Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /02.06.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На осемнадесети май 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА И.
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар: Ирина Василеваа
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 27 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по ЖАЛБА на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1000, пл. „Позитано“
№5, представлявано от изпълнителните дриктори Недялко
Чандъров и Иво Груев, чрез Б.А. - главен юрисконсулт СРЕЩУ Решение от 520 /18.09.2019 г. на Районен съд
гр.Търговище Гражданска колегия, IX състав, постановено по гр. дело №1043 по
описа за 2018 г., с което е ОСЪДЕНО „ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управител – Фатма Мутлу /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***“/ ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 118235.80 лв. ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и
страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ; на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 90000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ;
на Р. И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
, претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ, последните трима, действащи чрез
пълномощник адв. М.Г.И. от АК-София, съдебен адрес:***,
като е ОТХВЪРЛЕН иска предявен от Н.Р.З., ЕГН **********, за сумата над
118235.80 лв. до пълния претендиран размер от 120000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Обжалват
изцяло решението, като неоснователно и неправилно, С КОЕТО Е УВАЖЕН ЗАВЕДЕН ИСК
срещу „ФТМ ДЖОБС” ЕООД (с предишно наименование „АЙ ВИП СЕРВИЗ” ЕООД ) за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума до окончателното й изплащане. З. „Б.В.И.Г.” като трета страна -
помагач не са съгласни с изложеното в постановеното съдебно решение и молят второинстанционният съд да го отмени изцяло. Становището им
е, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно,
несправедливо и противоречи на действащи нормативни актове, регулиращи
основанията за евентуално определяне на застрахователно обезщетение, още повече
изцяло противоречи на договорната отговорност по отношение на застрахователното
дружество по задължителна застраховка „Трудова злополука”. Към дата на настъпване на трудовата
злополука, Руфат З. Османов не е застраховано лице по полицата, за З. “Б.В.И.Г.”
настъпилото събитие не се явява покрит застрахователен риск по сключената
полица и за дружеството не е налице основание за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното, молят съда, да отмени изцяло
постановеното съдебно Решение № 520 от 18.09.2019 г. на Районен съд
гр.Търговище, Гражданска колегия, 9 състав, постановено по гр. дело № 1043 по
описа за 2018 г., като неоснователно и неправилно, С КОЕТО Е УВАЖЕН ЗАВЕДЕН ИСК
срещу „ФТМ ДЖОБС” ЕООД (с предишно наименование „АЙ ВИП СЕРВИЗ” ЕООД ), като
отхвърли изцяло иска като недоказан. Молят, също да се отмени съдебното решение
в частта, в която е налице произнасяне свръхпетитум
по отношение на това, че обезщетението се дължи от третото лице помагач З. „Б.В.И.Г.”.
Молят, да им се присъдят направените по делото разноски за държавна такса пред
втората съдебна инстанция.
В съдебно заседание се явява гл.ю.к. Б.А., поддържа
жалбата, претендира разноски в размер на 5965 лв. д.т., съгласно представения
списък.
В срока и по реда на чл.263
от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите-ищци Н.Р.З.,
К.И.Д. и К. Искмаилова Д., чрез адв.М.Г.
от САК, с който считат подадената от З. „Б.В.И.Г.“ жалба за неоснователна, а
решението на Търговищ-кия районен съд за
законосъобразно, обосновано и правилно. Молят съда да бъде оставена без
уважение жалбата, а обжалваното решение потвърдено. Молят на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, тъй като процесуал-ното представителство
е осъществено при условията на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА да се присъди адвокатски
хонорар и за тази съдебна инстанция, като бъде осъдено ответното дружество да
го заплати.
В съдебно заседание не се явяват. Постъпила писмена
молба от адв.М.Г. от САК, с която поддържа
подадения отговор. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2
от ЗА.
За въззиваемия „ФТМ ДЖОБС” ЕООД (с предишно
наименование „АЙ ВИП СЕРВИЗ” ЕООД )не се явява процесуален представител.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от „П.Б.” ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. Ц.Г., член на САК — пълномощник, с който считат подадената
жалба за неоснователна, поради което молят съда
да я остави без уважение, като
потвърди решението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание не се явява представител.
Депозирана е писмена молба, с която поддържат отговора.
След проверка по реда на чл. 269-273
от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допусти-ма,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата
е частично основателна по следните съображения:
Предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ от Н.Р.З., ЕГН ********** за сумата 120 000.00 лв.; К.И.Д., ЕГН ********** за сумата 90 000 лв. и Р. И.И.,
ЕГН ********** за сумата 90 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, действащи чрез пълномощник адв. М.Г.И. от АК-София, против
„Ай Вип Сервиз БГ“ ЕООД са обусловени от
обстоятелството, че на 10.01.2018г. около 04.00 часа е настъпила смъртта на Руфат
З. Османов при извършване на курс с линейка по пътя София-Търговище, вследствие
на ПТП, признато от НОИ-ТП-Търговище, с разпореждане № 5104-25-6/16.02.2018г. за трудова злополука
по чл.55 ал.1 от КСО. Почи-налият работник е баща на
първия ищец, фактически съпруг на втората ищца и син на третата ищца. Работел е по трудов
договор с ответника “ФТМ Джобс“ ЕООД /с предишно
наименование „Ай Вип Сервиз БГ“ ЕООД/- от 12.12.2017г., като шофьор. По силата на сключен между
работодателя му и „П.Б.“ ЕАД договор е управлявал линейка марка „Ситроен
Джъмпер“ с ДК № Т2823 АТ, собственост на „П.Б.“ ЕАД, включително в деня на злополуката.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищците- адв. М.
Г. от АК-София поддържа исковете така, както са предя-вени
по основание и размер.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК Ответникът
„ФТМ ДЖОБС“ ЕООД /
с предишно наименование „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД/ е подал писмен отговор, с който счита
исковете за допустими, но
неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Направено е възражение за съпричиняване,
тъй като при изпълнение на трудовата си функция
Руфат З. е проявил груба небрежност и съгласно чл.201 от КТ случилото се дължи на изключителна негова
вина.
В открито заседание ответникът не се явява, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК конституираното
трето лице-помагач на ответника: З.
"Б. В. И. Г."-София
е изразило становище, че е налице е виновно поведение от страна на Руфат З.,
поради груба небрежност и значително съпричи-няване на вредоносния резултат. Претендираните
обезщетения са зави-шени по размер и несъобразени с принципа за
справедливост. Не се дъл-жи
лихва от датата на увреждането, тъй като
не е налице забава-застра-хователят се е
произнесъл в срок. Към момента на ПТП Руфат З. не е включен в списъка към
застрахователната полица, тъй като не е бил служител на ответното дружество към
момента на сключване на застра-хователната полица и
не му се дължи застрахователно обезщетение.
Редовно призовано, в открито съдебно заседание дружеството
не изпраща процесуален представител.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от конституираното трето лице-помагач на ответника: „П.Б.“ ЕАД ***.
Изразеното становище е, че исковете против работодателя са частично
основателни, тъй като е налице съпри-чиняване на вредоносния резултат в огромна степен от
Руфат Османов.
Редовно призовано, за дружеството в открито съдебно
заседание не се е явил упълномощен процесуален представител. Представена е
писмена защита.
Установената по делото фактическа обстановка в първоин-станционното решение напълно се споделя от настоящия
състав на съда, поради което и на осн. чл.272 от ГПК
извършваме препращане към мотивите в тази им част.
Накратко: Безспорно е установено по делото, че
ищците са син, фактическа съпруга/майка на първия ищец/ и майка на починалия на 10.01.2018 год. при ПТП Руфат З.,
който е работел по трудов договор с ответното дружество, считано от
13.12.2017г., като шофьор. Работодателят на З. и “П.Б.“ ЕАД, с адрес ***,
са сключили на 30.12.2015г. договор за
наемане на водачи на линейка. На
10.01.2018г. около 04.00 часа, в изпълнение на договора З. е извършвал курс с
линейка по пътя София-Търго-вище, по време на който
се получава ПТП със смъртта на лицето. С разпореждане № 5104-25-6/16.02.2018г. декларираната злополука,
станала с Руфат З. Османов на 10.01.2018г.
се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
Руфат З. Османов е освидетелстван от ТЕЛК, с дата
на инвалидност 30.06.2010г., с водеща диагноза: „Инсулинозависим
захарен диабет“ , общо заболяване: „Захарен диабет тип 2 на инсулинолечение.
Диабетна полиневропатия. Хипертонично болест І-ІІ ст.
Умерена степен. Начално хипертонично сърце. СН І Ф.К. ХОББ І-ІІ стадий ХДН 0-1
степен.“ Противопоказани условия на труд за лицето са:тежък физически труд,
неблагоприятен микроклимат, нощен труд, извънреден труд, нервно-психическо пренапрежение.
От заключението на назначената тройна комплексна
експертиза, възприето като обосновано и компетентно изготвено е установено, че
основна причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на
линейката, навлизайки в лявата част на платното за движение и последвалия удар
в правомерно движещия се автобус; не са налице данни за външни фактори, които
да са допринесли за настъпване на ПТП; водачът на линейката Руфат Османов е
нарушил правилата за движение по пътищата, като нарушението се изразява в
навлизане на линейката в лявата част на платното за движение т.е. в лентата на
движение на автобуса, като линейката непосредствено преди настъпване на инцидента се движи със скорост около 133 км/ч при
ограничение в участъка от 90 км/ч.; смъртта на Руфат З. Османов се дължи на
тежка съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до тежък
травматичен хеморагичен шок, което е непосредствената
причина за настъпването на смъртта. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.
Настъпилата смърт, видно от показанията разпитаните
по делото свидетели, рефлектирала силно върху
здравословното състояние на ищцата К.; сринала се психически; системно плаче и дори когато
са правили помени за починалия Руфат тя се затваряла в една стая и нямала сили
да посрещни близките, за да почетат
паметта му. Единствено Руфат се грижел за всички – за сина си, за жена си и за
майка си. Руфат се радвал на сина си,
тъй като му е единствено дете, мечтаел Н.
да завърши висше образование, да се ожени и да го направи дядо. След смъртта на
баща си Н. също „психически се срина“,
от стрес получил едно треперене, тикове, постоянно е неспокоен и дори имал проблеми в училище, все бил замислен.
След смъртта на баща си е
финансово затруднен, останал е без издръжката от него. По същия начин – със срив на психиката се отразила смъртта на Руфат върху майка му Р..
Двамата били в много добри отношения и майката
се надявала единствено на Руфат
за всичко в живота, тъй като от другите и двама синове - единият
също е починал в катастрофа, а другият
живее в чужбина и си идва в България
веднъж на 10 години. Единствено
Руфат се грижел за майка си, редовно си
ходел в с. Презвитер Козма да я
наглежда, да и помага. След смъртта на сина й Руфат, майка му Р. не е същата жена, която е била преди –
изключително много отслабнала, а по време на разговори „направо изключва“ ,
сякаш не слуша и не е в разговора. Руфат бил крайно уважителен, гостоприемен,
добър човек, изключително грижовен към
жена си и синът им, и към майка си, бил изцяло отдаден на семейството.
От изложеното е видно, че е налице вреда от
трудова злополука, причинила на 10.01.2018 г. смъртта на работника – баща на
първия ищец, фактически съпруг, партньор във фактическо съпружеско съжителство
на втората ищца и син на третата ищца и
работодателят, за която ответникът “ФТМ Джобс“
ЕООД /с предишно наименование „Ай Вип Сервиз БГ“
ЕООД/ носи обективна отговорност на осн. чл.200 ал.1 от КТ.
Правилно първоинстанционният
съд е определен конкретният размер на обезщетението по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД: „Първият
ищец е единствен син на пострадалия. Той
е изгубил баща си в критичен момент от своя живот - бил е непълнолетен-пет месеца преди да
навърши пълнолетие; преди абитуриентския бал; преди завършване на средно
образование. Детето е изгубило своя баща
безвъзвратно. Никой и никога няма
да замести обичащия
и подкрепящия роден баща в живота
на детето. Каквото и да предприеме
синът от тук нататък, той знае, че не
може да разчита на баща си и животът му ще бъде труден, а още не е стъпил на
краката си, не е завършил висше образование или няма професия, и дори
и да създаде собствено семейство ще е лишен от бащина опора. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 120000 лв. би било справедливо
за първия ищец. Съгласно чл.200 ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда-неимуществена
и имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. От
удостоверение изх.№ 3042-25-200/17.12.2018г., изд. от НОИ-ТП-Търговище /л.112 по делото/ се установи безспорно, че на Н.Р.З. за периода от м.02.2018г. до м.12. вкл.2018г.
е изплатена сумата от общо 1764.20 лв., като в това число пенсията
е в размер на 1684.20 лв., и 80 лв. – други добавки. След приспадане на тази сума 1764.20 лв. от 120000 лв. и при липсата на изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Трудова злополука“, което по силата на чл.200 ал.3 от КТ би следвало
също да се приспадне, то ответникът следва да заплати на първия ищец сумата от
118235.80 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени
болки и страдания. По отношение на
втората и третата ищци, съдът съобрази следното: Фактическата съпруга на
пострадалия е била болна, с крехко
здраве и с трайно намалена
работоспособност и преди смъртта на мъжа си, като в последното решение на ТЕЛК
от 24.10.2018г. е посочено, че не работи
– от 21.09.2016г. Единственият човек, който се грижил за нея и във всичко се
осланяла на него е бил мъжът и. След неговата смърт здравословното и положение
рязко се е влошило, като процентът на трайно намалена работоспособност от 80 %
е скочил на 90 % т.н.р. /вид и
степен на увреждане/. Изминали са една
година и осем месеца от смъртта на мъжа и
и тя очевидно не е превъзмогнала загубата и не би могла. Изгубила е
най-сигурната емоционална, морална и
материална опора в живота си, останала е самотна след смъртта на мъжа си, с
когото живели във взаимна обич и разбирателство, К. може да се надява само на милостта на
близки и роднини. Третата ищца е
83-годишната майка на пострадалия, която
също е крайно съкрушена от неочакваната
му смърт. За нея също най-голяма морална
и духовна подкрепа е бил Руфат, който
безрезервно се е грижил за майка си и тя на него единствено се надявала.
Жестокият удар да почине синът и преди нея като родител е оставил траен отпечатък в съзнанието и,
поради което и тя е с влошено
здравословно състояние. Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявените
искове от втората и третата ищца не са завишени по размер и
следва да бъдат уважени в пълен размер т.е. ответникът да заплати на всяка от
тях сумата от по 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените им
вреди – болки и страдания.“
По отношение на жалбата против решението, в частта
му в която съдът не е приложил разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ за намаляване
отговорността на работодателя поради допусната груба небрежност от работника: първоинстанционният съд е приел, че : “ Съгласно
визираната разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Нормата е диспозитивна, а не императивна
– законодателят е казал „може да се намали“, а не че задължително се намалява.
Но както бе отбелязано и по-горе, съдът не приема за несъмнено, безспорно,
категорично доказано, че пострадалият е допуснал груба небрежност,
имайки предвид водещата диагноза и общи
заболявания на пострадалия; противопоказаните условия на труд, в които
практически се е намирал към момента на злополуката /нощен труд и
нервно-психическо напрежение/,
преумората и липсата на реакция
след предупредителните сигнали на шофьора на насрещно движещия се автобус.“
Тези изводи на съда са необосновани и в
противоречие с практиката на ВКС.
Основателно е възражението на работодателя и
третото лице помагач за съпричиняване при условията
на груба небрежност, тъй като и най-небрежният не би навлязъл в насрещното
пътно платно през нощта, при движещ се насреща автомобил и то със скорост
надвишаваща многократно допустимата-133 км/ч. Грубата небрежност е форма на
вината, която представлява степен на небрежността, изразяващо се в поведение,
което и най-небрежният не би извършил.
Степента на съпричиняване
следва да се определи като се отчетат обстоятелствата, имащи принос за
резултата-здравословното състояние, умората, движението нощем и поведението на
шофьора, управляващ автомобила. С равна степен за допринасяне на ПТП с
останалите фактора, имащи принос към ПТП, е нарушаването на ЗДвП от страна на
работника при управление на поверения му автомобил-линейка, поради което следва
да се определи процент на съпричиняване в размер на 50
%. На работника е било известно здравословното му състояние и не е следвало да
предприема обратен курс от гр.София към гр.Търговище, ако не се е чувствал
добре.
По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта му
в която са били уважени предявените искове за размерите СЪОТВЕТНО над
60 000 лв. за първия ищец и над 45 000 лв. за втората и третата ищци,
като исковете се отхвърлят до пълните им уважени размери.
В останалата му, необжалвана част, за
сумата над 118235.80 лв. до пълния претендиран размер от 120000 лв. от ищеца З./, решението е влязло в законна сила.
По отношение на произнасянето свръх петитум в мотивите на съдебното решение- Върховният
касационен съд се е произнасял в редица свои решения, че: „на обжалване подлежи
самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се
произнася със сила на пресъдено нещо относно
съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към
решението, които съдържат констатации за доказателствени
факти, юридически факти и преюдициални
правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението.
Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно
и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на
правния спор. Необжалваемостта на
мотивите към решението изключва процесуалната допустимост същите да бъдат
атакувани от подпомагащата страна отделно от решението, включително тогава,
когато съдържат неизгодни за нея констатации. В случаите на въззивно
обжалване сезираният съд следва да се произнесе по жалбата на третото лице -
помагач в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК като прецени
валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното
решение в рамките на правния спор, по отношение на който ще се формира сила на пресъдено нещо в отношенията между главните страни.“,
какъвто е настоящия случай.
Ето защо, въззивният съд,
като инстанция по същество, дължи произнасяне само по отношение правилността на
решението, в рамките на правния спор между ищците и ответника по делото, касаещ наличието на основанията по чл.200, ал.1 и 2 от КТ,
като решението и мотивите по настоящето съдебно решение ще имат задължителна
сила по правилата на чл.223, ал.1 и 2 ГПК.
Мотивите на първоинстанционният
съд, в частта им в която е обявено, че обезщетението за настъпила трудова
злополука е дължима от застрахователя, нямат задължителна сила.
Решението не е обжалвано от страна на ответника,
поради което и решението в частта за разноските, които следва да заплати по
делото е влязло в законна сила.
Процесуалния представител на ищците претендира разноски за настоящата
инстанция на осннование чл.38,
ал.2 от ЗА. С оглед изхода на делото и
съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да й се заплатят общо 6 090 лв./ 2330
за ищеца и по 1 880 лв. за двете ищци/ от ответника по делото.
Разноски на третото лице не се дължат съгласно
чл.78, ал.10 от ГПК и не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№520
/18.09.2019 г. на Районен съд гр.Търговище Гражданска колегия, IX състав, постановено по гр. дело
№1043 по описа за 2018 г., в ЧАСТТА
в която е ОСЪДЕНО
„ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управител – Фатма Мутлу /с предишно наименование фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***“/ ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Р.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата НАД 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ; на К.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата НАД 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ; на Р. И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата НАД 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания, на осн. чл.200 ал.1 КТ, действащи чрез пълномощник адв. М.Г.И. от АК-София, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от Н.Р.З., ЕГН **********, с адрес
*** до пълния размер от 118 235.80 лв., от К.И.Д., ЕГН **********, с адрес
*** до пълния размер от 90 000 лв.,
на Р. И.И., ЕГН **********, с адрес
***, до пълния размер от 90 000 лв., като
неоснователни.
В ОСТАНАЛАТА МУ, необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на третите
лица-привлечени в процеса от ответника:
З. "Б. В. И. Г.",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София И „П.Б.“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, и насрещната страна : Н.Р.З., ЕГН **********, К.И.Д.,
ЕГН ********** и Р. И.И., ЕГН **********,
действащи чрез пълномощник адв. М.Г.И. от АК-София, съдебен адрес:***, на осн. чл. 223 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има
задължителна сила на мотивите за третите
лица-привлечени в процеса от ответника:
З. "Б. В. И. Г.",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано чрез пълномощник – ст.юрк. Б.В.А. И „П.Б.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано чрез пълномощник – адв. Ц.Г. от АК-София, съдебен адрес:***, и страната,
която ги е привлякла –„ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управител – Фатма Мутлу /с предишно наименование/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***“/, на осн. чл. 223 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФТМ ДЖОБС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управител-Фатма Мутлу
/с предишно наимено-вание/фирма „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***“/ ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Г.И. от
АК-София, съдебен адрес:***, сумата в
размер на общо 6 090 лв./ шест хиляди и деветдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция, на осн. чл.38 ал.1 т.2 и чл.39
от ЗА и във вр. чл. 78
ал.1 ГПК и във вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му, при
наличие на основанията по чл. 280 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.