на ответната страна да избегне отговорността си.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от
съдържанието на исковата молба са ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основава иска – като искане за защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои
искането. За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата
искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна
твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и
предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл.
236, ал. 1, т. 5 ГПК.
В процесния случай липсата на яснота относно обстоятелствата, от които ищцата
претендира да произтичат правата и, респ. на отправеното към съда искане, въпреки
двукратно дадените указания за това, обуславя връщане на исковата молба на основание чл.
129, ал. 3 ГПК, за които неблагоприятни правни последици ищцата е била предупредена
разпорежданията от 28.09.2022 г. и повторно от 08.11.2022 г.
В допълнение следва да се отбележи, че заявеното от ищцата искане за задължаване на
ответната страна и на трето за процеса лице – Медицински институт към МВР да унищожи
дадени материали (останали неизяснени) в присъствието на ищцата или съответно при
представянето на същата на доказателства за това се явява недопустима форма за защита в
гражданския процес съгласно чл. 130, вр. чл. 124 ГПК. В последната разпоредба изрично са
посочени възможните процесуални средства за защита по реда на ГПК, а именно: иск за
възстановяване на право, когато то е нарушено или за установяване съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това
- чл. 124, ал. 1; иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори
тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК; иск
за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения - само в
предвидените в закон случаи – чл. 124, ал. 3; иск за установяване истинността или
неистинността на един документ и иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение - само в случаите, предвидени в закон –
чл. 124, ал. 4 ГПК; иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно
гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение – в посочените случаи
по чл. 124, ал. 5 ГПК. Искането на ищцата за задължаване на ответника/трето за процеса
лице да унищожи материали не е сред изброените средства за защита по реда на ГПК, което
е самостоятелно основание за връщане на исковата молба по тази претенция.
Предвид крайния изход – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото, съдът не следва да се произнася по искането на ищцата за
освобождаването и от внасяне на държавна такса и разноски по делото, обективирано в
исковата молба, доколкото в конкретната хипотеза основанието за връщането –
неизясняване на основанието и петитума обуславя прекратяване на делото на този етап.
За правна прецизност съдът счита за необходимо да отбележи, че с оглед изложените
3
от ищцата И. З. твърдения в депозираната по делото уточнителна молба от 22.11.2022 г., а
именно за осъществена съществена намеса по делото с цел спомагане на ответната страна да
избегне отговорността й, ангажирана от ищцата и отправеното искане за предприемане от
съда на адекватни и относими съдопроизводствени действия, като в случай, че настоящият
съдия се чувства подвластен на оказаното влияние, то същият да се отстрани и да бъдат
отменени изготвените/издадени до момента актове, с разпореждане от 26.01.2023 г. съдът е
указал на И. К. З. в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да
посочи дали с молбата с вх. № 255473/22.11.2022 г. отправя искане за отвеждане на
настоящия съдебен състав от разглеждане на делото и в случай, че отправя такова искане, да
посочи основанията за това, с указание, че при липсата на отговор в указания срок, съдът ще
приеме, че не е налице изрично искане за отвод, по което да дължи самостоятелно
произнасяне. Препис от разпореждането е получен от ищцата на 30.01.2023 г., като в
указания срок, а и към настоящия момент същата не е заявила изрично, че отправя искане за
отвод на съдия-докладчика, поради което настоящият счита, че не дължи изрично
произнасяне в този смисъл. В допълнение обаче съдът намира за необходимо да отбележи,
че спрямо настоящия не е налице основание за отвод поради липсата на обстоятелства,
които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността му, при съобразяване, че
такива не са даването на указания до ищцата за отстраняване констатирани нередовности в
исковата молба, за които съдът следи служебно, и намирайки, че същият е безпристрастен
при разглеждане на настоящото дело и при постановяване на съдебните актове в хода на
същото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. 186788/08.09.2022 г., уточнена с молба с вх. №
208334/05.10.2022 г. и молба с вх. № 255473/22.11.2022 г., подадена от И. К. З. против
Изпълнителна агенция „...............“ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
49021/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4