Р Е Ш Е Н И Е
№:1102 18.06.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На единадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно дело № 901 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано по
жалба на „ЦДМ
Груп“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.529, вх.А, ет.3,
ап.13, против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-838-0345145/11.12.2018г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в
Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – бързо хранене, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.529,
стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 15 дни,
потвърдена с решение № ГДФК-14/25.03.2019г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се счита,
че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и немотивирана, като се
иска нейната отмяна. Изложени са възражения, като е акцентирано на издаването
на процесната заповед преди акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да
се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди,
че в заповедта не била посочена точно коя от предпоставките за налагане на
мярката е имал предвид административния орган и с какво извършването на
търговската дейност би застрашило животът и здравето на гражданите. Счита
заповедта за немотивирана, тъй като в нея липсват конкретни фактически
основания за налагането на мярката, а се съдържа единствено бланкетни
фрази, които нямат отношение към конкретното нарушение. Липсват мотиви и за
продължителността на срока. Пред съда дружеството-жалбоподател не изпраща
представител, не ангажира доказателства и не прави искания.
Ответната страна
– началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка за
издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Живка Д.
пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на
оспорената заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка
на 22.11.2018г., в 13:45 часа в обект – бързо хранене, находящ се в гр.Бургас,
ж.к.Меден рудник, бл.529, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За
извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0345145/22.11.2018г.
В него е отразено, че при извършена в 13:32 часа контролна покупка преди
легитимация на 2бр. кюфтета с гарнитура картофи, на обща стойност 2,60 лева,
заплатена в брой от органите по приходите, не бил издаден фискален бон от монтираното
и работещо в обекта фискално устройство. Сумата по покупката била заплатена от
инспектора по приходите А. Т. М., а плащането прието от продавача в обекта В.
И. Г., ЕГН-**********. След легитимацията на контролните органи бил отпечатан
дневен финансов отчет от фискалното устройство и била направена проверка
касовата наличност, при които била установена разлика от 89, 03 лева. С
протокола за проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 26.11.2018г.
в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на АУАН.
За
констатираното неиздаване на фискален бон срещу дружеството-жалбоподател бил
съставен и АУАН № F455109 от 05.12.2018г., с което същото било квалифицирано по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За разликата в касовата
наличност бил съставен АУАН № F455115 от 05.12.2018г., квалифицирано по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на
констатациите в протокола и преди съставянето на двата акта, административният
орган – ответник в настоящото производство, издал заповед №
ФК-838-0345145/11.12.2018г., с която наложил ПАМ:
запечатване на стопанисвания от „ЦДМ Груп“ООД търговски обект – бързо хранене,
находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.529 и забрана за достъп до него за
срок от 15 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с
което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Освен на
неиздаването на касов бон, органът се позовал на установеното при проверката от
контролните органите, че дружеството било регистрирано по ЗДДС, имало касова
разлика в размер на 89,03 лева между наличните парични средства в касата и тези
маркирани на фискалното устройство, имало средно-дневен оборот от 1116,85 лева.
Посочени са декларираните финансови резултати от дейността на дружеството –
за 2017г., данъчна печалба от 0 лева, за 2016г. – 0 лева и за 2015г. – 2139,08
лева, които са намерени за нереално ниски предвид местонахождението на обекта
на оживена улица с постоянен клиентопоток и средно-дневните
обороти от този вид дейност. Направен е извод, че създадената организация на
работа в обекта, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното
устройство, което води но невъзможност за проследяване на реализираните
обороти. Според органа това обосновава необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
По делото наред
с цитирания протокол за проверката, са представени опис на паричните средства в
касата и дневния отчет на фискалното устройство от които се констатира
разликата в касовата наличност; преписи от фискалните бонове издавани в периода
на извършване на проверката от които се установява, че за процесната
контролна покупка касов бон не е бил
издаден. Приложена е справка за дневните обороти на обекта по фискалното
устройство, справка за счетоводните резултати на дружеството за последните пет
години, справка за липса на публични задължения, както и двата АУАН.
Първо „ЦДМ
Груп“ООД е оспорило процесната заповед по административен ред пред директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, който с решение № ГДФК-14/25.03.2019г. е отхвърлил жалбата. Горестоящият орган е обсъдил установената при проверката
фактическа обстановка, констатирал е, че процесната заповед е издадена в предвидената
форма, от компетентен орган, който е действал в условията на обвързана
компетентност. Намерил е за доказано, че за контролната покупка не бил издаден
фискален бон, поради което атакуваната пред него заповед е преценена като
законосъобразна и целесъобразна.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок (решението на горестоящия орган е връчено на 05.04.2019г. като жалбата е
подадена на 17.04.2018г.), срещу подлежащ на оспорване административен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Заповед № ФК-838-0345145/11.12.2018г.
е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
(л.44) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са
оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на
основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен
орган.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При
издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е
предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на
фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки
търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да
издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на
данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с
неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели
отклонение от данъчно облагане.
От представените
по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на
проверката в обекта работещата в него Веселина Георгиева от името на търговеца
е бездействала правнорелевантно, като не е издала
касов бон за извършеното плащане от контролните органи на стойност 2,60 лева.
Този факт се установява от изготвения протокол за проверката и не се оборва от
жалбоподателя.
При това
положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана
компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС
предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган.
В настоящия
случай, в оспорената заповед № ФК-838-0345145/11.12.2018г. е налице описание на
фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за
констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката
протокол за нея, а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на
срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон, установените при проверката ниски
дневни обороти, съпоставени с факта на наличието на непогасени публични
задължения, е оценено от административния орган като индиция
за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби
чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената
ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта
на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а
целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане
на вреда за фиска.
Отразени в
заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната
норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от
административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи,
съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Липсата на
издадени АУАН към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер
на двете производства – административното по ПАМ и
административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата
на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния
административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение
и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния
административен акт и наказателното постановление в сила.
Разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за
издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон
се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в
които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите
основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки
извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на
правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в
условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт,
чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.
Що се касае до
срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни.
След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум
и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява
задължен да обоснове размера, определен от него. Съдът вече констатира, че
административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на
срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с
оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока
и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в
търговския обект на констатираните нерегистрирани обороти, неиздаване на касов бон,
със затварянето на обекта за дванадесет дни фискът ще
бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му
въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер
е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна
уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да
притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на
конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и
преустановителна. Влияние върху продължителността на
ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната,
но и на превантивната функция.
С оглед горното,
настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в
настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на
спора искането е основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1
от ЗПрП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не
е с фактическа и правна сложност, следва на ЦУ на НАП да се присъди възнаграждение
за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от НЗПрП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати
от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЦДМ
Груп“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.529, вх.А, ет.3,
ап.13, против заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-838-0345145/11.12.2018г. на началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЦДМ Груп“ООД, ЕИК-*********, да заплати на Централно
управление на Национална агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева, за
разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: