РЕШЕНИЕ
№ 1406
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120105260 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена от А. С. М., ЕГН
**********, адрес в ......................, съдебен адрес: .................., чрез адв.Б.Я., с която иска да
бъде прието за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в ............................., представлявано
от З.Д., че ищецът не му дължи сумата от 1610,47 лева, от която главница в размер на 311,79
лева, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 20,61 лева за периода
31.07.2020 г. – 26.03.2021 г., 713,93 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения), 150,00 лева – разноски по изп.дело №20218030400560, 414,14 лева – такси и
разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца има издаден на 09.01.2012 г. изпълнителен
лист по ч.гр.д.№11 686/2011 г. по описа на РС-Бургас, във връзка с който има образувано
пред ЧСИ Т.М. изп.д.№20218030400560/2021 г. Твърди се, че през 2012 г. е имало
образувано друго изп.дело с №1579/2012 г., прекратено/на 07.05.2020 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ищецът счита, че в негова полза има изтекла пет годишна давност относно задължението му
към ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от пълномощник – адв.Я., който
поддържа иска и моли за уважаването му.
1
В предоставения срок по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в който иска се оспорва като неоснователен на подробно изложени в
отговора аргументи, сред които и този, че всички извършени изпълнителни действия са
прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, на които се иска отхвърляне
на иска. Ангажират се писмени доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание представител на ответника, редовно уведомен, не се явява, представя
молба, вх.№23362/09.11.2021 г.
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по делото
писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копие изп.д.
№20128030401579 и №20218030400560, и двете по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие
ОС-Бургас, а именно, че на основание Заповед за изпълнение №7745/19.12.2011 г., издадена
по ч.гр.д.№11686/2011 г. по описа на РС-Бургас е бил издаден на 09.01.2012 г. изпълнителен
лист срещу ищеца за сумата от 311,79 лева, представляваща предсрочно изискуемите
неплатени вноски по сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX
№.................../30.05.2007 г., сумата от 45,20 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 30.10.2007 г. – 30.04.2008 г., сумата от 153,81 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода 30.11.2007 г. – 28.11.2011 г., и законната лихва от 16.12.2011 г. до
изплащане на вземането за главницата, както и сумата от 125,00 лева, разноски по делото за
платена държавна такса от 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е било образувано изпълнително дело №20128030401579 по описа на ЧСИ
Т.М., рег.№........, район на действие ОС-Бургас, което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
е било прекратено с Постановление за прекратяване от 97.05.2020 г.
Впоследствие, на 28.01.2021 г. по искане на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като
взискател е образувано ново изпълнително производство под №20218030400560 по описа на
ЧСИ Т.М. с район на действие ОС-Бургас за събиране на вземанията по същия
изпълнителен лист, което е висящо към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК се осъществява защитата на
длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането, като могат да се
установяват само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, и от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен
интерес от предявяването му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.
2
№20218030400560 по описа на ЧСИ Т.М., което е висящо и е образувано за събиране на
вземане по изпълнителен лист от 09.01.2012 г., което ищецът твърди, че не дължи поради
изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
В настоящия казус ищецът се позовава на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на
изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза
петгодишна погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли
е в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се имат
предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по
т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Отговорът на въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането срещу
ищеца се съдържа в постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая намира приложение, тъй като към датата на
постановяването му – 26.06.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.
№20128030401579 по описа на ЧСИ Т.М., все още е висящо. Съобразявайки разясненията,
дадени в Решение №170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д.№2382/2017 г., IV ГО, ГК, изводът
който се налага е, че образуването на изпълнително дело №20128030401579 по описа на
ЧСИ Т.М., рег.№......., район на действие ОС-Бургас на 30.11.2010 г. е станало при
действието на ППВС №3/80 г., до датата на цитираното по-горе тълкувателно решение –
26.06.2015 г., е прекъснало давността за процесното вземане, или давността по чл.110 от ЗЗД
започва да тече от тази дата и изтича на 26.06.2020 г. Видно е, че новото изпълнително дело
е образувано на 28.01.2021 г., т.е. след изтичане на давностния срок на 26.06.2020 г., поради
което и искът се явява основателен и доказан за сумата от 311,79 лева, представляваща
предсрочно изискуемите неплатени вноски по сключен договор за кредит за покупка на
стоки или услуги CREX №.............../30.05.2007 г., сумата от 45,20 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 30.10.2007 г.-30.04.2008 г., сумата от 153,81 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 30.11.2007 г.-28.11.2011 г., законна
лихва в размер на 20,61 лева за периода 31.07.2020 г. – 26.03.2021 г., както и сумата от
125,00 лева – разноски за платена държавна такса от 25,00 лева и минимално
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, за които има издаден на 09.01.2012 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№11686/2011 г., поради което и до тези размери искът следва
да се уважи, като за разликата до предявения размер от 1610,47 лева, производството по
делото следва да се прекрати като недопустимо, тъй като сумите за разноски по
изпълнителното дело не са предмет на изпълнителното основание по чл.439 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска или в размер на 189,33 лева.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на
прекратената част от производството или в размер на 59,24 лева.
3
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че А. С. М., ЕГН **********,
адрес в .................., съдебен адрес: ......................, чрез адв.Б.Я., не дължи на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление
в ........................., представлявано от З.Д., сумата от 311,79 лева, представляваща предсрочно
изискуемите неплатени вноски по сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги CREX №.............../30.05.2007 г., сумата от 45,20 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 30.10.2007 г.-30.04.2008 г., сумата от 153,81 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 30.11.2007 г.-28.11.2011 г., законна
лихва в размер на 20,61 лева за периода 31.07.2020 г. – 26.03.2021 г., както и сумата от
125,00 лева – разноски за платена държавна такса от 25,00 лева и минимално
юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, съгласно изпълнителен лист, издаден на
09.01.2012 г. на основание Заповед за изпълнение №7745/19.12.2011 г. по ч.гр.д.
№11686/2011 г. по описа на РС-Бургас, като за разликата до предявения размер от 1610,47
лева, ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ......................., седалище и адрес на
управление в ............................, представлявано от З.Д., ДА ЗАПЛАТИ на А. С. М., ЕГН
**********, адрес в .........................., съдебен адрес: ......................, чрез адв.Б.Я., сумата от
189,33 лева (сто осемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки), представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, адрес в ............................, съдебен адрес: ......................,
чрез адв.Б.Я., ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ...............,
седалище и адрес на управление в .............................., представлявано от З.Д., сумата от 59,24
лева (петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направени по
делото разноски, съразмерно на прекратената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4