РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Шумен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20243600100569 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането.
В исковата си молба до съда К. Г. А., В. Х. А., Х. К. А. и Г. К. А. твърдят, че на
17.01.2021 г. около 17,50 часа на път II-74 км 11+150 настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Мерцедес Е“ рег. №...., лек автомобил „Хонда СКЛ“ рег. № ..../в който пътували
ищците/ и лек автомобил „Фолксваген Туаран“ рег. № ..... Същото настъпило изцяло по вина
на водача на л.а. „Мецедес Е“, който при опит за изпреварване на движещия се пред него в
същата посока лек автомобил, в който се намирали ищците, навлязъл в лентата за насрещно
движение, където в този момент в обратна посока се движел л.а. „Фолксваген Туаран“.
Тогава, водачът на л.а. „Мерцедес Е“ преустановил маневрата изпреварване и опитал да се
върне в своята лента, при което с предната си дясна част ударил изпреварвания автомобил в
неговата задна лява част. Вследствие на инцидента са пострадали всички ищци.
Пострадалият К. А. получил следните травматични увреждания: травма на главата с
кръвоизлив на лявото око и разкъсно-контузна рана в челната област, кръвонасядания в
теменната област и около лявото око и под конюнктивата му; контузия с масивни
кръвонасядания по лявата предраменница и раменница. Непосредствено след настъпилото
ПТП, същият бил транспортиран от екип на ЦСМП и приет в „МБАЛ - Търговище“ АД с
оплаквания от болки в областта на главата и лявата ръка. Въз основа на извършените
изследвания, пациентът бил освободен за домашно лечение. В резултат на настъпилото ПТП
ищцата В. А. получила следните травматични увреждания, а именно: травматичен шок,
полифрагментни взривни фрактури на телата на Тh-7 и Тh-8 (седми и осми гръдни
прешлени) с дислокация на фрагменти и със значима компресия на гръбначния
мозък;фрактура на дъгите на Тh-8; Фрактури на трансверзалните процесуси (израстъци) на
Тh-4 - Тh10 (от четвърти до десети гръдни прешлени; фрактури на II и III ребра двустранно с
дислокация на фрагменти; фрактури на VI, VII, VIII и X ребра двустранно и IV, V, IX и XI
ребра вляво с дислокация на фрагменти; травма (животозастрашаваща) на гръдния кош с
хемоторакс - пулмоизлив (на кръв) в двете белодробни половини; посттравматични лезии.
1
Непосредствено след настъпилото ПТП А. била транспортирана от екип на ЦСМП и приета
по спешност в ОАИЛ към „МБАЛ – Търговище“ АД, където била извършена торакоцентеза
вляво (пункция за отстраняване на течност от плевралното пространство). На 26.01.2021 г. в
болнично заведение в гр. Варна били осъществени няколко тежки операции, като била
изписана на 08.02.2021 г. Във връзка с получените трайни неблагоприятни последици за
здравето на пострадалата с ЕР на ТЕЛК на В. А. са определени 52% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ за срок от 3 години. Вследствие на ПТП В. А.
претърпяла и значителни имуществени вреди, представляващи направени разходи по
лечение и възстановяване, а именно за закупуването на медицински изделия – импланти и
медикаменти, на обща стойност 7 302,63 лева.
В резултат на настъпилото ПТП пострадалият 20-годишен пътник Х. А., получил
следните травматични увреждания: травма на главата с мозъчно сътресение, множество
(осем) разкъсно-контузни рани по челото в лявата и дясната му половина, контузия на лявата
предраменница и двете длани с отоци и кръвонасядания, множество разкъсно-контузни рани
по тръбната повърхност на лявата длан, разстройство в адаптацията. Непосредствено след
настъпилото ПТП, Х. А. бил транспортиран от екип на ЦСМП и приет по спешност в
Хирургичното отделение към „МБАЛ – Търговище“ АД в увредено общо състояние и с
оплаквания от силно главоболие, гадене и болки в различни части на тялото. Предвид
обективното състояние на пациента същият е подготвен за оперативно лечение –
осъществена била ревизия и сутура на раните с изваждане на чужди тела – стъкла и бил
изписан на 21.01.2021 г.
Вследствие настъпилото ПТП пострадалият Г. А., получил следните травматични
увреждания: травма на лява подбедрица и контузия на дясното рамо. Непосредствено след
настъпилото ПТП, същият бил транспортиран от екип на ЦСМП и приет в „МБАЛ -
Търговище“ АД, като бил освободен за домашно лечение с дадени препоръки за покой.
Сочат, че и четиримата, претърпели значителни и продължителни болки и страдания,
като негативните последици от инцидента не били преодолени. По време на
възстановяването, всеки от ищците изпитвал редица психически и физически неудобства,
като най-големи били те касателно В. А., която била и временно неработоспособна.
За управлявания от причинителя автомобил не била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Излагат, че всеки един от ищците, в качеството си на
пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ от КЗ, да претендира от ответника изплащане на обезщетения за всички претърпени
имуществени вреди, болки и страдания, които са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП. Твърдят, че съобразно нормата на чл. 380 от КЗ, са депозирали писмена
застрахователна претенция до ответника на 27.05.2021. В резултат, Гаранционен фонд
изплатил на всеки от ищците следните обезщетения: на К. А. – сума в размер на 3000,00 лв.,
на В. А. – сума в размер на 56 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сума в
размер на 5842,10 лв. – имуществени вреди; на Х. А. – сума в размер на 7200,00 лв. и на Г.
А. – сума в размер на 2000,00 лева. Ищците считат, че така платените им суми са
недостатъчни да ги обезщетят за претърпените вреди, поради което предявяват настоящите
претенции за присъждане на обезщетения, представляващи разликата между претендираните
и платените им такива.
Предвид изложеното, ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати
обезщетение за претърпени вреди, както следва: 3000,00 лв. на К. Г. А., представляваща
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 64 000,00 лв. на В. Х. А., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 1460,53 лв. на В. Х. А., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди; 12 800,00 лв. на Х. К. А., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2000,00 лв. на Г. К. А., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 27.05.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират и
направените по делото разноски. В съдебно заседание, по искане на пълномощника на
ищцата В. А., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения от
нея иск за неимуществени вреди, като същият се счита депозиран за сума в размер на
84000,00 лева. В съдебно заседание, по искане на пълномощника на ищеца Х. А., на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения от него иск за
неимуществени вреди, като същият се счита депозиран за сума в размер на 22800,00 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, действащ чрез пълномощника си –
юрисконсулт, подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите като
неоснователни. Сочи, че е бил сезиран от ищците с претенции, въз основа на които изплатил
на всеки от тях обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като
подробна описва размерите им. Излага, че евентуалното бъдещо обезщетение за вреди
следва да бъде платено от Гаранционен фонд, а не от застраховател, поради което счита, че е
са приложими законово определените лимити по чл. 492 от КЗ. Прави възражение за
съпричиняване от страна на В. А. и Х. А., които сами са поставили живота и здравето си в
опасност, тъй като пътували в автомобила без поставени обезопасителни колани. Счита, че
претендираните размери на обезщетенията са значително завишени съобразно претърпените
от ищците вреди. Оспорва искането за присъждане на мораторна лихва, считано от датата на
уведомяването му. Моли съдът да отхвърли изцяло исковете, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: видно от приложените констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 10/17.01.2021 г., съст. от младши автоконтрольор при РУ-
Търговище и протокол за оглед на ПТП от 17.01.2021 г., съст. от разследващ полицай при
РУ-Търговище, е че на посочената дата настъпило ПТП на път II-74 км 11+500, общ.
Търговище, между разклона за с. ... и разклона за с. ..... Като участници са описани лек
автомобил „Мерцедес Е“ рег. №...., лек автомобил „Хонда СКЛ“ рег. №... и лек автомобил
„Фолксваген Туаран“ рег. № ..... Като пострадали са описани С. А. С. – настъпила смърт; В.
Х. А. – множество фрактури на крайниците и травми на гръден кош; Х. К. А. – сътресение
на мозъка; Х. А. Х. и Н. Н. М.. Съдът констатира от писмо рег. № А-9339/01.04.2021 г. на
МВР – Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, че превозното средство
„Мерцедес“ с немски регистрационни табели ... е регистрирано последно на името на лицето
С. С., като на 26.10.2020 г. печатите на табелите са били премахнати и валидността им е
изтекла. Превозното средство не е имало валидна застрахователна полица за гражданска
отговорност към 17.01.2021 г. По делото е представено постановление за прекратяване на
3
наказателно производство от 26.04.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура –
Търговище, с което е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по чл.
343, ал. 4 вр. ал. 3, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на 17.01.2021 г. По делото са
приложени множество медицински документи, установяващи травматични увреждания на
всеки от ищците в резултат на настъпилото ПТП. Видно от представените фактури №№
..../26.01.2021 г., ..../08.02.2021 г., ....../11.02.2021 г., 2 бр. касови бонове е, че В. А. платила
сума в общ размер, възлизащ на 7302,63 лв. за медицински изделия и медикаменти. Съдът
констатира от приложената застрахователна претенция вх. № 24-01-264/27.05.2021 г., че К.
А., В. А., Х. А. и Г. А. отправили до Гаранционен фонд искания за плащане на
застрахователни обезщетения, както следва: К. А. – за сума в размер на 6000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди; В. А. – за сума в размер на 120000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; сума в размер на 7302,63 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди; Х. А. – за сума в размер на 20000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; Г. А. – за сума в размер на
4000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. По делото са
представени писма изх. №№ 24-01-264; 24-01-264.2; 24-01-264.3 и 24-01-264.4 от 28.06.2021
г., в които ответникът уведомил всеки от молителите, че били одобрени следните суми за
изплащане, представляващи обезщетения: за К. А. – сума в размер на 3000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди; за В. А. – сума в размер на 56000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; сума в размер на 5842,10 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди; за Х. А. – сума в размер на 7200,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди; за Г. А. – сума в размер на 2000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
По искане на ищците в хода на производството в качеството на свидетели са
разпитани лицата Х. Х., М. А. (съпруга на Х. А.) и Ж. Г.а (майка на К. А.). Първият от тях
описва, че е участник в процесното ПТП на 17.01.2021 г., като управлявал лек автомобил
„Фолксваген Туаран“ рег. № ....., движейки се по посока гр. .... – гр. ..... Между 18,00-19,00
часа, при тъмно време, в последния момент видял фарове на автомобил срещу себе си и
натиснал педала на спирачките. В следващия момент усетил удар между автомобилите и по
негова преценка, може би изгубил съзнание, след което се заел да помага на пътника в
неговата кола, който бил пострадал. Видял автомобил „Мерцедес“, забит в дърво и друг
автомобил извън пътното платно. Той и пътникът на задната седалка имали леки
увреждания, като най-пострадал бил спътникът му на предна дясна седалка. Не видял
пострадалите от третия автомобил, но на място пристигнали много хора, за да помагат.
Свидетелките А. и Г.а сочат, че в резултат на настъпилото ПТП всички членове на семейство
А.и получили травматични увреждания. В най-тежко състояние била В. А., като имала
счупени ребра и прешлени и лекарите не давали гаранция, че ще оживее. Впоследствие тя
била насочена за оперативно лечение в гр. Варна, след което нямало никаква сигурност дали
някога ще проходи. В продължение на месеци ищцата била лежащо болна, като била изцяло
обгрижвана от своята майка и свекърва, които я хранели, обличали, сменяли памперсите й.
А. изпитвала силни болки, като приемала обезболяващи медикаменти. Била посещавана от
4
рехабилитатор, като едва през лятото на 2021 г. започнала леко да пристъпва. Цялостното
възстановяване на движението й, доколкото било възможно, настъпило след почти една
година. И понастоящем, А. не била в състояние да вдига тежки товари, да се навежда
нормално, изпитвала дискомфорт, бързо се уморявала. Ищцата изпитвала неудобство от
състоянието си и от невъзможността да полага пълноценни грижи за семейството си, за дома
си. В настоящия период били налице неприятни усещания и от обстоятелството, че не може
да бъде пълноценна баба, обгрижваща внучето си. Ищецът К. А. получил мозъчно
сътресение в резултат на инцидента, но той бил повече загрижен за състоянието на съпруга
си, тъй като първоначално съществувала опасност за живота й, а след това – за възможността
да ходи. При катастрофата Х. А. получил травми в областта на главата, като се наложило
премахване от лицето му на множество забили се стъкла, което било извършено без упойка.
И понастоящем, същият имал белези по лицето си. Преобладаващ при него, обаче, бил
психическия дискомфорт. Първоначално, той изключително се притеснявал за състоянието
на майка си, а впоследствие се променил – затворил се в себе си, изпитвал явно
безпокойство от външния си вид и все още изживявал стреса от инцидента. Това наложило
да му бъде оказвана психологическа помощ и да приема медикаменти, което продължавало и
досега. Х. А. бил студент във втори курс през 2021 г., но след това прекъснал обучението си
поради психическото си състояние. По-малкият брат Г. имал наранявания в областта на
крайниците, но инцидентът също се отразил на психиката му. Той почти не общувал със
семейството си, наложило се да смени посещаваното от него учебно заведение от гр. Шумен
в гр. Велики Преслав, тъй като изпитвал страх от пътуването. Преди катастрофата,
семейството притежавало къща за гости, находяща се в с. ...., обл. .... – на около 25 км от гр.
Велики Преслав, където живеят. Основните дейности, свързани с тази работа, били
извършвани от В. Х. – посрещане и изпращане на гости, почистване и поддържане на
къщата и двора, смяна, пране, гладене на спално бельо и т.н. След 2021 г. постепенно А.и
преустановили тази дейност, тъй като ищцата вече не била в състояние физически да
осъществява работата. Поради това, къщата за гости била предоставена под наем на други
хора. Освен това, доходите за домакинството били получавани и от отглеждане на птици,
като основно тази дейност била извършвана от ищеца К. А., но той бил активно подпомаган
от всички членове на семейството. Този бизнес също бил преустановен в резултат на
настъпилия инцидент. Понастоящем, В. и К. А.и работели като шофьори на тежкотоварни
автомобили с курсове в цяла Европа.
Съгласно заключението по изготвената по делото комплексна комплексна съдебно-
автотехническо-медицинска експертиза, механизмът на настъпилото на 17.01.2021 г. ПТП е
следният: на 17.01.2021 г. около 17,50 часа, по път П-74 в посока от гр. .... към гр. ....се
движил лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с чуждестранен рег. № ....., управляван от С. С..
Автомобилът се движел със скорост 126 км/час, а водачът бил употребил алкохол със
съдържание в кръвта 2,36 промила. Пътният участък е прав, с две ленти за движение
разделени с прекъсната линия, мокра асфалтова настилка без неравности, максимално
разрешена скорост 90 км/час. Времето било сумрачно при залез слънце, с намалена и
ограничена видимост предвид ранното смрачаване през зимния сезон и слабата видимост на
светлината от фаровете на автомобилите. Пред л.а. „Мерцедес“ в същата посока (към гр. ...)
5
са се движили и други автомобили, вкл. и л.а. „ Хонда ЦРВ“ с рег. № ....., управляван от К.
А., като в автомобила са пътували: на предна дясна седалка – Г. А., на задна лява седалка –
В. А. и на задна дясна седалка – Х. А.. В пътният участък на км 11+500 водачът на л.а.
„Мерцедес“ предприел изпреварване и навлязъл в лентата за насрещно движение, като в
даден момент видял, че срещу него се движи автомобил и решил да се прибере в дясната
лента. Завил надясно и ударил с предната си дясна част задната лява част на л.а. „Хонда“,
който в този момент се движел в дясната лента в същата посока със скорост около 93 км/час.
Първоначално, двата автомобила се движили заедно, след което (поради по-ниската скорост
и допълнителното ускорение при удара) гумите на л.а. „Хонда“ започнали да приплъзват по
настилката като оставяли успоредни следи в дясната лента за движение. Ударът за л.а.
„Хонда“ е кос заден удар, при което се разрушило окачването на задно ляво колело,
скъсаните елементи на носача задрали върху настилката, автомобила се завъртял на 180°,
след което се преобърнал през таван извън пътя и останал обърнат на дясната си страна на
около 9 метра от дясната граница на платното за движение и на 45 метра от мястото на
удара. В резултат на удара и преобръщането на л.а. „Хонда“ от купето е изпаднала върху
терена извън пътя В. А., като автомобилът е със силно деформирана задна лява част и
окачване с липсващо задно ляво колело, липсваща задна лява врата, с деформации по цялото
купе от двете страни, смачкан таван, счупени стъкла. След удара с л.а. „Хонда“, л.а.
„Мерцедес“ продължил движението си, насочен странично в лявата лента, където бил
блъснат в лявата странична част от предната част на движещият се по същото време в
насрещната лента за движение л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ..... В резултат на удара и
двата автомобила са с тотални щети. В резултат на ударите настъпила смъртта на водача на
л.а. „Мерецедес“ – С. А. С., както и телесни увреждания на ищците и на пътуващите в л.а.
„Фолксваген“ Х. Х. и Н. М.. Сочи се, че от автотехническа гледна точка непосредствената
причина за настъпване на ПТП е загубата на контрол при управлението на лек автомобил
„Мерцедес“ от водача С. С., който управлявал след употреба на алкохол с висока
концентрация (2,36 промила) и се движил с превишена скорост (126 км/час), като при
извършване маневра „изпреварване“ навлязъл рязко в дясната лента и ударил отзад
движещият се пред него л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ...., след което навлязъл в насрещната
лента и се ударил челно в л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. №..... Приетото количество алкохол
оказало голямо въздействие върху времето за реакция на водача, като при концентрация над
1,5 промила нарастването е над 100 %. Практически, водачът на л.а. „Мерцедес“ е бил в
състояние на силно опИ.е и не е бил в състояние да управлява автомобила безопасно. От
техническа гледна точка, ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на л.а. „Мерцедес“
се е движил със скорост не по-висока от 90 км/час и не е предприемал изпреварване. За
водачите на л.а. „Хонда“ и л.а. „Фолксваген“ настъпването на ПТП е било непредотвратимо.
Заключава се, че скоростта на движение на лек автомобил „Хонда“ с рег. №..... преди и по
време на удара е била 93,0 км/час, а на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № .... – 126,0 км/час.
Според вещите лица, лек автомобил „Хонда ЦРВ“ рег. №.... е произведен през 2002 година и
е снабден с две предни въздушни възглавници за водача и пътника до него, както и с
предпазни колани на всичките 5 седалки. Предпазните колани в автомобила са част от
пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от
необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника.
Съвременните предпазни колани са триточкови (У-образни), като минават косо през
раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена.
Възпиращото действие на предпазните колани се изразява в задържане на пътниците по
местата при преместването им със скорост по-голяма от определена стойност и
предотвратява свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В
случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират
6
към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни.
Поставеният колан ограничава движението на долната и горната част на тялото на пътника в
определени граници по посока напред и задържа тялото на пътника към седалката, поради
което коланите са най-ефективни при челни удари и при преобръщане (частично,
задържайки тялото). В конкретния случай ударът за л.а. „Хонда“ е кос заден удар в посока от
заден ляв ръб към преден десен ръб на автомобила с последващо завъртане на 180° по
посока на часовата стрелка, при което задното ляво колело се откъснало и автомобила се
преобърнал през таван и се установил в покой на дясната страна извън пътя. Скоростта на
л.а. „Хонда“ в момента на удара е била 93 км/час, а скоростта на удрящият автомобил – 126
км/час ( с придадена скорост 33 км/час). При огледа на автомобила било установено, че
липсва задната лява врата, а пострадалата В. А. е изпаднала извън купето на автомобила
върху крайпътния терен. При описания механизъм на настъпване на ПТП, в резултат на
допълнително придаденият при удара импулс, автомобилът за много кратко време (ударно) е
увеличил рязко скоростта си и е започнал въртене около вертикалната си ос, при което
първоначално телата на пътуващите се насочват в посока обратна на удара – назад вляво към
задната лява част на автомобила. В резултат на последващото интензивно странично триене
на гумите по настилката и задиране на окачването на ляво задно колело, телата на
пътуващите се насочили по посока на въртенето – наляво към лявата странична част на
автомобила. В резултат на преобръщането, което е по посока от лява към дясна страна,
телата на пътуващите се насочили последователно от лявата странична част, през тавана към
дясната странична част. В конкретният случай, травми в анатомични области на
пострадалите В. А. и Х. А., сочещи поставяне на предпазен колан, не са регистрирани,
поради което верифициране на използването на предпазен колан единствено по медицински
критерии не е възможно. Със сигурност, обаче, при правилно поставен предпазен колан,
тялото на В. А. не би изпаднало извън колата. Сочат, че според съвременни изследвания
предпазните колани намаляват риска от травми с до 2,5 пъти при челен удар, а смъртните
случаи – от 20 до 50%, но абсолютна корелация между използването на предпазния колан и
предотвратяването на тежки травми не съществува. При използването на предпазен колан
също е възможно да настъпят различни по тежест травматични увреждания.
Вещите лица – медици описват, че при претърпяно ПТП на 17.01.2021 г. ищците по
делото са получили различни по вид и тежест травматични увреждания, както следва:
В. А.: 1. контузия на гръдния кош и гръдния отдел на гръбнака: фрактура на девет
леви ребра (2-3 от 4 до 10-то вляво) и на шест десни ребра (2-3 и от 7 до 10-то вдясно) със
значителни размествания на ребрените фрагменти в областта на фрактурите на прешлените -
II и III двустранно, VI, VII, VIII, X двустранно, IV, V, IX и XI вляво; двустраннен хемоторакс
тръбно, около гръбнака в областта на фрактурираните ребра; размачкани (конквасирани)
меки тъкани, разкъсани лигаменти около гръбнака в зоната на фрактурите; двустранни
контузионни огнища в белите дробове; торакоцентеза вляво; многофрагментна фрактура на
талото и израстъците на седмия гръден прешлен (Тh 7) с изразено разместване на
фрагментите и с наличие на костни фрагменти в гръбначномозъчния канал; необилна
ликворея (натичане на ликвор) в областта на лявата 7-8 става; значително притискане на
гръбначния мозък в областта на фрактурата (гръбначномозъчна компресия); фрактура на
тялото на осмия гръден прешлен (Тh 8) с изместен фрагмент назад и ангажиране основите
на дъгите; фрактура на левите напречни израстъци на гръдните прешлени от четвърти до
десети вкл. (Тh 4-5-6-7-8-9-10); синдром на долна вяла парапареза; вертебрален синдром в
гръдната област; коренчеви болки по Тh 5-6-7-9 двустранно и 2. Травматичен шок.
Х. А.: съчетана травма – глава, крайници: 1. Контузия на главата – осем
разкъсноконтузни рани в областта на челото; оток на меките тъкани около раните; мозъчно
7
сътресение; 2. Контузия на крайниците – масивно кравоносядане на лявата предмишница в
средната и долната й трета по предна, вътрешна и външна страна; травматичен оток на
ограничена площ по гърба на дясната длан; четири разкъсноконтузни рани по гърба на
лявата ръка.
Г. А.: контузия на дясната подбедрица: масивно кръвонасядане по предно-външната
повърхност на дясната подбедрица; леко накуцваща походка; палпаторна и спонтанна болка
в областта на дясното рамо.
К. А.: съчетана травма – глава, крайници: 1. контузия на главата: една
разкъсноконтузна рана в челната област на главата; контузия на лявото око: кравонасядане и
оток по клепачите на окото; подлигавичен кравоизлив на лявата очна ябълка в темпоралната
(външната й половина); 2. Контузия на крайниците – масивни кръвонасядания по лявата
мишница и предмишница.
При претърпяното ПТП ищцата В. А. е получила политравма и е била в състояние на
травматичен шок. Болезнеността при тези състояния е особено интензивна и е изисквала
лечение в ОАИЛ. Може да се приеме, че в периода преди стабилизацията на гръбнака,
болките са били постоянни, силни и изискващи използване на парентерални обезболяващи
средства. Няма данни за използване на наркотични обезболяващи. В следоперативния
период и в периода на рехабилитация поради наличието на болки са използвани
обезболяващи медикаменти, приложени перорално. За ищеца Х. А., предвид данните за
мозъчно сътресение, е показано приемане на обезболяващи и нестероидни
противовъзпалителни средства за около 3 седмици. На установените разкъсноконтузни рани,
са необходими и превръзки. За ищеца К. А. по отношение на подконюнктивалния
кръвоизлив на лявото око са назначени рутаскорбин и сперсадекс комп, но по отношение на
повърхностната рана на главата и кръвонасяданията в теменната и тилната част на главата и
общирните кръвонасядания в областта на левия горен крайник, при необходимост, е показан
прием на обозболяващи средства за 1-2 седмици. За ищеца Г. А. по отношение на
кръвонасядането на дясната подбедрица, съчетано с накуцваща походка, е показан прием на
обезболяващи средства, при необходимост, за период от 1-2 седмици.
При липса на медицински документи от динамично наблюдение на възстановителния
период при ищците е възможно е да бъдат посочени само средни възстановителни срокове.
Същите са изброени, както следва: за В. А. – при липса на регистрирани усложнения,
възстановителният период се очаква да приключи за около една година; за Х. А. – при липса
на регистрирани усложнения, възстановителния период досежно мозъчното сътресение и
получените разкъсноконтузни рани се очаква да приключи за около 3 седмици. На местата на
получените рани, засягащи кожата в цялата й дебелина задължително се образуват кожни
ръбци, чиято матурация продължава около 6 месеца; за К. А. – при липса на регистрирани
усложнения, възстановителният период се очаква да приключи за около две седмици; за Г. А.
– при липса на регистрирани усложнения, възстановителният период се очаква да приключи
за около две седмици.
На ищцата В. А. е проведена една оперативна интервенция – на 26.01.2021 г. –
ламинектомия на Тh 7-8 и двустранна фасетектомия на Тh8. Направена е пластика на
твърдата гръбначномозъчна обвивка. Възстановяване на позицията на прешлените на
гръбначния стълб в гръдния му отдел и задна стабилизация Тh 5-6-9-10 с помощта на 8 винта
и 2 пръчки. Проведената операция фиксира част от гръдните прешлени един към друг,
ограничавайки движението в гръдния отдел на гръбнака, но при преценката на този въпрос
следва да се вземе предвид, че гръдния отдел на гръбнака физиологично е по-слабо
подвижен. До провеждане на оперативната интервенция за стабилизация на фрактурите на
гръбначния стълб, ищцата е била в режим на легло, през който е можела да движи горни
8
крайници, глава и шия. След извършването на оперативната интервенция и стабилизация на
фрактурите на гръбначния стълб, е било възможно прилагане на активна рехабилитация и
движение на долните крайници. В постоперативния и рехабилитационен период е
съществувало ограничение в движението на гръбначния стълб, като след приключване на
рехабилитацията е достигнато състояние на гръбначния стълб, корелиращо с настоящото,
описано по-долу. Ограничението е трайно и постоянно. Към настоящия момонт при ищцата
В. А. е налице ограничение в движенията на гръбначния стълб в двете равнини – до 40
градуса флексия в торако-лумбалния отдел на гръбначния стълб и ограничена флексия във
фронталната равнина до 15 градуса двустранно. След извършената стабилизация на
гръбначния стълб и при спазване на препоръките за натоварване, не би трябвало да се
очакват усложнения от страна на фрактурите.
По делото е изготвено и заключение по назначената съдебно-психологична
експертиза за освидетелстване на ищеца Х. А.. Според вещото лице непосредствено по
време и след инцидента на 17.01.2021 г. същият е изпаднал в състояние на остър стрес, което
впоследствие е прераснало в Посттравматично стресово разстройство, което по същество
представлява разстройство от типа на невротичните и е в пряка връзка с претърпения
инцидент. Конкретно, у освидетелствания, след фазата на острата стресова реакция
клиничната картина се променя с преобладаващи тревожност, безпокойство, напрежение,
потиснато настроение, депресивни изживявания, раздразнителност, натрапчиви спомени с
ярки сцени от случилото се, изключително болезнени, кошмарни сънища, нарушения на
апетита, отслабване на тегло, липса на желание за активна дейност и контакти, паник атаки.
Същата придобила хронично протичане, което наложило медикаментозно лечение. В
резултат на диагностицираните от психиатрите след инцидента Разстройство в адаптацията
и Посттравматично стресово разстройство е провеждано медикаментозно лечение с
антидепресанти за овладяване на симптоматиката. Към момента симптомите на
разстройството все още персистират, макар и с по-малка интензивност /дистрес при излагане
на елементи, напомнящи за травматичното събитие, данни за подчертано избягване на
стимули, които пораждат спомени за травмата, повишена тревожност, общо напрежение и
безпокойство, променливо настроение/. Отбелязва, че известната редукция е в резултат на
поддържащата медикаментозна антидепресивна терапия и психологичната подкрепа, която
А. получава. Сочи, че освидетелстваният е възстановил задоволително справянето с
базисните си социални роли /трудови, семейни, социални ангажименти/, макар, че
субективно все още не отговаря на личностовите му потребности. Заключава, че
възстановяването в психологичен план при А. и излизането от това състояние предполага не
само медикаментозна, но и системна психотерапевтична помощ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
9
В случая, всеки от ищците претендира плащане от страна на Фонда на обезщетение
за неимуществени вреди, а ищцата А. – и за имуществени, вследствие претърпени болки и
страдания при ПТП, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Исковете, депозирани от К. А., В. А., Х. А. и Г. А. са допустими, тъй като по делото
бе доказано, че в съответствие с нормата на чл. 558, ал. 5 от КЗ същите са предявили
претенциите си пред Гаранционния фонд, като по образуваните щети са изплатени
обезщетения, в размери, по-ниски от претендираните. В настоящото производство се иска
присъждане на разликата между предявените пред ответника претенции и уважените такива.
За да възникне право на увредения да получи обезщетение от ГФ е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: липса на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния за
настъпилото ПТП; осъществен деликт от последния; настъпили неимуществени вреди; вина
у водача на МПС, наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
нанесените неимуществени вреди имущество.
Не се спори по делото, а и от приложеното по делото писмо, изд. от МВР се
установява, че към 17.01.2021 г. за управлявания от С. С. лек автомобил не е била сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Установи се, че на 17.01.2021 г. около 17,50 часа, по път П-74 в посока от гр. ....
към гр. .... настъпило ПТП, при което били причинени увреждания на всеки от ищците. Чрез
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-автотехническа-медицинска
експертиза се установи, че причина за настъпилото ПТП е загубата на контрол при
управлението на лек автомобил „Мерцедес“ /за който няма валидно сключена
задължителна застраховка/ от водача С. С. който управлявал след употреба на алкохол
с висока концентрация (2,36 промила) и се движил с превишена скорост (126 км/час),
като при извършване маневра „изпреварване“ навлиза рязко в дясната лента и удря
отзад движещият се пред него л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.№ ...., след което навлиза в
насрещната лента и се удря челно в л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ..... Чрез същото
заключение се доказа и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП
и претърпените вреди.
Тоест, в хода на производството бе доказано наличието на всички предпоставки,
посочени по-горе предпоставки – извършено деяние, противоправността и виновността на
дееца.
Безспорно се установи /от свидетелски показания, заключения по изготвените
експертизи, фактури, касови бонове и медицинска документация/, че вследствие на
противоправното деяние на С.С. на 17.01.2021 г., всеки от ищците е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания.
Тоест, всеки от К. А., В. А., Х. А. и Г. А. има право да бъде обезщетен от ответника за
10
претърпените вреди в резултат на ПТП, станало на 17.01.2021 г. причинено от С.А.С. при
управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на В. А. и Х. А., изразяващо се в непоставяне на предпазни колани. Съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато
не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното
поведение на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е създал предпоставки за
настъпване на увреждането. Гаранционен фонд счита, че с поведението си починалият е
допринесъл за вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. В
конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства /най-вече
заключението по изготвената комплексна КСАТМЕ/ се установява, макар и не по
категоричен начин, че действително, тези ищци са пътували в автомобила без поставени
предпазни колани. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт, предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при
ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за
да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тези случаи, намаляването на
обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. В този смисъл са решение № 98/24.06.2013 г. по т.д.
№ 596/20212 г. на ВКС, II т.о.; решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II
т.о., решение № 59/10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на ВКС, I т.о. и други. В случая, вещите
лица не могат да отговорят категорично на въпроса дали Х. А. е бил с поставен колан, като
заключават, че с такъв или не, констатираните увреждания щяха да бъдат получени.
Касателно пострадалата В. А. медицинските специалисти изразяват хипотетични мнения
относно възможността за получаване на увреждания от нея – по-леки, същите или по-тежки
при наличие на поставен предпазен колан. В с.з сочат, че: „При този удар не се знае коланът
пък какви увреждания при тези сили щеше да причини, още повече, че скоростта си е
сериозна“; „няма абсолютна корелация между използването на колана и предпазването от
травми“; „Хипотетично е какви увреждания е щяла да получи, ако при този удар е била с
колан – възможно и по-тежки да са уврежданията, но не може да се каже.“; „Фактически
ударът е страничен заден вляво. При този удар всички тела политат назад и наляво, където
обаче седалките са сравнително добре тапицирани. При тази деформация могат да се счупят
повече ребра и действително има счупени ребра двустранно, но тук е преценено по време на
наличие компресионно счупването на прешлените на гръбнака, което означава, че
механизмът е натиск на прешлените един в друг.“; „Максималната сила действа по оста на
гръбначния стълб и тъй като той по принцип не е ригиден, т.е. абсолютно, той подлежи на
някаква деформация се получават тези фрактури. Ако имаме странично действаща сила
11
примерно, тогава обикновено има разместване на прешлените в страничната равнина, т.е. те
се разместват по този начин, но в случая са счупени и с взривна, т.е. много парченца и
затова са навлезли и в канала вътре тези парченца, и са ги вадили колегите неврохирурзи.
Така че може да се предполага, че основната сила е действала по хода на гръбначния стълб,
което значи, че това може да е станало и при падането, говорим в момента на падането.
Може и в момента на сблъсъка, защото ние не знаем тялото в каква позиция е било и какъв е
бил векторът на действие на силата, защото ако лицето е било в леко странично положение,
векторът на действие на силата е по хода на гръбначния стълб.“. Тоест, при анализа на
изложеното в заключението на КСАМЕ и изложеното в съдебно заседание от вещите лица,
се стига до извод, че по делото не е доказано с категоричност, че непоставянето на
предпазен колан от страна на В. А. е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за съпричиняване се явява
неоснователно.
Относно размера на дължимите от ответника обезщетения:
За претенциите, предявени от В. А.:
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за лечение и за медикаменти е доказан по своето основание. По делото са
представени фактури и касови бонове на обща стойност 7 302,63 лв. Тези документи са
предоставени и на Гаранционен фонд, който въз основа на тях е заплатил обезщетение за
имуществени вреди в общ размер 5842,10 лв. Разходите, посочени в документите са
свързани със закупуване на медикаменти и медицински изделия, които са в пряка връзка с
претърпяното ПТП. С оглед на това, съдът приема, че във връзка с лечението на получените
при увреждането травми, ищцата е направила разходи в общ размер, възлизащ на 7 302,63
лв. Следователно, претенцията за обезщетение на имуществените вреди, като се вземе
предвид изплатеното от ответника обезщетение е основателна и доказана за претендирания
размер – 1460,53 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Понятието, „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, загрозявания и т.н. При
определянето му, съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и
обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението.
В резултат на процесното ПТП, В. А. е получила редица травматични увреждания,
подробно посочени в заключението на КАТСМЕ. Към датата на инцидента пострадалата е
12
била на 41 г., майка на две деца, едно от които непълнолетно, за което е полагала грижи,
проведено е болнично лечение, включително оперативно такова, а впоследствие и в дома й.
Оздравителният процес е продължил около една година, като за период от около пет месеца
е била неподвижна на легло. Травмите, получени в резултат на ПТП са причинили болки,
които първоначално са били силни и са потискани с болкоуспокояващи медикаменти, но
впоследствие отслабнали и постепенно отшумели. Получените травматични увреждания са
довели до необходимост и зависимост от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от
чужда помощ и затрудненията при битовото обслужване, през първите около шест месеца,
невъзможността да полага грижи за детето си, да полага труд за осигуряване на доходите на
семейството са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. Безспорно,
преживяното ПТП е обусловило субективни преживявания на ужас и опасност за живота.
Към настоящият момент, ищцата е клинично здрава, но е налице непостоянна болезненост,
лесна уморяемост, невъзможност от извършване на някои движения и повдигане на тежки
предмети. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и
област Шумен, съдът приема за справедливо на ищцата да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на
120 000,00 лв. Съдът приема този размер не само с огледа спецификата на този вид травми,
болки, страдания, дискомфорт и психични изживявания претърпeни от пострадалата. Но в
случая съобрази и факта, че след настъпилото ПТП осъществяваната дейност по поддържане
на къща за гости е спряла, а тя е била източник на доходи за семейството. Налице е била
невъзможност и от подпомагане на съпруга й в другата дейност, носеща доходи –
отглеждане на птици, която също е преустановена. Тези обстоятелства допълнително са
допринасяли за утежняването на психическия дискомфорт. Не се спори между страните, че
Гаранционният фонд изплатил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди в размер на 56 000 лв. Предвид изложеното, предявеният на основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КЗ иск за сума в размер на 84000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен и доказан и следва да се уважи за сума в
размер на 64000,00 лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер – 84000,00 лева.
За иска, предявен от К. А.:
Същият претендира плащане на обезщетение в размер на 3000,00 лв.,
представляващо част от пълната му претенция, предявена пред ГФ за сума, възлизаща на
6000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Не се спори по делото, че ответникът
платил на този ищец обезщетение в размер на 3000,00 лева.
Съдът, при определяне на дължимото обезщетение по справедливост, съобразно
посочените по-горе критерии, съобрази следното: К. А. получил в резултат на обсъжданото
ПТП съчетана травма на глава и крайници, като възстановителния период продължил около
една-две седмици. Безспорно, същият изпитвал негативни емоции непосредствено след
инцидента, свързани със състоянието на съпругата му и опасността за живота на последната.
Освен това, за този ищец важат описаните по-горе обстоятелства, свързани с
преустановяване на дейностите от членовете на семейството, осигуряващи доходите на
13
семейството.
С оглед изложеното, съдът намира за справедливо на ищеца К. А. да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на травматичните
увреждания в размер на 5000,00 лв. Съобразно платеното от ГФ обезщетение, то
предявеният иск за сума в размер на 3000,00 лв., представляваща част от дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и доказан и следва да
се уважи за сума в размер на 2000,00 лв. Претенцията, в останалата й част, до пълния
предявен размер – 3000,00 лв. следва да бъде отхвърлена.
Досежно претенцията на Х. А.:
Искането му е за плащане на обезщетение в размер на 22800,00 лв. Не се спори по
делото, че ответникът платил на този ищец обезщетение в размер на 7200,00 лева.
В резултат на настъпилото ПТП, Х. А. получил травматични увреждания, подробно
посочени в заключението на КАТСМЕ, като възстановителния период за физическите такива
се равнява на около три седмици. Следва да се отбележи, че към 17.01.2021 г. пострадалият
бил на 20 г., студент във втори курс, като впоследствие прекъснал обучението си. Установи
се чрез заключението на назначената СПЕ, че Х. А. изпаднал в състояние на остър стрес,
което впоследствие е прераснало в Посттравматично стресово разстройство, което по
същество представлява разстройство от типа на невротичните. В резултат на
диагностицирането му с Разстройство в адаптацията и Посттравматично стресово
разстройство е провеждано медикаментозно лечение с антидепресанти за овладяване на
симптоматиката. Към момента симптомите на разстройството все още персистират, макар и
с по-малка интензивност, възстановил е задоволително справянето с базисните си социални
роли /трудови, семейни, социални ангажименти/, като проблемите в психологичен план
продължават и днес.
Предвид изложеното, съдът счита за справедливо на ищеца Х. А. да се определи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на травматичните
увреждания в размер на 15000,00 лв. Съобразно платеното от ГФ обезщетение, то
предявеният иск за сума в размер на 22800,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен и доказан и следва да се уважи за сума в
размер на 7800,00 лв. Претенцията, в останалата й част, до пълния предявен размер –
22800,00 лв. следва да бъде отхвърлена.
За иска, предявен от Г. А.:
Същият претендира плащане на обезщетение в размер на 2000,00 лв.,
представляващо част от пълната му претенция, предявена пред ГФ за сума, възлизаща на
4000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди. Не се спори по делото, че ответникът
платил на този ищец обезщетение в размер на 2000,00 лева.
Съдът, при определяне на дължимото обезщетение по справедливост, съобразно
посочените по-горе критерии, съобрази следното: Г. А. получил в резултат на процесното
ПТП травми на крайниците, като възстановителния период продължил около една-две
14
седмици. Установи се, че същият изживявал негативно инцидента, като се затворил в себе
си, изпитвал страх от пътуване, наложило преместване в учебно заведение в родния му град.
С оглед изложеното, съдът намира за справедливо на ищеца Г. А. да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на травматичните
увреждания в размер на 3000,00 лв. Съобразно платеното от ГФ обезщетение, то
предявеният иск за сума в размер на 2000,00 лв., представляваща част от дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и доказан и следва да
се уважи за сума в размер на 1000,00 лв. Претенцията, в останалата й част, до пълния
предявен размер – 2000,00 лв. следва да бъде отхвърлена.
Така определените размери на обезщетенията се дължат ведно със законна лихва,
считано от 27.05.2021 г. – датата на предявяване на писмените претенции пред Гаранционен
фонд от пострадалите. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, фондът дължи лихва за
забава по реда на чл. 497 от КЗ. В тази насока е формирана съдебна практика, че
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата на която е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на деликвента, като
съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от дата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е по-ранна. В този смисъл, възражението на ответника, че същият не е
застраховател се явява неоснователно, тъй като Фондът е носител на законово задължение да
покрива вреди в изрично предвидени в КЗ случаи, в които реално липсва застрахователна
закрила. Затова и според уредбата в КЗ, отговорността му е еквивалентна с тази на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и същият дължи мораторна лихва върху обезщетението за вреди. Или, сочените обезщетения
са дължат ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г. – датата на предявяване на
извънсъдебните претенции пред Гаранционен фонд до окончателното им изплащане.
По отношение на дължимите разноски:
Ищците претендират присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение на адвокат, който на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ги е представлявал
безплатно. Представят списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Ответникът депозира
възражение за прекомерност, като моли, адвокатското възнаграждение да се определи в
минимален размер. Според предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение в случая за всеки от
ищците е, както следва: за ищцата В. А. – в размер общо на 6216,05 лв.; за ищеца К. А. – в
15
размер на 500,00 лв.; за ищеца Х. А. – в размер на 1080,00 лв. и за ищеца Г. А. – в размер на
400,00 лева. Действително, цитираната наредба не обвързва съда поради противоречие на
нейните разпоредби с общностното право (Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C
438/22), но е ориентир. Съдът следва да определи възнаграждението на пълномощника-
адвокат като вземе предвид различни критерии: фактическата и правна сложност на делото,
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд. По
тези критерии, съобразявайки обстоятелството, че са заявени общо пет претенции за
заплащане на неимуществени вреди, в резултат на едно ПТП, не е налице затруднение
относно легитимацията на страните, но е такова по отношение конкретната фактическа
обстановка, проведени са две съдебни заседания с участието на адвоката-пълномощник и
преупълномощено от него лице. Предвид изложеното, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, следва да бъде определен, както следва: за ищцата В. А. – в размер общо на 6200,00 лв.;
за ищеца К. А. – в размер на 500,00 лв.; за ищеца Х. А. – в размер на 1000,00 лв. и за ищеца
Г. А. – в размер на 400,00 лева. Към него следва да се начисли дължимия ДДС в размер на 20
%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищците е регистриран по
ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. Д., както
следва: за ищцата В. А. – в размер общо на 7440,00 лв. с вкл. ДДС; за ищеца К. А. – в размер
на 600,00 лв. с вкл. ДДС; за ищеца Х. А. – в размер на 1200,00 лв. с вкл. ДДС и за ищеца Г.
А. – в размер на 480,00 лв. с вкл. ДДС.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, както следва: на ищцата В. А. – в размер на 4420,60 лв. на ищеца К. А. – в размер
на 333,34 лв. на ищеца Х. А. – в размер на 739,63 лв. и на ищеца Г. А. – в размер на 290,00
лева.
Ответникът претендира също плащане на разноските по делото.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ответника – юридическо лице, следва да
бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 600,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
следва: ищцата В. А. – в размер на 70,21 лв.; ищецът К. А. – в размер на 100,00 лв.; ищецът
Х. А. – в размер на 197,37 лв. и ищецът Г. А. – в размер на 150,00 лева
Водим от горното, съдът
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище: гр. София, адрес на управление:
ул. „...” №., ет. ..., представляван от М. Н. К. и С. Г. С. – Изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Х. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., обл. ...., ул. „...“ № ...,
по банкова сметка BG...., на основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането, сума в размер на 64000,00 лв. (шестдесет и четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
станало на 17.01.2021 г. причинено от С. А. С. при управляване на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
27.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част над 64000,00 лв., до пълния предявен размер – 84000,00 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, представляван от М. Н. К. и С. Г. С.
– Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. А. с ЕГН **********, по банкова
сметка BG....., на основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, сума в
размер на 1460,53 лв. (хиляда четиристотин и шестдесет лева и петдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
ПТП, станало на 17.01.2021 г. причинено от С. А. С. при управляване на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
27.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище: гр. С., адрес на управление: ул.
„...” № .., ет. ..., представляван от М. Н. К. и С. Г. С. – Изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., обл. ..., ул. „...“ № ..., по
банкова сметка BG..., на основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането,
сума в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 17.01.2021 г. причинено от
С. А. С. при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 2000,00 лв., до
пълния предявен размер – 3000,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище: гр. ..., адрес на управление: ул.
„...” № ..., ет. ..., представляван от М. Н. К. и С. Г. С. – Изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. К. А. с ЕГН **********, по банкова сметка BG..., с постоянен адрес: гр. ...,
ул. „...“ № .., на основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, сума в
размер на 7800,00 лв. (седем хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 17.01.2021 г. причинено от
С. А. С. при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 7800,00 лв., до
17
пълния предявен размер – 22800,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище: гр. С., адрес на управление: ул.
„...” № .., ет. ..., представляван от М. Н. К. и С. Г. С. – Изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..., обл. .., ул. „..“ № .., по
банкова сметка BG..., на основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането,
сума в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 17.01.2021 г. причинено от С. А. С.
при управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 1000,00 лв., до
пълния предявен размер – 2000,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на В. Х.
А. направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
4420,60 лв. (четири хиляди четиристотин и двадесет лева и 60 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на К. Г.
А. направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
333,34 лв. (триста тридесет и три лева и 34 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Х. К.
А. направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
739,63 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и 63 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Г. К.
А. направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
290,00 лв. (двеста и деветдесет лева).
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Я.
Д. Д. от САК, възнаграждение за процесуално представителство на В. Х. А. по гр.д. №
569/2024 г. по описа на ШОС в размер на 7440,00 лв. (седем хиляди четиристотин и
четиридесет лева), в което е включен ДДС.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Я.
Д. Д. от САК, възнаграждение за процесуално представителство на К. Г. А. по гр.д. №
569/2024 г. по описа на ШОС в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), в което е включен
ДДС.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Я.
Д. Д. от САК, възнаграждение за процесуално представителство на Х. К. А. по гр.д. №
569/2024 г. по описа на ШОС в размер на 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), в което е
включен ДДС.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Я.
Д. Д. от САК, възнаграждение за процесуално представителство на Г. К. А. по гр.д. №
569/2024 г. по описа на ШОС в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), в
което е включен ДДС.
18
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ответника Гаранционен фонд разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 600,00 лв.
(шестстотин лева).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА В. Х. А. да заплати на Гаранционен
фонд деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 70,21 лв.
(седемдесет лева и 21 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА К. Г. А. да заплати на Гаранционен
фонд деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 100,00 лв.
(сто лева).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Х. К. А. да заплати на Гаранционен
фонд деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 197,37 лв.
(сто деветдесет и седем лева и 37 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Г. К. А. да заплати на Гаранционен
фонд деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 150,00 лв.
(сто и петдесет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба,
пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
19