Решение по дело №2084/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст.юрк.И. И., против Решение № 976/19.07.2024г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1636/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 751314-[рег. номер]/23.01.2024г., с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС, на „КИЯМИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя М. И. Я., е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00лв. Със същото решение в полза на дружеството е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на вмененото нарушение. Не споделя изводите на ВРС за допуснато в производството съществено процесуално нарушение. Счита, че АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, възприетата от АНО фактическа обстановка съответства изцяло на описаната в АУАН и се установява от цитираните в НП доказателства. Безспорно е посочена датата на извършване на нарушението, като същата е обективирана в Протокол за извършена проверка № 0101196, а именно 26.11.2023г. - датата, на която е извършена и проверката. Протоколът е подписан без възражения от управителя на дружеството, като е спазен тримесечния срок за съставяне на АУАН. Относно посочената в АУАН и НП дата 26.11.2026г. твърди, че очевидно се касае за допусната техническа грешка. Не споделя доводите на ВРС и досежно приложението на санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 ЗДДС. В конкретния случай нарушението е установено по безспорен начин с ФКБ № ***/26.11.2023г., същото безспорно не води до неотразяване на приходи, поради което е наложена санкцията по чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - „КИЯМИ“ ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 71618/09.09.2024г. В съдебно заседание се представлява от адв.Б., която оспорва жалбата и поддържа писмения отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно, съобразено е с процесуалните правила и закона, и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 26.11.2023г. в 13.45ч. служители в отдел „Оперативни“ към ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, сред които и св. Й. Т., извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – снек-бар „Киями“, находящ се в гр.Варна, [улица], стопанисван от „Киями“ ЕООД. Св. Т. извършила контролна покупка на: 1бр. суши „футомаки пикантен тон“ на стойност 8.29лв.; 1бр. суши „Розова пантера“ на стойност 7.99лв.; 1бр. суши „Осака трюфел“ на стойност 8.99лв.; 1бр. бира кен „Hop rider session Ipa“ на стойност 3.49лв. и 1бр. опаковка на стойност 0.60лв., всичко на обща стойност 29.36лв., които заплатила в брой и получила ФКБ с № *** на същата стойност, издадена от монтираното в обекта ФУ модел TREMOL S 25 с инд. № [рег. номер] и ФП ***. След като св. Т. получила покупката и ФКБ, двамата с колегата й се легитимирали и предприели извършването на същинската проверка. Установили, че в касовия бон сушито и опаковката са регистрирани в данъчна група „Г“ (за стоки и услуги, продажбата на които се облагат с 9% ДДС), както и че в обекта няма обслужващ персонал, който да сервира и отсервира храната, няма посуда (прибори за храна и чинии в които да се сервира храната), храната се получава от гише опакована в пластмасови тарелки за вкъщи. Към момента на проверката имало назначено едно лице на трудов договор – касиер на 4 часа, което издава касовите бонове и поръчките, а управителката на фирмата опаковала сушито. В обекта имало 2 бар масички с две столчета, както и меню за поръчки. Други клиенти към момента на проверката в обекта нямало. При така установените при проверката факти било прието, че случая неправилно част от контролната покупка (сушито и опаковката) е регистрирана в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, като същата е следвало да бъде регистрирана в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС, тъй като в случая не се касаело за извършване на ресторантьорска или кетърънг дейност, а за продажба на стока. Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол от 26.11.2023г.

Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, за което му е съставен АУАН № [рег. номер]/30.11.2023г. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за установеното нарушение, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв. В АУАН и НП било посочено, че контролната покупка е извършена на 26.11.2026г., както и че за същата била издадена ФКБ № ***/26.11.2026г.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. в обстоятелствените части на АУАН и НП е описано деяние, относимо към посочената като нарушена материалноправна норма на чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, описана е продажба на стока, регистрирана на фискалното устройство в една група, вместо друга, но липсва яснота кога е извършено това деяние, доколкото като дата на продажбата и дата на издадения за същата касовия бон, в АУАН и НП е посочена дата, която все още не е настъпила – 26.11.2026г. Според ВРС това на практика означава, че както в АУАН, така и в НП не е посочена дата на нарушението, а тя е съществен елемент от обективната съставомерност на всяко нарушение и следва да е недвусмислено посочена, като непосочването й всякога пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, доколкото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. След като защитата се установява срещу фактите изложени в АУАН и НП, които факти определят и предмета на доказване в производството, спрямо тези факти се осъществява и проверката за законосъобразност от страна на съда. В случая минимални предпоставки за това липсват, поради което нарушени се явяват разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Отделно, ВРС е приел за основателно възражението в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с неяснота относно това коя от конкретно изброените в чл.185, ал.1 и 2 от ЗДДС хипотези следва да се субсумират под обективната страна на твърдяното нарушение. За нарушението по чл.27, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006год. на МФ е приложима санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Според ВРС анализът на съдържанието на чл.185 ал.2 ЗДДС сочи наличието на правна връзка между двете алинеи, обусловена от установяване на обстоятелството довело ли е нарушението до неотразяване на приходи или не. От една страна това обстоятелство става част от диспозицията на нарушената правна норма, от друга отразяването или неотразяването на приходи се превръща в елемент на нарушението и следва да присъства както в описателната част на нарушението, така и в правната му квалификация. Обратното представлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на дружеството. По тези съображения е прието, че констатацията относно наличието или липсата на такъв резултат е релевантен факт, който следва да намери отражение в обжалваното НП, с оглед гарантиране възможността на наказаното лице да осъществи ефективна защита срещу всички обстоятелства, които имат значение за ангажиране на отговорността му. В случая, в обжалваното НП такава констатация липсва, поради което НП се явява издадено в нарушение на нормата на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН, като допуснатият процесуален порок не би могъл да бъде отстранен в хода на съдебното производство.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящият състав не споделя извода на ВРС досежно липсата на обосновка на приложената санкционна разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС, ред. ДВ, бр.23/08.03.2013г., на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000лв. Според ал.2 на с.р., извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

В случая е констатирано нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., изразяващо се в неправилно отчитане на продажбата на стоки вместо в група „Б“, в група „Г“. Както в АУАН, така и в НП изрично е направена констатация, че за контролната покупка е издадена ФКБ на заплатената при контролната покупка стойност. Така установеното нарушение се санкционира по чл.185, ал.2 ЗДДС, а не по чл.185, ал.1 ЗДДС, т.к. с последната се санкционира неиздаването на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС. При тези констатации и при извършената в диспозитива на НП привръзка между ал.2 и ал.1 на чл.185 ЗДДС, липсва каквото и да било неяснота, че дружеството е санкционирано по привилегирования състав по чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС.

Отделно, липсата на констатация в НП дали нарушението води до неотразяване на приходи или не, не съставлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В случай че се установят обстоятелства за приложението на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, това не е основание за отмяна на НП, а за неговото изменение по реда на чл.63, ал.7 ЗАНН.

Правилно обаче ВРС е приел, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че контролната покупка е извършена на 26.11.2026г., на тази дата била издадена ФКБ № ***/26.11.2026г., респ. тази дата е възприета като дата на извършване на нарушението.

Противно на твърденията в касационната жалба, няма как изписването на годината - 2026г., да се възприеме като техническа грешка, т.к. никъде в съдържанието на АУАН и НП не е посочена вярната година. Както правилно е приел ВРС, посочването като дата на нарушението на дата, която все още не е настъпила, е равносилно на липса на дата на извършване на нарушението. Позоваването на протокол № ***/26.11.2023г. от извършената проверка на място в обекта, е неоснователно, т.к. датата на извършване на нарушението е недопустимо да се извлича по тълкувателен път.

Правилно ВРС е приел, че е допуснато особено съществено процесуално нарушение, т.к. датата на нарушението е съществен елемент от обективната му съставомерност и липсата й всякога рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

Като е стигнал до същия извод, ВРС е постановил правилно решение, което валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно списък се претендират в размер на 400,00лв., изплатени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/16.10.2024г.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 976/19.07.2024г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1636/2024г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „КИЯМИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна,  [адрес], разноски за производството, в размер на 400,00лв. (четиристотин лева).

Решението е окончателно!