Решение по дело №259/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20217160700259
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 153

 

Гр. Перник, 12.07.2021 година.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 259 по описа за 2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе все предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***” № 2, представлявано от управителя Е.Я. против Решение № ПИ- 133/05.05.2021 година на Директора на Териториална дирекция на НАП София, с което е оставил без уважение жалба с вх.№ С210014-000-0189851/22.04.2021 година срещу Разпореждане за разпределение на суми с изх. № С210022-125-0091147/19.04.2021 година, издадено от публичния изпълнител към дирекция „Събиране” при ТД на НАП София. Жалбоподателят твърди, че е налице основание за отписване на публичните задължения порази изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година жалбоподателят редовно призован се представлява от юрисконсулт Р.К., който поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 28.06.2021 година ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М.К., която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорване на акта, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред, съгласно разпоредбата на чл.266,ал.1 ДОПК в законоустановения срок.

Горното налага извода за нейната допустимост.

Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 длъжникът или взискателя може да обжалва решението пред административния съд по постоянен адрес или седалище на длъжника в 7-дневен срок от съобщаването. Преписката се изпраща на административния съд в 3-дневен срок от постъпване на жалбата. Въз основа на систематичното тълкуване на тези разпоредби се стига до извода, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство се явява Разпореждането на Главния публичен изпълнител при ТД на НАП София и Решението на Директора на ТД на НАП София, с което разпореждането е било потвърдено. Следователно, съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК, във връзка §2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаване на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност, а именно: наличие на компетентност на органа, изискването за писмена форма на акта, дали са спазени материалните и процесуалните правила при издаване на акта и дали той е съобразен с целта на закона. При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна.

Решението, което се явява предмет на настоящото производство е издадено от оправомощен за това орган, изцяло в пределите на неговата компетентност, а именно – Директора на ТД на НАП София. Видно от представените писмени доказателства, решението е издадено в писмена форма и е постановено в рамките на 14-дневния срок от получаване на жалбата, който е предвиден в разпоредбата на чл. 267, ал. 2 от ДОПК. В решението са изложени подробни съображения, които са основани на приетите за установени факти, които са мотивирали Директора на ТД на НАП София да постанови оспореното решение. Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаване на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на приложението на материалния закон:

С Разпореждане № С210022-125-0091147/19.04.2021 година публичният изпълнител е извършил разпределение на постъпилата на 15.04.2021 година сума и са погасени публични задължения в размер на              81 128.25 лева, като същите са били подробно описани в цитираното вече разпореждане.

Също така с Разпореждане с изх. № С210022-035-0233384/30.03.2021 година е било частично прекратено изпълнителното производство в частта за вземания в общ размер 4 840.48 лева.

На 16.04.2021 година е издадено и Разпореждане № С210022-137-0002999/16.04.2021 година като със същото е разпоредено да бъде прекратено изпълнителното производство по отношение на част от вземанията, тъй като същите са били погасени по давност, съответно с разпореждане публичният изпълнител частично е прекратил производството и по отношение на част от вземанията, които възлизат в размер на 89.33 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по- кратък срок. С изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща година, през която е следвало да се плати публичното задължение се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ДОПК урежда, че давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудителното изпълнение. В случая се касае за задължения, които са били установени с подаването на декларация Образец № 6, като най – старото задължение, които се твърди, че е погасено по давност е от месец декември 2010 година, но тези задължения по тази декларация възникват едва през 2011 година, защото за тях декларацията се подава до 25-то число не месеца следващ този, за който те се подават. От тук следва, че давността за тях ще започне да тече от месец януари на 2012 година. От фактите и представените писмени доказателства по делото обаче е видно, че в този 5- годишен давностен срок са предприети мерки от страна на публичният изпълнител, които са били свързани с налагането на обезпечителните мерки, което по своята същност води до спиране на този 5- годишен давностен срок и от тук започва да тече вече абсолютния давностен срок в размер на 10 години, които давностен срок следва да изтече през 2022 година. А по отношение на глобата в размер на 200 лева, доколкото от представените в открито съдебно заседание писмени доказателства е видно, че в случая се касае не за глоба, а за наложена имуществена санкция на юридическо лице, то за същата, съобразно задължителната тълкувателна практика на Върховния административен съд важат давностните срокове, които са уредени в ДОПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед на изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалният представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено, като жалбоподателят следва да заплати сумата в размер на 500 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – м Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. „***” № 2, представлявано от управителя Е.Я., чрез процесуалният представител Р.К. срещу Решение № ПИ- 133/ 05.05.2021година на Директора на ТД на НАП София, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***” № 2, представлявано от управителя Е.Я. да заплати на ТД на НАП София сумата в размер на 500 лева, представляващи направени съдебни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

 

 

Съдия: /п/