№ 162
гр. Варна , 02.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500208 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от Д. С. С. и адв. Д.С. С. – лично и като пълномощник на С. И. С.
и Д. С. С. срещу определение № 9/01.03.2021 год по в.гр.д. № 290/2020 год на Окръжен съд
Шумен в частите, с които са оставени без разглеждане и са отхвърлени исканията по молба вх. №
8/11.01.2021 год на ШОС. По съображения за незаконосъобразност на определението, частните
жалбоподатели молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъдат присъдени в
полза на Д. С. С. разноски в размер на 430 лв за двете инстанции съразмерно с уважената част от
иска, както и да бъде пререшен въпроса за присъдените разноски в полза на ответника, като сумата
бъде пропорционално намалена със 202 лв – разноски за командировъчни разходи на
юрисконсулта.
В подадения писмен отговор от Министерство на правосъдието чрез гл. юрисконсулт П. Р.
е изразено становище за недопустимост на частната жалба. Частната жалба е подписана само от Д.
С. С., поради което по отношение на Д.С. и С.С. липсва процесуална легитимация, а в останалата
част недопустимостта произтича от липсата на правен интерес, тъй като искането на молителката
Д. С. С. е уважено. В случай, че частната жалба бъде приета от съда като допустима, ответникът
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а в условия на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е процесуално допустима,
доколкото обжалваното определение съдържа диспозитив по отношение на Д.С. С. и С. И. С. за
оставяне без разглеждане на молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК. В тази част определението се
явява преграждащо по отношение на тях и подлежи на обжалване. Налице е правен интерес и по
отношение на Д. С. С., доколкото с обжалваното определение не е удовлетворено искането й в
цялост.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
1
Производството е образувано по искова молба от С.Д. С. срещу Министерство на
правосъдието с цена на иска 1440 лв. Въззивният Окръжен съд Шумен постановил необжалваемо
решение, с което уважил предявения иск в размер на 599,95 лв.
В хода на първоинстанционното производство пред Новопазарския районен съд са
представени доказателства, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв.
Д.С. С., по който заплатил възнаграждение в размер на 520 лв, както и държавна такса в размер на
57,60 лв. В хода на процеса ищецът починал и бил заместен от неговите наследници - С. И. С., Д.С.
С. и Д. С. С.. По делото е приложен договор за правна помощ и съдействие, сключен между Д. С.
С. и адв. Д.С. С., по който са заплатени 430 лв адвокатско възнаграждение. Налице са също
доказателства за заплатена от Д.С. сума в размер на 350 лв за изготвяне на съдебно-икономическа
експертиза в първоинстанционното производство. При въззивното разглеждане на спора
държавната такса в размер на 28,80 лв е заплатена от Д.С., а по делото е представен договор за
правна помощ, сключен между него и С.С., по който е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 380 лв.
Общият размер на разноските, направени от ищците за двете инстанции е 1766,40 лв. От
тази сума следва да се приспадне сумата 173,33 лв, поради следното:
Конституираният в хода на процеса Д.С. С. е законен наследник на починалия ищец С. С.,
поради което заплатеното от последния адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв е за защита
на общия интерес на тримата наследници. Затова за частта, за която адв. Д.С. е действал от
момента на конституирането си в лично качество, не му се следва адвокатско възнаграждение.
Заплатеното от първоначалния ищец адвокатско възнаграждение е в размер на 520 лв, а
новоконституираната страна Д.С. е заплатила на същия адвокат още 430 лв в
първоинстанционното производство, или общият размер на адвокатското възнаграждение,
получено от адв. Д.С. е 950 лв.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 год минималното адвокатско
възнаграждение, съобразено с цената на иска е в размер на 330 лв. Поради това първоначално
внесената сума от 520 лв е в достатъчен размер, съответстващ на фактическата и правна сложност
на делото.
В заключение, общо направените от ищците и техния наследодател разноски за двете
инстанции възлизат на 1163,07 лв. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищците следва
да се присъдят 452,30 лв. Съдът с решението си е присъдил общо на тримата ищци разноски в по-
голям размер, а именно: 495,30 лв. Действително, лично от Д.С. са заплатени разноски в общ
размер 542,66 лв, изключвайки сумата за адвокатско възнаграждение, която е довела до
прекомерност на същото и не подлежи на присъждане. От посочената сума съразмерно с уважената
част от иска, тя има право на разноски в размер на 211,03 лв, като част от общо присъдените с
решението 495,30 лв. Поради липса на изрично направено искане от другите двама ищци за
разграничаване помежду им на разноските, които всеки от тях е направил, оставащата след
отделянето на сумата, дължима на Д.С. сума в размер на 284,27 лв следва да им се присъди
солидарно.
2
Поради това определението следва да бъде отменено в частта, с която в полза на Д. С. С. са
присъдени разноски в размер на 170,30 лв, а вместо него – постановено друго, с което бъде
изменено постановеното решение в следния смисъл: от общо присъдените разноски в размер на
495,30 лв в полза на Д. С. С. да се присъдят 211,03 лв .
В останалата част то е законосъобразно и правилно по следните мотиви:
Молбата за изменение на решението в частта от разноските е подадена единствено от Д.С.,
поради което Д.С. и С.С. не са страни в производството по чл. 248 от ГПК по аргумент от
разпоредбата на чл. 26 ал.2 ГПК, повеляваща, че никой не може да упражнява чужди права пред
съд.
Що се отнася до частта от определението, с която е оставено без уважение искането за
коригиране на разноските, присъдени в полза на ответника, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК препраща към чл.37 от Закона за правната помощ при
определяне възнаграждението на юрисконсулта, а чл. 38 ал. 5 от същия закон съдържа препращане
към Наредбата за командировките в страната. Ето защо, правилно е подходил окръжният съд, като
е признал командировъчните разходи на юрисконсулта - процесуален представител на ответника.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9/01.03.2021 год по в.гр.д. № 290/2020 год на Окръжен съд
Шумен в частта, с която е допуснато изменение на решение № 196/29.12.2020 год по в.гр.д. №
290/2020 год на Окръжен съд Шумен, г.о. в частта за разноските, като е осъдено Министерство на
правосъдието да заплати на Д. С. С. с ЕГН ******** разноски в размер на 170,30 лв и вместо него
П О С Т А Н О В И :
ДОПУСКА изменение на решение № 196/29.12.2020 год по в.гр.д. № 290/2020 год на
Окръжен съд Шумен, г.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Д. С. С. с ЕГН ******** разноски
по делото в размер на 211,03 лв
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на С. И. С. с ЕГН ********** и на
Д.С. С. с ЕГН ********** сумата 284,27 лв- разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 248 ал. 3 във вр. с чл. 280
3
ал.2 т.1 от ГПК..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4