О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 18.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLI - ви състав, в закрито заседание, проведено на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ТОДОРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14894 по описа на ВРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 67816/19.09.2019г.
от физически лица, собственици на самостоятелни обекти в сграда, представляваща
„Комплекс Катерина -1“ с административен адрес гр.Варна, к.к. „Св.св.Константин
и Е.“***, с която е предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на
Етажната собственост проведено на 14.09.2019г.
С молба от 17.12.2019 ищците заявяват изменение на исковата претенция,
като същата да се считала за прогласяване нищожността на описаните в исковата
молба решения на общото събрание на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС в посочената редакция, всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание,
като молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16,
ал. 7. Общото събрание е проведено на 14.09.2019г., като на 19.09.2019г. в
12:44 часа е обовестена готовността на протокола с поставянето на съобщение по
чл.16, ал.7 ЗУЕС. З0-дневния срок за оспорване решенията на общото събрание на
собствениците в етажната собственост е бил до 18.09.2019г. Исковата молба е
подадена след изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС, поради което и производството по
делото следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо. За атакуване на
валидността на решенията на Общото събрание независимо дали се иска тяхната
отмяна или прогласяване на нищожността им, намират приложение специалните
правила на ЗУЕС и в частност чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, а не нормите на ЗЗД, както
сочи ищците. Само в императивно установения срок може да се иска отмяна на
решенията независимо дали поради тяхната незаконосъобразност или нищожност. (В
този смисъл са напр. Решение №39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС,
І г.о., Определение №37 от 01.03.2018г. по ч.гр.д. № 544/2018г. на ВКС, II г.о.
и Определение №99/29.05.2019 по гр.дело №20/2019 на ВКС, ГК, II г.о.).
На ищците е дадена изрично възможност да изразят становище по
възражението в отговора на исковата молба за неспазване на срока по чл.40 ЗУЕС.
При предоставената възможност ищците не са изложили твърдения и ангажирали
доказателства за спазването на срока, а правят искане за изменение на иска,
което дори да бъде допуснато отново не би направило исковата претенция
допустима.
По изложените съображения
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд,
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 14894/2019г. по описа на ВРС, XLI - ви състав, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за постановяването му от страните.
Препис от определението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: