Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. Перник, 22.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 124 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение
№ 1431/17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2035/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен
и недоказан предявения от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: ********* против Детска
градина № 5 „Вела Пеева“, с код по БУЛСТАТ: *********, иск с правно основание
по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
20 857.44 лева, представляващи стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, от които 19 591.76 лева –
главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г.вкл. и 1265.68 лева –
законна лихва за периода от 10.07.2016 г. до 17.01.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Със същото
решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил
„Топлофикация Перник“ АД да заплати на Детска градина № 5 „Вела Пеева“ сумата
от 1155 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 1265/15.01.2019 г. от „Топлофикация Перник“ АД, чрез
процесуалния му представител – юрк. Р. Д., в която същото се обжалва изцяло. Навеждат
се доводи, че атакуваното решение е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за
липса на идентичност между предмета на заповедното производство и на
установителния иск. Твърди се, че такава идентичност е налице, но
първостепенният съд е изтълкувал неправилно доказателствата по делото.
Акцентира се върху обстоятелството, че за процесния период между страните е
действал индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди, сключен на 01.09.2016 г. с петгодишен срок. Посочва се, че от приетите
по делото експертизи – съдебно счетоводна и съдебно техническа, се установявало
както доставянето на топлинна енергия в посочения от дружеството обем, така и
стойността й, така както се претендира в исковата молба. Допълва се, че
експертизите не са оспорени от ответника, а от заключението на вещото лице
техник се установявало и че доставянето и отчитането на подадената топлинна енергия
е извършено в съответствие с всички приложими законови и технически изисквания.
С тези аргументи се иска първоинстанционното решение да бъде отменено като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в
пълен размер. Претендират се разноски и в двете съдебни инстанции. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Детска градина № 5 „Вела Пеева“
не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция дружеството жалбоподател редовно призовано, не се
явява. Вместо него се явява процесуалният му представител юрк. Р. Д..
Последната поддържа депозираната жалба, не прави доказателствени искания. По
същество излага доводи за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Иска същото да бъде отменено като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски пред въззивния съд, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата
страна, нередовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния
съд. Вместо нея се явява пълномощникът й – адв. С.Д.. Последният дава изрично
съгласие делото да се гледа въпреки нередовната процедура по призоваване,
оспорва жалбата, не прави доказателствени искания. По същество излага доводи за
правилност и обоснованост на обжалваното решение. Акцентира върху
обстоятелството, че между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
исковата молба са налице множество несъответствия. Посочва, че във въззивната
жалба не се излагат доводи по същността на направените от ответника възражения,
нито на мотивите на районния съд. Счита, че изготвените по делото експертизи не
могат да преодолеят констатираните недостатъци в исковата молба. Иска въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 28.03.2018 г., подадена от „Топлофикация Перник“ АД. Със
същата са предявени установителни искове съгласно чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК
като се иска съдът да признае за установено, че Детска градина № 5
„Вела Пеева“ дължи на дружеството сумата от общо 20 857.44 лева, представляващи
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в ***, от която сума 19 591.76
лева представляват главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г. вкл.,
а 1265.68 лева представляват лихва за забава на месечните плащания за периода
от 10.07.2016 г. до 17.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (02.02.2018 г.) до окончателното плащане.
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 561 от 02.02.2018 г. по ч.гр.д. №
834/2018 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение, в законоустановения двуседмичен
срок, Детска
градина № 5 „Вела Пеева“ като длъжник е подала
възражение, с което е оспорила претендираните от „Топлофикация-Перник“ АД суми
по основание и размер. В тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът
е предявил посочените установителни искове като целта им е издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В исковата
молба се твърди, че между страните е
налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия, възникнала
въз основа на Договор № 2049/17.09.2016 г. за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди, като ищецът е продавач, а ответникът купувач. Посочва се, че
договорът е сключен при общи условия като към него е приложен и Списък на
топлоснабдените обекти. В тази връзка се
твърди, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си
задължение да доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва
изцяло като неоснователен. На първо място се твърди, че по делото не се
установявало качеството длъжник на ответника, доколкото в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не било посочено точното основание на
претенцията на ищеца. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че не е
уточнено дали вземанията произтичат от договор или от качеството клиент на
ответника, респективно и от двата факта едновременно. Посочва се и че ищцовото
дружеството не твърди, нито ангажира доказателства ответникът да е собственик
или титуляр на вещни права спрямо имота, за който твърди да е доставена
топлинна енергия. В допълнение се уточнява, че периодът на действие на Договор
№ 2049/17.09.2016 г. не съвпада с исковия период, още по-малко с периода по
заявлението. Обръща се внимание, че е налице разминаване в претендираните суми
като размери и периоди между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
исковата молба. На следващо място се твърди, че част от претендираните суми са
дължими не от ответника, а от Община Перник по силата на споразумение №
74/27.05.2016 г., както и че същите са цедирани от ищеца в полза на трето лице.
В тази връзка се оспорва материално правната легитимация на страните по делото.
По отношение размера на претендираните суми се излагат доводи, че същият е неправилно
изчислен, доколкото се касае за имот, представляващ апартамент, където за
процесния период обективно не би могло да се потреби топлоенергия в количества на
такава стойност. В тази връзка се прави извод, че претенцията на ищеца обхваща
реално повече от един топлофициран обект. Акцентира се върху обстоятелството,
че топлопреносното дружество не ангажира доказателства относно начина на
формиране и изчисление на претендираните суми като се твърди, че счетоводството
на ищеца не е водено редовно.
По подадения отговор е постъпило становище
от ищеца. В същото се уточнява, че облигационното отношение между страните е
възникнало въз основа на Договор № 2049/17.09.2016 г. за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди, сключен при общи условия, които са публично
оповестени и са влезли в сила. На следващо място се уточнява, че цитираното от
ответника споразумение касае различни периоди от процесните такива, предмет на
настоящото дело. На последно място се твърди, че посоченият от ответника
договор за цесия също е неотносим, доколкото бил прекратен като „Топлофикация-Перник“ АД била възстановила правата си на
кредитор. В връзка с разпределената от районния съд доказателствена тежест, с
допълнителна молба ищцовото дружество е поискало назначаване на две експертизи.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: извлечение от сметка с шифър *** относно ДГ
№ 5 „Вела Пеева“, Договор № 2049/17.09.2016 г., заявление от ДГ
№ 5 „Вела Пеева“, общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания от
23.01.2018 г., Споразумение № 74/27.05.2016 г. за погасяване на просрочени
задължения чрез плащане и уведомление от „Топлофикация-Перник“ АД до Община
Перник,
В хода на делото
пред първостепенния съд са извършени и приети съдебно техническа (СТЕ) и
съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и допълнение към нея. От заключението на СТЕ
е видно, че ДГ № 5 „Вела Пеева“ се състои от три обекта: основна сграда на ДГ №
5 „Вела Пеева“ с адрес в ***, филиал,
находящ се в *** и филиал, находящ се в ***. На следващо място от експертизата
се установява, че топлинната енергия се доставя на ЮЛ като разпределението е
смесено – извършва се от фирма на дялово разпределение за сградите ЕС и от
топлопреносното предприятие на база фактическото потребление на конкретния
обект. Установява се също, че между страните по делото е подписан договор, уреждащ
взаимоотношенията между тях. От заключението е видно и че през процесния период
топломерите са преминали задължителните периодични метеорогични проверки и
съответстват на одобрения тип, годни са да се използват за търговско измерване
и показанията им могат да се считат за достоверни. Изпълнено е и изискването на
наредбата за разпределение на брутното количество потребена топлоенергия за
стопански нужди между потребителите и нетното количество на потребена топлинна
енергия за обекти, намиращи се в сгради ЕС. Спазени са изискванията, залегнали
в наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В експертизата се
съдържа извод, че начислените от топлопреносното предприятие суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена в действащата нормативна уредба
през процесния период. Определените текущи разходи на топлинна енергия и
съответно начислените суми, са по реално отчетени данни от средствата за
търговско мерене, монтирани в абонатната станция. Няма установена разлика в
сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на
ищеца. На последно място от експертизата се установява, че начисленията за
основната сграда са правени по реалните показания на търговските уреди,
монтирани на обекта /топломер и водомер/, това обстоятелство не налага
изготвяне на изравнителни сметки. Такива са изготвяни ежегодно за филиалите на
детската градина, след проведени годишни отчети за потреблението на топлинна
енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните
сметки по потребители. Същите са предавани на представител на СЕС в законно
установения срок. В таблиците към задача № 5 по експертизата са отразени
подробно данните за доставените и начислени количества топлоенергия, както и за
тяхната стойност спрямо всеки от обектите, стопанисвани от ответника.
От
заключението по изготвената СИЕ се установява, че за периода от 01.05.2016 г.
до 31.12.2017 г. за абонат на адрес гр. Перник, с общ шифър *** с титуляр ДГ №
5 „Вела Пеева“, стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в
размер на 19 591.76 лева с ДДС, а стойността на лихвата за забава за
периода от 10.07.2016 г. до 17.01.2018 г. е в размер на 1265.68 лева. като към
експертизата е приложена таблица относно стойностите за всеки един от обектите,
стопанисван от детската градина – с аб. № ***, № ***, № ***, № ***, № ***. От
експертизата е видно също, че ответникът не е извършвал плащания на топлинна
енергия в процесния период. В тази връзка се установява, че ищецът е издавал на
ответника ежемесечни фактури, които са били предавани срещу подпис на
представител на ответника, но липсва посочване на дата на получаване на тези
фактури. Във всяка фактура обаче е записана дата за плащане на задължението. На последно място от СИЕ се
установява, че счетоводството на ответника за аб. № *** с титуляр ДГ № 5 „Вела
Пеева“ за процесния период е водено редовно във връзка с издаваните фактури и
отразяване на сумите като задължение на абоната. Всяка издадена фактура за
процесния период е включена и в дневника за продажбите и справка декларация по
ЗЗДС в „Топлофикация Перник“ АД за всеки месец. От заключението по допълнителната
СИЕ се установява, че в регистрите за входяща и изходяща информация на ищцовото
дружество няма абонатен номер на топлофициран имот ***.
Към гр.д. № 2035/2018
г. по описа на РС – гр. Перник е приложено ч.гр.д. № 834/2018 г. по описа на
същия съд.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е счел,
че предявеният иск е допустим, но неоснователен. В тази връзка е прието за
установено, че ищецът е топлопреносно предприятие по силата на Закона за
енергетиката. Прието е също, че между страните по делото е сключен договор №
2049/17.09.2016 г. с предмет доставка на топлинна енергия, като към същия са
приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на
топлопреносното дружество (ОУ). Процесният договор е сключен за срок от пет
години, като съгласно същия ищецът се е задължил да доставя топлинна енергия за
три обекта, стопанисвани от ответника. В тази връзка районният съд е достигнал
до извода, че ответникът е купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 3, ал.
1 от ОУ в периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2017 г. За останалия исков период –
от 01.05.2016 г. до 01.09.2016 г. районният съд е счел, че не се доказва
страните да са в облигационни отношения. На следващо място първоинстанционният
съд е достигнал до извода, че тъй като ответникът има няколко топлоснабдени
обекта съгласно представения договор, то не е налице идентичност в предметите
на заповедното и исковото производство, доколкото не може да се установи дали
се претендират неизплатени задължения за един и същи обект или за различни
обекти. В тази връзка са изложени съображения, че както разминаването в
идентичността от гл.т. на обектите, така и това в периодите по заповедта за
изпълнение и исковата молба се дължи на непрецизната документация, водена от
ищцовото дружество, поради което и съдът не може да формира преценка за
съответност на претенциите в заповедното и исковото производство, каквото
поначало е изискването на закона.
При така
формираните изводи първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск в пълния
претендиран размер, като е присъдил разноски в полза на ответника.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна се установява, че на 17.09.2016 г. между „Топлофикация
Перник“ АД като продавач и ДГ
№ 5 „Вела Пеева“ като купувач е сключен
Договор № 2049 за продажба на топлинна енергия за небитови нужди от
„Топлофикация Перник“ АД. В същия е уговорено, че
влиза в сила, считано от 01.09.2016 г. като е със срок на действие пет години.
Договорът е сключен при приложението на общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество. В същия страните са
уговорили и че плащането на месечните дължими суми за топлинна енергия се
извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
представен към договора списък на топлоснабдени обекти се установява, че
топлопреносното дружество е поело задължение да доставя топлинна енергия за
следните стопанисвани от ответника обекти: ДГ № 5 „В.
