Р Е Ш Е Н И Е
№ 1264/08.11.2022 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на първи ноември две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 1775/2022
година.
Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от „Кей би си лизинг България“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от адвокат К.А. ***, със съдебен адрес *** – 60, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22 – 0769 – 001042/07.09.2022 година на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР.
С оспорената заповед по отношение на лек автомобил с регистрационен № ****,
собственост на дружеството, на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложена мярка „прекратяване на регистрацията на
пътното превозно средство“, за срок от
шест месеца, считано от 06.09.2022 година.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила (твърдяно неучастие в административното производство) и противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Поддържа, че автомобилът е отдаден
дългосрочно под наем на трето лице и той няма фактическата власт върху него,
както и че не е предоставял и не е разрешавал по никакъв начин на водача Л.С.
да управлява или да ползва това превозно средство, а затова не са налице
предпоставките за налагане на мярката.
Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът представя административната преписка и писмено становище, с което иска жалбата да бъде
отхвърлена.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.
На 06.09.2022 година, около 16:25 часа, в град Бургас, на улица „Македония“,
пред дом № 27 с посока на движение към улица „Христо Ботев“, служители на МВР
извършили проверка на лек автомобил „Рено Експрес“ с регистрационен № ****,
собственост на „Райфайзен лизинг България“ ЕООД с ЕИК ********* (тогавашното
наименование на жалбоподателя). При проверката било установено, че МПС се
управлява от Лидия Пенева Свирецова с ЕГН **********, която – към този момент -
не е притежавала СУМПС, защото е било отнето със заповед за прилагане на ПАМ №
21 – 0769 – 002315/30.12.2021 година, издадена от инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД – Бургас на МВР. За установеното нарушение е бил съставен АУАН,
№ 670889/06.09.2022 година и били иззети регистрационните табели на автомобила.
Служителите на МВР отчели, че водачът Свирецова се държи превъзбудено по време
на проверката, поради което я изпробвали с техническо средство за употреба на
наркотични вещества. При тестването уредът отчел наличието на метамфетамин в
организма на Свирецова. За установените факти били изготвени протоколи и
докладна записка (лист 64 - 66).
С процесната заповед за прилагане на ПАМ на полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, по отношение на автомобила на жалбоподателя е наложена принудителна мярка
„прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В мотивите на
заповедта е посочено, че автомобилът е бил управляван от водач, лишен от СУМПС.
В заповедта е посочено, че са иззети две регистрационни табели, съответстващи
на номерата на автомобила на жалбоподателя (лист 8).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което
има интерес от оспорването (собственика на МПС).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
По смисълът на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 171 ал. 5 от ЗДвП
обжалването ѝ е по реда на АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Компетентността се установява от
заповед № 251з – 1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Бургас на МВР, с
която се оправомощават полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ на
областната дирекция да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП (лист 79).
При налагането на ПАМ са спазени изискванията за форма на акта (тя съдържа
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК) и не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В конкретния случай, неучастието на жалбоподателя в
административното производство по налагането на ПАМ не съставлява процесуално
нарушение. Целта на мярката е незабавно преустановяване на нарушението и
лишаване на извършителя от непосредствена възможност да го извърши отново – със
същото транспортно средство, но след констатиране на нарушението с АУАН (като
напр. продължи движението си с МПС). Обстоятелството кой е собственик на
автомобила има значение, преди всичко - за точното адресиране на ПАМ, за да
бъде уведомено лицето, което притежава МПС, за мярката. Това е направено в
административното производство – ответникът е издирил собственика на автомобила
и го е посочил като адресат на заповедта. Не е налице процесуално нарушение в
административното производство.
Заповедта е материално законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящият казус, материалните предпоставки за законосъобразното
прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС
да е било управлявано от лице, което е лишено от СУМПС.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството
на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и
чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от
съответната категория.
В случая, от преписката се установява по несъмнен начин, че водачът
автомобила – Л.С., го е управлявала, без да има СУМПС, защото ѝ е било
отнето в предходен административен процес. В
заповедта - като адресат на ПАМ е посочено „Райфайзен лизинг България“ ЕООД с
ЕИК ********* (с актуално наименование „Кей би си лизинг България“ ЕООД с ЕИК
*********) - собственик на превозното средство.
Така и двете
предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
За прилагането на
процесната принудителна мярка е без значение твърдения от жалбоподателя факт,
че не е предоставял и не е давал разрешение на Свирецова да управлява
автомобила. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо
собственика на моторното превозно средство при управлението му от водач, лишен
от СУМПС, без да са налице допълнителни изисквания за знание, предоставяне или
даване на разрешение. Както бе посочено по-горе за прилагането на процесната
принудителна мярка е необходимо наличието на две предпоставки - заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било
управлявано от лице, което е неправоспособно, като в случая и двете
предпоставки са налице.
За пълнота на
изложението, съдът счита за необходимо, да обсъди и искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за постановяване на неприсъствено решение поради
неявяването на ответника в съдебното заседание.
Съгласно
чл. 238 ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Тълкуването
на цитирания текст от ГПК показва, че постановяването на неприсъствено решение
е възможно при две кумулативни предпоставки - непредставяне в срок на отговор
на исковата молба от ответника и неявяването му в първото заседание по делото,
само в хипотезата на типичен исков процес, т.е. когато предварително са
изпълнени изискванията на чл. 131 – 133, чл. 140, чл. 142 – 146 и чл. 239 от ГПК. В настоящия случай, съдебното производство се развива по жалба срещу
административен акт (липсва исков процес) и неявяването на ответника в
съдебното заседание, само по себе си, не е достатъчно за уважаване на
предявеното искане. Затова и искането за постановяване на неприсъствено решение
е недопустимо.
Като краен
резултат, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кей би си
лизинг България“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от адвокат К.А. ***, със
съдебен адрес *** – 60, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22 – 0769 –
001042/07.09.2022 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ на ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: