№ 781
гр. Велико Търново , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100432 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.50 от ЗЗД, вр. с чл. 52 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът Й. Г. М. твърди, че на 15.05.2020 г. заедно с колегата си **
работел на собствения на ответника строителен обект в м. ***. Видял, че
каракачанската овчарка на ответника е развързана и се разхожда свободно и
решил да я завърже, при което кучето се дръпнало и го нападнало, като
започнало да го хапе по лицето, тялото и крайниците. След като намиращи се
наблизо хора се разкрещяли кучето го оставило. Излага, че на другия ден
посетил лекар , който му издал медицинско свидетелство, в което били
описани претърпените от него телесни увреждания , а вечерта постъпил в
болница, тъй като се чувствал зле. Сочи, че му било проведено оперативно
лечение, а престоят в болницата продължил четири дни. Впоследствие отново
постъпил в болница за пет дни, тъй като имал болки в резултат на
ухапванията, но няколко дни след изписването отново влязъл в болница за
седем дни. Твърди, че изпитвал силни болки в продължение на месеци,
освен това изпитвал тревожност, имал безсъние, бил травмиран. Моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди изразяващи се в причинени петнадесет на брой телесни
повреди вследствие ухапването от кучето на ответника. Претендира законна
1
лихва върху главницата от деня на увредата до окончателното изплащане и
разноски. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощници адв.** от
адв.М. от ВТАК. Поддържа претенциите си.
Ответникът ИВ. Й. БР. е депозирал в срок отговор на исковата молба.
Оспорва иска, като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Не оспорва, че
е собственик на кучето , което държи завързано на метално въже с метален
синджир в имота си. Заявява, че на ищеца не е възлагано да се грижи за
кучето, или да го отвързва, завързва или премества. Сочи, че на 15.05.2020 г.
кучето било вързано на мястото си, но ищецът по своя инициатива го
отвързал и преместил, след което то се развързало и започнало да обикаля.
Твърди, че ищецът самоволно започнал да го гони, дръпнал му каишката и го
ритнал, след което кучето започнало да го хапе. Оспорва наличието на
причинна връзка между поведението на кучето и причинените вреди.Счита,
че претендираното обезщетение е завишено. При условие на евентуалност
прави възражение за съпричиняване. В съдебно заседание се представлява от
адв.К. от ВТАК.Поддържа изложеното в отговора становище.Претендира
разноски.
След като се запозна със становището на страните и събраните по
делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 15.05.2020 г. в 8,55 часа ищецът е бил прегледан в КДБ/СО при
МОБАЛ В.Търново с анамнеза –ухапан от куче по дясно бедро , лява ръка и
брадичка и обективно състояние разкъсно-контузни рани по дясно бедро, лява
предмишница и брадичка. На 16.05.2020 г. ищецът е посетил ДКЦ
Г.Оряховица, като при извършения преглед от хирург видно от амбулаторен
лист № 010215/16.05.2020 г. е установена веобразна рана на брадата с
диаметър около 6 см., рана по лява гърда 2 см., охлузване по дясна гърда ¾
см., разкъсно-контузни рани на лява предмишница между 3 и 4 см., дифузен
оток на предмишница и лакътя, дясно бедро над коляното, три разкъсно-
контузни рани между 3 и 7 см., оток на околните тъкани и хематом на ляво
коляно отпред и странично, четири рани между 3 и 6 см. с насложена
инфекция, ограничен брой движения на двете колена .Всички описани рани
са предизвикани от захапка и челюстта на куче , което според анамнезата е
нахапало прегледания на 15.05.2020 г. около 8,30 часа. Издадено е
2
медицинско свидетелство № 422/16.05.2020 г. от прегледалия пациента
хирург. Според епикриза издадена от второ хирургично отделение на МОБАЛ
В.Търново ищецът е постъпил в отделението на 16.05. за наблюдение и
лечение след оплакване от негова страна за болка, зачервяване и подуване на
дясното бедро в областта на обработената рана . Изписан е на 20.05.2020 г.
Видно от епикриза издадена от МБАЛ Г.Оряховица на 1.06.2020 г. е постъпил
за лечение в отделение по нервни болести, поради изтръпване , болки и лека
слабост в пръстите на лявата ръка, започнали по негови данни след
ухапването от куче.Провеждано е лечение. Изписан е на 6.06.2020 г. с
диагноза-увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде.
Според епикриза от МБАЛ Г.Оряховица ищецът е постъпил за лечение в
отделение ОФРМ на 10.06.2020 г. с оплаквания от изтръпване , болки и лека
слабост за първи, втори и трети пръст на лява ръка, започнали след ухапване
от куче. След проведено лечение е изписан на 17.06.2020 г. От приетата като
доказателство преписка № 1692/2020 г. на ВТРП се установява, че по повод
сигнал за нахапано лице от куче в местността *** служители на РУ
В.Търново са видели потърпевшия с видими рани от ухапване от куче.Снети
са обяснения от пострадалия, от очевидци на случилото се , от собственика ,
на когото е съставен предупредителен протокол по ЗМВР. С
постановление от 18.09.2020 г. на районния прокурор при РП В.Търново е
отказано да се образува досъдебно производство поради липса на достатъчно
данни за престъпление от общ характер и други основания за намеса на
прокуратурата. В съдебно заседание ищецът лично обясни, че е работил за
ответника една година. На обекта, където работели дошли момчета, които
правели кофраж на мястото, където стояло кучето – на около 20-30 метра от
къщата. Те го помолили да го измести, тъй като се страхували и той го
отвързал от карабината и го завързал на металния стълб до къщичката му.
Двадесетина минути след това чул св. ** да вика, че кучето се е развързало и
решил да го прибере, тъй като го е правил и друг път. Когато го настигнал и
го хванал с цел да го прибере, кучето го полвлякло, тъй като било около 45
кг. и той го пуснал.Отново го настигнал на главния път пред къщата, хванал
го за каишката и му говорел, но кучето се обърнало и го захапало за
брадичката , съборило го на земята и започнало да го хапе. След виковете на
хора, които работели отсреща го пуснало. Според него кучето се е отвързало
поради претъркване на карабинера от металното въже. Твърди, че не се е
3
държал агресивно към кучето , хранил го е, слагал му е вода .Твърди, че
ответникът му е казвал да го наглежда да не остава без вода и го е
предупреждавал да внимава с кучето. Смята, че кучето е искало да бъде
свободно и когато е понечил да го прибере, то го е нападнало. Твърди, че
кучето не е било пускано да се разхожда свободно и че и друг път се е късало,
но със синджира. Св. *** ** работи за ответника. Заявява, че ищецът
също работел при ответника. Кучето на шефа му било порода каракачанка,
около 50 кг., взето от малко.На мястото където работели стояло от четири
години, но било постоняно вързано на метален синджир. Твърди, че
ответникът му бил възложил да се грижи за кучето и не е позволявал друг да
върши това.Сочи, че сутринта, когато отишли на работа дистанцията на
кучето е трябвало да бъде скъсена , за да не върви по въжето и ищецът
отишъл да го премести. След известно време другия му колега -св. *** му
казал, че кучето се е отвързало. Видял на другия край на къщата, че кучето
напада ищеца и той го отблъсква, като го рита , но кучето се хвърлило върху
него и започнало да го хапе. Видял, че ** бута кучето с ръцето. ** му
разказал, че когато го хванал първия път кучето го повлякло и той го пуснал,
а втория път кучето си завъртяло главата с реакция за захапване и когато го
избутал, то се хвърлило по него. След като кучето избягало извикали Бърза
помощ, а той отишъл с ** в болницата и стоял с жена му . Занесъл и пари,
които Б. му дал. Свидетелят твърди, че кучето не е нападало други хора , че
лае, ако е на синджира, иначе си играе.Заявява, че ** си играел с кучето,
носел му храна дори от къщи. Кучето никога не е било с намордник. Излага,
че кучето било преместено, тъй като някой от работниците, които правели
кофража на същия ден се страхувал. Когато го карали към болницата
обяснявал, че сам си е виновен и собственика няма вина. Св. *** също
работи при ответника. Кучето, което е порода каракачанска овчарка било
вързано на метален синджир. Сутринта в деня на инцидента той видял, че
кучето си е вързано, после го видял да обикаля свободно и казал на св. **.
Той казал на ищеца да го остави да тича, но ищецът отишъл да го хваща.
Настигнал го, хванал го за синджира, но кучето започнало да се дърпа и
изръмжало.Тогава ** посегнал с крак към кучето , за да се предпази и в този
момент кучето го нападнало и го съборило на земята, като започнало да го
хапе. После кучето избягало, извикали Бърза помощ , а ищецът лежал
нахапан и изплашен. Твърди, че когато е там собственикът пускал кучето да
4
се разхожда свободно и никой от работещите на обекта не е казвал, че се
страхува от него. Не може да си обясни защо кучето е нахапало ищеца. След
този случай той се изплашил от кучето и помолил собственика да го върже с
нови здрави синджири. Причината да се премести животното била, че
трябвало да работят в района, в който то се разхождало на синджира.
Твърди, че ищецът е посегнал към кучето, след като то е изръмжало. Заявява,
че собственикът наредил за кучето да се грижат само ** и той, а М. да не ходи
при него. Св.М.а е съпруга на ищеца. Заявява, че когато отишла в болницата
св.** бил там и разказал, че съпругът и трябвало да премести кучето, за да
не пречи на работниците , а после то се отвързало и го нахапало. Когато го
извели от операционната бил целият в превръзки и шевове. Бил в шок. След
като се прибрали видяла, че една от раните се възпалява и на другия ден
отишли в болницата в Г.Оряховица. От там постъпил за наблюдение в
болницата в Търново, бил в тежко състояние, тя го успокоявала. После
получил усложнение на лявата ръка и се наложило да влезе отново в болница,
тъй като получил увреждане на нервите на едната ръка.Не можел да спи,
много го боляло, а тя и синът им се грижели за него. Наложила се и
консултация с психиатър. Въпреки проведеното медикаментозно лечение
имал болки и изтръпвания , не можел да работи с ръката и и отново влязъл в
болница за физиотерапия. Не бил добре нито физически, нито психически с
месеци и не можел да работи . В момента съпругът и имал белези по тялото,
които още си личали. Ръката му все още изтръпвала и не можел да хваща
хубаво. Заявява, че ответникът не се е обаждал , за да се поинтересува за
състоянието му, а по скоро събирал информация дали съпругът и е настроен
отрицателно срещу него. По делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза. Заключението на вещото лице е, че на 15.05.2020 г. ищецът е
получил разкъсно-контузна рана на брадичката, разкъсно-контузна рана на
гърдите, разкъсно-контузни рани на лява предмишница , оток на лява
предмишница, разкъсно-контузни рани на дясно бедро и коляно с оток,
разкъсно-контузни рани на ляво коляно с оток, ограничени и болезнени
движения в двете коленни стави , наложена вторична инфекция на описаните
рани, които са общо около петнадесет на брой. Получените травматични
увреждания са в резултат от косо действие на предмет с изразен ръб или връх
, каквито са кучешките зъби. Описаните травматични увреждания е възможно
да са получени по начин в резултат ухапванията от куче. От приложените
5
медицински документи е видно, че периода на лечение и възстановяване е
продължил около месец, като първите 15-20 дни болките са били значителни
по интензитет и постепенно са затихнали. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът е процесуално допустим. По същество е частично основателен.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира.
Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира
животното е безвиновна и има гаранционно- обезпечителен характер . Не е
необходимо да се изследва наличието на вина у делинквента като необходим
елемент от фактически състав на разпоредбата, а за ангажирането на
отговорността е достатъчно да се установи факта на нападението и
причинените вреди. Собственикът или лицето под чийто надзор се намира
животното могат да се освободят от отговорност само, ако вредите са
причинени в резултат на случайно събитие, непреодолима сила, или
изключително по вина на пострадалия. От приобщения доказателствен
материал безспорно се установява, че ответникът е собственик на кучето
порода каракачанска овчарка, което е държал в имота си в местността ***.На
този имот са работили както ищеца, така и свидетелите ** и ***- извършвали
са строително-ремонтни работи. Доказа се от приложените медицински
документи и от гласните доказателства, чрез разпита на свидетелите ** , ***,
М.а и заключението на вещото лице по СМЕ , че на 15.05.2020 година кучето
е нападнало ищеца и го е ухапало няколко пъти, като в резултат на
ухапванията същия според съдебно-медицинската експертиза има около 15
броя травматични увреждания изразяващи се в разкъсно-контузни рани,
подробно описани, отоци и наложена вторична инфекция на рани,
ограничени движения на двете коленни стави , довели до болки и страдания
с продължителност около месец. Според вещото лице интензивните болки и
страдания са продължили около 15-20 дни , след което постепенно са
затихнали. Горното води до извода, че на ищеца са причинени
6
неимуществени вреди в резултат на нападението на кучето, собствено на
ответника. Ответникът счита претенцията за неоснователна като релевира
възражение за изключителна вина на ищеца при получаване на
уврежданията. Твърди, че собственикът не е възлагал на ищеца да се грижи
за кучето, което той е отвързал по своя инициатива от обичайното му място.
При преместването не го е завързал добре на металния стълб , което е прието
и в постановлението на прокурора; самоволно против предупрежденията на
св.*** е тръгнал да гони кучето , с което сам се е поставил в ситуация то да го
нападне. Твърди, че ищецът се е отнесъл агресивно към животното. Съдът
счита възраженията за неоснователни. От показанията на св.** и св.*** не
може да се направи категоричен извод, че ответникът изрично е забранил на
ищеца да се доближава до кучето. Те са противоречиви помежду си
доколкото първият от тях- св. ** твърди, че само нему е възложено да
се грижи за кучето, а вторият-св. *** сочи, че такива задължения са
възложени и на него. Ищецът пък от своя страна излага, че собственикът му
наредил да се следи кучето да не остава без вода, което сам по себе си
предполага извършване на действия по обгрижване на животното. Доколкото
и тримата твърдят , че ищецът многократно за периода, в който е работил при
ответника е давал храна на кучето, дори му е носил от къщи и нито един от
тях- **, ***, или собственикът не са се противопоставили изрично на тези му
действия в унисон с предполагаемата наложена забрана съдът приема, че
такава не се доказва по безспорен начин по делото. Не е вярно също, че
ищецът сам по своя инициатива и на своя отговорност е отвързал кучето от
обичайното му място. Това му действие се е наложило поради
обстоятелството, че в имота и на мястото, където стои кучето на същия ден е
имало временни работници, които са полагали кофраж и са били непознати за
него. Както ищецът, така и двамата свидетели ** и *** сочат, че
преместването на кучето, или по-точно скъсяването на синджира му, с което е
ограничен периметърът му на движение се е наложило в интерес на работата,
която е следвало да извършат кофражистите, единият от които дори изрично е
помолил за това, тъй като се е страхувал. Нито **, нито *** са се
противопоставили на това ищеца да премести кучето в противовес на
изложеното от тях преди това, че само единият или двамата от тях е трябвало
да се занимават с него. Напротив, както бе споменато преместването на
кучето е било наложително. Относно довода, че при преместването ищецът не
7
е завързал добре кучето на металния стълб и поради това то се е откъснало от
синджира той остана недоказан . Въпреки, че в постановлението за отказ от
образуване на наказателно производство е прието, че кучето не е било
вързано достатъчно надеждно в настоящото производство това обстоятелство
не се установи по никакъв начин. Ищецът предполага, че кучето се е
освободило поради претъркване на карабинера от металното въже. Не е
извършван оглед, чрез който да се установи какво е било състоянието на
въжето, синджира и карабинерите към момента на инцидента, но показателен
е факта, че според св.*** след случая с ищеца той е поискал от собственика
да върже кучето с нови, здрави синджири. Не може да се сподели
възражението, че гонейки кучето ищецът сам се е поставил в ситуация то да
го нахапе и нападне. Ищецът е имал намерение да завърже отново кучето,
след като то се е освободило по същата причина, поради която го е преместил
преди това- първо, за да не пречи на работата и второ, защото новодошлите
работници, или поне единият от тях се е страхувал от кучето. Не се
кредитират показанията на св.*** в частта им относно това, че кучето е било
пускано да се разхожда свободно и друг път и той е казал на ищеца да го
остави да се натича, защото познава района. Ако това е така и кучето не е
агресивно, неясно остава защо собственика би забранявал някой друг освен
**, или само ** и *** да се грижат за него. Очевидно освобождаването на
кучето е предизвикало някаква тревога у св. ***, тъй като ако тичането му в
района е обичайно действие той не би трябвало да обръща внимание на
откъсването му от синджира, а би следвало спокойно да продължи с
извършването на работата си. Не се доказа по никакъв начин и проявена
агресия от страна на ищеца при контакта му с кучето. По негови обяснения,
след като втория път той го е хванал за каишката говорейки му, че трябва да
го прибере кучето се е дръпнало, обърнало се и го захапало по брадичката,
след което го съборило и започнало да го хапе. Ищецът отрича да е ритал или
блъскал кучето и това отговаря и на показанията на св.** и св.***, които не са
били в непосредствена близост, но и според двамата, ищецът го е блъснал с
ръце и е посегнал с крак, като защитна реакция, отбранявайки се от
животното. Тоест не се установи ищецът да е имал поведение, което да
предизвика агресията на кучето. С тези доводи съдът намира, че не може да се
сподели тезата за изключителна вина на пострадалия, тъй като такава според
съда няма. Не става реч и за случайно събитие или непреодолима сила,
8
поради което са налице обективните предпоставки за ангажиране
отговорността на собственика на кучето за причинените от ухапванията на
животното неимуществени вреди. Относно възражението, че ищецът е лице,
под чийто надзор е било кучето поради което няма как да има и качеството на
пострадал съдът не го споделя. По смисъла на разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД
той би бил такова лице ако сам се е грижил непрекъснато за кучето още от
самото му появяване в имота на ответника и това му е било възложено от
собственика на животното. Такива твърдения няма по делото , а тезата е в
противоречие с изложеното по-горе от самия ответник, че бил забранил на
ищеца да се занимава с кучето му. Релевантните по делото доказателства
безспорно водят до извода за ангажиране отговорността на ответника по чл.
50 от ЗЗД. Тази отговорност е лична, обективна и безвиновна и се носи за
причинени увреждания настъпили в резултат на особените качества на вещта,
в случая- на животното. Породата на кучето- каракачанска овчарка
предполага, че собственикът би следвало да е положил такива мерки при
отглеждането на животното, че то да не създава опасност за хората и да не
настъпват увреждания, нито риск от увреждания на някое лице. Съдът счита,
че ответникът не е проявил в достатъчна степен грижата на добър стопанин .
Макар да е вързал кучето на метален синджир, то не е било извън периметъра
на извършваните строителни дейности от хора, различни от собственика,
някой от които работили от дълго време на обекта, но други от тях- не. Съдът
не споделя и релевираното при евентуалност възражение за съпричиняване
по чл. 51, ал.2 ЗЗД, при доказването на което обезщетението следва да се
намали съобразно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните
последици. Няма причинна връзка между поведението на ищеца и
настъпилия вредоносен резултат, както бе коментирано по-горе. Не се доказа
ищецът да е предизвикал агресията на животното, нападайки го или
застрашавайки го по някакъв начин.Напротив установи се, че всички негови
действия насочени към кучето са последвали в опита му да се защити по
някакъв начин от предприелото вече нападение животно. При изводите
направени по-горе относно наличието на всички предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди съдът следва да определи размера на дължимото
обезщетение. Същото според чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост, която не е абстрактно понятие , а се извежда при преценка на
9
всички относими към конкретния казус обстоятелства, които могат да се
оценят обективно- характер и степен на увреждането, обстоятелства, при
които е получено, последиците от настъпилите вреди, продължителността и
интензитета им. Следва да се прецени вида и тежестта на настъпилите
физически и психически болки и страдания, степента на разстройството на
здравето, ако има такова и прогнозата за възстановяването на пострадалия.
Съпругата на ищеца –св.М.а твърди, че лечението на ищеца продължило
около месец и половина. Състоянието му било тежко, имал силни болки,
налагало се тя и синът им да го обгрижват.Не можел да спи, не можел да
работи с ръката си , тъй като имал болки и изтръпвания. Не бил добре и
психически, би изнервен, уплашен, сънувал инцидента, което наложило
консулт с психиатър. По делото от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза се доказа, че ищецът в резултат на
ухапванията от кучето е получил около петнадесет на брой телесни увреди,
описан подробно – разкъсно-контузни рани в различни части на тялото,
насложени вторични инфекции, отоци, ограничени движения в коленните
стави . Според вещото лице интензивни болки и страдания ищецът е търпял
около 15-20 дни в рамките на общия период на лечение и възстановяване
около един месец. Писмените и гласни доказателства в тази насока безспорно
установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди изразени , както в
чисто физическите болки и страдания, така и нанесените психически травми
на ищеца. Ужасът, който е преживял при многократните захапвания от
страна кучето по различни части от тялото му, шокът, за който свидетелстват
и очевидците- св.** и *** , стресът , който не е отминал след инцидента и е
наложил психиатрична помощ и прием на медикаменти води до извода, че
справедливият размер на обезщетение, който би репарирал вредите на ищеца
е от 7000 лева. До този размер иска е основателен и доказан и следва да се
уважи, като за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева,
именно за 3000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен, доколкото
няма доказателства, че ищецът не се е възстановил или няма да се възстанови
от някоя от посочените травми и че близките му са се грижили за него доста
дълго време след периода на лечение, което като времево измерение не беше
конкретизирано от св.М.а. Следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от деня на увреждането- 15.05.2020 г. до окончателното
изплащане. На основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
10
направените по делото разноски, възлизащи на 1057 лева за заплатени ДТ,
възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78,ал.3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска
възлизащи на 249 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 50, вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ИВ.
Й. БР. с ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Г. М. с ЕГН
********** от гр.*** 6 сумата от 7000 /седем хиляди / лева главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-физически
и психически болки и страдания от около петнадесет на брой телесни
повреди в резултат на ухапване от собственото на ответника куче на
15.05.2020 г. в м. « *** ведно със законна лихва върху главницата от
деня на увредата- 15.05.2020 г. до окончателното изплащане, като за
разликата от 3000 / три хиляди/ лева до пълния предявен размер от
10 000/десет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Й. БР. с ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.
Г. М. с ЕГН ********** от гр.*** 6 сумата от 1057 / хиляда петдесет и седем /
лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Й. Г. М. с ЕГН ********** от гр.*** 6 ДА ЗАПЛАТИ на ИВ.
Й. БР. с ЕГН ********** от гр.****умата от 249 / двеста четиридесет и девет
/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11