Пеева“ основна сграда и ДГ № 5 „В. Пеева“ стари сгради бл. 3 и бл. 4- в ж.к. ***.
На следващо място от изготвената по делото СТЕ се установява, че ДГ № 5 „В.
Пеева“ се състои от три обекта: основна сграда на ДГ № 5 „В. Пеева“ в ***,
филиал в *** и филиал в ***. Относно тези обекти в топлопреносното дружество са
обособени пет абонатни номера (шифри) – за филиал в кв. *** и *** – шифри *** и
***; за филиал в *** – шифри *** и *** и за основната сграда на ДГ № 5 „В.
Пеева“ в *** – шифър ***. От експертизата се установява също какви са нетните
стойности на топлоенергията за разпределение по всеки един от тези абонатни
номера по отделно за всеки месец от процесния период м. май 2016 т. – м.
декември 2017 г., както и общо за всички номера по месеци от този период. От
изчисленията, дадени в табличен вид по задача № 5 от СТЕ пък е видно каква е
паричната стойност на потребените от всеки един от петте абонатни номера
количества топлоенергия през процесния период. От таблица, изготвена към
заключението по СИЕ пък се установява размерът на начислените от ищцовото
дружество суми, дължими за всеки един от посочените пет абонаментни номера по
месеци в процесния период.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Между „Топлофикация Перник“ АД и ДГ № 5
„Вела Пеева“ е налице валидна облигационна връзка, произтичаща от Договор №
2049/17.09.2016 г., в сила от 01.09.2016 г., със срок на действие пет години.
Същевременно с исковата молба се претендират суми за доставена, но незаплатена
топлинна енергия в периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2017 г. Като основание за
тази претенция обаче е посочен единствено процесният договор, както и
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, която изрично регламентира, че
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна
енергия за небитови нужди. По тези съображения въззивният съд счита, че от
доказателствата по делото се установява, че страните са били в облигационни
отношения само за част от посочения в исковата молба период, а именно – от
01.09.2016 г. до 31.12.2017 г. За остатъка от исковия период – от 01.05.2016 г.
до 31.08.2016 г., не се доказа наличието на облигационна връзка между
дружеството и детската градина, поради което и в тази й част основната
претенция за стойността на доставена топлинна енергия следва да се приеме за изцяло
неоснователна.
Предвид
гореизложеното по отношение на акцесорната претенция относно обезщетението за
забава също следва да се приеме, че процесният договор обхваща само част от
исковия период – а именно от 01.11.2016 г. до 17.01.2018 г. Посоченият извод се
обосновава с обстоятелството, че първото месечно задължение на ответника по
договора е за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., а съгласно уговореното
в същия срокът за плащането му е 30-дневен от изтичане на този период. По тези
съображения и въззивният съд счита, че ответникът е изпаднал в забава за
плащанията на задълженията си по процесния договор, считано от 01.11.2016 г.,
от когато следва да дължи и обезщетение за забава. По тези съображения
настоящият състав счита претенцията за обезщетение за забава в периода от
10.07.2016 г. до 31.10.2016 г. също за изцяло неоснователна.
На следващо място от списъка на топлоснабдени
обекти, приложен към Договор № 2049/17.09.2016 г., както и от изготвената и
приета СТЕ се установява, че съгласно договора ищцовото дружество е поело
задължение да доставя топлинна енергия за три обекта, стопанисвани от ответната
детска градина. В исковата молба, както и в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, обаче изрично е посочено, че се претендира стойността за доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия само за един топлофициран обект –
обект, находящ се в ***. Съгласно л. 2-ри от приетата
и неоспорена от страните СТЕ на този адрес се намира основната сграда на ДГ
„Вела Пеева“. Същата сграда от своя страна е посочена на първо място в списъка
на топлоснабдени обекти, приложен към Договор № 2049/17.09.2016 г. По тези
съображения въззивният съд намира, че е сезиран само относно задълженията за един
от топлофицираните обекти по договора, а именно основната сграда на ДГ „Вела Пеева“. Видно от изготвените СТЕ и СИЕ
топлофицираният обект „основна сграда на ДГ
„Вела Пеева“ фигурира в документацията на ищцовото дружество с абонатен номер (шифър)
***. Съгласно двете експертизи за целия исков период – от 01.05.2016 г. до
31.12.2017 г. стойността на начислените доставени и потребени в този обект
количества топлинна енергия възлиза на общо 10 292.80 лева без ДДС (л. 48 от
делото съответно л. 9 от СТЕ; л. 67 и л. 68 относно СИЕ) съответно
12 351.36 лева с ДДС. Както бе посочено по-горе обаче въззивният достигна
до извод, че само част от исковия период
е обхваната от действието на Договор № 2049/17.09.2016 г., а
именно частта от 01.09.2016 г. до 31.12.2017 г.
Доколкото в табличен вид към всяка от двете експертизи обаче са посочени
месечните стойности на сумите, дължими за топлофицирания
обект основна сграда на ДГ „Вела Пеева“ с аб.
№ ***, то настоящият съдебен състав намира, че не са му необходими специални знания,
за да изчисли сумата, относими спрямо периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2017 г.
В тази връзка въззивният съд достигна до извода, че за периода 01.09.2016 г. до
31.12.2017 г. ответната детска градина дължи на ищеца сумата от общо
11 915.22 лева (12 351.36 – 162.20 (м. 05.2016) – 122.82 (м. 06.2016)
– 102.47 (м. 07.2016) – 48.65 (м. 08.2016) = 11 915.22) с ДДС,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран обект, находящ се в ***.
По тези съображения за разликата до пълния претендиран размер от 19 591.76
лева предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен.
С оглед гореизложеното размерът, до който акцесорната претенция за
обезщетение за забава за периода от 01.11.2016 г. до 17.01.2018 г. е основателен следва да се изчисли върху сумата от
11 915.22 лева. Предвид наличните данни по двете експертизи и с оглед
разпоредбата на чл. 162 от ГПК въззивният съд приема, че обезщетението за
забава за периода от 01.11.2016 г. до 17.01.2018 г. е в размер на 723.88 лева. За да достигне до този извод
съдът използва калкулатор за размера на законната лихва към http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
доколкото в случая се претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка месечна вноска, формираща главницата.
По тези съображения за разликата до пълния претендиран размер от 1265.68
лева искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед наведените от дружеството жалбоподател възражения в жалбата
въззивният съд намира за нужно да отбележи, че предвид принципа на
диспозитивното начало е обвързан от изложените в исковата молба респ. в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК твърдения. В
тази връзка следва да се отбележи, че както в исковата молба, така и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изрично посочено, че се
претендира стойността на доставена и потребена топлинна енергия само за един
топлофициран обект – находящ се в ***. На този адрес съгласно приетата и
неоспорена от страните СТЕ се намира основната сграда на ДГ № 5 „Вела Пеева“ с
абонатен номер (шифър) ***. Обстоятелството, че видно от списъка към
представения Договор № 2049/17.09.2016 г. ищцовото дружество е
поело задължение да доставя топлинна енергия за три обекта, стопанисвани от
ответната детска градина, не може да послужи като основание за настоящия съд да
изменя по своя инициатива предмета на делото, доколкото това е извън неговите
правомощия. В тази връзка неблагоприятните последици за ищеца от евентуален
пропуск да посочи и индивидуализира всички обекти, за които претендира
заплащане на топлинна енергия, следва да останат в негова тежест.
По отношение на възраженията на въззиваемата страна настоящият съдебен
състав отбелязва, че топлофицираният обект, за който се претендира заплащането
на доставена топлинна енергия, е достатъчно ясно индивидуализиран в исковата
молба, като тази индивидуализация е идентична с данните в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – обект, находящ се в ***. Относно
основанието на процесните претенции, въззивният съд намира, че същото е
достатъчно ясно описано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
където е посочено, че се касае за неплатена топлинна енергия за определен
период и спрямо конкретен имот. Разминаването в сумите и периодите по исковата
молба и заявлението не може да обуслови недопустимост на предявените
установителни искове, доколкото претенциите в исковата молба са обхванати от
предмета на заявлението, а не излизат извън него.
По гореизложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено частично, като исковите претенции бъдат уважени до съответните
размери, в които са основателни.
По исканията
за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направени и от двете страни по делото, като
съответните искания са заявени своевременно във всяка от двете инстанции, както
и по заповедното производство.
Относно
разноските в производството по ч.гр.д. № 834/2018 г. по описа на ПРС: в това
производство разноски претендира само заявителят „Топлофикация Перник“ АД, като
с оглед изхода на исковото производство и обстоятелството, че заплащането на
сумите е доказано на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 273.26 лева – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Относно
разноските в производството по гр.д. № 2035/2018 г. по описа на ПРС: в това
производство разноски претендират и двете страни. С огледа изхода на спора пред
въззивния съд и двете искания са основателни като разноските следва да бъдат
присъдени съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 1217.15 лева – от които 300 лева
представляват юрисконсултско възнаграждение, а останалата част от сумата са
разноски за държавна такса и изготвени експертизи като извършването им е доказано
от приложените платежни нареждания. Независимо от липсата на възражение за
прекомерност обаче въз основа на правомощието си по чл. 78, ал. 8 от ГПК
въззивният съд намира, че следва да определи на ищеца възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150 лева, като при преценката си взе предвид
обстоятелството, че по делото са проведени няколко открити съдебни заседания и
са приети две експертизи. В тази връзка съобразно уважената част от исковите
претенции на топлопреносното дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 646.67 лева.
Ответникът
претендира разноски в размер на 1155 лева, чието заплащане е доказано от
приложения договор за правна защита и съдействие. Съобразно отхвърлената част
от исковите претенции на ответната детска градина следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 455.10 лева.
Относно разноските
в производството по в.гр.д. № 124/2019 г. по описа на ПОС: в това производство
разноски претендира само жалбоподателят „Топлофикация Перник“ АД като с оглед
изхода на делото такива следва да му бъдат присъдени. Дружеството претендира
разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение и 308.70 лева за
държавна такса, чието заплащане се доказва от представено платежно нареждане. Независимо
от липсата на възражение за прекомерност обаче въз основа на правомощието си по
чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивният съд намира, че следва да определи на
жалбоподателя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева, като при
преценката си взе предвид обстоятелството, че по делото е проведено едно
единствено открито съдебно заседание и не са събирани доказателства. В тази
връзка съобразно уважената част от исковите претенции на въззивното дружество
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 247.66 лева.
Въззиваемата
детска градина не е направила искане за разноски в производството по делото
пред ПОС.
Доколкото
настоящото исково производство представлява търговско дело, а и двата предявени
иска са на стойност под 20 000 лева, решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение №
1431/17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2035/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник, В ЧАСТТА МУ, с която
са отхвърлени предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу Детска градина № 5
„Вела Пеева“, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата от общо 12 639.10
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, от
които 11 915.22 лева – главница за периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2017 г.
вкл. и 723.88 лева – обезщетение за забава за периода от
01.11.2016 г. до 17.01.2018 г. вкл., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124,
ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Детска градина № 5 „Вела Пеева“, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Тева“, бл. 4, вх. А, ет. 1 и код
по БУЛСТАТ: ********* дължи на „Топлофикация
Перник“ АД, със седалище и адрес на управление – гр. Перник 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ и ЕИК: ********* сумата от общо 12 639.10
лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, от които 11 915.22 лева – главница за периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2017 г.
вкл. и 723.88 лева – обезщетение за забава за периода от
01.11.2016 г. до 17.01.2018 г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 834/2018 г. по описа на РС – гр. Перник.
ОТМЕНЯ Решение №
1431/17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2035/2018 г. по описа на РС –
гр. Перник в частта, с която „Топлофикация Перник“
АД е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Детска
градина № 5 „Вела Пеева“ сумата от 1155 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по делото, КАТО
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА
Детска градина № 5 „Вела Пеева“, с код по БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: ********* сумата от 273.26 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в
производството по ч.гр.д. 834/2018 г. по описа на РС – гр. Перник,
както и сумата от 646.67 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение,
държавна такса и експертизи в производството по гр.д. № 2035/2018 г. по описа
на РС –
гр. Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Детска градина № 5 „Вела Пеева“, с код по
БУЛСТАТ: ********* сумата от 455.10 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 2035/2018 г.
по описа на РС – гр. Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1431/17.12.2018 г. постановено по гр.д. № 2035/2018 г. по описа на РС – гр.
Перник в останалата му част.
ОСЪЖДА Детска градина № 5 „Вела Пеева“, с код по
БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: *********
сумата от 247.66 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в производството по в.гр.д. 124/2019 г. по описа на ОС – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.