Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 11.02.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шестнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от
съдия М.Апостолова гр. дело №3883 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 134
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П.К.Я. срещу М.на о. на Р.Б.иск с пр.кв.чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, вр.чл.79 от
ЗДСл., вр.чл.125 от ЗДСл. за осъждане на
ответника да заплати сумата 35644,60лв.,
частичен иск от обща сума от 50000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука от 13,07,2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че ищецът е назначен като военнослужещ с Договор за
военна служба № 9-21-172/15,01,2014г. към МО, на длъжност „Шофьор
радиотелеграфист“ във Военно формирование 54880, гр.Казанлък, изискваща военно
звание „редник 3 клас“. На 13,07,2016г., около 09:30ч., по време на планирано
занятие по физическа подготовка в казармения район, ищецът се подхлъзва и
усуква лява коленна става, поради неравност на настилката. След преглед с
извършване на ЯМР и МРТ била поставена диагноза – „скъсване на предна кръстна
връзка на коленна става и участъци на костномозъчен едем в тибиалното плато“.
Поддържа се, че на 15,07,2016 г. била установена временната неработоспособност
на ищеца, като бил издаден болничен лист за срок от 8 дни. Посочва се, че с
разпореждане № 113 от 21,07,2016 год. на НОИ претърпяната злополука е приета за
трудова – настъпила по време и във връзка с възложената работа. Вследствие на
търпяното увреждане, за ищеца настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Поддържа, че доколкото увреждането е
настъпило в резултат на трудова злополука, работодателят отговаря за
обезщетяване на претърпените вреди.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-М.на о. в законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че на ищеца е
изплатено обезщетение по чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ в размер на 4355,40лв. и
същото следва бъде взето предвид при определяне размерът на обезщетението. Релевира
възражение за изтекла давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски по
делото.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не
е спорно между страните, че ищецът е заемал длъжност „шофьор радиотелеграфист“ във военно
формирование 54880 гр.Казанлък, редник 3 кл., видно
от договор за военна служба
№9-21-172/15,01,2014год.
Видно от
протокол за трудова злополука №7/18,07,2016год. ищецът е пострадал
при участие в планирано занятие по физическа подготовка на
13,07,2016год. около 9,30часа на спортната площадка на казармения район като
пострадалият се подхлъзва и пада върху
настилката и усуква лява коленна става.
С
разпореждане №113/21,07,2016год. на НОИ,
ТП- Стара Загора злополуката се приема
за трудова на осн.чл.55, ал.1 от КСО.
Със
заключение рег.№Ж-18/04,05,2017год. Централната
военномедицинска комисия към
научно-приложен център по военно медицинска
експертиза авиационна и морска
медицина приема полученото увреждане
скъсване на предната кръстна връзка на
лява коленна става да е признато за
средна телесна повреда.
С
решение №РД-87-19/17,05,2017год. на
началника на отбраната е взето решение
за изплащане на еднократно обезщетение по реда на чл.233, ал.1 от ЗОВСРБ в
размер на 6 брутни месечни възнаграждения. Въз основа на заповед №3ФСД42/05,06,2017год. е изплатено
обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука в размер на 4355,40лв. на 07,06,2017год.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че ищецът е получил руптура
на предна кръстна връзка при трудовата злополука на 13,07,2016год. Диагнозата е
поставена с МРТ на 22,07,2016год., а е
проведено оперативно лечение на 16,09,2016год. Възстановителния период след
оперативната интервенция без усложнения е до 6 месеца, в който период се включва и провеждане на кинезитерапия в амбулаторни и
болнични условия. Възстановяването е до ниво работоспособност и то без
тежки физически натоварвания на
оперираното коляно, доколкото скъсаната предна връзка е невъзстановима в нормалния анатомичен вид и структура от преди
травмата по метода на пластичното й заместване със сухожилия нямащи нейните качества за здравина и якост на напрежение. С оглед
получената травма се стартира артрозен процес на
износване на хрущялите й като този
процес протича с по-бърза скорост и
съответно настъпва по-рано от считаното
за нормално възрастово износване на коленната става.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Кирчо Карамфилов, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които
се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен
иск с пр.кв.чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, вр. с чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл.233, ал.1 от ЗОВСРБ на военнослужещите
се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда
и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по
повод изпълнение на военната служба. Ал.5 на чл.233 от
ЗОВС предвижда възможността за правоимащите да
търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се
дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение
от Министерството на отбраната и от застрахователя.
Релевантните факти обосноваващи основателност на исковата претенция са
качеството военнослужещ, претърпяна телесна повреда, установена по предвидения
към момента на възникването ред относно
медицинско освидетелстване за
определяне на степента на телесната
повреда на военнослужещите,
вредите да са причинени при или по повод изпълнение на военна служба, характер на увреждането.
Медицинското освидетелстване за
определяне степента на увреждането се извършва по реда на Наредба Н-4/11,03,2005год. за военно
медицинската експертиза за годността за военна служба в мирно време.
Компетентен орган е Централна военномедицинска комисия, чийто акт за определяне степента на
увреждането е правопораждащ възникване отговорността за работодателя да заплати
обезщетение по реда на чл.233, ал.1 от ЗОВС. Съдът намира отговорността на
работодателя да не е ограничена до предвидената в ал.1 на чл.233, ал.1 от
ЗОВСРБ сума в размер на 10, респективно 6 брутни месечни възнаграждения, от
една страна предвид изрично предвидената възможност в чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ и
доколкото ал.1 от сочения текст дава възможност за гарантирано обезщетение без
да подлежи на доказване размерът на вредата. Съдът не споделя тълкуването общия
исков ред да е открит по отношение на пострадалото лице при установяване на тежка или средна телесна повреда и отказ от
страна на работодателя да заплати обезщетение предвид специалната закрила по
отношение на определена категория служители по ЗМВР, ЗОВС и др. при специфични
предпоставки и начин на установяване на вредата, но
не е ограничена до размер по
чл.233, ал.1 от ЗОВС.
С оглед горното съдът приема да е налице фактическия състав
обосноваващ отговорността на работодателя. Претърпени са неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука приета за
такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, представляващи средна телесна повреда
и във връзка, с която е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни заплати.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от трудова злополука. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер 20000лв. При определяне
на същите, съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания-скъсване на предна кръстна връзка на 13,07,2016год., причинили на пострадалия
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по- дълъг от 30
дни, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 8
месеца, тъй като е предприета оперативно лечение със закъснение от около 2
месеца след травмата -16,09,2016год.. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, обстоятелството, че около 1 месец след операция е бил на постелен режим,
след това ползвал помощни средства-патерици и „канадка“ за период от общо около
3 месеца, възрастта на пострадалия
- 28г. към датата на увреждането, както и последиците в психологичен план
–преживяна травма и оперативна интервенция налагаща постелен режим неминуемо
предполага отрицателни негативни преживявания. Съдът съобрази и обстоятелството, че макар и приключил възстановителния период и
възстановено ниво на работоспособност, то при ищеца е налице невъзстановима кръстна връзка в
нормален анатомичен вид, че с реализиране на травмата при пострадалия се
отключва артрозен процес на износване на ставата,
който е по –ускорен от нормалното възрастово износване. От събраните гласни
доказателства се установи, че към настоящия момент при натоварване и променя на
времето ищецът изпитва болки в местата
на увредата.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в
страната съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
От така определеното обезщетение следва да бъде приспаднато платеното по
реда на чл.233, ал.1 от ЗОВСРБ в размер на 4355,40лв. или дължимото е в размер
на 15644,60лв., в който размер исковата претенция е основателна.
Възражението за давност релевирано от ответника е неоснователно. Доколкото
се касае за обезщетение от непозволено увреждане, то приложима е общата пет
годишна давност съобразно чл.110 от ЗЗД от датата на увреждането-13,07,2016год.
Към датата на исковата молба 20,03,2019год. същата не е изтекла поради което
възражението е неоснователно.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на
държавни такси на основание чл. 125 от ЗДСл.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в
случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на
всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на 625,78лв.- държавна такса и 120,40лв.-в.л. или
общо 746,18лв.
На осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. на адв. П.К. не се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, тъй като в приложения
договор за правна защита и съдействие не е посочено дали възнаграждението е
платено или е по реда на чл.38 от Задв.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 56,00лв., от общо 100,00лв.,юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.на
о. на Р.Б., с адрес гр.София ул.******* да заплати на П.К.Я., с ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** на осн.чл.233, ал.5 от ЗОВСРБ, вр.чл.79 от ЗДС,вр.чл.125 ЗДСл. сума
в размер на 15644,60лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова
злополука, реализирана на 13,07,2016год., ведно със законната лихва върху тази
сума от 13,07,2016год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 15644,60лв.
до пълния предявен размер от 35644,60лв., частично от 50000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.на
о. на Р.Б., с адрес гр.София ул.******** да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 746,18лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА П.К.Я.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** да
заплати на М.на отбраната на Р.България, с адрес гр.София ул.******** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 56,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: