Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 20.03. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Районен съд - Левски в съдебно заседание на двадесети февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_21_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В РС – Левски е постъпила жалба от И.К.И., с адрес: ***, срещу наказателно постановление №17-0938-006340, с което на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв.

Жалбоподателят счита, че давността е изтекла, поради което моли за отмяна на наказателното постановление.

            За административнонаказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставен на 09.12.2017г. срещу жалбоподателя АУАН, за това, че на същата дата около 14:45 часа, на път І-3, км. 53+835, движейки се в посока гр. Русе, като водач н ал.а.******, с рег.№ *******, собственост на В. Г. Ге., ЕГН**********, не е закупил и залепил винетен стикер за д-е по републиканската пътна мрежа за 2017г. по реда на  Закона за пътищата. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателното постановление, с което на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП на И. е наложена глоба в размер на 300 лв.

По отношение на твърдението от страна на жалбоподателя, че е изтекла давността:

Съгласно тълкувателно постановление №1/27.02.2015г., постановено по тълк. дело №1/2014г. на ОСС на НК НА ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на същото изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. 

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба”. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност ако е изминал срок по – голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в предходния член. За изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал.1 от НК.

В случая деянието е довършено на датата на която е извършено – 09.12.2017г., установено е на 09.12.2017г. АУАН е съставен на 09.12.2017 г., а НП е издадено на 20.12.2017г. Отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение – 09.12.2017г. абсолютната погасителна давност (четири година и половина) не е изтекла. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание.  

Не са налице предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство, посочени в чл. 80, ал.1, т.5 от НК. От датата на издаване на наказателното постановление – 20.12.2017г., от който момент давността е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчване на наказателното постановление на санкционираното лице – 13.01.2020г. не е изтекъл срок по – голям от три години, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, поради което възражението на жалбоподателя е неоснователно. 

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Х.Д. и К.А..

Свидетелят Д. сочи в показанията си, че на посочената в акта дата е бил с колегата си К. на смяна и са изпълнявали задълженията си, когато са спрели за проверка автомобил Субару. След извършване на проверката установили, че водачът няма винетен стикер залепен на предното стъкло. За констатираното нарушение съставили АУАН.

От показанията на свидетеля А. се установява, че след като спрели за проверка лек автомобил ****, се установило, че водачът не е заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. 

В АУАН е дадено словесно описание на нарушение, което не съответства с правната квалификация на нарушението.

В АУАН се сочи, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без да е залепил винетен стикер за 2017г от една страна и от друга – че няма заплатена винетна такса.

Словесното описание на нарушението в АУАН - водачът управлява лек автомобил, без да е залепил валиден винетен стикер за 2017г., е такова по чл. 100, ал.2 от ЗДвП.

Описанието на нарушението, дадено от административно наказващия орган е, че жалбоподателят като водач на л.а. не е закупил и залепил винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2017г. по реда на Закона за пътищата.

В описателната част на акта и НП се преплитат елементите от състава на две различни административни нарушения.

Водачът на моторно превозно средтво е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винтния стикер след изтичането на неговата валидност съгласно чл. 100, ал.2 от ЗДвП.

С разпоредбата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП е предвидена санкция глоба по отношение на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Санкцията е различна в зависимост от вида на управляваното ППС. Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Посочената разпоредба предвижда няколко типа пътни превозни средства, по отношение на които в закона има въведено задължение за закупуване на винетен стикер при управлението им по пътищата. В случая липсва надлежно описание на МПС.

Съдът счита, че наказващият орган не е спазил изискването за точно описание на нарушението, което е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Последното според съдебната практика винаги е основание за отмяна на НП на самостоятелно основание.

Както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство между цифровата и словесната квалификация на нарушението, посочени в акта и НП. В случая в НП е описано словесно, че жалбоподателят управлявал л.а. без да е закупил и залепил винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа, с което са описани съставите на изпълнителните деяния на две отделни административни нарушения – чл. 139, ал.5 и чл. 100, ал.2 от ЗДвП, а като цифрова квалификация АНО е посочил само чл.139, ал.5 от ЗДвП – за движение на пътни превозни средства по републиканските пътища без заплатена винетна такса. Наличието на противоречие в цифрово и словесно описание на нарушението създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма.  В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинен и за какво нарушение му се налага наказание.

Административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, тъй като е описал съставите на две нарушения, а е направено цифрово посочване само на едно от тях, като е наложено само едно наказание, без да съобрази, че следва да се наложат административни наказания за всяко от нарушенията, които да се изтърпят отделно. Нарушението на чл. 18 от ЗАНН е от категорията на съществените процесуални нарушения и влече след себе си незаконосъобразност на издаденото НП. 

На основание изложеното съдът счита, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. 

                                                                  РЕШИ:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0938-006340/20.12.2017г. на началник група към ОДМВР – Плевен, с-р ПП, с което на И.К.И., ЕГН **********,***, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: