РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №2195/2.12.2019г.   2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На двадесет и шести ноември                        Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5043 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Ц.Й.Й. ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление  № 19-0819-005774/22.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция-Варна, с което й е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.           

     В жалбата  се сочи, че НП  е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Още при съставянето на АУАН, с което е и поставено началото на админист­ративно-наказателното производство, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не било отразено правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фак­тическата обстановка, както и дали възз. е извършила вмененото й нарушение на ЗДП. АУАН бил съставен на основание изцяло на обясненията на актосъставителя, който по­сочил факти и обстоятелства на обстановката. АНО при определяне размера на наказанието не извършил проверка относно отразените устно от мен обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН..

  В съдебно заседание възз. не явява лично, а  се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага доводи, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се НП да бъде отменено.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 01.08.2019г., около 20.27ч.,  възз.Ц.Й., управлявала л.а.“Опел Корса “ с рег.№ В3582РА в гр.Варна. При движение по бул.“Цар Освободител“, посока ул.“Вяра“, срещу автосервиз „Стъни ауто“ АТСС /САМ S1/ №11713С9, регистрирало движение с превишена скорост на автомобила на възз.

    На горепосочената дата и място системата за видеоконтрол – АТСС /САМ S1/ №11713С9, представляваща преносима система за контрол на скоростта на движение на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, била въведена в експлоатация в часовия интервал от 20.00ч. до 00.00ч. от св.Ж.А.-***. За горното св.А. изготвил протокол за използване на АТСС.

       След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени, като на 02.08.2019г. св.А. установил общо 31 нарушения на скоростния режим. Такова нарушение било установено и за горепосочения автомобил управляван на 01.08.2019г. от възз.Й.. За автомобилите заснети с АТСС св.А. извършил проверка и за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“. Така установил, че 01.08.2019г., л.а.“Опел Корса “ с рег.№ В3582РА“ е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП , считано от 24.07.2019г.. За констатираното нарушение за скорост срещу възз. бил издаден ЕФ серия Г №5765, а относно прекратената регистрация на автомобила в Сектор ПП-Варна била извършена проверка ЗМ № I-352/2019г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна.

      В хода на проверката на 23.08.2019г.  на Й. бил връчен горепосочения ЕФ, който тя заплатила същия ден. Й. била уведомена от водещия проверката, че за автомобила й няма валидна ГО, като след уведомяването й , още същия ден тя сключила застраховка ГО.

     На 23.08.2019г. били снети и писмени сведения от възз.Й.. В тях същата посочила, че е сключила застраховката ГО на разсрочено плащане, на четири вноски , като не била уведомена от застрахователния си брокер за изтичане на вноска. Й. посочила още, че не била уведомена от Гаранционния фонд за изтеклата застраховка, като не е получила и уведомление, въпреки , че живеела на адреса си. Тя посочила и че не е била увидомена, че регистрацията на автомобила й е прекратена.

   В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от която застраховката ГО била сключена на 08.11.2018г., със сок на валидност 08.11.2019г.. Тя била сключена на разсрочено плащане, като в 00.00 ч. на 23.05.2019г. била прекратена поради невнесена вноска. На Й. било изпратено уведомление, но Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на уведомлението, тъй като същото било изпратено без обратна разписка.

   Регистрацията на автомобила била служебно възстановена на 29.08.2019г. след уведомяване от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка ГО.

    При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

    По така постъпилата преписка ЗМ № I-352/2019г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№11350/2019г., която приключила с постановление от 30.09.2019г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват доказателства, че Й. е знаела, че регистрацията на автомобила е прекратена. Поради това и ВРП приела, че липсва извършено престъпление. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП-Варна- за сведение.

    След постъпване на прокурорския акт, на 01.10.2019г. АНО издал разпореждане за образуване на АНП. Поради това още същия ден, св.А.  съставил срещу възз. АУАН , в който било описано приетото за установено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. АУАН  бил връчен на въззивницата, която го подписала без възражения, като посочила, че на датата и часа вписани в АУАН тя е управлявала автомобила.

      Въз основа на съставения АУАН, на 22.10.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Ж.А., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№11350/2019г. на ВРП, справка за собственост на автомобила,  протокол за използване на АТСС, протокол за проверка изправността на техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при  ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

    АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

  Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

  Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил марка „.“Опел Корса “ с рег.№ В3582РА“, е преносима система за контрол на скоростта на движение на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации . Изискано е и прието, като доказателство по делото е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от който се установява, че АТСС  е одобрен тип средство за измерване, като  същата представлява преносима система за контрол на скоростта на движение на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. От приложения по делото протокол от проверка №70-С-ИСИ/29.10.2018г. е видно и че АТСС- преносима система е преминала  метрологична проверка 29.10.2018г.. Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че лек автомобил „.“Опел Корса “ с рег.№ В3582РА“ е заснет на 01.08.2019 г. да се движи в гр.Варна. От приложената по делото  разпечатки и справки извършени в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. От приложените множество писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 24.07.2019г.

  Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

  Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени  по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

  На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Нещо повече отказът на прокуратурата е изпратен на началника на Сектор ПП-Варна единствено за сведение, но не и с указание за санкциониране по административен ред, или пък за преценка в този смисъл. Въпреки това АНО е решил да образува АНП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивницата е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- да съставя АУАН и непременно да издаде НП.

    В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

      В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз.  и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./,  съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ  повторното му ползване.

      Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 24.07.2019г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма  на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

    В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

     Необорени по никакъв начин са твърденията на въззивницата, че по никакъв начин не е била уведомена както за обстоятелството, че е изтекла застраховка „ГО”, така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от приложното по делото веществено доказателство- фотоснимка,  Гаранционния фонд, съгласно неговия писмен отговор, приложен по пр.преписка и приобщен по делото не счита, че процедурата по уведомяването на собствениците на незастрахованите ППС е обвързана с получаването на уведомителното писмо и не е необходимо да се получи документ, удостоверяващ получаване на уведомлението, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателката съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същата да е била информирана към момента, в който е било заснета да управлява автомобила на 01.08.2019г.. Горното е видно и обясненията на същата съдържащи се в материалите по прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.Й. е осъществила състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г. и КАНД № 2198/2019г.

       За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.

   За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства въззивницата виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ обяснения на същата дадени в хода на проверка пред органите на Сектор ПП, необорени от АНО/, че въззивницата изобщо не е знаела, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

     Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила , като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

      Не може да се приеме становището на един от процесуалнте представители на полицията по подобен род дела, инвокирано в други производства по жалби срещу въззивни съдебни актове, че  преди да започне управление, собственикът следва да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да телефонираш например в сектор ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът ти е регистриран.

     В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивницата е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършила. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна.

Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

   Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

    Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

   Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 19-0819-005774/22.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция-Варна, с което на Ц.Й.Й. ЕГН ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.   

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                     

                   СЪДИЯ при РС- Варна: