Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 26.03.2020
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 март 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана С.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4787 по описа за 2019 година.
Производството по
делото е образувано по жалба от Е.П.М. и Т.П.М. против Заповед № 10-00-1532 от
08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора.
Постъпила е жалба от Е.П.М. и Т.П.М., като
наследници на Т.М.Т., в която сочат, че в законоустановения срок обжалват
Заповед № 10-00-1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която
на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, било признато правото да придобие собственост
върху имот № 277.52, с площ 500 кв.м., местност „Бенчови кошари", землище
на гр. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при
граници и съседи: 277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и землищна граница.
Считат, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и наличие на
нарушения на административно производствените правила и следвало да бъде
отменена.
Сочат, че от оспорената заповед не можело да се
прецени правното основание, на което е признато право на собственост върху
процесния имот на В.Н.Г.. Това се дължало на факта, че в мотивите си кметът на
общината посочил, че към момента на подаване на заявлението имотът
представлявал и лозе, и изградена постройка. Смесвайки фактическите състави на
§ 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган допуснал нарушение, което
накърнявало правото им на защита, тъй като от оспорената заповед не можело да
се разбере каква била фактическата обстановка, от която черпил правата си
заявителят, както и на кое основание от закона му било признато правото на
собственост.
Това нарушение представлявало самостоятелно
основание за отмяна на обжалваната заповед, тъй като я правило незаконосъобразна.
Ако се приемело, че приложима в случая била
хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, то за да се трансформирало правото на
ползване в право на собственост, било необходимо наличието на следните
кумулативни предпоставки:
- правото на ползвателя да е учредено
/предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към
ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ;
- да е построена сграда върху земята до 1 март
1991 г.;
- да е подадено заявление в определените от
закона срокове.
Оспорва, че правоимащото лице подало заявление в
срока по § 61 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
Заявяват, че ако съда счете, че е налице подадено
в срок до 31 януари 1998 г. заявление, то същото не съдържало уредените в § 61,
ал. 1, т. 1 - 4 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ реквизити и следвало да бъде оставено без разглеждане. Оспорват към
заявлението да са приложени и предвидените в ал. 2, т. 1-3 приложения, а
именно: 1. скица на имота, ако има такава; 2. документ, удостоверяващ
предоставеното право на ползване; 3. декларация, че посоченият имот бил
единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо
съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не били встъпили в брак.
В този смисъл липсвала една от
законоустановените предпоставки за издаване на оспорената заповед и тя следвало
да бъде отменена.
В случай, че съдът счете, че изискванията на §
61 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ били
налице, то считат, че не била спазена процедурата на § 62 от ПЗР към
Постановлението, тъй като назначената за разглеждане комисия не била назначена
от кмета на общината, в състава й не са участвали главният архитект и главният
юрисконсулт на общината. Също така назначената комисия не разгледала
постъпилите заявления по § 61 в едномесечен срок считано от 31 януари 1998 г.
Оспорват наличието на решение на комисията, инкорпорирано в протокол, съгласно
изискванията на § 62, което да е взето съгласно нормативно уредената процедура.
Посочените нарушения на административно
производствените правила обуславяли незаконосъобразност на оспорената Заповед №
10-00-1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора.
Оспорват правото на ползване върху процесния
имот на В.Н.Г. да е било учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума
на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
Поради гореизложеното кметът на община Стара
Загора бил постановил заповед при липсата на изискуемите от закона
материалноправни предпоставки.
Оспорват, че В.Н.Г. бил построил сграда в имота
до 1 март 1991 г. В процесния имот нямало построена сграда по смисъла на § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случай, че била налице подобна постройка, то тя не била
построена от заявителя, не била построена в посочения законов срок и не била
построена съобразно изискванията на закона.
В този смисъл липсвала една от кумулативно
посочените § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречала
на материалния закон.
Заявяват, че Заповед № 10-00-1532 от 08.08.2019
г. на Кмета на община Стара Загора е издадена при липса на мотиви. В заповедта
кметът на общината посочил, че към момента на подаване на заявлението за
трансформиране „имота е представлявал лозе и изградена постройка."
Смесването на фактическите състави на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ опорочавал
мотивите на заповедта, защото мотивите представлявали обосноваването на акта,
съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт, и то в
този му вид и съдържание. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, компетентният
административен орган следвало да издаде „мотивиран" акт. Сочат, че
Административният акт трябвало да бъде издаден в установената форма, като
неспазването й представлявало основание за отмяна на административния акт по
чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издавал в писмена форма,
той трябвало да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, били
задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт.
Липсата на мотиви в акта представлявала нарушаване на изискването за форма.
Мотивирането на административния акт имало предназначение да представи подхода
към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото
решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилагал
към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на
конкретния акт, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата
и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране
на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за
органите, упражняващи контрол върху администрацията или върху административното
правораздаване. Съдебната практика приемала, че се касаело за липса на мотиви
не само когато в акта не били изложени никакви съображения, но и когато такива
съображения били от много общ характер или органът изложил само правни
основания без фактически обстоятелства и без да е изложил конкретни
съображения. Мотивирането на административните актове се дължало във всички
случаи и неизлагането на мотиви водило до отмяната им само на това основание.
Посоченият порок в обжалваната заповед водило до
нейната незаконосъобразност.
Тъй като от обжалваната заповед не ставало ясно
на кое законово основание е признато правото на собственост на В.Г., то ако
съда счете за приложима хипотезата на § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ заявяват, че оспорва
имотът да представлява лозе, овощна градина или да е единствена земеделска земя
на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище бил имотът. Процесният имот нямал качеството на овощна градина или лозе
към момента на подаване на заявление по § 61 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
В този смисъл липсвала една от кумулативно
посочените § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречала
на материалния закон.
Молят съда да отмени Заповед № 10-00¬1532 от
08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора като незаконосъобразна и да
откаже на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, правото да придобие собственост върху
имот № 277.52, с площ 500 кв.м., местност „Бенчови кошари", землище на гр.
Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи:
277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и землищна граница.
Ответникът по молбата Община гр. Стара
Загора не вземат становище по молбата.
В
срока е постъпил отговор от заинтересованата страна В.Н.Г., в които моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Е.П.М., ЕГН ********** и Т.П.М.,
ЕГН ********** срещу Заповед № 10-00-1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община
Стара Загора, с която на В.Н.Г. е признато правото да придобие собственост
върху имот № 277.52 с площ 500 кв. м., местност „Бенчови кошари", землище
на гр. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно
Протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при
граници и съседи: 277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и землищна граница, като
неоснователна и да потвърди обжалваната Заповед, като правилна и законосъобразна.
Сочи, че жалбоподателят считал, че обжалваната
заповед била незаконосъобразна поради това, че:
1. Не
можело да се прецени правното основание, на което е признато правото на
собственост. Административният орган бил смесил фактическите състави на §4а и §46
от ПЗР на ЗСПЗЗ и не можели да разберат каква била фактическата обстановка, от
която черпил права си;
2. Оспорвало
се, че ползвателя подал в срока по § 61 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ;
3. Оспорвало
се, че не била спазена процедурата на § 62 от ПЗР към
Постановлението, тъй като назначената Комисия не
била назначена от кмета на общината и в състава й не са участвали главният
архитект и главният юрисконсулт на общината, както и че нямало решение на
Комисията инкорпорирано в протокол, съгласно изискванията на § 62, което да е
взето съгласно нормативната уредба;
4. Оспорвало
се правото на ползване на процесния имот, което да е било учредено
/предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към
ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ;
5. Оспорва се, че ползвателя бил построил сграда
по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ;
6. Оспорваната Заповед на Кмета на Община Стара
Загора била издадена при липса на мотиви и при смесване на фактическите състави
на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заявява, че оспорва изцяло твърденията в
жалбата. Счита, че правото на ползване върху процесното място му било
предоставено по силата на ПМС № 11/1982 г., който акт бил включен в
разпоредбата на § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо попадал в кръга на лицата имащи
права по §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявява, че в процесния имот построил
сграда, за която му било издадено строително разрешение №34/14.02.1989 г. от
Общински народен съвет. Постройката отговаряла на изискването за сграда по
смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сградата била построена преди 01.03.1991
г. - през 1989 г. била завършена.
Сочи, че е подал Заявление вх. №
0102036/17.06.1992 г. до Община Стара Загора и Заявление
вх.№94-03-16130/29.12.1997 г., за придобиване право на собственост върху
процесното място от 0,500 кв.м., като в първоначалното Заявление посочил
местност „Под телевизионната кула" /така, както е обозначено в Удостоверение
№ 695/08.11.1988 г. на Общински съвет - Стара Загора, за предоставяне право на
ползване на земя/, а в последващото - „Бенчови кошари", декларирал, че
това била единствената земеделска земя на него и семейството му и че същата
представлявала лозе с построена в него сграда с площ от 28,20 кв.м.
Обжалваната заповед била издадена от компетентен
орган - Кмета на Община Стара Загора, след спазване на законовата процедура, а
именно: на база на Протокол от 03.04.2015 г. на комисията, назначена със
Заповед № РД-25-1506 от 28.08.2012 г и Заповед №10-00-310 от 16.02.2015 г. на
основание §62, ал. 1 от ПЗР към Постановление № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ. Оспорва
твърдението на жалбоподателите, че Протоколът на комисията назначена на осн.
§62, ал. 1 от ПЗР към Постановление № 456/11.12.1997 г. не бил подписан от
главния архитект и главния юрисконсулт на общината.
По отношение твърдението, че в процесната
заповед били смесени фактическите състави на параграф 4а и параграф 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, също било неоснователно и недоказано, защото: Съобразно разпоредбата
на параграф 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които било предоставено
право на ползване върху земи по параграф 4 при спазване изискванията на
държавните органи, посочени в него придобиват правото на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 01.03.1991 г. и заплатили земята на
собственика. Съобразно правната разпоредба, кумулативните предпоставки били
три, при които за ползвателя се давало предимство да придобие право на
собственост и това били:
- имотът да е предоставен по ред предвиден в
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е застроен с постройка, която не попада в
изключващите хипотези на параграф 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и застрояването да
е извършено до 01.03.1991 г.
Освен това, в параграф 4з от ЗСПЗЗ било
посочено, че по параграф 4 а, ал. 1, ползвателите придобивали собственост на
земята до 600 кв.м., а тези по параграф 4б, ал. 1 - до 1000 кв.м. Счита, че
правилно като основание в процесната заповед бил записан параграф 4а, тъй като
в самото заявление, обстоятелствата сочели за приложение на параграф 4а - площ
до 600 кв.м. и върху нея била построена сграда, която не попадала в
изключващите хипотези на параграф 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и застрояването
било извършено до 01.03.1991 г.
По отношение твърдението в жалбата, че
процесната заповед била издадена при липса на мотиви, счита това твърдение за
несъстоятелно. Обжалваната заповед имала мотиви, в които недвусмислено било
посочено, че правото на ползване на процесния имот било предоставено на
основание Постановление на МС № 11 от 02.03.1982 г., което било сред
предвидените в § 63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, с Удостоверение № 695/08.11.1988
г. в изпълнение на Решение № 138/31.10.1988 г. на ИК на ОБНР гр. Стара Загора,
като към момента на подаване на заявлението за трансформиране имотът
представлявал лозе и изградена постройка със строително разрешение №
34/14.02.1989 г.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата срещу процесната заповед като неоснователна и недоказана.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за наследници № 4705/19.08.2019 г. на гр. Стара
Загора, жалбоподателите са наследници на Т.М.Т., б.ж. на гр. Стара Загора,
починал на 19.04.1991 г.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателите са лица
с право на жалба, извършеното от тях оспорване е в законоустановения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
Видно от представената Заповед
№ 10-00-1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора /л. 10 от делото/,
на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на
ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 03.04.2015 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-25-1506 от
28.08.2012 г. и Заповед № 10-00-310 от 16.02.2015 г., на основание § 62, ал.1 от
ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, Кметът на Община Стара Загора е
признал на В.Н.Г., ЕГН **********,*** правото да придобие собственост върху
имот № 277.52, с площ 500 кв.м., местност „Бенчови кошари”, землище на гр.
Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на
Комисията по чл. 286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи:
277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и землищна граница.
Видно от Удостоверение № 695 от
08.11.1988 година е предоставено правото на ползване на В.Г., нива в размер на
0,5 декара, намираща се в землището на гр. Стара Загора, местност „Под
телевизионната кула“. По делото е представено Строително решение № 34 от
14.02.1989 г., с което е разрешено на В.Н.Г. да построи сезонна постройка върху
28,20 кв. метра на собственото си място.
По делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят Б.В.Б.сочи, че познава В.
от сина му, който починал. От 1985 г. се познавали, покарай сина му. Заявява,
че Е. и Т. не ги познава. Има имот в посока телевизионната кула. В. имал имот
там от 1977 г. – 1976 година. Този имот в „Бенчови кошари“ бил около декар и
нещо. Сочи, че имота не го е купил, а му е даден за ползване, най-вероятно от
Общината. В имота има голямо лозе, около декар, дръвчета и постройки. Заявява,
че има смокини, праскова, лешник и сливи. В момента тези дръвчета са живи и
дават плод. Сочи, че имат къщичка с панелна клетка около 30 кв.м., която е
построена около 1990 г. Разрешението му било 1989 г., до година-година и нещо
била построена къщата. Дядо В. постоянно бил там. В къщата имало маса и легла,
но нямало баня. Тоалетната била външна със септична яма. Заявява, че Т.М.Т. не
го познава. В имота има ток и две сонди за вода.
Свидетелят Д.Д.И.твърди, че В. преди имал апартамент. Има и къща във
вилната зона в града. Сочи, че в „Бенчови кошари“ има имот – постройка и лозе,
което е над декар-декар и двеста, триста. Сочи, че той има имот на 30 метра над
неговото място. Постройката била панелна и са две стаи около 30 кв. общо.
Заявява, че има лозе, овошки, ябълки и сливи. Ходил там много пъти. Сочи, че
той е там от 93 г. - 94 г., когато баща му взел мястото. Около 92 г. – 93 г. го
взели да го работят от предишния собственик, като са го закупили. Сочи, че не
знае как В. е придобил имота, но е било доста години преди тях. Знае, че има
документи. Заявява, че живеели много години там. Даже с баща му гледали животни
там. Мисли, че 1989 г. е построена къщата. Имало лозе като взел имота, преди да
започнат да строят, като В. и баща му са го садили. Заявява, че си спомня, че
имало орех и браздите на лозето били направени, като започнали да строят
къщата. Имало ток и вода в къщата. Имало си и партида. Всичко било излято
отдолу с бетон и панелите били над него.
Покривът бил с керемиди.
Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
По делото е депозирано заключение на съдебно-агротехническа експертиза,
което съдът възприема като добросъвестно изготвено и което не беше оспорено от
страните. В заключението си вещото лице сочи, че на площ от около 1200 кв.м.
има постройка и обработвана семейна градина на около 60% плътност край
оградата. Има налични следните дървесни овощни видове:
Асми Смокини, круши,праскова, дрян, нар, ябълки, лозе на дънер, като всички са
на възраст около 20- 30 години. Сочи, че лозето е засадено с разположение север-юг в 15 реда с 13 броя
дънери по дължина. Лека конструкция. Към момента на огледа не е извършена
резитба и задължителните агро - технически мероприятия за него. Има налични и
два големи розови храста и 1 брой люляк.
По делото е депозирано заключение на съдебно-оценителна експертиза, което
съдът възприема като добросъвестно изготвено и което не беше оспорено от
страните. В заключението си вещото лице сочи, че постройката е построена в
периода между 1989 год. и 1992 год., защото към 1992 год., е нанесена в плана
за местността „Бенчови кошари“, съгласно справка в Община Стара Загора. В
постройката има водоснабдяване и електричество и е обитаема. Изградената
постройка и със ЗП от 27,00 кв.м. и се използва за сезонно обитаване. Отговаря
на изискванията на нормативната уредба. Състои се от две помещения - стая за
почивка и дневна - кухня. Всяко от помещенията е самостоятелно изградено.
Стаята за почивка е изпълнена от ст. бетонова панелна клетка със скатен покрив
с площ от 13,70 кв.м.; Другата стая е за обитаване през деня - тип „ лятна
кухня е с площ от 13,30 кв.м. и е изпълнена от тухлени стени, покрита с
керемиди.
Предвид така събраните
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Правото на ползване върху земеделска земя се е
предоставяло по силата на някой от актовете, посочени в § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ – на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или
на Министерския съвет. Съгласно § 4а ПЗР на
ЗСПЗЗ, ако лице, на което е било предоставено по законовия ред право
на ползване, построи сграда в имота до 01.03.1991 г., има право да заплати
земята и да придобие собствеността върху нея, но съгласно ал. 6 на същата
разпоредба "за придобиване право на собственост при изпълнение на
условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред общината в срок
до 31 януари 1998 г. ". В случая, видно от представената от Община Стара
Загора преписка, на В.Н.Г. е било
предоставено право на ползване върху имот – нива от 0,500 дка в землището на
гр. Стара Загора в м. „Под телевизионната кула“, видно от удостоверение № 695/8.11.1988 г. В имота е била изградена и
постройка, видно от представеното строително разрешение № 34 от 14.02.1989 г. През 1992 г. В.Н.Г. е поискал правото му на
ползване да се превърне в право на собственост, видно от заявление с Вх.№
0102036/17.06.1992 г., като е посочил, че имотът представлява лозе и овощна
градина и е единствена земеделска земя. Посочил
е, че в имота има застроена сграда с площ от 28,20 кв.м. на един етаж. Поради
това и са изпълнени кумулативно предпоставките, при които възниква право на
собственост съгласно § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, като
В.Н.Г. е придобил право на собственост върху земята, която му е
предоставена за ползване, на основание посочената разпоредба.
По силата на §62, ал. 1 и ал. 2
от ПЗР на ППЗСПЗ комисия, назначена от кмета на общината, дава становище
относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в
§ 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху
предоставените им за ползване земи. В случая това законово изискване е спазено,
доколкото в преписката е наличен протокол от 03.04.2015 г. на комисия,
назначена със заповед № РД-25-1506/28.08.2012 г. и Заповед № 10-00-310 от
16.02.2015 г. в състав: Председател – гл.архитект на Община Ст.Загора и
членове: н-к отдел „Правно-нормативно обслужване“ и 5 други членове. В този
смисъл са неоснователни твърденията на жалбоподателите, че в състава на тази
комисия не е участвал главния архитект и гл. юрисконсулт на Общината.
Становището на комисията е, че В.Г. притежава документ за право на ползване –
удостоверение № 695/8.11.1988 г., който отговаря на изискванията по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Следва да се отбележи, че заявлението на В.Н.Г. от 17.06.1992 г. съдържа
твърдение, че предоставеният с удостоверение № 695/1988 г. имот е единствена
земеделска земя на семейството му, с което е изпълнено изискването на § 61, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съгласно който към заявлението следва да се
приложи декларация, че имотът е единствено жилище или единствена земеделска
земя на семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца,
които не са встъпили в брак. Законът не поставя изискване за някаква
задължителна форма на декларацията по § 61, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това обстоятелство не се удостоверява с
материалната доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК
от компетентен държавен орган, поради което липсата на посоченото в § 61, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ приложение не може да се приравни на съществено
процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство –
такова, което съществено е накърнило правото на защита на заявителя или ако не
беше допуснато, административният орган би постановил решение в обратен смисъл.
Касае се за декларация от самото заинтересовано лице (В.Н.Г.), което
удостоверява благоприятни за себе си факти под угрозата за наказателна
отговорност по чл. 313 НК.
В случая лицето е декларирало относимите обстоятелства по § 61, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ и липсата на специално изготвена декларация, чието
служебно задължение за попълване на преписката е на административния орган, не
може да се отрази неблагоприятно на правата на заинтересованото лице, в случай,
че се установят неговите права на ползвател по смисъла на § 4а
или § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателите
за непълнота в мотивите на оспорената заповед по смисъла на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК относно основанието, на което се претендират и признават
правата на ползвателя (по §4а или
§ 4б ПЗР на ЗСПЗЗ).
Първоначалното заявлението на В.Г.
от 17.06.1992 г., както и заявление от
29.12.1997 г. съдържат твърдение за изградена постройка в имота. Наличието на
построена сграда в имота се установява
от заключението на вещото лице от съдебно-оценителната експертиза. Вещото лице
сочи, че постройката е построена в периода между 1989 год. и 1992 год., защото към
1992 год., е нанесена в плана за местността „ Бенчови кошари“, съгласно справка
в Община Стара Загора. В постройката има водоснабдяване и електричество и е
обитаема. Изградената постройка е със ЗП от 27,00 кв.м. и се използва за
сезонно обитаване. Отговаря на изискванията на нормативната уредба. Състои се
от две помещения - стая за почивка и дневна - кухня. Всяко от помещенията е
самостоятелно изградено. Стаята за почивка е изпълнена от ст. бетонова панелна
клетка със скатен покрив с площ от 13,70 кв.м.; Другата стая е за обитаване
през деня - тип „ лятна кухня е с площ от 13,30 кв.м. и е изпълнена от тухлени
стени, покрита с керемиди.
Съвкупната преценка на всички горепосочени
писмени доказателства по делото навежда на категоричен и несъмнен извод, че в
процесния имот, предмет на оспорената пред районния съд заповед, е построена сграда
под 35 кв. м. преди 01.03.1991 г. Правото на ползване върху имота е придобито
от В.Н.Г., съгласно удостоверение № 695/1988 г. Обстоятелството, че сградата е нанесена в
плана за местността „ Бенчови кошари“, безспорно
доказват построяването на имота преди релевантната дата по § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
При тези данни съдът кредитира показанията на свидетелите Б.В.Б.и Д.Д.И.,
като показания на свидетели очевидци, които напълно съответстват на писмените
доказателства по делото. Свидетелят Боев установява, че дядо В. постоянно бил в имота, имат
къщичка с панелна клетка около 30 кв.м., която е построена около 1990 г.
Разрешението му било 1989 г. и до година-година била построена къщата. Даденото от свидетелите описание
на постройката напълно съответства на установеното от вещото лице – имало ток и вода в къщата, имало си и партида. Всичко било излято отдолу с
бетон и панелите били над него. Покривът
бил с керемиди.
При тези данни, съдът намира, че
административният орган правилно е приел в оспорения индивидуален
административен акт, издаден въз основа на становище на комисията по §62, ал. 1
и ал. 2 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ по протокол от
3.04.2015 г., че са изпълнени изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ – ползвателят В.Н.Г. притежава документ за право на
ползване – удостоверение № 695/1988 г. и в имота има построена сграда от преди
01.03.1991 г., поради което съдът следва
да постанови решение като отхвърли молбата, с която се оспорва Заповед № 10-00¬1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора
като незаконосъобразна, като следва да признае на В.Н.Г. правото да придобие
собственост върху имот № 277.52, с площ 500 кв.м., местност „Бенчови
кошари", землище на гр. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от
22.11.2018 г., при граници и съседи: 277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и
землищна граница.
На основание чл. 144 от АПК във вр. с
чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на жалбоподателите следва да се присъдят
направените от ответника по жалбата разноски в размер на 750 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.М., ЕГН ********** и
Т.П.М., ЕГН **********,***, партер, против Заповед № 10-00¬1532 от 08.08.2019 г. на Кмета на община Стара Загора, с
която на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, е признато правото да придобие собственост
върху имот № 277.52, с площ 500 кв.м., местност „Бенчови кошари", землище
на гр. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при
граници и съседи: 277.54, 277.109, 277.53, 277.9502 и землищна граница, като
неоснователна.
ПРИЗНАВА на ползвателя В.Н.Г., ЕГН ********** ***,
правото да придобие собственост върху имот № 277.52, с площ 500 кв.м.,
местност „Бенчови кошари", землище на гр. Стара Загора по неодобрен план
за новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: 277.54, 277.109, 277.53,
277.9502 и землищна граница.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН ********** и Т.П.М., ЕГН **********,***, партер да заплатят на В.Н.Г., ЕГН ********** ***, направените от него разноски по делото в размер на 750 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Ст.Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: