Р Е Ш Е Н И Е
№…….../……..12.2016
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Х.А.,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско дело № 830 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
обективно съединени искове с правно основание 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД, като към всеки един от тях обективно и кумулативно е съединен и иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства, „РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Възраждане” № 1, представлявано от управителите си Н.К.К. и Г.Х.К.,
чрез пълномощника адв. И.З., е поискало да бъде осъдено ответното дружество
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Панайот Волов” № 10, представлявано
от управителите си П.Е.П. и Ц.И.Г., да му заплати сумата от 250 000,00 лв.,
изплатена като цена по договор за цесия от 04.06.2009 г., както и сумата от 250
000,00 лв., представляваща неустойка за разваляне на договор за цесия от
04.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.05.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски, както и хонорар за един адвокат.
В исковата молба се твърди, че между
ищеца в качеството му на цесионер и ответника в качеството му на цедент е
сключен договор за цесия от 04.06.2009 г., с нотариална заверка на подписите
рег. № 2267 на нотариус М.Д. – с район на действие ВРС, вписан с рег. № 529 в
регистъра на Нотариалната камара. С този договор ответникът като цедент е
прехвърлил на ищеца като цесионер вземанията си срещу „ЛОВОС” ООД – гр. София.
Видно от уточнителната молба с вх. № 18475/12.06.2015 г., общият размер на
прехвърленото с този договор вземане е в размер на 1 194 285 лв.
Цедирането на посоченото вземане е било извършено срещу задължението на
цесионера да заплати сумата в размер на 250 000 лв. в брой или по посочена
банкова сметка. За сключване на сумата по договора за цесия, цедентът
упълномощил В.Е.К. с нотариално заверено пълномощно, рег. № 2260/03.06.2009 г.
на нотариус М.Д. – с район на действие ВРС, вписан с рег. № 529 в регистъра на
Нотариалната камара, който подписал договора за цесия и получил цената за
цесията. Сумата в размер на 250 000 лв. била заплатена по банков път с
преводно нареждане от 03.06.2009 г. по банковата сметка на пълномощника К.,
който ги е изтеглил на следващия ден.
Същевременно с влязло в сила решение №
1139/24.10.2011 г по т.д. № 1481/2009 г. по описа на СГС, е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, от
„БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД срещу „ЛОВОС” ООД, за сумата от
268 444,48 лв. която представлява част от цедираното вземане. С оглед на
това се твърди, че с договора за цесия от 04.06.2009 г. „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ
КОМ” ООД е прехвърлил на „РЕБУС ФАКТОР” ООД едно несъществуващо вземане. С
оглед на това, цедентът се явява неизправна страна по договора за цесия от
04.06.2009 г., като ищцовото дружество „РЕБУС ФАКТОР” ООД заявява, че с
исковата си молба в настоящото производство прави изявление за разваляне на
същия без да даде срок, защото изпълнението е невъзможно изцяло или отчасти на
основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с т. 4 от договора, считано от датата
на получаване на исковата молба от ответника. Поради това счита, че платената
от него сума в размер на 250 000,00 лв. е получена от ответното дружество
на отпаднало основание. Ищецът сочи, че в т. 4 от договора за цесия се определя
отговорността на цедента в случай, че прехвърленото вземане не отговаря на
изискванията, посочени в договора и се дава право на цесионера да претендира
обезщетение или неустойка в размер на сумата по договора, т.е. 250 000
лв., дължими за развалянето на договора за цесия.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителите си П.Е.П. и Ц.И.Г., чрез пълномощника адв. С.С., е подал писмен отговор, в който е изразил становище,
че исковете са допустими, но изцяло неоснователни. По отношение на главния иск,
ответникът твърди, че ищецът не е заплатил в полза на дружеството договорната
цена на цесията и с узнаването на извършеното плащане /в момента на получаване
на препис от исковата молба и доказателствата/ ответникът се противопоставя на
действието па упълномощителя по посочване на негова лична банкова сметка, ***.
От друга страна, ответникът заявява, че плащането, обективирано в представеното
от ищеца платежно нареждане, не е извършено с оглед и в изпълнение на прроцесния
договор за цесия. На следващо място, ответникът твърди, че за ищеца не е
валидно възникнало право на разваляне на договора, поради неговата неизправност
и поради липса на предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, като не споделя
извода на ищеца, че цялото вземане, предмет на договора за цесия в общ размер
от 1194285 лв. не съществува, след като искът по гр. дело № 1481/2009 г. по
опис на на СГС, VI-9 с-в за заплащане на сумата от 268444,48 лв.
бил отхвърлен. Навежда доводи, че ищецът е следвало да встъпи
в производството по цитираното дело като трето лице-помагач, или да поиска
замяна на ответника при условията на чл. 228, ал. 1, вр. с ал. 2 от ГПК. Като
не е сторил това, ищецът не е положил грижата на добър търговец и сам е създал
предпоставки за отхвърляне на този иск. Още повече, при положение, че
вземанията са били цедирани в полза на ищеца, е било изначално невъзможно искът
по посоченото дело да бъде уважен в полза на дружеството. В този смисъл,
изявлението за разваляне на договора също не би могло да бъде ценено като
валидно с прекратителен за договора за цесия ефект. По отношение на акцесорния
иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка, ответното дружество е изразило
становище, че същия е изцяло неоснователен с твърдението, че то никога не е
овластявало лицето В.Е.К. да уговаря клаузи за неустойка по процесния договор
за цесия, а още по-малко в подобен размер, поради което същият е действал без
представителна власт и във вреда на представляваното дружество. Прави
възражение за нищожност на неустоечната клауза и поради липса на съгласие от
страната, от името на която е била договорена. В тази връзка, веднага след
узнаване на уговорената клауза за неустойка, което узнаване ответникът твърди,
че е настъпило с получаване на препис от исковата молба и доказателствата,
прави възражение за противопоставяне на действието на пълномощника – В.Е.К. по
договаряне на клауза за договорна неустойка по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Поради
това ответникът твърди, че тази клауза няма действие по отношение на него, а в
случай, че ищецът желае да я претендира, следва да стори това срещу
пълномощника, действал без представителна власт. На последно място, ответникът
прави възражение и за нищожност на клаузата за неустойката поради противоречие
с добрите нрави. В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат уважени
възраженията за нищожност на клаузата за неустойка, прави и възражение за
нейната прекомерност, тъй като процесния договор за цесия няма характер на
търговска сделка по отношение на „БИЛДСТРОЙ
– ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК,
ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и
допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.
В допълнителния отговор на допълнителната
искова молба по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа становището си по
исковете.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. В.Б. поддържа така
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, чрез процесуалния представител адв. К.М., моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 04.06.2009 г. между „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, в качеството му на
цедент и „РЕБУС ФАКТОР” ООД, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор
за прехвърляне на вземания с нотариална заверка на подписите рег. №
2267/04.06.2009 г. на М.Д. – нотариус с район на действие района на ВРС, вписан
с рег. № 529 в регистъра на Нотариалната камара. С този договор цедентът е
прехвърлил на цесионера вземанията си, които е имал срещу „ЛОВОС” ООД – гр. София,
за изпълнение на СМР по „Част конструктивна – груб строеж” на хотелски комплекс
„Голдън бийч”, к.к. „Златни пясъци” по договор за възлагане на строителство от
03.02.2004 г., както и други СМР, които са били изпълнени, но не са били заплатени.
В договора тези вземания са били индивидуализирани чрез препращане към молбите,
които цедентът е подал за обезпечение на бъдещи искове пред Варненски окръжен
съд и по повод на които са образувани ч.т.д. № 279/2009 г., ч.т.д. № 280/2009
г., ч.т.д. № 297/2009 г., ч.т.д. № 324/2009 г. и ч.т.д. № 387/2009 г., всичките
по описа на същия съд. От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П. се установява, че по
посочените в договора за прехвърляне на вземания частни търговски производства
е допуснато обезпечение на бъдещи искове
в общ размер на 1 194 284,92 лв., като в тази сума се включват само
главниците по вземанията без евентуални лихви и неустойки. Същевременно следва
да се има предвид, че в тази сума вещото лице не е включило сумите, за които е
подадена молба за обезпечение на бъдещи искове по ч.т.д. № 280/2009 г. по описа
на ВОС, които са в общ размер на 769 303,58 лв. като е изхождало от това,
че с определение № 516/17.03.2009 г. ВОС е оставил молбата за обезпечение на
бъдещи искове по това производство без уважение. Ако тази сума се добави към
първата посочена от вещото лице, определена въз основа на допуснатите
обезпечения, то общият размер на прехвърленото с договора за цесия от 04.06.2009
г. вземане е 1 963 588,50. За така прехвърленото вземане страните са
договорили цесионерът да заплати на цедента сумата от 250 000,00 лв. в брой или
по посочена от цедента банкова сметка. *** е бил представляван от пълномощника
си В.Е.К., който е упълномощен с пълномощно рег. № 2260 от 03.06.2009 г. на М.Д.
– нотариус с район на действие района на ВРС, вписан с рег. № 529 в регистъра
на Нотариалната камара. Въз основа на това пълномощно В.Е.К. е имал
правомощията да подпише договора за цесия „за цена в размер на 250 000,00 лв.,
платима в брой или по банков път по банкова сметка, ***, както и да уведоми
длъжника за цесията”. В тази връзка са му дадени права да получава и предава
суми, вещи и документи от и на лица и организации, да преупълномощава адвокати
с правото да се явяват по съдебни дела в защита на вземането, както и да
договаря допълнително по-изгодна цена и условия за упълномощителя. На същата
дата, на която е подписано пълномощното – 03.06.2009 г., „РЕБУС ФАКТОР” ООД е
превело по сметката на В.Е.К. в „Уникредит Булбанк” АД – гр. София, сумата от
250 000,00 лв., при което като основание за превода е посочен: „по договор за
цесия”. Тази сума е била изтеглена от В.Е.К. на следващия ден – 04.06.2009 г.,
когато е подписан самия договор за цесия. Няма данни, включително и от
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П., тази
сума да е била предоставена на ответника по делото. В тази връзка са наведени
твърдения за недействителност на договора за цесия от ответника, който твърди,
че дружеството-ищец е било вписано в Търговския регистър само четири дни преди
сключването на договора за цесия от 04.06.2009 г., никога не е упражнявало
търговска дейност, както и че не е имало налични средства, с които да заплати
цената на договора за цесия. Тези твърдения обаче не могат да обосноват
недействителност на договора за цесия, доколкото търговското дружество възниква
от момента на вписването му в ТР и от този момент има възможност да осъществява
търговска дейност. Обстоятелството как и кога ще бъде осъществявана такава е
оставено изцяло на преценката на дружеството, поради което, дали такава е
упражнявана в определени периоди или не, само по себе си не е основание да се
приеме, че сключените от дружеството договори са недействителни. Освен това от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице
М.В.П. се установява, че преди сключването на договора за цесия от 04.06.2009
г. ищецът е осчетоводил задължения към друго дружество въз основа на получен от
него заем в размер на 301 197,82 лв., а след това е извършил реален превод
по сметката на пълномощника В.Е.К. в размер на посочената в договора за цесия
цена. С оглед на това, дружеството е разполагало с парични средства да плати
тази цена, като произхода на тези средства е без значения за отношенията между
страните по самия договор за цесия. Ответното дружество оспорва и факта на
заплащането на тази цена от страна на ищеца като твърди, че извършеното плащане
по сметка на пълномощника не е породило действие, тъй като е следвало да бъде
извършено по посочена от самия цедент банкова сметка. ***но, че редакцията на
пълномощното така, както бе посочена по-горе, може да бъде тълкувана и в
смисъл, че дава възможност на самия пълномощник в качеството му на такъв да
посочи банкова сметка, ***, като той в последствие преведе същата на
упълномощителя при уреждане на съществуващите между тях вътрешни отношения.
Поради тази причина плащането на цената по посочената от пълномощника на
цедента банкова сметка ***, а обстоятелството, че в последствие пълномощника не
е отчел получената сума на упълномощителя, е въпрос на техни вътрешни
отношения, което не се отразява на редовността на извършеното плащане.
С влязло в сила решение № 1139/24.10.2011
г., постановено по т.д. № 1481/2009 г. по описа на СГС, т.о., VI-9 състав /л.
18-20 от делото/, е отхвърлен предявения от „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД
срещу „ЛОВОС” ООД – гр. София, иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 268 444,48 лв. без ДДС, представляващи общо
незаплатени строителни монтажни и инсталационни работи по приложение № 4/22.03.2004
г. за СМР част „вътрешно ВиК” на стойност 264 022,80 лв. с ДДС, с
извършено частично плащане в размер на 224 000 лв. с ДДС, и незаплатена
сума в размер на 33 352,23 лв. без ДДС; по Приложение № 5/22.03.2004 г. за
СМР част „вътрешно Ел.” на стойност 457 236 лв. с ДДС, с извършено
частично плащане в размер на 367 000 лв. с ДДС, и незаплатена сума от
75 196,67 лв. без ДДС; по Приложение № 7/22.03.2004 г. за СМР част „АС –
сухо строителство” на стойност 897 157,92 лв. с ДДС, с извършено частично
плащане в размер на 705 283,34 лв. с ДДС, и незаплатена сума от
159 895,48 лв. без ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковете – 21.01.2009 г. Тази сума представлява част от прехвърлените с
договора за цесия от 04.06.2009 г. вземания, като искът, въз основа на който е
било образувано съдебното производство пред СГС първоначално е бил предявен
пред Окръжен съд – Варна, където е било образувано т.д. № 434/2009 г. по описа
на този съд, което след направено възражение за местна подсъдност е било
прекратено и изпратено на СГС по компетентност. Това исково производство
обхваща само част от вземанията, предмет на договора за цесия, като искът, въз
основа на който то е било образувано е бил предявен на 21.01.2009 г. Тази дата
е преди датата на сключване на договора за цесия - 04.06.2009 г. Ищецът твърди,
че това отхвърляне прави невъзможно и безсмислено търсенето на останалата част
от вземанията от длъжника „ЛОВОС” ООД – гр. София. Това било така, доколкото
след като е отхвърлен иска за част от вземането и тази част, както и останалата
част, за която не е налице съдебно производство, се основава на едни и същи
доказателства, то искът и за втората част ще бъде отхвърлен. Същевременно
частта от вземането, за която е налице съдебно решение представлява повече от
10% от размера на вземането, поради което и не е незначителна част от него. С
оглед на това, ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и договора за цесия от 04.06.2009 г. следва да се счита развален с
предявяване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство. Действително, по силата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, ако
прехвърлянето на вземането е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването
му по време на прехвърлянето. От това следва, че ако вземането не съществува
към този момент или съществува, но не в посочения от цедента обем, цесионерът
ще има право на обезщетение за вреди и възможността евентуално да развали
договора за цесия, ако са налице предпоставките за това. Отговорността по чл.
100 от ЗЗД обаче е такава за виновно поведение. Видно от данните по делото, към
момента на сключване на договора за цесия от 04.06.2009 г., вземането, което е
предмет на т.д. № 1481/2009 г. по описа на СГС, т.о., VI-9 състав, е било
спорно, но не е било налице влязло в сила съдебно решение, с което да е
отречено съществуването му. Това състояние на вземането е било известно на
ищеца, както му е било известно и това, че е налице спор и за останалата част
от него, доколкото то е индивидуализирано в договора чрез препратки към съдебни
обезпечителни производства. Фактът, че цесионерът е бил в известност за това
обстоятелство, се установява и от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Г.С.Т.-И.. От същите е видно, че от ищцовото дружество сами са
търсили контакти с ответника и са предлагали помощта си за уреждане на
отношенията между ответника и „ЛОВОС” ООД – гр. София. Не са налице доказателства,
които да опровергават показанията на тази свидетелка, поради което и съдът
следва да им даде вяра. Именно наличието на такъв спор и това, че при сключване
на договора цесионерът поема риска прехвърленото вземане да не съществува,
обосновава и разликата между размера на прехвърленото вземане така, както бе
посочен по-горе и уговорената цена за същото, която е 7,85 пъти по-малка от
размера на вземането. След като на цесионера е било известно за съществуването
на спор по отношение на вземането и въпреки това същият се е съгласил да сключи
договора за цесия, то не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на цедента по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, тъй като в този
случай цедентът не е укрил от цесионера обстоятелства от значение за съществуването
на вземането. Поради тази причина не са налице предпоставките и за разваляне на
договора за цесия по реда на чл. 87 от ЗЗД, тъй като такова се допуска само при
виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна, което в случая не е
налице. Без значение е обстоятелството, че вземането, за което със сила на
присъдено нещо е признато, че не съществува, надвишава 10% от размера на
прехвърленото вземане. По силата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, развалянето не се
допуска, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса
на кредитора като при определяне на тази незначителност практиката изхожда от
разпоредбата на чл. 210 от ЗЗД, т.е. всяко неизпълнение, надвишаващо 10% от
уговореното, следва да се счита значително. Развалянето обаче, както се посочи
по-горе, ще се допусне само при виновно неизпълнение на задълженията по чл.
100, ал. 1 от ЗЗД от страна на цедента, което в случая не е налице.
Съществуването на спор по отношение на прехвърленото вземане по аналогия на чл.
193 от ЗЗД може да се счита като недостатък на вземането. Затова при положение,
че цесионерът е знаел за този спор и въпреки това е сключил договора, цедента
не следва да отговаря, ако в последствие вземането бъде отречено със сила на
присъдено нещо, тъй като ще е налице хипотезата на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД,
изключваща отговорността му. Предвид на това съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и договорът за цесия от 04.06.2009 г. не
е развален. Още повече, че не може да бъде възприето становището на ищеца, че
отричането със сила на присъдено нещо на част от цедираното вземане, е пречка
да се реализират останалите негови части. От данните по делото е видно, че се
касае за отделни СМР, документирани в отделни протоколи образец 19. Вземането за
СМР по всеки един от тези протоколи може да бъде претендирано отделно от
останалите и не е в зависимост от това дали останалите са извършени или не. Спорът
ще е дали действително са извършени конкретните СМР, а не това дали между
цедента и длъжника „ЛОВОС” ООД – гр. София са съществували договорните отношения
по договора за строителство, тъй като от данните по делото е видно, че „ЛОВОС”
ООД е извършвало частични плащания на тези СМР, т.е. налице е признание за
съществуване на договорни отношения, като спора е само по отношение на обема и
количеството на извършените работи.
С оглед на това, доколкото искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
е в пряка зависимост от това дали договора за цесия от 04.06.2009 г. е развален
или не, и след като съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, искът за връщане на платеното по договора следва да бъде отхвърлен.
Предвид на горното следва да бъде
отхвърлен и иска по чл. 92 от ЗЗД,
тъй като видно от договора за цесия от 04.06.2009 г., неустойка е уговорена в
случай на разваляне на договора, като в т. IV „Отговорност” е
посочено, че в случай, че вземането не отговаря на изискванията, посочени в чл.
I от договора, цесионерът има право да развали
продажбата и да иска връщане на цената и да търси обезщетение или неустойка в
размер на цената по договора. За това тази неустойка се дължи само при
разваляне на договора, което в случая не е налице. Поради това и този иск
следва да бъде отхвърлен, без да се налага да се разглеждат направените от ответното дружество възражения по чл. 301 от ТЗ,
както и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл.
92, ал. 2 от ЗЗД.
По изложените съображения така предявените
искове
с правно основание 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 92 от ЗЗД са неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени, а като зависещи от тях
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
Ответникът претендира присъждане на разноски
по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 387
от делото/. Същият е направил разноски в общ размер на 10 670,00 лв., от които 10 000,00 лв. изплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № ********** от 26.11.2015
г. /л. 388 – л. 390/, 645,00 лв. внесен депозит за вещо лице, 15,00 лв.
държавна такса за частна жалба и 10,00 лв. държавна такса за издаване на две
съдебни удостоверения, за което са представени надлежни доказателства за
извършването им. С оглед изхода на делото, същите му се дължат изцяло от ищеца,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХЪРЛЯ
предявените от „РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Възраждане” № 1, представлявано
от управителите си Н.К.К. и Г.Х.К., срещу „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул.
„Панайот Волов” № 10, представлявано от управителите си П.Е.П. и Ц.И.Г., искове с правно основание 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 250 000,00 лв., изплатена като цена по договор за
цесия от 04.06.2009 г., както и сумата от 250 000,00 лв., представляваща
неустойка за разваляне на договор за цесия от 04.06.2009 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.05.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„РЕБУС ФАКТОР” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Възраждане” № 1,
да заплати на „БИЛДСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ КОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район „Одесос”, ул. „Панайот Волов” № 10, сумата от 10
670,00 лв. /десет хиляди шестстотин и седемдесет лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: