Решение по дело №1272/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 612
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120201272
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 612                                          11.06.2020 г.                             град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд,                                  V-ти наказателен състав

На девети юни                            през две хиляди и двадесета година 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

Прокурор:...........................

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХ дело №1272 по описа на БРС за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е по повод жалбата на С.Д.Д., ЕГН **********,***, и съдебен адрес ***, чрез адв.С.К. ***-25/07.02.2020г. издадено от Началника на ІІ-ро РУ-Бургас, което за извършено деяние по чл.194 ал.3 от НК и на основание чл.218б НК на жалбоподателя е  наложено административно наказание глоба в размер от 100,00 (сто) лева.

С жалбата се моли да бъде отменено НП като незаконосъобразно и недоказано. Навеждат се доводи за липсата на доказателства относно извършването на изпълнителното деяние от обективна и от субективна страна. 

        Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа се жалбата и моли за присъждане на направените по делото разноски по адвокатско пълномощно. 

       Наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща  процесуален представител. Не се взема становище по жалбата.  

       По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от легитимирано за обжалване лице. Същата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, видно от дата на връчването на препис от НП - 09.03.2020 г. и датата на входирането на жалбата пред административнонаказващия орган на 13.03.2020 г. Същата изхожда от легитимно лице посочено в НП като нарушител и съдържа изискуемите от закона реквизити. Съдът намира, че образуваното по повод тази жалба производство пред БРС е редовно.

 В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетел актосъставителя и свидетелите по съставянето на акта.

      Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

       Досъдебното производство е било образувано като бързо производство по реда на глава ХХІV от НПК с първото действие по разследването съставянето на протокол за разпит на свидетел. В последствие с постановление на наблюдаващия прокурор от 23.05.2029 г. от РП - Бургас е постановено на основание чл. 357 ал.2 от НПК разследването да се проведе по общия ред.

В хода на досъдебното производство процесната вещ е била върната. Изготвена е била съдебнооценъчна експертиза, която е дала оценка на вещта –термограф в размер на 510 лева. Наблюдаващият  прокурор счел, че тази стойност е по–малка от размера на две минимални работни заплати към датата на извършване на деянието - 17.05.2019 г. (ПМС №320/20.12.2018 г. МРЗ е била 560 лева). Установил, че деянието представлява маловажен случай и го е квалифицирал като такова по чл.194 ал.3 от НК. С постановление от 27.11.2019 г наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство и е разпоредил на административнонаказващия орган –началника на ІІ-ро РУ–Бургас (на територията на което е извършено престъплението) да образува административнонаказателно производство по реда на ЗАНН и да наложи на дееца Д. административно наказание глоба.

Въпреки изричната разпоредба на чл.36 ал.2 от ЗАНН, че акт не се съставя, когато производството е прекратено от съда или прокурора е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА и с бланков номер № 454860 на 29.01.2020 г. (лист 5 от делото). В обстоятелствената част на акта е вписано , че на 17.05.2019 г., около 17,30 часа до 20.05.2019 г., 15,00 часа, в град Б., в базата на „С.“ в С. п. з., С.Д.Д. с ЕГН ********** *** отнел чужда движима вещ – записващо устройство – термограф на стойност от 510 лева, от владението на Г. Я. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.

Правната квалификация в акта е по чл.194 ал.1 от НК вр. чл.218 от НК. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя Д. и е подписан от последния без възражения. Получил препис от него. АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетелите присъствали на неговото съставяне. Като взел предвид АУАН и събраните в хода на проверката писмени доказателства – постановление на БРП за прекратяване наказателно производство от 27.11.2019 г. и АУАН №434а-25 от 29.01.2020 г. административнонаказващият орган – началникът на ІІ-ро РУ-Бургас  издал атакуваното НП. В него описал същата фактическа обстановка както в акта, но  е направена различна правна квалификация –по чл.194 ал.3 НК.

На основание чл.218б от НК на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер от 100 (сто) лева. 

В хода на съдебното производство бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителят А. К. и свидетелите Я. и Р. От техните показания е видно, че и тримата не са били очевидци на изпълнителното деяние, а е трябвало само да изготвят акта по  указанията на прокурора дадени с постановлението му от 27.11.2019 г. 

          Тази фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели и от събраните писмени доказателства- от АУАН , НП и постановление на РП - Бургас (само първа страница). 

При описаната фактическа обстановка съдът от правна страна следното:

Жалбата  е подадена в срок и е процусуално допустима. Разгледана по същества съдът я намира и за основателна.

При провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по себе си е основание за отмяната на НП като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществена нарушения на процесуалните и материалните правила.

НП е правораздавателен акт, издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно за да бъде наложена съответната административна санкция –административно наказание в съответния вид за извършено нарушение. За да може да породи тези си последици НП като административен акт следва да съдържа точно визираните в чл.57 ЗАНН реквизити. В конкретна хипотеза в обжалваното наказателно постановление органът е направил описание на нарушението, без да посочи обстоятелствата при които е извършено, както и не е посочил и доказателствата, които го потвърждават, за да може съдът да го приеме за безспорно доказано. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са спазени задължителните реквизити на чл.57 ЗАНН.

Освен посоченото по-горе съществено нарушение съдът намира за нужно да отбележи, че когато, като е в случая, прекратеното досъдебно производство е изпратено от прокурора до административнонаказаващия орган, акт за установяване на административно нарушение не се съставя  –аргумент на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Не само, че е съставен акт, но и в него е посочена различна правна квалификация на нарушението – по чл.194 ал.1 вр. чл.218 НК. Нормата на чл.194 ал.1 от НК не е в обхвата на нормата на чл.218б ал.1 от НК, което е съществено нарушение на материалния закон, а самото съставяне на акта е нарушение на процесуалните правила на ЗАНН.  Поради изложеното по-горе, съдът не следва да разглежда спора по същество.

 АУАН и НП са издадени при грубо нарушаване на процесуалните и материалните правила, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, процесуалният представител на жалбоподателя е поскал от съда да му бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение от 300 (триста) лева по адвокатско пълномощно.Същите следва да бъдат платени от административнонаказващия орган ОДМВР-Бургас.

         

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,ал1,предложение трето от ЗАНН Бургаски районен съд, V наказателен състав  

 

 

 Р   Е   Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 434а -25/07.02.2020 г  издадено от Началника на ІІ-ро РУ-Бургас, с което на С.Д.Д. ЕГН ********** ***, и съдебен адрес ***, чрез адв.С.К. *** за извършено престъплението по чл.194 ал.3 от НК и на основание чл.218б НК е  наложено административно наказание глоба в размер от 100,00 (сто) лева.

          ОСЪЖДА  ОДМВР – Бургас да заплати на жалбоподателя направените от него разходи за адвокат по адвокатско пълномощно в размер на 300 (триста) лева.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административния съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                       СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.