РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Силистра, 12.01.2023 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д. № 145 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Е.И.К., адрес: ***, сезира съда с искане за отмяна на заповед № ЗК-1242 / 04.08.2022 г. на кмета на Община Силистра, позовавайки се на нарушения на материалния закон.
Ответникът – кметът на Община Силистра – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С оспорената в настоящото производство и издадена от ответника заповед № ЗК-1242 / 04.08.2022 г., на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж, наименуван „Полуподземен бункер за складови нужди“, с местоположение ПИ № 66425.501.271 по КК и КР на гр. Силистра, адрес: ***, (л. 6 – 7 от делото).
Издаването на гореописаната заповед е извършено въз основа на констативен акт № 6 / 14.07.2022 г. на служители на Община Силистра (л. 26 – 27 от делото), екземпляр от който е бил връчен на жалбоподателя на 25.07.2022 г., видно от известие за доставяне ИДPS750000RIN6V (л. 28 от делото). Съставеният на 02.08.2022 г. от служители на Община Силистра констативен протокол, удостоверява, че във връзка с констативния акт не са постъпили възражения (л. 32 от делото).
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в условията на заместване, което е правомерно възложено от титулярното длъжностно лице (поради отпуск на последното през периода 04-31.08.2022 г. – л. 50 от делото) със заповед № ЗК-1200 / 28.07.2022 г. (л. 49 от делото). Не са нарушени особените административнопроизводствени правила на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, както става ясно от предходния абзац от мотивите на настоящото решение. Спазена е установената от закона форма откъм начин на обективиране и реквизити, включително от гледна точка на това, че мотивите на заповедта съдържат фактическо и правно основание. Не се установява преследване на цел, различна от законовата.
Относно спазването на материалния закон – описанието на строежа и свързаните с това описание мотиви на обжалваната заповед се свеждат до следното: «Полуподземен бункер за складови нужди е позициониран в северозападната част на имота, непосредствено до рампа за гараж и до уличната регулационна граница. Бункерът е с дължина 5,00 м и ширина 1,50 – 1,80 м, с приблизителна застроена площ от 8,50 м2. Бункерът е изпълнен от стоманобетонни стени с височина 2,20 м и дебелина от 15 см. Към момента на проверката се установява, че се извършва основен ремонт на бункера, състоящ се в изливане на нови ст. бет. пояси върху същ. бет. стени и подготовка за изливане на нова ст. бет. плоча. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ. ПИ № 66425.501.271 по КК и КР на гр. Силистра е в съсобственост от идеални части на: Р. Й. Р., [...] Б. А. Б., [...] и на Р. Р. К. [...] Наследници на Р. Р. К. са Е.И. К., Д. Р. Р. и И. Р. Р. [...] Възложител на строежа е Е.И.К.. Строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционни проект и разрешение за строеж), в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ».
Съдържащото се в горецитирания пасаж описание на процесния строеж се потвърждава от назначената по делото съдебна експертиза, с едно изключение, което проличава от следния пасаж на експертното заключение: „Полуподземен бункер за складови нужди е позициониран в североизточната (а не северозападната [...]) част на имота, непосредствено до рампа за гараж и на уличната регулационна линия“ (л. 117 от делото). Тази неточност в описанието на строежа обаче е несъществена, тъй като всички останали характеристики на строежа са напълно достатъчни, за да бъде той недвусмислено индивидуализиран.
Правилно е определена категорията на строежа с оглед разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, тъй като строежът има характер на допълващо застрояване.
Отразената в мотивите на заповедта съсобственост върху терена, на който е разположен строежа, се удостоверява от документите, съставляващи л. 11, 14 – 16, 19, 102 – 105, 110 – 115 от делото, и се признава с жалбата до съда, в която жалбоподателят изброява съсобственици на гореспоменатия терен и се самоопределя като един от тези съсобственици (л. 4 от делото). Това означава, че жалбоподателят има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, поради което той може да бъде годен адресат на оспорения административен акт съгласно чл. 225а, ал. 5, т. 5 ЗУТ.
Безспорно е, че процесният строеж е изграден без необходимите строителни книжа – инвестиционни проект и разрешение за строеж – в противоречие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.
Неоснователен е изложеният в жалбата довод за търпимост на строежа. Жалбоподателят твърди, че изграждането на строежа е осъществено преди около 50 години (л. 4 от делото). Това твърдение, въпреки указанието на съда във връзка с разпределението на тежестта за доказване (л. 76 от делот), не беше подкрепено с доказателства от страна на жалбоподателя (декларациите, съставляващи л. 106 – 109 от делото, представляват писмени свидетелски показания, които не са събрани в производството по издаване на обжалваната заповед, поради което те следва да се окачествят като недопустими доказателствени средства в съдопроизводствата по АПК). Дори обаче твърдението на жалбоподателя да се приеме за вярно, строежът пак не би могъл да се квалифицира като търпим по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ с оглед на съдебната експертиза и на разпоредбите, цитирани по-долу.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места (обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.1959 г., [...] отм. ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.), второстепенни са постройките, които могат да се използуват за домакински нужди, като: беседки, летни кухни и др., но не и за живеене или за магазини, работилници и други. Разпоредбата на 60, ал. 1 от същите строителни правила предписва, че второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите, а от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките ѝ могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Допълнително изискване поставя ал. 3, изр. 1 на гореспоменатия чл. 60, а именно: „Второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела“. Видно от заключението на вещото лице, процесният строеж е неправомерно разположен в поземления имот, тъй като той се намира на уличната регулационна линия и е пред жилищната сграда (по-точно – между уличната регулационна линия и жилищната сграда), явяваща се основно застрояване за имота (л. 118 от делото). Това противоречи и на последващата нормативна уредба. Правилото на чл. 121, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. и бр. 70 от 06.09.1977 г., [...] отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г.) предписва, че второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. Аналогично правило се съдържа в чл. 113, ал. 1, изр. 1 Наредба № 5 / 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г., [...] отм., бр. 51 от 5.06.2001 г., в сила от 05.06.2001 г.): „Сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване“. Действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗУТ също изисква постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, да не се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Следователно процесният строеж – от гледна точка на своето разположение – е изграден в противоречие както с действащата, така и с отменената и действала в периода 1959 – 2001 г. правна уредба, касаеща строителните правила и нормативи.
С оглед на изложените съображения, оспореният административен акт се явява незасегнат от пороци по смисъла на чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу него трябва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.К., адрес: ***, срещу заповед № ЗК-1242 / 04.08.2022 г., издадена от кмета на Община Силистра.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ............................