Р Е
Ш Е Н
И Е № 29
гр.Стара Загора,
21.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 696 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от И. К. К. ***, чрез адвокат А.С.А., против Заповед
№10-00-1775/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено
премахване на незаконен строеж. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта. Оспорва
материалната доказателствена сила на Констативен акт №36/2015г., като се сочи,
че срещу същият е постъпило възражение, което не е разгледано и решението не е
съобщено на страната, а едва с оспорената заповед се приема, че същото не е
състоятелно и не се приема. Заявява се, че посоченият в заповедта Констативен
протокол от 02.02.2016г., с който е установено, че не са налице нови
обстоятелства, не е връчен на лицето. Твърди, че оспорената заповед е
немотивирана и издадена при неясна фактическа и правна обстановка, при липса на
данни за обсъждане търпимостта на процесния строеж и на последно място се
счита, че не става ясен адресатът на заповедта. По подробно изложени
съображения във връзка с наведените оплаквания е направено искане за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправни
разпоредби, допуснати съществени нарушения на производствените правила и
противоречаща на целта на закона. Претендират се направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът – Кмет
на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-1775/05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с
чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж „Двуетажна масивна
жилищна сграда” № 37 по приложение № 1 /комбинирана схема/, с размери 7.80м на
7.35м и височина около 6.50м, изпълнен от жалбоподателката И.К.К. без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че строежът се
намира в терен между улична отсечка с о.т.4471 и о.т.4474 и УПИ XLIII –
„Озеленяване“ по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение – III
етап“, одобрен със Заповед №19-12-108/27.07.2015г., бивша отсечка о.т.4472 и
о.т.4473 по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап“,
одобрен със Заповед №2931/04.12.2989г. и улична отсечка с о.т18а – 18б – 18в по
плана на гр.Стара Загора, кв. „Лозевец”, одобрен с решение № 19-40, протокол №
46 от 25.06.2015г. на Общински съвет Стара Загора, бивша улична отсечка о.т.18а
– 18б – 18в по плана на гр.Стара Загора, кв. „Лозенец“, одобрен със Заповед №214
от 25.02.1986г. (л.28-29).
Административният орган приема, че незаконният
строеж представлява двуетажна масивна жилищна сграда с размери 7.80м на 7.35м и
височина около 6.50м., с покрив от дървен гредоред и керемиди, стените са от
тухли и варо-циментов разтвор, има поставена
дограма, няма външна и вътрешна мазилка. Строежът е пета категория и е изпълнен
на терен между улична отсечка с о.т. о.т.4471 и о.т.4474 и УПИ XLIII –
„Озеленяване“ по плана на гр.Стара Загора – „Стара Загора разширение – III
етап“, одобрен за Заповед №2931/04.12.1989г. и улична отсечка с о.т18а – 18б –
18в по плана на гр.Стара Загора, кв. „Лозенец”, одобрен с решение № 1940,
протокол № 46 от 25.06.2015г. на Общински съвет Стара Загора – бивша улична
отсечка о.т18а – 18б – 18в по плана на гр.Стара Загора, кв. „Лозенец“, одобрен
със Заповед №214 от 25.02.1986г., съгласно която предвижданията за имотите са за
улица. Стоежът е разположен в имот – публична общинска собственост, собственост
на Община Стара Загора и изпълнението му не съответства на предвижданията на
действащия ПУП, съгласно който имота е отреден за улица. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №
36/19.02.2015г от работна група служители на Община Стара Загора – арх.Н.Ж.-главен
експерт отдел „Контрол по ЗУТ”, С.И. – старши специалист „Кадастър и
регулация”, Г.П. – старши експерт отдел „Кадастър и регулация” и Н.Н. –
инспектор „Обществен ред” в присъствието на П.П.С.(л.38-39). В акта е вписана
като възложител и извършител на строителството И.К.К., както и че изпълнението
на строежа не отговаря на предвижданията за имота, поради което се предлага за
премахване. По преписката е приложена жалба с характер на възражение срещу
констативния акт от жалбоподателката с дата 26.02.2015г, от която е видно, че
строежът е извършен от нея през 1995г. (л.37), като се сочи, че жилището е
единствено за нея и семейството й.
В констативен протокол от 02.02.2016г,
съставен от С.И. – старши специалист „Кадастър и регулация” и Г.П.-старши
експерт отдел „Кадастър и регулация”, е посочено, че към момента на проверката
не са настъпили нови обстоятелства от установените с констативен акт №
36/19.02.2015г (л.36). Идентичен по съдържание е констативен протокол от
02.09.2019г, съставен от арх.Н.Ж. – старши експерт отдел „Контрол по
строителството” и С.И.-старши специалист „Кадастър и регулация” (л.33).
Възражението е разгледано и не е уважено от
административния орган, който е издал заповед за премахване на сградата.
Заповедта е залепена на сграда № 37 по придружаващата схема и на
информационното табло в сградата на Община Стара Загора на основание §4, /1,2/
от ДР на ЗУТ, за което е представена служебна бележка от 12.09.2019г, съставена
от арх.Н.Ж.-старши експерт отдел „Контрол по строителството” и С.И.-старши
специалист „Кадастър и регулация” (л.34).
По делото са прието писмени
доказателства, от които се установява липса на издаден административен адрес
относно процесната сграда (л.45), както и че жалбоподателката е със семейно
положение „неомъжена“ и постоянен и настоящ адрес *** (л.53), лицето няма
декларирани доходи и не се осигурява (л.55), не са й изплащани парични
обезщетения за безработица или неработоспособност (л.57), като същата не е
получавала и социални помощи (л.59). Относно факта дали жилището е единствено
за нея и се обитава от семейството й, включващо деца, същата не ангажира
доказателства във връзка с дадените й указания с разпореждане от 03.10.2019г.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че разпоредената за
премахване жилищна сграда е разположена в очертанията на улици и на УПИ
XLIII – „Озеленяване“, в кв.252, а именно: по плана на кв. „Лозенец“, приет с
Решение №1940/25.06.2015г., част от сградата попада на ул. „Витоша” в участъка
от о.т.18а – 18б – 18в; по плана, приет със Заповед №19-12-108/27.05.2015г.
част от сградата подала в улица в отсечката от о.т.4471 и о.т.4474 и в част от
УПИ XLIII – „Озеленяване“ в кв.252. Според вещото лице съгласно действащите към настоящия момент строителни
правила и норми не е разрешено жилищно застрояване в имоти с предназначение за
улица и за озеленяване. В заключението е посочено също, че разпоредената за
премахване сграда е недопустима по действащия към момента ПУП и правила и
нормативи, защото е построена върху имоти със статут на улица и УПИ с
предназначение озеленяване. Към 1993г. територията, на която е построена
сградата е била със статут на улица, като строителството е недопустимо и не
съответства на правилата и нормите, тъй като не е разрешено застрояване на
улици.
По делото са
приети като доказателства справка от звено
„Жилищен фонд”, от която е видно, че жалбоподателката не е подавала заявление за
настаняване в общинско жилище; Решение № 415/30.06.2016г. на ОбС Стара Загора; Заповед
№ 10-00-1480/21.07.2016г. на кмета на Стара Загора за провеждане на публичен
търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска собственост; публикувани
съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в. „Телеграф”; правила за
участие в търга; протокол за проведен търг от 24.08.2016г. Представени са и длъжностни характеристики за длъжността „главен експерт”
в отдел „Контрол по строителството”, за длъжността „старши специалист” в отдел
„Кадастър и регулация”, за длъжността „инспектор обществен ред” в Община Стара
Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок,
считано от датата на залепване на заповедта на строежа, от лице, чиито права и
законни интереси се засягат от нея. Следователно оспорването като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1775/05.09.2019г. е издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на
Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите
(извършено строителство на двуетажна масивна жилищна сграда без строителни
книжа) и правни основания (разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ и на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ) за постановяването й, които кореспондират помежду си. В
заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне
на категорията му. Чрез заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява действителното местоположение на разпоредения
за премахване строеж, поради което само неточно посочване на този параметър в
оспорения административен акт не е достатъчно да обоснове незаконосъобразност
на заповедта.
Констативен акт № 36/19.02.2015г. и
Констативен протокол от 02.02.2016г., на които се основава Заповед № 10-00-1775/05.09.2019г
на Кмета на Община Стара Загора, също са съставени от компетентни лица. Видно
от длъжностната характеристика на подписалите ги служители по контрол върху
строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност,
установена от чл.223, ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи.
От събраните по делото и неоспорени
доказателства категорично се установява
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ – двуетажна масивна
жилищна сграда от пета категория, който е извършен без строителни книжа.
Липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
В конкретния
случай в административното производство жалбоподателката е декларирала 1995г.
като година на извършване. Предвид
този период на извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по §
16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради липса на
кумулативно изискуемите предпоставки.
Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи,
изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими
по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки – да е изграден до 07.04.1987г., респективно до 31.03.2001г.,
както и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
този закон. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и
разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.
Процесният строеж
представлява жилищна сграда, построена
върху имот-общинска собственост с предназначение за улица и озеленяване, както
и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, както
съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, така и по правилата и нормативите, действали по време
на неговото извършване – чл.26 от ЗТСУ (отм.),
ППЗТСУ (отм.) и Наредба №5/1995г. за правила и норми за териториално и
селищно устройство (отм.). Неоснователно е
оплакването, че ПУП не са приложени. Този довод е неотносим към заповед за
премахване на незаконно строителство и не влияе върху законосъобразността на
издаването й, тъй като за квалифицирането на един строеж като нетърпим е
достатъчно той да не съответства само на предвижданията на съответния план.
По делото липсват
убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за
жалбоподателката и семейството й.
За тази сграда не е регистриран административен адрес, но категорично може да
се определи, че строежа не съвпада с постоянния адрес на жалбоподателката,
който е в ***Дори да се приеме, че процесната сграда
представлява жилище, разпореденото й премахване е законосъобразно и
целесъобразно. Чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на жилище, а ал.2
определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение
от общия принцип на ненамеса – в случаите, предвидени в закона и необходими в
едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право
е осъществена при условията на чл.8, ал.2 от ЕКПЧОС, понеже засягането е
предвидено в закона, който допуска премахване на строежи, изградени без
строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по цитираната норма, тъй
като е насочена към охрана на здравето на обитателите доколкото правилата и
разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на
здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен
строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация
изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена
законово мярката за премахването им.
Намесата чрез обжалваната заповед би
постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес
да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без
разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без
разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации.
Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в
националното право и която цели защита на установения
в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на
жалбоподателката в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Трябва да се
отбележи също, че общинската администрация е предприела действия по
предотвратяване на възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без
дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в общинско жилище или
закупуване на имот за строителство, за което са представени неоспорени
доказателства. По делото няма данни жалбоподателката да се е възползвала от
дадените способи, нито да е в обективна или субективна невъзможност да си
осигури друго жилище.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
10-00-1775/05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора е валиден
административен акт, постановен е при правилно приложение на материалния закон
и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба
срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
заплатеното възнаграждение за експертиза в размер на 250лв.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.К.К. *** против Заповед № 10-00-1775/05.09.2019г на Кмета на
Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
„Двуетажна масивна жилищна сграда” № 37 по приложение № 1, като неоснователна.
ОСЪЖДА
И.К.К. *** ЕГН: ********** ***
сумата 350 (триста и петдесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: