Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Русе, 06.10.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно
дело № 436 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 вр. чл. 27, ал.
1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Тончо Ангелов“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Мартен, общ. Русе, ул. „Славянска –
трета“ № 4, представлявано от управителя и собственик Т. А.И., чрез
пълномощника адв. Н.Н., срещу Решение № РД-16-975/23.06.2021 г. на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 г. и Заместник-министър на икономиката, с което е определена
финансова корекция по административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-3.001-0275-С02 с бенефициент „Тончо
Ангелов“ ЕООД в размер на 28 815,60 лв., съставляваща финансовата подкрепа
със средства от ЕСИФ, предоставена за закупуване на активите по АДПБФП №
BG16RFOP002-3.001-0275-С02, пропорционално на периода, през който бенефициентът
е допуснал нарушение на изискването за дълготрайност на операциите, а именно –
от 30.07.2020 г. (датата на прекратяване на дейността от бенефициента) до
27.04.2021 г. (датата на внезапната проверка).
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалните разпоредби и в
нарушение на процесуалните правила. Развитите от жалбоподателя доводи, по съществото
си са свързани изцяло с материалната законосъобразност на оспорения
административен акт и се основават на твърдение за липса на извършено нарушение,
респективно и за наличие на нередност, като предпоставка за определяне на
финансова корекция. Застъпените в жалбата възражения се поддържат от
процесуалния представител на жалбоподателя както в хода на делото по същество,
така и в представени по делото писмени бележки.
Иска се съдът да отмени оспорения, както и да присъди сторените
разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата – Ръководителят на УО на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
г. (ОПИК) и Заместник-министър на икономиката чрез процесуалния си представител
– служител с юридическо образование и юридическа правоспособност Б.П., в молба
вх. № 3581/08.09.2021 г. и в представени по делото писмени бележки, оспорва
жалбата и поддържа издадения административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
„Тончо Ангелов“ ЕООД е бенефициент (според използвания в
договора термин) по административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. с № BG16RFOP002-3.001-0275-С02 по
процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.001, сключен на 24.11.2017 г.
Съгласно чл. 2.1 от договора за БФП, ръководителят на УО предоставя на
бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер на 138 077,14
лв., която представлява % от общите допустими разходи по Елемент А „Инвестиции“
и % от общите допустими разходи по Елемент Б „Услуги“, както е посочено в т.
„Бюджет“ от Приложение І по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.001 „Енергийна
ефективност на малки и средни предприятия“, Приоритетна ос 3 „Енергийна и
ресурсна ефективност“, Инвестиционен приоритет 3.1 „Енергийни технологии и
енергийна ефективност“, Специфична цел 3.1 „Намаляване на енергийната
интензивност на икономиката“, Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 за изпълнение на проект BG16RFOP002-3.001-0275,
Подкрепа за изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност на
производствената дейност на „Тончо Ангелов“ ЕООД. Срокът за изпълнение на
проекта е определен в чл. 2.3 от договора за БФП по следния начин:
„Срокът/периодът за изпълнение на проекта е съгласно посоченото в т. 1 „Основни
данни“ от Приложение І към настоящия договор, считано от датата на сключване на
настоящия договор, но не повече от максималния срок, предвиден в т. 18 от
Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-3.001.“. В посоченото
Приложение І (на л. 69 от преписката) е посочен срок на изпълнение на проекта
12 месеца. Независимо от това по делото не се спори, че според допълнително
споразумение № 1/15.05.2018 г. (л. 115 от преписката), срокът е изменен на 18
месеца (макар да се сочи, че промяната е от 7 на 18 месеца). Одобреният проект включва
извършването на 6 дейности, от които три по доставка на техническо оборудване,
формулирани като Мярка 1 – Подмяна на наличен абкант с хидравлична абкантпреса
със CNC управление;
Мярка 2 – Подмяна на гилотина с хидравлична гилотина с въртящо рамо и Мярка 3 –
Подмяна на машина за огъване на профили и тръби с нова хидравлична машина за
огъване на профили и тръби.
С писмо от 20.11.2018 г. (л. 140 от преписката)
жалбоподателят уведомил УО, че дейностите по проекта следва да се считат
приключени към датата на писмото, след която дата бенефициентът има готовност
да подаде финален отчет по проекта. С писмо изх. № 26-Т-180/20.11.2018 г.
(л.141 от преписката) УО приел срокът за изпълнение на проекта за изтекъл от
20.11.2018 г.
В утвърдения Годишен план за проверки на място по ОПИК
2014 - 2020 за 2021г. е предвидено
в рамките на месец март 2021 г. извършване на посещение на място в
производствената база на жалбоподателя, след приключване на изпълнението на
проекта. На 10.03.2021 г. е извършено планираното посещение на място след
приключване на изпълнението на проекта на адрес гр. Мартен, ул.
„Славянска-трета" № 4. По време на проверката на място е установено
наличието на закупеното по проекта оборудване и по трите мерки по проекта, но
не е установено наличие на персонал. Управителят на предприятието е
демонстрирал, че оборудването е в състояние, позволяващо да бъдат извършвани
технологичните операции, за които е предназначено. Проверяващите приели, че в
конкретния случай не може да се направи обосновано заключение, дали доставеното
оборудване се използва за допустими дейности и цели на проекта, както и че не
може да бъде гарантирано по безспорен и категоричен начин, че ще се използва по
предназначение до края на периода, посочен в чл. 1.9 от Общите условия към
финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност"
2014-2020 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ. Това им дало основание да изпратят до РУО сигнал за нередност, който бил
надлежно регистриран и по който била образувана проверка. В хода на проверката
с писмо от 15.03.2021 г. е изискано от бенефициента да представи допълнително
документи и разяснения, които същият е депозирал на 22.03.2021 г. От тях РУО
установил, че последно извършените продажби били от 09.06.2020 г., според
представените от бенефициента фактури. Установено било също така, че
жалбоподателят е освободил целия си нает персонал от 30.07.2020 г.
Последвало извършването на внезапна проверка на мястото
за изпълнение на проекта – производствената база на жалбоподателя в гр. Мартен.
Резултатите от тази проверка били отразени в нарочно съставен протокол (л.
210-211 от преписката). При проверката отново е установено, че закупените чрез
предоставената БФП активи са налични на място, съответстват по вид и
идентификационни данни с отчетените по проекта, но с тези активи не се извършва
дейност като липсват работници, които да оперират с процесното оборудване.
Управителят на дружеството жалбоподател е направил пред проверяващите
изявление, записано в протокола, че към момента на проверката фирмата му е
преустановила своята дейност като от датата на освобождаване на работниците с
машините, обект на финансирането, дружеството не е извършвало никаква дейност.
Допълнително с оглед изясняване на обстоятелствата по
сигнала за нередност РУО е извършил служебно проверки в достъпни за него
регистри относно наличието, респективно липсата на персонал от бенефициента
(макар фактически да не е налице спор, че след 30.07.2020 т. жалбоподателят не
е разполагал с никакъв персонал). Допълнително след изискана от НАП информация
по същия въпрос, е установено отново, че работещите в „Тончо Ангелов“ ЕООД са
освободени от 30.07.2020 г. като в допълнение е установено също така, че тези
работници са назначени веднага в новосъздаденото на 06.07.2020 г. дружество
“Метакон 2020“ ЕООД, чийто управител е управител е Тончо Ангелов Иванов –
собственик и управител на дружеството жалбоподател.
Въз основа на всички тези данни РУО възприел тезата на
подателя на сигнала за нередност, че в конкретния случай е налице нарушаване на
изискването за дълготрайност на операциите по чл. 71, § 1, буква „в“ от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд,
Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (за краткост само Регламент (ЕС) №
1303/2013), тъй като от 30.07.2020 г. е преустановил производствената си
дейност. Прието е, че по този начин е нарушен и чл. 1.9 от Общите условия към
АДБФП BG16RFOP002-3.001-0275-С02, който по същество има идентично съдържание с
разпоредбата на чл. 71, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Нарушаването
на изискването за дълготрайност на операциите от своя страна е една от
хипотезите по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (тази по т. 4), при наличие на които
предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло
или частично, т.е да бъде наложена финансова корекция. Това нарушение е
определено като нередност в т. 3 от Приложение № 2 към Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (за краткост само Наредба за посочване на нередности), за която се
определя финансова корекция в размер 100 на сто пропорционално на периода, за
който е налице нарушението, считано от датата на окончателното плащане. В
случая няма спор, че окончателното плащане по проекта е направено на 13.12.2018
г.
Всички изложени до тук обстоятелства били описани в
изпратено до жалбоподателя писмо от 26.05.2021 г., с което същият бил уведомен
на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за установената нередност и за
намерението на РУО да му наложи финансова корекция като му е даден двуседмичен
срок да представи своите възражения. Жалбоподателят се е възползвал от това си
право като на 08.06.2021 г. е депозирал своите писмени възражения, в които
посочил, че преустановяването на работата на машините и освобождаването на
персонала му е свързано с възникналата икономическа криза поради пандемията от
Ковид 19 и оттеглянето на всички заявени поръчки от контрагентите му.
Независимо от това жалбоподателят посочва, че не е прекратена напълно дейността
на дружеството, но в периода на кризата са разработвани нови продукти от
управителя на дружеството, чието производство да започне след отпадане на
кризисните обстоятелства. От тази дейност дружеството е реализирало приходи и е
подало надлежната годишна данъчна декларация за 2020 г. по реда на ЗКПО. В
заключение жалбоподателят е възразил и с довод, че запазването на определен
брой работни места не е елемент от одобрения проект, поради което
освобождаването на работниците не може да бъде използвано като довод за
налагане на финансова корекция.
Ръководителят на УО на ОПИК е счел възраженията за неоснователни
и въз основа на направените констатации, с Решение № РД-16-975/23.06.2021 г. на
Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
г. и Заместник-министър на икономиката, е определена финансова корекция по АДПБФП
№ BG16RFOP002-3. 001-0275-С02 с бенефициент „Тончо Ангелов“ ЕООД в размер на 28 815,60
лв., съставляваща финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, предоставена за
закупуване на активите по административния договор, пропорционално на периода,
през който бенефициентът е допуснал нарушение на изискването за дълготрайност
на операциите, а именно – от 30.07.2020 г. (датата на прекратяване на дейността
от бенефициента) до 27.04.2021 г. (датата на внезапната проверка). В решението
е прието, че в конкретния случай нарушено изискването за дълготрайност на
операциите по чл. 71, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и по този начин
е осъществен състав на нередност по т. 3 от Приложение № 2 към Наредбата за
посочване на нередности. В решението подробно е описан начинът на изчисляване
на размера на корекция при прилагане на процентния показател по цитираната
точка от Наредбата за посочване на нередности. Решението е съобщено на
жалбоподателя чрез ИСУН на 24.06.2021 г. (л. 223 от преписката).
Това решение е предмет на оспорване в настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от
оспорването, срещу акт, за който изрично е предвидено в чл. 73, ал. 4 от
ЗУСЕСИФ, че подлежи на обжалване пред съд. Депозирана е на 07.07.2021 г., в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 9,
ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия
орган или оправомощено от него лице. Със Заповед № РД-16-685/17.05.2021 г. на
Министъра на икономиката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 13 и ал. 5, и чл. 30,
ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на МИ и чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е опредена
Ирена Младенова – Заместник-министър на икономиката за ръководител на
Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г.
Оспореното решение е издадено от г-жа Младенова, именно в
качеството й на Ръководител на УО на ОПИК 2014-2020 г., поради което съдът
намира, че актът е издаден от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 73,
ал. 1 ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение. Съдът намира, че са спазени изискванията за форма на
акта, същият съдържа реквизитите, посочени в чл. 59,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 73,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ. От формална страна, актът съдържа фактически и правни
основания с оглед изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. Възражения в тази насока не са и наведени от
жалбоподателя.
Законодателят в чл. 73,
ал. 2 и ал. 3
ЗУСЕСИФ е уредил процедура по определяне на финансовата корекция
по основание и размер. Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок,
който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето
на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента
доказателства и направените от него възражения. По делото е приложено писмо на
Ръководителя на УО на ОПИК с изх. № 26-Т-180 от 25.05.2021 г., адресирано до жалбоподателя,
в което са изложени констатациите на УО, въз основа, на които той счита, че са
възникнали предпоставки за определяне на финансова корекция, като на основание чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ е определен двуседмичен срок за предоставяне на писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция, така както е
посочено от законодателя в разпоредбата на чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Жалбоподателят, в срок е изготвил и изпратил възраженията
си до Ръководителя на УО по ОПИК. Всяко от наведените от жалбоподателя възражение
е обсъдено в оспорения акт и ръководителят на УО е посочил, защо не ги приема
за основателни.
Оспореното Решение № РД-16-975/23.06.2021 г. е издадено в
едномесечния срок от представяне на възраженията, така както е предвидено в
нормата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. Предвид гореизложеното, съдът приема, че в
хода на процедурата по установяване и налагане на финансовата корекция не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
жалбата си до съда жалбоподателят се позовава на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, но без да сочи конкретни оплаквания в тази посока.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, на която се е
позовал административния орган в оспореното решение, финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция на следните основания – „за нарушаване на изискването за дълготрайност
на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71
от Регламент (ЕС) № 1303/2013“.
В чл. 71, §
1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 са предвидени следните случаи и срокове за
дълготрайност на операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или
производствени инвестиции: Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура
или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни
и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към
бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за
държавна помощ - когато е приложимо - подлежат на едно от следните:
а) прекратяване или преместване на производствена дейност
извън програмния район;
б) промяна на собствеността на дадена позиция от
инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна
организация неправомерно преимущество;
в) значителна промяна, която засяга естеството, целите
или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните
първоначални цели.
Неправомерно платените суми във връзка с операцията се
възстановяват от държавата-членка пропорционално спрямо периода, за който
изискванията не са били изпълнени. Държавите-членки могат да съкратят
сроковете, посочени в първа алинея, на три години в случай на поддържане на
инвестиции или работни места, създадени от МСП.
В конкретната хипотеза с оглед констатациите от извършените проверки на
10.03.2021 г. и на 27.04.2021 г. в гр. Мартен, ръководителят на управляващия
орган е направил извод за нарушаване на сочения принцип, като е приел, че е
нарушена третата хипотеза (по чл. 71, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013),
тъй като е налице действие на икономическия оператор –
бенефициента-жалбоподател, изразяващо се в прекратяване на производствената
дейност в периода на устойчивост и това прекратяване засяга естеството, целите
и условията на изпълнение на проект и би довело до подмяна на неговите
първоначални цели. В случая целите на проекта са посочени в одобреното проектно
предложение и са следните: Според т. 1 „Основни данни",
поле „Цел/и на проекта/информацията" от Формуляра за кандидатстване,
съставляващ Приложение I към ДБФП, „Основна цел на проекта е намаляване енергийната интензивност на
"Тончо Ангелов" ЕООД чрез осъществяването на първоначална инвестиция
в материални активи, свързана с разширяване на капацитета на съществуващ
стопански обект. Специфичните цели на проекта са:
- Да се реализират инвестиции в нови производствени съоръжения и оборудване с
оглед изпълнение на препоръките от извършеното обследване за енергийна
ефективност на дейността на дружеството, намаляване на енергийното потребление
за осигуряване на производствения процес и разширяване производствения
капацитет на съществуващ стопански обект - производствена база, находяща се в
гр. Мартен, общ. Русе.
-
Извършване на подмяна на наличния абкант с нова
хидравлична абкантпреса със CNC управление (Мярка 1 от извършения енергиен одит
на производствената база на дружеството), подмяна на сега използваната в
производствения процес гилотина с нова хидравлична гилотина с въртящо рамо
(Мярка 2), както и подмяна наличната машина за огъване на профили и тръби чрез
закупуването и въвеждането в експлоатация на нова хидравлична машина за огъване
на профили и тръби. (Мярка 3).
-
Намаляване на енергийното потребление за осигуряване на
производствения процес и постигане на енергийни спестявания от 40 206.39
kWh/год. в резултат на изпълнението на мерките от извършения енергиен одит.
• Намаляване на количеството емисии С02 с 32,93 тона годишно.
-
Осигуряване прилагането на стандартизирана система от
правила и процедури за планиране, контрол и оптимизиране на енергийното
потребление чрез въвеждането и сертифицирането на система за енергиен
мениджмънт в предприятието, съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001
(Energy Management System)."
В случая е безспорно установено по делото, че за
процесния период след 30.07.2020г. оборудването, закупено чрез предоставената
финансова подкрепа от ЕСИФ, не е използвано по предназначение, доколкото въобще
не е било използвано. По този начин безспорно се засягат поставените пред
проекта цели свързани с намаляване на енергийното потребление за осигуряване на
производствения процес и разширяване на
производствения капацитет на съществуващия стопански обект.
Тук е мястото да се посочи, че макар в оспореното решение
административният орган да е използвал понятията „преустановяване на дейността“
и „прекратяване на дейността“ като синоними, от съдържанието на цялото
изложение в решението е видно, чe се касае именно на преустановяване, в смисъл на спиране
на работата на процесните машини, а не за прекратяване на дейността на
предприятието по смисъла на чл. 71, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Такова прекратяване не е установено, не се твърди от УО, както не се поддържа и
довод за наличие на нарушение на чл. 71, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) №
1303/2013. Точно обратното оспореното решение изцяло съдържа доводи и изводи за
нарушение на чл. 71, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което е налице
поради преустановяване използването на финансираното оборудване. В тази връзка
възраженията на жалбоподателя, че дружеството не е преустановило дейността си и
работи, макар и само чрез личния труд на собственика и управител Тончо Ангелов
Иванов са неотносими към конкретната хипотеза.
Всъщност по делото не са спорни фактическите
обстоятелства, а само изводите, които административния орган е направил въз
основа на установените факти. Настоящия съд напълно споделя тези изводи.
Възраженията на жалбоподателя по съществото си са обяснения на причините,
довели да спиране на производствената дейност на предприятието и по-конкретно
на дейността му, при която се използва финансираното оборудване. Безспорно
настъпването на пандемията от КОВИД 19 създаде значителни затруднения за
икономиката като дейността на част от предприятията беше административно
преустановена, а друга част търпят икономически вреди от значително стесняване
на пазара както на използваните суровини, така и на произведената продукция.
Това обстоятелство обаче не дерогира автоматично поетите от бенефициентите
задължения по административните договори за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. За всеки конкретен случай следва да се преценява дали са
налице конкретни обстоятелства, които да дават основание за отпадане на
отговорността на страните по АДПБФП.
В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл. 10 от
Общите условия към финансираните по ОПИК 2014-2020 административни договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (Общите условия), който макар да
урежда последиците от настъпването на извънредни обстоятелства по време на
изпълнението на проекта, следва според жалбоподателя да се приложи и по
отношение периода на устойчивост, доколкото поддържането на инвестицията е част
от задълженията на бенефициента по АДПБФП. Така обявяването на пандемия (в
случая извънредна епидемиологична обстановка в България) съответства напълно на
определението за извънредно обстоятелство по чл. 10.6 от общите условия, тъй
като е непредвидима изключителна ситуация (или събитие), което е извън контрола
на страните и не позволява на една от тях да изпълни задълженията си по
договора, възникването му не може да се отдаде на грешка или небрежност от
тяхна страна (или от страна на техните изпълнители, представители или
служители) и не може да се преодолее при полагане на дължимата грижа.
В случая обаче съдът счита, че не може да бъде прието, че
е налице извънредно обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба на чл.
10.6 от общите условия. На първо място поради факта, че наличието на КОВИД 19
не е пряка причина за преустановяване на работата на процесното оборудване.
Такава пряка причина би била налице например в случай, че предприятието е
поставено под карантина, какъвто в
случая
не е налице. Всъщност преустановяването на работата с финансираните машини е
следствие на възникналите затруднения за бенефициента за снабдяване с материали
и осигуряването на клиенти и като цяло възникналите за него финансови
затруднения. Тези обстоятелства обаче по силата на изричната разпоредба на чл.
10.6, б. „а“ от Общите условия не се считат за извънредно обстоятелство.
Отделно от това, за да се позове на наличие на извънредно обстоятелство страната
по ДПБФП е длъжна да уведоми другата страна като посочи характера, вероятната
продължителност и предвидимите последици от възникването му, както и да
предприеме всички необходими мерки за ограничаване до минимум на възможните
вредни последици ( чл. 10.6, б. „б“ от Общите условия). Такива действия в
случая не са извършвани от страна на жалбоподателя, който твърди, че е налице
извънредно обстоятелство. Ноторно известния факт на настъпилата пандемична
обстановка, не освобождава бенефициента от изпълнението на цитираното
задължение.
Следва да бъде посочено също така, че съдът напълно споделя
съображенията на административния орган по повод възражението на жалбоподателя,
поддържано и в хода на съдебното производство, че поддържането на определен
брой работни места не е елемент от одобрения проект и поради това не съществува
такова задължение за бенефициента. В случая липсата на работници не е
коментирана от УО като неизпълнение на условия по проекта (каквито условия
действително няма), а като допълнително обстоятелство, потвърждаващо факта, че
оборудването не се използва и с него не се извършва производство.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът счита, че в
конкретния случай е безспорно установено бездействие на жалбоподателя – като
неизползва по предназначение закупените чрез предоставената БФП активи, и това
неизползване е в нарушение на изискването за дълготрайност на операциите по чл.
71, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, тъй като засяга поставените пред
проекта цели за разширяване на капацитета на производството, в което е
предвидено да се използват активите. Посоченото нарушение има финансов ефект,
доколкото средствата от ЕСИФ се предоставят за постигане на определените в
проектите цели и използването на средства от ЕСИФ без с тях да се постигат
поставените цели, се явява потенциална вреда за бюджета на Европейския съюз.
Изводът е, че в процесния случай са налице всички
елементи от фактическия състав на нередността по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013. За тази нередност е определен размер на финансова корекция в т. 3
от Приложение № 2 към Наредбата за посочване на нередности, който именно размер
е приложен и от УО в оспореното решение. В решението се съдържа подробно
описание на начина на изчисляване на размера на определената на жалбоподателя
корекция. Съдът не констатира грешки и несъответствия с приложимите правила във
връзка с извършените изчисления. Такива не се и твърдят от жалбоподателя.
Предвид всичко изложено до тук съдът счита, че оспореното
решение не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, а
подадената срещу него жалба се явява неоснователна, поради което оспорването по
нея следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание
чл. 143,
ал. 3 от АПК. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение съдът, определя на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ (в редакцията му към датата на приключване на
съдебното производство) и при съобразяване на характера и сложността на
производството и участието на процесуалния представител на ответната страна –
100 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на „Тончо Ангелов“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Мартен, общ. Русе, ул. „Славянска – трета“ № 4, представлявано от
управителя и собственик Т. А.И., срещу Решение № РД-16-975/23.06.2021 г. на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и Заместник-министър на икономиката,
с което е определена финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-3. 001-0275-С02
с бенефициент „Тончо Ангелов“ ЕООД в размер на 28 815,60 лв., съставляваща
финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ, предоставена за закупуване на
активите по договора, пропорционално на периода, през който бенефициентът е
допуснал нарушение на изискването за дълготрайност на операциите, а именно – от
30.07.2020 г. (датата на прекратяване на дейността от бенефициента) до
27.04.2021 г. (датата на внезапната проверка).
ОСЪЖДА „Тончо Ангелов“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Мартен, общ.
Русе, ул. „Славянска – трета“ № 4, представлявано от управителя и собственик Т.А.
И. да заплати на Министерство на икономиката, гр. София, сумата от 100,00 (сто)
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаването му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: